Chappie

Отивайки да гледам „Чапи” се чудех дали ще успея да подходя към филма, без да го поставям в перспектива – това е третият филм на режисьора Нийл Бломкамп, след „Сектор 9” и разочарованието „Елизиум”, а самият той ще бъде последван от нов филм от вселената на „Пришълецът”. Това означава, че има сериозна опасност феновете на ксеноморфа (и на фантастиката като цяло) да гледат на „Чапи” само като на тест – да видим как се справя Бломкамп след „Елизиум”, за да добием малко по-добра представа какво животно ще е неговият „Пришълец”.

Подобен подход не само не е честен, но е невалиден за по-голяма част от публиката на „Чапи”. Разбира се, всички подхождаме с определени очаквания – били те свързани с режисьора, тематиката или жанра, а понякога дори неволно не можем да се отървем от сравнения с други филми. Някои зрители ще правят сравнения със „Сектор 9” и „Елизиум”, други с филми като „Робокоп” (оригинала или римейка), „Аз, роботът” или „Извънземното” и „A.I.: Изкуствен интелект”, макар че последните са крайно неуместни сравнения. Аз, доколкото мога, ще се опитам да подходя към „Чапи” без да го поставям до други заглавия, което така или иначе не би било в негова полза. Защото, за съжаление, „Чапи” не е добър филм.

Историята е ясна, затова няма да ѝ отделям много време – в Йоханесбург престъпността най-накрая е намаляла, благодарение на роботи, наречени Scouts, произведени от компанията Tetravaal и поръчани от местната полиция. Създателят им Дион от години експериментира със създаването на изкуствен интелект, но има забрана за тестването му върху скаутите, затова решава да го използва върху почупен робот, определен за скрап. Точно тогава Дион и творението му са отвлечени от престъпници…

Рекламните изречения от рода на „Последната надежда на човечеството не е човек” са малко по-драматични от нужното и леко подлъгващи – „Чапи” е доста далеч от социалните коментари на „Елизиум” и е много по-скромна като мащаб история, която набляга на „човешкия” елемент. Това е и един от малкото плюсове на филма, защото позволява да се отдели повече време върху самия Чапи. Точно защото не му се налага да спасява човечеството от някаква надвиснала опасност, а по-скоро трябва да открие самия себе си, (доста набързо) да опознае света, да се опита да намери своето място в него и да спаси не всички нас, а своя живот и живота на близките си. Като цяло, не се задълбава в размишления какво означава Чапи за човечеството, науката и религията – филмът започва с няколко „интервюта” по темата, но в последствие тази нишка е изоставена, въпреки че можеше да послужи доста добре като рамка на филма и може би дори да го изнесе на едно малко по-високо ниво.

За съжаление, „Чапи” просто няма друго ниво – теми, идеи, герои, всички са представени максимално очевидно и недвусмислено, без да предизвикат нито емоции, нито особен размисъл след напускане на киното. Като че ли са се наложили компромиси от желание да се постигне златна среда между различните елементи, но крайният резултат, вместо добре балансиран, е по-скоро блудкав.

Не мога да отрека, че филмът има някакви положителни качества – най-вече самият главен герой, както и като цяло приятна, макар и не особено впечатляваща визия. Но това просто не е достатъчно, за да те накара да почувстваш нещо повече от лек интерес към случващото се на екрана. Изкуственият интелект на Чапи, какво е съзнанието и дали може да се създаде, извлече или прехвърли, какво означава да си различен и да си черна овца, какво е семейство и среда, защо сме създадени смъртни – всички тези теми са зачекнати, но са представени прекалено повърхностно и очевидно. Филмът е сякаш с детска насоченост, което звучи странно, имайки предвид екшън епизодите, някои от които са крайно неподходящи за деца – категорията му в САЩ в “rated R”, а у нас се определя като „С: не се препоръча за деца под 12 години”. Вероятно е имало известни проблеми с категоризацията, ако може да се съди по начина, по който умира един от поддържащите герои – разчленяване, без съмнение планирано като изключително кърваво, е отрязано със сякаш набързо скалъпен монтаж, който направо те вади от филма.

