„Хакер” е изненадващо добър филм в първите месеци на годината, заобиколен от посредственост и кич, който подхожда оригинално към познати теми, но бива брутално скастрен от критиците и масовата публика. Сега, когато всички погледи са отправени към предстоящите „Оскари”, сякаш на никой не му се занимава да гледа сериозно на новите филми. Затова и по екраните вървят полуфабрикати като „Седмият син” и „Твърде лично 3”. „Хакер” спокойно можеше да е един от тях. Криминален екшън за кибератаки, в който героите препускат от Америка до Китай, в търсене на терорист от ново поколение. Това, което го прави необикновен обаче, е преди всичко неговият режисьор.
Харесвам филмите на Майкъл Ман. Да, всичките, дори и „Маями Вайс”. А „Хакер” носи всички познати белези на своя създател, нещо като компилация от най-доброто. Не е изненадващо, че човекът, който филмира „Последният мохикан” по толкова забележителен начин, вкарвайки тонове интересни кадри в иначе съвсем клиширани сцени, сега е успял да направи същото с филм за кибернетични престъпления. Може би си спомняте, че този тип филми бяха страшно на мода през 90’-те години, оставяйки ни предимно „гилти плежъри”, като „Мрежата” със Сандра Бълок. Елементарен сюжет, зареден със схеми, като „познай паролата за 10 секунди, иначе ще гръмна еди-си-какво” и неизбежната кулминационна гонка и престрелка (недай си боже да има и заложници).
Как се прави оригинален филм? Как се заобикалят клишета или как да се предадат така, че да изглеждат по нов начин? Филмът започва с дълга сцена, която проследява пътя на един вирус от компютърната клавиатура до ядрения реактор. Как виртуалното вече успява да повлияе на физическия свят, който ни заобикаля, съвсем директно, без никакви посредници. Всичко това ни е показано с тази наситена със съспенс сцена, без никакви думи. Това е и основната тема на филма.
Антагонистът е Blackhat – термин, произлизащ от злодея в старите уестърни, който винаги носи черна шапка, и означаващ хакер, който работи за собствени или чужди интереси. След като успява да спре охлаждането на ядрен реактор в Китай, предизвиквайки експлозия и хаква стоковата борса в Чикаго, китайското правителство и ФБР започват съвместна работа за неговото залавяне. Ник Хатауей (Крис Хемсуърт) е осъден на 15 години затвор blackhat хакер, чийто компютърен код е използван в настоящите атаки. Правителството му предлага изход, ако сътрудничи.
Много хора се оплакват от кастинга на Хемсуърт, просто защото не пасва в стереотипа за смахнатия компютърджия. На мен пък ми хареса, още повече, че се съгласува идеално с основната идея на филма – комбинирането на физическото и виртуалното.
На места филмът изпада в прекомерна експозиция, но на други (забележете сцената в таксито) компенсира напълно, а и в случая самият материал го изисква. Няма нужда от критика там, където един филм очевидно няма амбицията да се развива. А „Хакер” не разчита на драматургията си. Хатауей се влюбва в сестрата на своя партньор – изиграна по един различен и омайващ начин от Тан Вей, която поднася репликите си нетрадиционно, а с погледа си успява да придаде нужната увереност, че това което се случва в момента е от значение. Сцената в корейския ресторант, където двамата с Хатауей разговарят, веднага ми припомни за епичния разговор между Пачино и Де Ниро в „Жега”.
Ман режисира по забележителен начин как двама души разговарят на вечеря, но неговата истинска сила се проявява, когато започнат екшън сцените. Звукът е смазващ и липсват каквито и да е романтични представи за приложението на оръжията. Усещането за шок и ужас е възможно най-близко до действителността, а на зрителя му остава само да се свие на топка и да запуши уши.
