Бърдмен

Истината е, че когато отидох да гледам „Бърдмен”, като част от програмата на Киномания, знаех, че ще видя нещо различно и специално, но не таях драматични очаквания, а и не съм следила проекта с особено внимание. Бях впечатлена от трейлъра, но определено не бях подготвена да видя толкова надъхващо и динамично произведение на изкуство. Филмът на годината. А 2014-та наистина беше доста добра година за киното.

Не знам дали Иняриту и компания са оставили по някое кърваво „парченце плът след всяка написана страница” от сценария и амбициозния подход за заснемане на целия филм като „наведнъж“, нито дали Еманюел Любецки си е давал сметка, че този проект може да му донесе още една златна статуетка за кинематография, но шансовете са на тяхна страна и то повече от заслужено. Филмът, за който всички говорят, е „мета“ шедьовър на годината и предлага върховно качество по отношение на сценарий, операторска работа, режисура. Уникалният актьорски екип диша, живее, обсебва и пълнокръвно “разголва душата си” (както казва Майк – героят на Едуард Нортън). „Бърдмен” е номиниран за 9 награди на Академията и има съвсем реален шанс да събере поне 5 статуетки.

Почти цялото действие се развива в театър St. James на Бродуей. На пръв поглед филмът изглежда изцяло сглобен от 12-13 изключително продължителни поредици от сцени, с незабележим преход. Операторското майсторство е ключов елемент за възприятието на зрителя, буквално завързан за камерата, като ням участник във филма. През цялото време камерата следва актьорите, няма забележими монтажни връзки, а всички епизоди са прецизно отиграни и репетирани, с маркирани позиции, диалози с реплики от по 15 страници в един кадър и тайминг на действието до секунда. Филмът е заснет за 1 месец, но репетициите и подготовката на целия спектакъл са на такова педантично, отработено ниво и реализирани с такава лекота, че в коридорите на St. James човек лесно може да забрави дали гледа театър или кино.

Бърдмен” те оставя със зяпнала уста и с въпроса „Какво по дяволите се случи току-що?!“. Той е като една хитро поднесена, полу на сериозно и полу на шега, лека плесница по бузата, изпълнена с предизвикателство, сарказъм, комедия и драматичност, след която се усмихваш с разширени зеници и разтуптяно от изненада сърце.

Човекът е търсещо и объркано същество, което копнее за признание през цялото си съществуване. Такива са и всички пълнокръвни, заредени с емоция и брилянтно представени герои във филма. Всеки един от тях води своя лична борба. Тяхната сцена е филмовият бизнес, а също и безскрупулният Бродуей. Там животът е пищен, ненаситен ансамбъл, поляризиран между качествената драматургия и съдържанието, генерирано за масова консумация, чийто променливи омаловажават успехите, експлоатират провалите, осъждат намеренията и саботират плановете.

Майкъл Кийтън

Майкъл Кийтън е най-голямото попадение в актьорския състав и абсолютно умишлен избор за център на историята – той е Ригън Томсън, застаряваща холивудска звезда, бивш супергерой, който прави последен опит да покаже, че не е просто някакъв боксофис смешник с крила, облечен в спандекс и латекс, а актьор, който се опитва да се разграничи от този образ и има таланта и потенциала да представи задълбочено качествено съдържание. При това с постановка на Бродуей, по роман на Реймънд Карвър – „За какво говорим, когато говорим за любовта“, в която играе, адаптира сценария, режисира и не на последно място – финансира. Амбициозно наистина – отново реплика на заем от Майк (сякаш неговите са най-прилепчиви). Кийтън е велик в своето превъплъщение, а може би и фактът, че „оригиналният Батман” няма запомняща се кино изява в последните години, е помогнал драматично в изграждането на образа му. Последният филм от Батман-поредицата, в която Кийтън играе, е от 1992 – това е и последният филм за Бърдмен в сюжета на Иняриту. Изглежда и звучи тривиално, но не е.

