Винаги е имало филми, които силно поляризират зрителите (а и критиката), но в последните години тези на Кристофър Нолан се превърнаха в емблема на това „разделение”. Систематично и без изключение, всеки негов филм – често дори преди да се е появил по екраните – изправя така наречените „фенбойчета” и „хейтъри”едни срещу други в безкрайни, изпълнени с обидни квалификации спорове, а тези, които опитват и двете гледни точки, отнасят „попръжни” и от двете страни на барикадата. Тоест, в случая каквото и да напише човек за новия му филм, ще има отрицателни реакции от една от двете страни, а когато става въпрос за опит за умерено мнение, без залитане в някоя от крайностите, включващо както плюсове, така и минуси, тези реакции ще бъдат повече, тъй като всички са слепи за доводите в полза на противното.
В тази ситуация ми е интересна функцията, която ще изиграят ревютата на „Интерстелар”. Най-вероятно ще има и хора, които искат да прочетат известно количество рецензии, за да си изградят някаква представа за филма, какво евентуално могат да очакват от него и да решат дали да го гледат или не, но съм почти 100% сигурен, че повечето ще четат в последствие единствено с идеята да намерят подкрепа на собствените си убеждения (били те положителни или отрицателни) по отношение на Нолан и на филма. Ако има съгласие, чудесно, ако не, авторитетно ще се изтъкнат причините, поради които ревюиращият е в грешка (да се чете „тъп”). Интелигентните реакции по време на „война” са рядкост.
Историята е следната (не в големи подробности, защото както в повечето си филми, и тук Нолан е подготвил няколко туиста – те не са от чак такава съществена важност, нито пък са чак толкова изненадващи, но все пак колкото по-малко знаете за тях, толкова по-добре): В близко бъдеще човечеството е изправено пред своя неизбежен крах. Земята е опустошена от бича на главнята – болест, която поразява земеделските култури и постепенно прави планетата необитаема, намалявайки количеството кислород в атмосферата. Това води до световен глад и принуждава хората да обърнат гръб на науката и на мечтите си за светло бъдещето сред звездите и да се съсредоточат единствено върху оцеляването си тук и сега.
В този свят бившият пилот на НАСА Купър (Матю Маконъхи), по настояще фермер, обработващ нива с една от малкото все още живи култури – царевица, се бори за оцеляването на семейството си, като същевременно се опитва да запази и да предаде принципите на науката на децата си и най-вече на своенравната си дъщеря Мърф (Макензи Фой). По време на една от поредните прашни бури, Купър и Мърф се натъкват на странно „призрачно” явление, в което са скрити координати, които ги отвеждат в тайно убежище на НАСА. Там Купър открива, че ситуацията на планетата се влошава и единствената надежда за оцеляването на човечеството минава през мистериозна червейна дупка и лежи отвъд пределите на нашата галактика. Той е най-подходящият човек, който да оглави мисията, която ще постави новото начало. Изпълнението на тази мисия обаче може да означава загубата на семейството му.
Гореизложеният сюжет изглежда дълъг, но всъщност отразява само малка част от експозицията на „Интерстелар”, в която се изгражда гръбнакът, на който се крепи целият филм – връзката между баща и дъщеря. Тази връзка не само е важна за изграждането на емоционалната плънка на филма, но и за механиката на историята и в крайна сметка за финалната развръзка. Предвид тази важност, нормално е Нолан да ѝ отдели малко повече внимание (това в крайна сметка се изплаща, при все че действието е тромаво, а диалогът изненадващо дървен). Но това изграждане води до сериозни проблеми в смисловия и драматургичен преход между първата (земната) и втората (космическата) част от историята – преход, който е претупан и съшит с бели конци, до степен, че напомня на пилотен епизод на ТВ сериал и дори на нещо от драматургичната „класа” на „Армагедон”.