Кулминационното факелно шествие, където камерата фокусира основните персонажи, докато си проправят път през потока от хора, правейки поредната алюзия към основната тема на филма, трябва да влезе в учебниците по режисура. Забележителна кинематография във всяка една секунда. Усещането е интимно и извън тази епоха. „Хакер” най-вероятно ще бъде преоткрит след години, когато истинските му качества станат още по-забележими, но ако сте почитатели на качественото кино, отидете и го вижте. Няма да видите по-добър синтез между интелектуалното и емоционалното.
„Кулминационното фекално шествие…“ – кълна се в дебелото черво на Майкъл Ман, че така го прочетох. 😀 Не поради тази причина обаче няма да гледам филма. Просто spider sense-ът ми се поболя още от трейлърите.
Вярваш ли ми, че като го написах и веднага си казах „UZUMAKI ще го прочете иначе…“ 😀
Хаха. 🙂 Вярвам ти, аctually.
Голям фен съм на Майкъл Ман, но това е трагично – и като сценарий, и като игра, и като диалог. Майкъл просто е притоплил манджата от старите си филми…. имам чувството, че го е мързяло яко….“Collatera“l, koйто смятах за най-слабият на Ман в последните 15г.. изглежда като нещо велико на фона на “Хакер”…
Но съм съгласен, че на фона на другите бози , които вървят в момента става
П.С. Всякакви сравнения с „Жега“ са си чисто богохулство 🙂
Мале, много тъповат филм, не е истина.
Давайте да дискутираме де Стига с тези едносрични изказвания. Това за повтарянето не е сериозен аргумент.
О, каква изненада, фен на Майкъл Ман харесва филм на Майкъл Ман.
Пич, губиш всякаква реалистична оценка за филма след второто изречение.
Може и така да е. Гледайте филма и ще коментираме.
Честно казано, гледа ми се отново. 🙂
Определено ми хареса и не разбирам повсеместния хейт. Вярно е, че има минуси, но има прекалено много отлични неща в него, за да бъде задраскан безапелационно.
Много съм съгласен с Пламен
„Много хора се оплакват от кастинга на Хемсуърт, просто защото не пасва в стереотипа за смахнатия компютърджия.“
Ами, хората щяха да са прави, ако наистина имаше смахнат компютърджия в този филм. Аз видях само един Тор без чук,който раздаваше туплаки на ляво на дясно-може би класически американски хакерджия.И пардоията е в това че „най-гениалното“ нещо което направи в целия филм е да свърже 3 маршрута на 3 заподозрени лица на компютъра за да намери общата им точка и следователно мястото от което получаваха инструкциии, нещо което стана с 1 клик на компютъра и нито един от ФеБеРе агентите нито един от китайските полицаи не се беше сетил… Само с тази сцена филма обижда интелигентността на публиката. Камерата беше отвратитлена в този филм, половината слоу моушън беше сложен за да напълни екранното време. Ще цитирам приятелите ми които заведох на кино – „Ти си отговорен, че го гледахме този филм“.
Това със свързването на трите маршрута наистина беше тъпо. Съгласен съм. Но баш пък само това да е направил в целия филм…
„Камерата беше отвратителна в този филм, половината слоу моушън беше сложен за да напълни екранното време.“ Това не е сериозна критика.
Относно работата на Хатауей – негов беше кода използван за нападението и е напълно логично да го извикат да помогне, както и направи. Откри остатъчни я код, с помощта на който успяха да го издирят злодея. Той помогна да хакнат и АНС и да използват тяхната програма. Какво повече трябва да направи според вас?
Това, което мен ме притеснява, е защо „лошият“ си изпробва кода на цел (ядрената електроцентрала), която ще привлече максимално голямо внимание към себе си? Надявал се е никой да не разбере ли?
Edit: Забравих да спомена и това, че може да е тъпо как разкри пресичането на маршрутите, но беше адски яко как разкри начина, по който си получаваха инфото.