Ригън е провалил брака си, дъщеря му наскоро е излязла от клиника за лечение на нарко-зависимости, изпаднал е в самосъжаление и се е отдал изцяло на своята пиеса като последна надежда за голямо завръщане. Когато остане сам със себе си, започва да разговаря с истинския Бърдмен – неговото боксофис минало, с истински дълбок супергеройски дрезгав глас. Той постоянно се опитва да откаже Ригън от опитите за драматургия със сериозна тематика, като го мотивира да се върне на сигурния път към боксофис класациите с нов супергеройски хит, докато самият Ригън иска да избяга от него, но не и от славата, която му е донесъл.

Супергеройството е като дамга – колкото и старомодно да звучи. Никой от актьорите, играл суперчовек не успява да избяга от етикета си – Батман, Супермен, Железният човек и т.н., а феновете са безпощадни. В сцената, в която Ригън остава заключен навън и минава по слипове по Тайм Скуеър, единственото, което минувачите крещят, е „Хей, ти не си ли Бърдмен? Дай ми автограф!“.

„Ти си филмова звезда, човече, ти си глобална сила! Обръсни тази жалка козя брадичка! 60 е новото 40! Спаси хората от жалкия им мизерен живот! Ти си господ! Виждаш ли! Така те искам, шибаняко! Гравитацията дори не ти влияе!“

Кийтън е великолепен във всяка една крайност и емоция на персонажа си – в яда и самосъжалението си, в страха от провал, в страха да загуби всичко, в желанието да бъде някой значим – какъвто е и центърът на неговата постановка, макар да не осъзнава, че винаги е бил най-значим за семейството си, което е пренебрегвал.

„Ригън, ти винаги си бъркал любовта с възхищението.“

Едуард Нортън, който играе актьора Майк Шайнър, буквално блести във всяка минута от екранното си време. Нахакан и самовлюбен, зареден с едни от най-провокативните реплики в диалозите и с изключително присъствие, той е от героите, за които човек си казва – нямаше как да се получи по-добре! Шайнър е истински единствено на сцената. Той е предизвикателство на всяко равнище – от конфронтацията си с Ригън, през истинския насилствен секс под завивките пред пълна зала с Лесли (Наоми Уотс), през бутафорните си романтични обяснения пред Сам – дъщерята на Ригън, до дързък разговор с най-безпощадния критик на Бродуей.

„A man becomes a critic when he can not be an artist, in the same way that a man becomes an informer when he cannot be a soldier.”

Майкъл Кийтън и Едуард Нортън

Театралният критик Табита Дикинсън (Линдзи Дънкан), палачът на Бродуей, е представена като студенокръвна кучка, която решава какво върви в театъра и какво не. Нейната кратка екранна поява е допълнителен, много важен акцент към коментара на целия филм над развлекателната консуматорска киноиндустрия днес. Табита осъжда и ненавижда холивудското кино, което лансира знаменитости с посредствени актьорски способности и възпитава лош вкус. То е направено с единствената цел да натъпче новата си порция кръв, пуканки, маркетинг и зрелища в устата на средностатистическия поклонник на Железния човек и Фантастичната четворка, за да счупи уикенд класациите, за сметка на истински качественото изкуство.

Дамите в актьорския състав на „Бърдмен” са Ема Стоун – обърканата, вулгарна дъщеря на Ригън, за която бащината фигура е била представа и бледо присъствие; Андреа Райсбъроу – пламенна, сластна жена, носеща разочарование от провалената си връзка с Ригън; Наоми Уотс – най-после успяла да сбъдне мечтата си да играе на Бродуей, но чувствителна и уязвима в контраста на реалността. Всички те правят прекрасни роли, с развити персонажи, в малки, но изключително качествени и стегнати епизоди. А Зак Галифинакис е точно на мястото си, както сам героят му казва: единственият, който се опитва „да спре потъването на кораба“ в кризисни моменти.

Музиката във филма е дело на Антонио Санчес и действа като страхотен катализатор, дава жесток ритъм. Съдържа точно два вида музикални инструменти – барабани и цимбали. Иняриту е пожелал от Санчес да импровизира целия саундтрак, като дори са направили записи преди някои от сцените да са били заснети. Още едно различно и работещо (мета) режисьорско решение, е че на два пъти във филма може да видите барабаниста в кадър.

Не сравнявам „Бърдмен” с нито един от филмите на Иняриту. Той е като нова страница, гениално напълнена с качествен хумор, болезнена драма и сатира, която има какво да ти каже и за която ще размишляваш дълго време, след като си я прочел.

