Големият италианец Франко Неро е the real deal – истинска международна звезда от „старите дни на голямото кино”. Неро има около 200 екранни роли, снимал е с режисьори от десетки националности, включително при титани като Джон Хюстън, Луис Бунюел, Райнер Вернер Фасбиндер, Куентин Тарантино и сънародниците му Серджо Корбучи и Енцо Кастелари.
На 73 години Франко Неро остарява красиво като катедрала. Легендата дойде в България, за да гостува на 19 София филм фест и върна носталгията ни по митичния свят на спагети-уестърна. Автентичният Джанго е в топ форма и само може да се надвяме, че „големите сини езера”, както Корбучи е наричал очите му, ще се озоват в близкия план на още много съвременни майстори на киното.
Сеньор Неро, разкажете за новия филм с ваше участие „Децата на Маам“, който представяте на 19 София филм фест“?
Първо трябва да кажа, че не представям филма. С участието си в „Децата на Маам“ правя услуга на младия режисьор Паоло Консорти. Ролята ми е малка, имам само една сцена. Понякога обичам да правя услуги на млади кинотворци, особено за независими филми и когато не им достигат пари. Често ме молят да участвам в някой кратък епизод и ако ми хареса сцената, която ми предлагат , обикновено приемам. В случая играя образа на цар Ирод – за мен той е древен, двойнствен персонаж, носещ доброто и злото в себе си.
Като говорим за древни персоножи, една от първите ви значими роли е в библейския епос „The Bible: In the Beginning“ (1966), режисиран от великия Джон Хюстън. Какво си спомняте от работата с един от най-иконичните майстори на голямото кино?
Всичко дължа на Джон Хюстън. Ако не беше той, кариерата ми сигурно щеше да се развие твърде различно. Заради него успехът дойде много по-лесно при мен. Когато филмът „The Bible: In the Beginning“ излезе, имаше огромен отзвук по целия свят и всички говореха за новото откритие на Хюстън – това бях аз в ролята на Авел. Хората искаха да разберат повече за този млад актьор Франко Неро. Хюстън беше мой учител във всичко. Той ми преподаваше на английски със записи на Джон Гилгуд и Лорънс Оливие в техни шекспирови превъплъщения. Така учих английски – фонетично по Шекспир. Освен всичко останало, той ме препоръча на Джошуа Логан за ролята на сър Ланселот в неговия филм „Камелот“ от 1967-а.
Джон Хюстън има на репутацията на внушителен и абсолютен авторитет на снимачната площадка. Нещо като велик филмов диктатор. Така ли беше?
О, да. Той беше висок, импозантен мъж със силен глас. В негово присъствие се чувстваш сигурен. Фантастичен човек.
Какво ще ни кажете за другия титан на седмото изкуство – Луис Бунюел, при когото сте се снимали в „Тристана“?
Гений. За мен той е най-великият филмов режисьор на всички времена. На него му трябваха много малко пари, за да прави кино. Имаше ясна представа за това, което иска. Да работя с Бунюел беше голямо преживяване. Никога не ме наричаше Франко заради франкизма и режима на генерал Франко тогава в Испания. Обръщаше се към мен с Неро, винаги с Неро. Беше като момче. Всички гении по един начин са деца. Това казах и на Тарантино по време на „Джанго без окови“. Цитирах му италианския поет Джовани Пасколи, който е казал – „Във всеки мъж има душа на дете. Мъжът е истински мъж, докато душата на детето е в него. Когато детската душа го изостави, той е лайно, той е едно нищо.“. Бунюел бе невероятен. Имаше изключително чувство за черен хумор. Обичаше шегите и имаше навика да ми поръчва да му нося един точно определен диджестив от Рим.
И мисля, че наистина ме обичаше, защото когато трябваше да се снима филмът „Монахът“ по негов сценарий, той държеше аз да играя главната роля. След като в Испания забраниха снимките заради католическите настроения, той го даде на французите, които искаха Омар Шариф. Но Бунюоел настоя аз да играя главната роля. Така и стана. Велик, велик мъж бе Луис Бунуюел. Единственият майстор, който не слагаше музика в творбите си – ползваше различни звуци, кучешки лай, някой свири на пиано в кадър, стъпки по стълби… И можеше да монтира цял филм за три дена. Сега им отнема месеци – 3,4,5 месеца. Направо се побъркват. Докато Бунюел просто знаеше какво прави.
А какъв човек беше Серджо Корбучи, с когото направихте емблематичния спагети-уестърн „Джанго“ през 1966-а година?
Серджо Корбучи също имаше страхотно чувство за хумор. Беше ме видял в някакъв филм и искаше да ме вземе за ролята на Джанго, но продуцентите са имали предвид други двама. Стигнали до идеята да отидат при дистрибуторите, да им покажат наши снимки и те да решат кой ще бъде Джанго…
–
Останалата част от интервюто може да откриете при нашите приятели от div.bg, а след това ви предлагаме да прочетете специалния ни материал, посветен на големия актьор „Good vs. Bad – Франко Неро”
