Фокус

За мен „Оглупели от любов“ е една от най-забавните романтични комедии за последните години. Затова и ми беше любопитно какъв ще бъде следващият проект на режисьорското дуо Глен Фикара и Джон Рикуа. Луксозните заведения и скъпи облекла бяха важен елемент в предишния им филм, без да стават натрапчиви и досадни. За съжаление обаче, двамата явно погрешно са приели, че успехът им се е дължал точно на това, защото в новия им проект светският блясък е усилен до дупка.

Фокус” разказва за изпечения измамник Ник (Уил Смит), който започва любовна връзка с Джес (Марго Роби), която е все още зелена в занаята. Докато я обучава, Джес се привързва към Ник повече, отколкото е „здравословно” и той решава да прекрати връзката. Филмът ни отвежда три години по-късно, където Джес вече не е аматьор, а завършена „фатална жена”. Действието продължава в Буенос Айрес, в центъра на игрите с висок залог, насред последната и най-опасна схема в кариерата на Ник.

2013 беше добра година за подобни филми. Освен абсолютните фаворити „Американса схема“ и „Вълкът от Уолстрийт„, които разчитаха повече на сложни персонажи и техните взаимотношения, по екраните се завъртя и „Транс“ на Дани Бойл, който търсеше обратите не във външната среда, а в психиката на самия главния герой. За съжаление, „Фокус“ прилича повече на посредствения „Зрителна измама„, пак от същата година, с тази разлика, че в него имаше кастинг от забележителни актьори със силно екранно присъствие, докато сега получаваме единствено смръщените вежди на Уил Смит и дупето на Марго Роби.

Последният филм с участието на Смит беше феноменално слабият „After Earth„, който директно го постави в списъка със залязващи звезди, но Марго Роби направи сериозно впечатление на критиците с ролята си на секасапилната съпруга на „Вълка от Уолстрийт“ и сега, макар образът й до известна степен да се повтаря, можем вече да я видим да блести в главна роля.

Марго Роби и Уил Смит

Не виждам смисъл да описвам повече сюжета. Ако сте гледали поне един филм от този тип, а именно caper или heist movies, то знаете за какво става въпрос.  Без значение дали действието ще минава от Ню Орлеанс, през Ню Йорк до Буенос Айрес, или ще се развива в две стаи. Накрая всичко се свежда до това кой кого лъже и как е успял да го направи. Това е и основният проблем тук. Врътката накрая става единственото значимо нещо. Спомням си, че в „Ужилването“ не беше така. Въпреки изключителния обрат накрая, през цялото време ми пукаше за героите на Нюман и Редфорд.

Другият проблем е, че филмът след средата започва да се взима насериозно и бяга от далеч по-подходящия лековат тон, установен в началото. Героят на Ник не допуска никой до себе си. Отношенията с баща му са го направили суров. Единственият съвет, който е получил като дете е: „Има чукове и пирони, ти трябва да избереш от кои искаш да бъдеш“. С подобни евтини мъдрости, които се опитват да минат за психологическа дълбочина, героите се препъват и не успяват да достигнат сериозността, към която никога не е било необходимо да се стремят.

Струва ми се, че Фикара и Рикуа се опитват да копират стила на Стивън Содърбърг, който е един от малкото режисьори, способни да изведат подобен неоригинален сюжет на едно по-високо ниво и в някои сцени, като разговора на вино и свещи в самото начало на филма, им се получава, но само до там. В последствие всичко се превръща в една протяжна реклама на луксозни хотели, казина и барове, пропита с клишета и разчитаща на евтини обрати. Ако бях на ваше място, щях да пропусна.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

2 Comments

  1. М, да, дори бих казал, че ревюто е в полза на филма и спестява част от усещането на автора. Но който е гледал филма ще усети и многото подтекст.

  2. Баси, вчера попаднах на една сцена от филма в Тубата… страшно meh ми се стори.