„Бърдмен” е опияняващ шедьовър и велик филм. Взима ти дъха от първата минута, сграбчва те и направо те повлича във вихрушка от емоции, в сърцето на театъра. И не, няма отърваване до самия край. Едва когато те пусне с последния удар на барабаните, си задаваш онзи същия въпрос: „Какво по дяволите беше това?!?“, и знаеш, че имаш нужда от още една и още една доза от същото изкристализирано качествено кино!

Обичам този филм!

Similar Posts

Вашият отговор на UncleKid Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

52 Comments

  1. Да, да и да – велик филм за киното и изобщо за изкуството и неговите трудови хора. Заедно с Gone Girl и Whiplash сред филмите от миналата година, които бих могъл да гледам стотина пъти и пак няма да ми омръзнат.

  2. Ще гледам филма тия дни, възлагам големи надежди 🙂 Но гледайки Whiplash – мога да кажа, че от номинациите на Академията – тази на JK Simmons, засега ми се струва най-релевантна… Много голям. Както и прекрасен филм, впрочем.

  3. Сценария на Birdman се появи online – горещо препоръчвам на всеки фен на филма да го прочете. Чисто злато е!

  4. Btw, Дринов.

    Едно нещо, което не изисква супер много усилия, според мен. Надали няма да се накефят хората, които пишат в тоя сайт. Когато наближат Оскарите – дори много от нас да не им се кефят особено много – не пречи да сложите ревюта на номинираните филми. 🙂

    Надали някой в тоя сайт, пишещ ревюта – ще го заболи сърцето ако трябва да напише ревю на номиниран за Оскар филм. Или за Златен глобус. Или за Златна малинка.

    Тази година е по-силна в това отношение за разлика от други – но един Whiplash да няма ревю – е доста мързеливо. Съжалявам ако тази дума ще обиди теб или някой от другите пишещи тук – оценявам това, което правите, иначе нямаше да го чета. Ама е мързеливо, съжалявам, но по друг начин не ми идва да го нарека.

    И няма нужда от „да, оценявам го, но хората тук, все пак, стараем се…“ и тн. Много ясно, че се стараете – и в моите очи сте супер, кефя се и всеки ден си чета сайта. Просто правейки нещо заедно – няма как да не опрете до недомислиците в една фирмичка, а именно – това да не се прави нищо, извън това, което ни се иска на нас. Разбирам поне да печелехте, за да си позвилите подобен непукизъм. Ама ако наистина не ви пука за мнението на другите, еми… Четете си го сами, човек. Пишете го на notepad и си го четет сами every given Sunday. Ама като го качвате тук – не играйте по струната на „ние си го прайм ей така, па квото ще да стане“. Това, че не печелите – не значи да сте безотговорни.

    Па колкото и тъпо да звучи това на фона на това, че в крайна сметка просто не сте написали некво си ревю на некъв си филм. Знам ли и аз…

  5. Целият филм ми се стори като долнопробна пиеса в малък театър зад канала. Кийтън е твърде дисоцииран от ролята. Липсваше му обем и методика за да го възприема като адекватен протагонист и да повярвам на слабото му представяне. Нортън закова обратната противоположност с всеки един нюанс на играта си и беше единственото положително нещо в лентата. Иняриту ме изгуби в преплитането на реалното с телекинетиката и хепи енда. Искрено се надявах МК да се самоубие за да не трябва да слушам отново как фъфли като Томи Уайсоу в завършващата сцена на пиесата. Еднокадровият подход, въпреки впечатляващ на моменти по никакъв начин не послужи за придвижващо средство на слабия сценарии. Наясно сме – в Холивуд 9 от 10 филма се правят за да изкарват пари. Добро утро Виетнам.

    На момента се чудя дали един и същи филм сме гледали с писателката на ревюто?! Саундтракът разсейваше повече от колкото да бъде истински ‘кулминатор’ и след първите 10 минути се изтърка ефекта му. Комедичният елемент – крайно предвидим и нескопосан.

    Общо взето 3.3 от 5. В сравнение с Boyhood и Whiplash не мисля, че заслужава и една статуетка.

