Е. Л. Джеймс поема контрол над следващите „Петдесет нюанса сиво“?

Успехът на „Петдесет нюанса сиво“ (и книгата, и филма) може да е индикация за интелектуален Армагедон (според най-върлите песимисти), а може и да е просто (според нас) поредната временна мода за гладната за хляб, зрелище и камшици масова публика, маркирана от запълването на точно и навреме уцелената пазарна ниша. Ниското качество на това заглавие е пряк резултат не толкова от иначе очевидните калпави писателски напъни на някаква възпълна фенка на „Здрач“, колкото от ниските очаквания и занижените критерии на аудиторията. Каквото повикало – такова се обадило, естествен отбор на посредствеността и оцеляването на най-приспособимата дъвка за мозъка: ето това е една добра диагноза на ситуацията.

Както и да е, стига социални анализи и дълбоки размисли. Пишем тези редове с основната мотивация да заситим глада на гладните за „нюансирани“ новини читатели, докато темата е още жежка. Преди да сте ни обвинили в продажничество обаче държим да подчертаем, че не ни пука особено дали ще горим в Ада (ясно е, че няма). Да преминем обаче към същественото: възпълното, нелицеприятно и кошмарно бездарно същество Ерика Мичъл, по-позната с литературния си псевдоним Е. Л. Джеймс, е решила да хване здраво юздите на следващите филми, които ще бъдат базирани по книгите й. Сигурни сме, че сте наясно, но все пак уточняваме: феноменалният бестселър „Петдесет нюанса сиво“ е част от беззъбата и импотентна садо-мазо трилогия, която включва също „Петдесет нюанса по-тъмно“ и „Петдесет нюанса освободени“. Първата адаптация вече направи боксофис фурор по света и у нас, а по всичко личи, че такава ще е съдбата и на следващите.

Говори се, че Кели Марсел няма да се завърне като сценарист на втория филм, а самата Джеймс ще се нагърби с адаптирането, за което даже в момента преговаря директно с Universal Pictures. Даже режисьорът вероятно ще бъде сменен, което е още по-странно, като се има предвид, че отзивите за филма общо взето единодушно го похвалиха като далеч по-малко тъп от книжния си първообраз, за което до известна степен отговорност има баш режисурата (вярно е, че Сам Тейлър-Джонсън не е достатъчно смела към материята, но вероятно не е и имала позволението да бъде; за сметка на това е адекватна в чисто генеричния си подход). За нас това не е драма, разбира се, тъй като ни пука по отношение творчеството на Джеймс точно толкова, колкото ни пука за големия чернодробен метил. Признаваме си обаче, че е учудващо и глупаво да променяш механизма на едно устройство, което очевидно – поне от финансова гледна точка – работи отлично.

E, поне оригиналният каст най-вероятно ще се завърне… с още по-тлъсти банкови сметки.