Друг аспект, който успява да те извади от филма? Второстепенните герои, сред които са Винсънт на Хю Джакман, Мишел Брадли на Сигорни Уивър, Дион Уилсън на Дев Пател (който поне получава шанс да изгради някакъв образ), Нинджа и Йоланди от „Die Antwoord”, чиято музика стои доста добре във филма. Когато стана ясно, че Нинджа и Йоланди няма да имат просто появи, а действителни роли (те всъщност са семейството на Чапи), имаше известни притеснения как ще се справят. Повярвайте ми, не вярвах, че някога ще напиша подобно изречение, но техните изпълнения са в пъти по-добри от тези на Джакман и Уивър.

Разбира се, това е резултат не от таланта и уменията на актьорите, а от образите, които играят – Нинджа и Йоланди са изградени доста по-внимателно, имат време за някакво леко развитие, светът им е представен по-обстойно и дребните детайли в него отговарят на героите, които го населяват. В пълен контраст е Винсънт Мур на Джакман, който ни е представен набързо с няколко щриха – късите гащи и безумната коса (на това му се вика „да те надиграе прическата”), фактът, че е бивш военен, който носи пистолет в офиса и не се притеснява да го вади от кобура, топката, която мачка от време на време на бюрото си, една-две реплики за превъзходството на човека над машините, прекръстване, яростният поглед, който мята наляво-надясно, и абсурдните неща, на които е готов, за да получи своето. Да, това е всичко, което ни трябва да знаем за този герой – елементарен, почти карикатурен, без никаква дълбочина и предизвиква най-вече отегчение.

За Сигорни Уивър просто няма какво да се каже, освен че спокойно можеше да не участва във филма и никой нямаше да забележи. Така стигаме до Шарлто Копли и вече споменатия плюс на филма – Чапи. Копли се справя добре и успява да вдъхне някакъв живот на току-що получилия съзнание робот. И той, подобно на останалите герои, е повърхностен, но при него поне е сюжетно мотивирано – той започва като дете, което постепенно (макар и много по-бързо от човек) се развива и оформя характера си. Начинът, по който попива жестовете и езика на околните, и наивното му отношение пораждат няколко забавни и интересни епизода, но и те са по-скоро приятни акценти в не особено добрия филм, а не качествено кино сами по себе си.

Чапи” остави мен и хората, с които го гледах, равнодушни. Предполагам ще има зрители, които ще бъдат надъхани от екшън сцените, и други, които ще се развълнуват от Чапи и историята му, но едва ли ще са много и със сигурност няма да са запалени кинофенове. При всички положения, не отивайте с големи очаквания, защото ще останете разочаровани. Или в най-добрия случай, равнодушни. А за тези, които се вълнуват какво означава „Чапи” за предстоящия „Пришълец”? Може би точно от това има нужда Бломкамп – нов свят, в който да се заиграе. Но ако е възможно, нека този път опита с чужд сценарий, за да не стане като с Чапи (и филма, и героя): много потенциал, но пропилян.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

17 Comments

  1. абе що няма ревю за Kingsman ?
    филмчето е уникално и абсолютен култ …

  2. @Кристиян

    На прожекцията за журналисти миналата седмица, организирана от разпространителите.

  3. Die Antwoord!!! Любими! Само за това мога да отида да го гледам!
    Кога ще пускат филма по кината, някой знае ли?

  4. Die Antwoord бяха доста прилични, за разлика от Хю Джакман. И Копли като Чапи е готин.
    За филма… съгласен съм с ревюто. 🙁

  5. Филма ми хареса.Актьорската игра също,а музиката беше страхотна!!!

  6. Това е най-якият филм който съм гледал най-ми хареса частта в която слагаха татоировки на чапи и го учиха да се бие

  7. Два пъти го гледах- първия път очаквният ми бяха доста завишени и останах разочарован от това кино творение- Чапи. Втория път го гледах снощи…затвърди се разочарованието ми – никъква дълбочина в развитието на образите ,елементарен филм. Абсолютно съм съгласен с писалият ревюто.

  8. Филма е много, много хубав. Гледах го с голямо удоволствие. Не съм съгласна и грам с написаното по горе мнение. Чапи е герой който е сладък, невинен и добродушен. Предизвиква умиление и желание да бъдеш негов приятел. Останах приятно замислена и въодушевена да правя добрини.

  9. Киберпънк в условия на брутална сегрегация е едно нестабилно общество (ЮАР), каква дълбочина, какви образи. Всъщност, въпрос към автора на статията, какво мислиш за Уилям Гибсън?