    Не виждам как Blackhat заслужава внимание, а Whiplash е още на опашка за ревю? 100% за J.K. Simmons да вземе Оскар за представянето си.

  6. Прекрасен, прекрасен филм – от тия, които без да знаеш защо и без да можеш да разкажеш защо – оставят у теб едно чувство за подхилкващ се, запалил си цигара идиот – и ти е кеф от това. За мен – напълно достоен за поне 4-5 статуетки.

    Горното мнение ми идва странно, не звучиш да си тъп, а всеки ред от него звучи wrong. Верно ли се изгуби в „преплитането на реалното с телекинетиката (?)“….?! Смисъл – сериозно, това те изгуби?

  7. Оф, най-сетне се е появил адекватен рилийз онлайн. Тия дни ще го наваксам.

  8. Написаното от Pure Mystery e Pure Shite.

    Няма обем и методика, за да се възприеме като адекватен коментар, но има думичката „лента“. А за предвидимо и нескопосано съчетание с „лента“ и „комедично“ се дискфалифицира.

  9. Ревюто, като всяко друго не е задължаващо, както предполагам коментара на Pure Mystery не е някаква универсална генерализираща истина, която трябва да приема безапелационно и да задраскам всички прекрасни вълнения, които ми е донесъл този шедьовър.

    Let’s agree to disagree, щото няма да се срещнем в мненията си obviously. 🙂

  10. Нито ревюто е задължаващо, нито мнението на момчето е такова, но и никой не е казал такова нещо. Чисто различното мнение обаче не оправдава тъпотията, която носи. Има един такъв много хубав принцип в правото, който е приложим за много нещав живота – Ignorantia legis neminem excusat.

  11. Няма такъв филм просто. Кеф. И моя милост като всички. Това е кино. Това. Казах.
    .
    🙂

  12. Поздрави за ревюто, макар че Бърдмен въобще не успя да ме докосне по този начин. Може би ми е рано все още.

  13. Брилянтен филм.
    От малкото филми, които не избледняват след няколко дни.
    Ревюто е добро, но освен споделеното в него има и един по-дълбок пласт, всъщност много дълбок. Това е конфликта между човешкото АЗ и неговия вътрешен его-двойник. И разрешаването му е дадено в последните няколко секунди на филма. Целият филм ни води точно към тези няколко секунди и то с изключителна художственост.

  14. Абсолютно съгласна с Pure Mystery – „На момента се чудя дали един и същи филм сме гледали с писателката на ревюто?! “ и честно казано едва един път го изгледах, но все пак Едуард Нортън „крепи“ нещата.
    Иначе съм солидарна с повечето ревюта 🙂

  15. Имам странното усещане, че хората харесват филма, защото другите го харесват, защото спечели оскар или защото смятат, че не го разбират напълно и под повърхността има още скрита метафора, има дълбочина. Съжалявам да го кажа, но не можа да ме докосне, струва ми се, че е един крещящ опит за оригиналност… уви неуспешен.

  16. fenski 02/24/2015 at 18:24
    Абсолютно съгласна с Pure Mystery – “На момента се чудя дали един и същи филм сме гледали с писателката на ревюто?! ” и честно казано едва един път го изгледах, но все пак Едуард Нортън “крепи” нещата.
    Иначе съм солидарна с повечето ревюта 🙂

    мммм даааа ,
    споделям

  17. Зави ми се свят от това постоянно движение на камерата.Добре,че го гледам в къщи,че да мога да го спирам и пускам,когато се уморя.Не виждам какво толкова го превъзнасяте.Аз ли не съм толкова интелигентен да го разбера, или всички вас ви гони снобарията.Оригинален!Да.Но,само това.Слабо изпълнение на почти всички актьори,с малки изключения.Ако бях платил билет за да гледам тая боза,подведен от прекрасните рецензии и 4-те му статуетки,щях да съм много, ама много ядосан.