Това претупване директно се отразява на следващата част на филма, в която Купър и останалият екипаж на мисията се отправят на пътешествието отвъд червейната дупка в търсене на най-подходящия нов дом за човечеството. В резултат, образите на участниците в мисията (а и на голяма част от тези, които остават на Земята) стоят като едноизмерни апликации, хвърлени в историята просто за да има кой да умре за повече драматизъм, кой да изрецитира някоя научна мъдрост, за да обясни какво точно се случва в момента, направо да сервира смисъла на филма (какъвто е моментът с убийствено евтиния рецитал на героинята на Ан Хатауей за „трансцеденталността на любовта”, което на всичкото отгоре е отнесено и към финалната развръзка) или просто за да се илюстрира по-ясно ефекта от общата теория на относителността с различното протичане на времето за хората, подложени на по-голяма гравитация или движещи се със скорост близка до светлинната.
Тук една вметка: относителното протичане на времето е адски интересна тема (самият Нолан я изследва, макар и по малко по-различен начин в „Генезис”), която не може да се види всеки ден в холивудски филми, за което принципно заслужава похвала, но ми се искаше засягането ѝ да беше на малко по-високо ниво по отношение на сюжета и героите. Същото се отнася и за черните дупки (една изиграва важна роля в историята), както и за чисто теоретичните червейни дупки, които се допускат от Общата теория на относителността и биха могли да свързват отдалечени на светлинни години една от друга произволни точки от пространство-времето, точно както е показано във филма. И държа отново да подчертая, че говоря за чисто сюжетното им използване, а не за точното им научно пресъздаване. Към научните грешки не мога да имам претенции – „Интерстелар” е фантастика, а не документален филм и голяма част от „грешките” са направени умишлено в името на художествената презентация. Лично за мен по-важно е не да няма грешки, а да се запази сериозното отношение към научния метод, а смятам, че филмът го прави дори и в най-фантастичните си елементи. Гарантирано ще запали бая хора да прочетат туй-онуй по доста от засегнатите теми, а защо не и да накара някои младежи да се запишат да следват?
Но да се върна отново към самия филм. Слава богу, в противовес на проблемите с историята и героите, в началото на космическата половина се явяват и качества на филма, които просто няма как да бъдат отречени. А именно, впечатляващата аудио-визуална и техническа презентация. За разлика от класическите летни хитове обаче, тук ефектите, звукът, декорите и цялостната визия не са самоцелни или само в името на чистото развлечение, а се явяват функция на сюжета и темите, които разглежда филмът. Те са елементът, който – в контраст с изплютите реплики – придава далеч по-голяма дълбочина на случващото се. И в момента, в който се отърваваме от сюжетния и героичен „баласт” и действието ни отвежда на втората (ледена) планета, „Интерстелар” заработва на пълни обороти – най-накрая успява да съчетае в хармоничен съюз почти непримиримите в своя мащаб теми за отношенията на баща и дъщеря, личната саможертва в името на общото благо, трансцеденталността на любовта (да, дори и тя) и мястото на човечеството в необятната, ужасно красива, но сурова и нехаеща вселена.
Но не идва ли този момент прекалено късно? Лично за мен, да – само с една идея, но все пак достатъчно, за да ме лиши от пълноценното кино изживяване, такова, каквото го разбирам и усещам. В добавка към това закъснение идва и финалната развръзка, която макар и да печели плюсове заради оставане в рамките на „човешката история” (ако кажа повече, ще ви издам повече отколкото трябва), носи и доста минуси и нямам предвид парадоксите. Сред тези минуси са буквалността и прекалената сантименталност, която и без това „дебне” в целия филм. Принципно, сантименталността сама по себе си не е проблем, но това просто не е силната страна на Нолан – той не е емоционален режисьор и това определено се усеща. Ако вместо него режисьор беше Спилбърг, положението щеше да е доста по-различно и не защото той по принцип е по-добър режисьор, а защото не само е майстор на сантиментите, но и на точно на такъв тип истории, комбиниращи мащабни общочовешки теми с интимна семейна драма и предлагащи фантастични визуални и технически чудеса. Както се казва обаче, „ако” е лоша дума, цапа гащи и мирише, така че това няма какво да се обсъжда.