Гледах филма с нетърпение. Нетърпение да свърши. Не говоря от хейтърска позиция. Просто се учудих ( продължавам да се чудя, половин ден по-късно) колко сме свикнали на бързи действия и остроумни реплики, които актьорите си разменят и как тази лента рязко се разминава с това, на което сме свикнали. Всъщност харесвам бързото действие и остроумните фрази – когато няма спец ефекти, те са още по-изразителни. А като ги няма, става като всичко, което харесвам(е) – имаш го за даденост и като изчезне, си казваш колко много липсва. Рядко изказвам мнение за филми, но този ме потресе с изкуствеността на разменяните реплики (китайското момиче беше поне второкласен кошмар), неадекватното тичане напред-назад и ръмжащият Хемсуърт. Преди да гледам този филм, казах на приятелка, че последният е много по-як от Брад Пит. Е, да, но една външност филм не прави и Пит не е станал известен само заради външността, ами защото като си отвори устата, наистина казва интересни неща, били те и набутани там от някой режисьор. С две думи много разочароващо. Идеята е била добра, но екранизацията изглежда евтина и дебилна….
Скука. Ако бях ученик, щях да изляза от киното и да отида да си пиша домашните.
Началото, където се движеха битовете беше добро. Също и wi-fi-то в парка.
Но пък седят в бус с техника, гледат го, че пише съобщения, но не ги прихващат. Много тъжен филм. Трябва пак да си пусна „Жега“.
Филмът е обидно тъп за взискателните зрители пък и за по-широката аудитория. Цялата зала беше отегчена и видимо разочарована. Имаше хора, които напуснаха салона 30-40мин. след началото. Аз трудно издържах до края и със сигурност съжалявам. Съжалявам и че не проверих рейтинга в IMDB както обикновено и че не прочетох никакви отзиви. С риск да бъда груб ще го нарека боза с косми..С чиста съвест му писах 1-ца, просто защото няма по-ниска оценка. Доста елементарен, скучен и твърде далеч от действителността. И децата се досещат например, че важни обекти като АЕЦ или мрежи на агенции за сигурност не са свързани с Интернет..
Ако филмът е дбър и на половина колкото Collateral, значи става.
Наско, не съм гледал филма, но тва с АЕЦа е възможно. Виж Stuxnet! В нета има доста инфо.
http://vimeo.com/25118844
@Дринов
„Това, което мен ме притеснява, е защо “лошият” си изпробва кода на цел (ядрената електроцентрала), която ще привлече максимално голямо внимание към себе си?“
Да, реално най-голямото БУМ във филма беше абсолютно излишно. Можеха кротко да си жънат милиарди по финансовите борси без никой да се обади. Архипланът на архизлодеят впечатляваше най-вече с безсмисленост и ненужност.
Още повече, че така и не видяхме blackhat в целия филм (потърсете значението на думата из И-нет, а не в ревюто). Нашият герой не беше такъв – дори в прав текст каза, че е точил кредитни карти с ясното съзнание, че не ограбва хората, а заради счупените системи на банките, които след това трябва да възстановят парите. Лошият също не е никакъв хакер, а просто поръчва някой да му свърши работата.
Общо взето, филмът не заслужава дори да го коментираме…
@stealth
„Скука. Ако бях ученик, щях да изляза от киното и да отида да си пиша домашните.“ Ха-ха-ха, много фъни, браво! 🙂 Много се смях. 🙂
Не съм сигурен за blackhat. По дефиниция това е хакер, който върши неща за собствен кеф и изгода, включително и финансова, така че, не мисля, че си прав и за двамата.
Чудно как още не е дошъл някой да каже, че сме платени за да имаме положително мнение за този филм. 🙂
Вие сте платени, щом имате положително мнение за този филм 😀
иначе ще го гледам в четвъртък
Платени сте, за да имате положително мнение (и най-вече описание) за този филм.