  18. Сър Стеванчо миличък какво употребяваш,с други думи на какво се друсаш- хапчета,амфетки, евтин алкохол.честно казано ти и онези ,които харесвате тая посредственост Бърдман или се дрогирате или сте като онези пачи дето купуват най- новият телефон ,щото считан от тях за капацитет им е казал , че видиш ли приложенията на тази джаджа били адски куул или не знам какво си там. Невежеството не извинявало.Хайде остави латинските цитати на по образовани от теб,запиши се в някоя комуна или просто откажи дрогата.Знам, че е трудно. А на авторката на рецензията ще оставя един съвет:Мила следващият път като ходиш на кино си извади вибратора от гащите.Неприлично е и нехигиенично.А и шумът му дразни околните .

  19. Никога не съм разбирал, защо когато не ти хареса нещо, не отговаря а вкуса ти, трябва да го заклеймиш като тъпо, скучно или нещо подобно. Защо твоето мнение да е единственото вярно? И защо трябва да обиждаш тези, на които им харесва? Аз лично го отдавам на простащина 😀

  20. @ Стефан Ст

    Че ти кога си виждал нормален коментар от Papa Joe, че чак и се учудваш на простотията му ? В редките случаи когато не парадира шумно с хомосексуалността си (която в случая си е абсолютна педерастия), показва изумителна липса на кино култура и вкус, при това с още по-изумителна неграмотност 🙂 В смисъл … всички си го знаем като „бавния“, така че не мисля, че трябва да му се отдава кой знае какво значение 😛

  21. Абе Лудия Макс много ми се правиш на отворен.На живо сигурно няма да си толкова храбър.Липса на вкус имат родителите ти, че са те създали.Бахти и нещастниците сте тук някои като теб и оня горният.Щом не харесваме някакви си филми,които вие пишлеметата сте обявили за шедьоври край атакувате.Кой е неграмотен бе боклук?Искаш ли да ти покажа поне 30 твои грешки, които показват че си бил кръгла нула по български език в училище.Да бавен съм ,но като тинабия канчето ще видиш колко съм бърз.
    Добре че от коментарите виждам, че не съм единствен дето не харесвам Бърдмен.Ине се учудвам,защото всеки мой познат,който се е опитал да го гледа е спрял след 5тата минута.Аз пък се чудя какво прави Линдзи Дънкан в такъв слаб филм.Добре че е малко по- добър от Гранд Хотел Будапеща-там няма спасение и помията е пълна.

  22. Копеле, толкова си тъп, че единствената ти хомо дружинка най-вероятно е била кафява бирена бутилка … просто не мога да си представя чак толкова долна отрепка, която да се навие да ти чеше хемороидите по любов 😀
    Олигофрен, извади си сега главата от гъза и чуй внимателно … никой не е застрахован от кофти вкус за кино и в това няма нищо лошо. Лошото е, когато такива дебили като твоя милост нагло се опитват да се налагат и да обиждат хората с различно мнение !!!
    Ся, айде бъди добро момиче, извини се на хората и ще забравим колко непослушен си бил 😉

  23. ще ти се извиня само когато те пребия и те пратя в болница хомофоб долен нещастен,дето единствено е бил обслужван от Деси и Лили.Как ли пък не да ти се извиня за това, че имам собствено мнение и вкус,който не съвпада с твоят.Ако не ви е приятно направете сайта само за коментари на ,,по католици от папата“ и си беснейте на воля. Вие нямате различно мнение.Моето е различно.В крайна сметка публиката и историята решават кой филм става и кой не.Доколкото ми е известно нито един от филмите,които безумно хвалите не е изкарал достатъчно никъде по света.И копеле ще наричаш себе си,когато се погледнеш в огледалото.Моята сексуалност няма нищо общо с това какво харесвам или не и в друга нормална страна такива хомофоби биха били осъдени и пратени в затвор,където ще се страхувате от мургавият си съкилийник.И въобще не използвай обидите като аргументи А ти Пау напразно си залагаш парите -в двубой с мен Мад макс ще си разбие главата.