За финал, трябва да кажа, че въпреки лекото ми разочарование, определено давам на „Интерстелар” положителна оценка. Той предлага кино изживяване, каквото не виждаме често на голям екран – визуален спектакъл, който едновременно с това дава и храна за размисъл и гаранция дълго време ще присъства като тема в разговорите с приятелите ви. Ако трябва да сравня „Интерстелар” като цялостно „кино изживяване” с други подобни филми, ще кажа, че го предпочитам пред „Гравитация” (нищо, че на него по ред причини давам по-висока оценка), тъй като разглежда по-мащабни теми и идеи, които винаги са ме вълнували и са ми далеч по-близки на сърцето. Но определено ще го наредя след „Контакт” и „2001: Една одисея в космоса”, които са железни във всяко едно отношение и времето отдавна ги е доказало (особено втория) като абсолютни класики.
Напълно подкрепям написаното в ревюто.
На мен въвеждащата част ми се видя твърде дълга и все си мислех – „хайде бе, няма ли най-сетне да започне филма“.
В крайна сметка обаче, след края на филма останах доволен. 🙂
Докато четях началото на ревюто се чудех дали сме гледали същия филм, но когато стигнах до последното изречение на предпоследния абзац разбрах, че коментарът няма никакво значение.
И то не само за този филм…
За мен лично това е най-добрият филм от началото на 2014 година. Шедьовър. Естествено, че има грешки и неточности, но „перфектният филм“ не съществува. Освен това във филма са преплетени различни теории и изследвания, което неминуемо води до спорове и многобройни положителни и отрицателни мнения. И все пак самото представяне е страхотно.
Сценарий – 10/10
Ефекти – 10/10
Музика – 20/10 (Ханс вече може да спре да работи.)
п.п. Дори и година след тази „Гравитация“, така и не разбрах какво толкова и харесаха?! Ефекти, ефекти и ефекти…
„Сценарий -10/10“ – ти сериозно ли? 😀
Още не съм гледал филма (в четвъртък…), но по ревюто съдя, че очакванията ми май ще се оправдаят 🙂 Особено силно впечатление ми направи предпоследният абзац със съвпадащото на моето наблюдение – Нолан не е емоционален режисьор. Според мен едва ли ще направи грешка (от чисто артистична гледна точка), ако насочи кариерата си в посока film noir – друг е въпросът доколко системата и най-вече масовата публика ще му го позволят.
Макар да съм съгласен с повечето неща в ревюто, филмът ми хареса с една идея отгоре, отколкото се е харесал на претенциозното ревюистче. 🙂 8/10, макар и да е леко завишено.
Нолан може и да не е майстор на човешката драма така, както Спилбърг, но да се твърди, че не е емоционален режисьор е меко казано несериозно.
Нека авторът на статията да си припомни няколко сцени:
-Отношенията баща-син между Алфред и Брус Уейн в цялата DK трилогия.
-Любовта на илюзионистите към техните съпруги и тяхната саможертва в „Prestige“
-Сцената, където Робърт Фишър говори с баща си на смъртния му одър и се „посява“ идеята (Inception). Както и последния диалог между Коб и покойната му съпруга Мол.
Като цяло филмът ми хареса. Доста сериозни теми бяха засегнати, супер ефекти и лично за мен връзката баща-дъщеря беше доста добре изобразена (по-скоро куцаше представянето на сина, но …). Филмът можеше и да бъде перфектен, без последните 20 мин, в които влиянието на 2001 ми дойде малко в повече. С две думи: не най-добрия филм на Нолан, но хич не беше лош…
Дори и съгласните ще дуднат! Из наръчника на младия Ноланов ревюист. 🙂 🙂
Макар и да ми е трудно да призная, този сюжет в ръцете на Спилбърk щеше да седи наистина доста по-добре. Нолан си е малко дървар, и сърцераздерателните моменти и реплики бяха нахвърлени доста дървено и неумело. Особено края ми се стори глуповат.
Филмът е добър. Радвам му се доста, защото сравнително рядко излизат такива филми, които изискват от теб да бъдеш отдаден и концентриран, докато гледаш.
