Досието Петров

Големите очаквания около най-новия български филм „Досието Петров” не се оправдаха. Въпреки че продукцията събра едни от най-добрите ни актьори и носи в надписите си името на емблечатичния френски сценарист Жан-Клод Кариер, зрителите останаха посърнали и разочаровани след премиерата, с която бе открит София Филм Фест. Какво точно е участието на Кариер в сценария и доколко неговият текст е бил запазен от режисьора Георги Балабанов, няма как да разберем.

Александър Петров (Михаил Билалов) е актьор в Народния театър по време на социалистическия режим, а съпругата му Мария (Ана Пападопулу) играе на същата сцена. По средата на важно представление Мария не успява да овладее своя нервна криза и избухва публично срещу режима. Това привлича вниманието на агентите от ДС, те я затварят в лудница и принуждават Александър да напусне театъра и да започне работа в погребална служба. След тази обещаваща завръзка, за жалост филмът затъва.

Трансформации на героите липсват, но те няма и как да се случат, защото образите им са неясни, с неизградени мотивации. Пасивността на главния герой прави филма толкова отегчителен, че 90-те минути се усещат като 190. След драматичната съдба на неговата съпруга той не предприема нищо, за да я спаси или да спаси себе си. От него не зависи нищо, той е безинтересен и безизразен и се примирява с всичко, което му се случва.

През целия филм персонажът на Билалов няма цел, не взима решения, не прави избори, а доколкото всички знаем герой означава действие. Не проличава трагедията на Петров и какви емоционални щети му нанася режима. Именно заради това остава неясно и защо след промените Петров се съгласява да оглави политическа партия, подкрепена и инициирана от агента на ДС Виктор Марков (Христо Шопов). Още по-нелепо е учудването му, когато разбира, че тази партията е пълна с бивши ченгета. Обяснението, което идва след смъртта му, че го е направил заради „голямата роля на живота си” прозвуча наивно и съвсем омаловажава персонажа му. Не става ясно дори дали героят избира смъртта си или тя идва случайно. Той няма път и няма финал, не преживява нито едно от събитията в живота си и заради това публиката не може да се идентифицира с него и остава емоционално празна. Единственото действие, което Александър предприема, явно от безпомощност, е да изнасили своя колежка в театъра. Но дори и това изнасилване е под въпрос, защото в последствие виждаме двамата в интимни отношения.

Образът на антагониста – агентът от ДС Марков, е изграден също толкова повърхностно – без мотивация и обяснение защо върши всичко. Той си играе с Петров като с безмозъчна марионетка и отношенията им остават до финала неясни за зрителите. Неразбираем е конфликтът им и защо двамата изобщо се занимават един с друг.

Като лоша кръпка филмът е рамкиран от появата на дъщерята на Петров, която не присъства никъде преди това в живота му. Тя не е представена като нещо значимо за него или като фактор, определящ действията му.

Най-голямото недоразумение на филма е изчезването на главния герой Петров около 30 минути преди финала. Изненадващо за всички зрители, след смъртта на основния персонаж, филмът продължава, като действието се движи около неговия антагонист Виктор. Тук идва и следващото необяснимо решение – героят на Шопов също изчезва и трети лица продължават историята, за да остане тя с наивно заснет отворен финал, който не носи никакво послание.

„Досието Петров” ще остане като поредния неуспешен опит да се направи история за прехода. За щастие с доста по-добра визия и качествено пресъздаване на епохата, без нескопосани „мутренски” образи и сцени на крайна агресия. Въпреки че не предават почти никаква емоция, актьорите успяват да стоят убедително, без фалшиви реакции, но с очевидна безпомощност какво точно трябва да изиграят. Затова зрителите не изпитват емпатия към никой от героите.

Респектирани от името на Кариер и от актьорския състав, вероятно критиците ще замълчат или ще похвалят филма. А зрителите ще останат без обяснение защо той не успя да ги докосне и ще потърсят причината в себе си. Чуват се вече плахи сравнения между „Досието Петров” и немския „Животът на другите”, но приликите приключват единствено с епохата и професията на главния герой. Всяко сравнение между двата филма е в огромен ущърб на българската продукция. Хората, които са гледали разтърсващия разказ и са проследили внушителната трансформация на главния герой Улрих Мюле, знаят защо „Досието Петров” звучи повърхностно, далечно и безразлично.

Similar Posts

Вашият отговор на Pow R Toc H Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

17 Comments

  1. Кво сте го захвалили тоя „Живота на другите“. Точно пък той е пример за хубава история, която е представена страшно повърхностно.

  2. „Животът на другите“ е прекрасен филм. „Досието Петров“ вероятно ще е прекрасен повод да застреляш създателите му.

  3. За „досието“ не знам, стига ми да зная, че „играят“ Шопов и Пападопулу, за да нямам никво желания да го гледам. А единственото прекрасно нещо в „животът“ се изразява в това, колко прекрасно е сдъвкан за да няма неразбрали.

  4. Не бе, не е лош филма, просто е доста прехвален. Почти до края си ми харесваше доста. Но с края се бяха оцапали яко. 🙂

  5. Не знам, но „Досието Петров” адски ме издразни – ревюто е прекалено меко. Ужасно неадекватен филм, а като чуя как разни хора си правят устата, че не бил толкова лош като за бг филм, направо полудявам.

  6. „като за български“ е най-лошата присъда за един филм! Това е все едно да кажеш на някой, че играе добре шах, като за човек без крака! Един вид, няма нищо общо! Киното или е добро или не! А Досието Петров е малък, събран, постен, скучен и безинтересен филм, ама кой смее да гъкне срещу Кариер??? Точно защото никой няма критерий, в тая малка страна и от страх се доверяваме на останалите! Сега следват дни на тишина и ослушване…

  7. Единственно за „Урок“, се чуват добри думи. Дано наистина е така, а не просто реклама за да гледаме филма.

    1. „Урок“ е прекрасен филм! Ясен, точен, интригуващ, вълнуващ!

  8. Ооо, насран български филм за прехода, каква изненада…
    Продължаваме напред!

  9. Гледах филма по кабеларката.Впечатлен съм.Истината е че ако искаш да го гледаш пак е мисия
    невъзможна .Е добре да си го задържат тези които ги притеснява.Аз лично бих го гледал още
    веднъж.

  10. не ми дреме за никви досиета и никви Петрови, ебаси тъпия трейлър…
    иначе Животът на другите – тук вече говорим за кино. даже за Кино.
    останалото, правено на бг почва – Чекии в пясъка.

  11. Ревюто е съвсем вярно. Като чух, че Радина и Кръстев участват, и си викам – супер! Да, ама не. История на българин. Стои и страда. И върши глупости от немай-къде. Пълна неразбория. И разбира се, оная мутра, насилникът – мъжът, както тя предпочита да го нарича – на Радина, е там, не я оставя и пак трябва да е с нея. Направо ми се дорева. Ама филма го изгледах докрай. Горда съм. От себе си.

  12. Сега научавам за този филм…
    И к’во излиза ?
    Че и един румънски филм (услужливо написан от г-н Кариер) не можахме да направим – да е… неговата майка да е…