  24. Ееебаси … садо-мазо faget 😀 Биеш ли си бутилката бе, Джони ? Като едновремешните педали ли се изяваваш … с мустаците, кожени каскети и косматите гърди или просто си стоиш на село и си правиш клипчета от типа „Баси яките ръки, чуйек „?
    Всъщност, тъпако, грам не ме интересува върху колко цола тръба се нанизваш ! Храня те щото си ТЪП, а не щото си хомо 😉

  25. Използването на обиди с хомосексуална насоченост се отнасят към моята сексуалност, а не към това дали съм тъп или остър.Бъркаш аргументацията си .Поведението ти, държанието ти МАД макс обидите ти само доказват правотата ми.И как реши, че съм тъп?С това , че не съм съгласен с мнението ти ли?Смея се искрено на глупостите ти.ще запазя инкогнито си ,защото няма смисъл да се доказвам на един безработен и безкрайно презиран от жените самотник.
    Иронията е ,че заприличваш страшно на героя от филма, под който спамим-един бавно побъркващ се човек.

  26. Явно не се изразих правилно. Подкрепям го с две ръце. 🙂
    Аз не видях някъде да те обижда, че си хомо. Няма лошо, но и аз смятам проявата на лош вкус + 0 чувство за хумор + нападки към „другите“, че сме тъпи за да харесваме таа „боза“ за чиста и неподправена педерастия (която няма нищо общо с това, че си хомосексуалист). 😉

  27. Папа Джо(лан) е отдавна доказан хомо-тъпанар с ощавен вкус за кино и живот.

  28. Пипи, ама ти обиди ли се ?!? Виж ся … значи ти можеш да напишеш за авторката „да си извади вибратора от гащите“, пък аз не мога да се бъзикам на тема педерастия (щото според мен ти не си хомосексуалист, а просто един педераст). Въпреки това, ако съм те засегнал прекалено остро на тема хомосексуалност, винаги можеш да се гавриш с мен на тема хетеросексуалност … аз нямам нищо против, а и не съм обидчив 🙂
    А защо смятам, че си тъп ли ? Ами защото, ако не беше болезнено тъп, нямаше да си позволяваш да ръсиш цинизми към всеки втори, който има противоположно мнение, а щеше да се опиташ да се аргументираш с доводи, както правят разумните хора.

  29. Не могат да ме обидят хора като Вас. Същества,които твърдят неща за личният ми живот и за начина на ми живот неща,които са меко казано смешни и са плод на обременен ум .А за вибратора не е обида, а намек да не изживява оргазмите си в киното, а на други по удобни места.Защото материалът и е написан като че наистина е била под влиянието на помощни средства.Ев крайна сметка всеки се оправя както може,нали?Относно аргументацията въобще не прочетох такава във вашите драсканици, в които безочливо ме обиждахте.И то с безсрамна дискриминация.И защо пък моят вкус да е лош , а вашият добър.Като чета коментари и рецензии не само тук има огромно количество хора,които не харесват да кажем Бърдмен.Това си е наше право, а това че вие сте закърмени със закърнелото мляко на комунистическото мислене е проблем на родителите Ви и на вас самите.Аз няма да се извинявам, че сте идиоти-при вас си е диагноза.Ха ха !

  30. @Papa Joe

    Аз не те критикувам, че имаш различно мнение от нашето или за това, че не признаваш някои филми за шедьоври, а за точно обратното. Че като не са по твоя вкус, решаваш за абсолютна истина, че са лоши филми. И слагаш всякакви тъпи определения за хората, на които филмите им харесват. Всеки си има мнение – някои не харесват Гладиатор, други обожават Здрач. Ти не можеш да кажеш кой е прав.
    А просташките коментари нагоре няма да коментирам.

  31. Добре признавам Стефан, че понякога съм краен и че вероятно във всеки филм/сериал може да се намери нещо интересно щом си има зрители.Просто хвалбите за Гранд хотела ми дойдоха в повече, а и няма да се оставя някой да ме обижда безобразно, само защото съм такъв или онакъв.Междувременно докато ние се дърлихме за някакви си филми ни гепиха под носа 16 милиарда и май други са за псуване , а не аз.Защото сега тези пари всички ще ги връщаме и всички ще бъдем,,оправяни“заради това.Прав си и че в крайна сметка публиката, а аз бих добавил и времето( историята) показва кой крив кой прав..и сега за да ми се подигравате още повече да ви дам аргументи- Спондж боб наистина ми е смешен и забавен

  32. Доживях да прочета един нормален коментар от Papa Joe 😀 И пак да кажа – никой тук не се интересува от сексуалността на коментиращите, а от причините защо даден филм се е харесал или не. Това е.
    P.S. И на мен Спондж Боб ми е смешен и забавен 🙂

  33. @Papa Joe

    Да, водя с 3:0.
    Всичко останало, което си се хабил да изпишеш is fucking bullshit!