Никакъв друг логически извод не ми хрумва, след като за срамно тъп филм сте изсипали кофата с хвалебствията [b]както обикновено[/b]
Да, така яко ми платиха, че все още не съм изтрезнял от месец запой. Моля ви се, по-сериозно. Пишете какво не ви харесва във филма, за да можем да дискутираме.
🙂
Bonjour à tous!
Първо да пратя поздрав към автора: чудесно ревю!
Преди да гледам филма и аз, като някои от вас, погледанах в интернет какво пишат хората за него. „По дяволите!“, казах си. „Дошъл ли е денят на Майкъл Ман да се оака?“ Въпреки това си купихме билети и го гледахме. Петдесет шарки сиво не ми се стори логична причина да дам пари за кино. Казах си, че това е Майкъл Ман и дори тази му лента да е талашит, ще се порадваме на чудесно монтирани сцени и музика. Това си го казах, защото съм гледал и други негови филми и мога да преценя криво-ляво какво да очаквам. И това заварих.
Според мен, първите тридесет минути изглеждат сдъвкани. Сигурно са орязани. Сигурно и защото не се случва какво толкова там. До 40та минута излязоха четири от двайсетте зрителя в киното. Сцената в таксито и сцената в китайския ресторант.
След това става интересно. Както е с повечето други филми на този режисьор. Човекът си има стил, следва го. Реалното бумтене на куршуми в затворено пространство, реални разговори, реални изражения, реални реакции. Динамиката (като че ли) не е напластявана от нещо, което не би присъствало в истинския живот. Филмът беше бижу. Последните трийсет минути си платиха всяка стотинка, която дадохме за филма.
Това което ме издразни много бяха три неща. Според мен,
1. До сцената в Хон-Конг филмът се опитва по-скоро да те загуби отколкото да те спечели. Зрителят трябва да има минимум средно до богато ниво на IT-познания, да има търпение; хем да оценява малките неща във филма, хем и да обича интуитивно сам за себе си да разгръща действието във филма (тоест въобще да не му харесва някой да го въвежда в разни, иначе важни теми с безсмислени, често нереални диалози). Може би заради това филмът е покосил така две-трети от зрителите.
2. Героят на Хемсуърт беше малко тип „разбирам-от-всичко“, което не че не може да бъде, предвид че е минал през доста очукан житейски форплей. В Хонк-Конг, сцената с площадката, в която намира предавателя в храстите и „уж“ си дава вид, че е разбрал нещо от разговорът с момичето предната вечер – как трябва да излезе от „затворническите“ бариери в главата си и тн. Сцената е важна, защото е повратна, тоест от там насетне зрителят нагазва доволно в историята. Според мен, сцената беше изиграна бедно – празно и без нужния драматизъм, а имаше нужда да се покаже, че се отключва суровия гений в главата му, видиш ли.
3. The Rocket-launcher. Когато изстреляш ракета към спряла кола, пряко посока багажника от разстояние близо 100м, от колата се очаква да се тласне напред и да се преобърне (може-би), а не да поскача. Тъй като не си в безсъзнание от експлозията, която се случи току-що до теб, няколко души със сериозни пушкала те стрелят от същата дистанция, ще се скриеш зад ламаринен борд и всички куршуми ще дупчат ламарината около теб, но не и теб. ОК, ИМАХА КЪСМЕТ.
Тъмнокожата жена умря красиво. Въобще във филма смърта беше изпипана. В отверките е истината.
Важна (пост-)модернистична творба. Течение в изкуството което вярва, че светът е прекалено хаотичен, за да се обясни праволинейно и се опитва да използва друг вид разказ с наблюдение отстрани от различни ъгли. Съответно отблъсква част от публиката.
От пепелта на жанра стражари и апаши се издига един модерен уестърн, където границата вече не е географска, културна или расова. Тя е заешка дупка към подземното компютърно пространство, което буквално променя лицето на Земята.
Хареса ми.
Абсолютно великолепна статия за филма!
http://musings.oscilloscope.net/post/178954843321/the-pixelated-splendor-of-michael-manns