  34. Гери как така водиш с 3 на 0.Не ми е известно да играя някаква игра с теб.Е за теб е фъкинг булшит ,за мен пък не е.Хайде намери някой друг,,homo ludens“,който ще ти опонира.Аз съм висока топка за теб.

  35. Наистина ли видя всички тези неща в най-тъпия филм,който съм гледал от години? Даже гледал е силна дума, защото издържах ЦЕЛИ 20 минути…

  36. Не знам дали разбрахте, но из Нет-а върлува психопат-убиец на мозъчни клетки, страдащ от кретения и драйфащ неадекватност наляво и надясно. Подвизава се като Лупи и за него е характерна културата на кроманьонеца. Тъжна картинка, че и заразна в глупостта си, избягвайте го, даже може и бой с камъни да приложите, би било полезно (за обществото).

    PS „Бърдмен“ е шедьовър.

  37. В моментa го гледaм, издържaх 20 минути, спрях го, изтрих го, сегa си лягaм.

  38. Ох…сто години след събитието и аз да кажа: шедьовър, наистина!
    А който го е изключил след 20-тата минута, искрено го съжалявам, защото не е разбрал гениалния обрат в историята…
    След като го гледахме, с дъщеря ми и майка ми спорихме и се карахме точно 2 часа на тема: каква е основната идея 🙂
    По този проблем ревютата не са особено конкретни.
    Както и коментарите тук…
    А иначе – no doubt, fucking masterpiece…

  39. За този филм исках да прочета това ревю (а защо го видях чак се е друг въпрос 🙂
    Хубавите филми имат нужда от хубави ревюта (както и лошите, разбира се)

  40. Изгледах го някак си този „шедьовър“.
    След края му имах чувството, че съм прочел някоя от безбройните американски книги по популярна психология.
    Определено Холивуд го е закъсал откъм идеи и сюжети.

  41. Ето ви един кратък лист с победителите в Оскарите от 90 насам.
    http://awardsdatabase.oscars.org/ampas_awards/DisplayMain.jsp?curTime=1440285061492

    Сега с ръка на сърцето си кажете как последните 4-5 години могат да се сравнят с филми като – Slumdog Milionaire, Schindler’s List или Beautiful mind.
    Днешното кино отива на зле.

    Чудесно написано ревю – пълно с емоция и дори за миг ме накара да размисля за мнението си за филма. Някак си ми напомни, че точно ревютата, критиките и безумните трейлъри са нещата, които ни карат или не да гледаме някоя лента или да прочетем нещо днешно време без значение, колко безвкусно е то. Та явно личното ми мнение е далеч по-различно. Не че на някой ще му пука. Като гледам тук повечето са харесали филма, но все пак ще си го кажа (Norton style). Филмът за съжаление нито може да те грабне, нито да те държи, а камо ли да те трогне или остави със зяпнала уста.

    btw 10/10 за Камера! И напълно заслужен Оскар. Другите….

    Ами, това е!

  42. Не споделям мнението ти за филма, но абсолютно споделям мнението ти за огромната разлика между качествени филми преди 10-15-20 години и сега. Бърдмен щеше да е прекрасен филм и в конкуренцията на Шиндлер и Красив ум – просто истината е, че вече няма как да знаем и конкуренцията ще е между филми като Бърдмен (дай боже – по-честичко) и превзети лайна.

  43. Този филм е голямо разочарование на оценка. Не заслужава статуетката. Жалко,че подобни филми печелят. Другото ми разочарование беше за „Няма място за старите кучета“. За мен отдавна „Оскарите“ не са еталон за обективна оценка.

  44. Това един от най-добрите избори за статуетка на академията който е правен от много години.

    И всяко недорасло келешче, псевдо разбрало критиче и предубедено старче, което не може да прозре колко мета беше избора и как се вписваше със самият филм (изключае издънката с Кийтън) – показвайки, че онези там куковци все пак имат малко разсъдък и могат да приемат по-нестандартното – вземе да спре показно да си фръцка недоумението без да се опитва да помисли преди това.