Трябва да призная, че в последната третина стана доста предсказуем, реално на два пъти ми се случи да изрека точните думи на героите преди да излязат от техните усти, но е приятно, когато става така, защото един вид филмът ти се отплаща за вниманието, което си инвестирал в него.
Малко ме е яд, че гледах филма на английски без субтитри, което обикновено не е проблем за мен, но на някои места акцентът на Макконъхи беше на практика неразбираем…
Това обаче за мен категорично не е най-добрият филм, в който Нолан е дал своя принос (забележете, че не казвам „филмът на Нолан“, все пак режисьорът сам по себе си не прави филма). Генезис и Престиж ми харесват повече, но поне успява да изпревари Батманите, които всъщност изобщо не са ми по вкуса. 😀 Колкото до Мементо, това е толкова объркан филм (в добрия смисъл), че дори не знам къде се намира в класацията.
Освен това сравнението с Гравитация е неизбежно, но в този случай според мен не особено необходимо. И двата филма най-грубо могат да бъдат наречени като „космическа одисея“, но докато Гравитация разчита на прост, но емоционално наситен сюжет, то Интерстелар предизвиква ума ти по по-особен начин и някакси те кара да погледнеш на него по-хладно, може би заради научните факти, наблъскани в него. В този ред на мисли, Раян от Гравитация беше много по-близо до зрителя, защото беше попаднала донякъде случайно в космоса, докато Купър е доста по-подготвен и кадърен. Лично мен това малко ме отблъсна, защото не видях героя да се развива. Вместо това той е гениален летец, който лесно преодолява трудностите и знае какво трябва да предприеме. Това леко ме подразни, сякаш ми липсваше онова чувство на извън контрол, която въпреки мащабът на сюжета някакси не успях да изпитам. Но тук отново се връщам на проблема с предсказуемостта.
Ще се радвам някой да коментира написаното от мен, може да се получи интересна дискусия. 🙂
@Дринов
Пущи некоя новина за Тарантино бре, че не сме се по псували малко 😉
Сега сериозно.
Очаквам в най скоро време да гледам филма и се надявам да е добър или много добър филм, защото предполагам, че няма да е повече от това. За съжаления. но не мога да кажа нищо преди да го гледам. 😉
Само една дребна забележка към ревюто, къде шеговито, къде на сериозно 😉
Но определено ще го наредя след „Контакт” и „2001: Една одисея в космоса”, които са железни във всяко едно отношение и времето отдавна ги е доказало (особено втория) като абсолютни класики.
Как мога да го кажеш!
Одисеята е шибан шедъовър!
То е много ясно, че този филм преспокойно ще се нареди отдолу под тях. Аз в никой случай не съм очаквал Интерстелар да се нареди до нивото на 2001 (Не че не бих искал, напротив), но Интерстелар в едно изречение с Контакт и най вече с 2001… не върви.
Иначе много готино ревю, хареса ми. Ама първите два абзаца ми звучат малко като застраховка към ревюиращия. Не че има нещо лошо де, не ме разбирайте погрешно 🙂
П.С. Като гледам филма, че споделя мнение и по самия филм. Дотогава забавлявайте се 🙂
Престанете със споменаването на Спилбърг.
В ръцете на Спилбърг филма щеше да бъде адвенчър приключенийце с много CG ефекти.
Ето какво е щял да представлява филма с марка Спилбърг- http://www.denofgeek.com/movies/interstellar/32862/interstellar-the-2008-script-its-wildly-different-ending
Филмът е ….. почти перфектна консистенция от Нолан преди Батман и Нолан след TDK трилогията. Дори като голям почитател на неговите не мога да не призная, че понякога дразни сухарския му стил на писане и less CG is better
Първият абзац за фенбойчетата и споровете за филмите на Нолан е интересна справка за интернет-активността на феновете на киното, съставени от възрастовата група 12-25. Тази достойна за Алфа Рисърч информация трябва да бъде изпратена заедно с ревюто на членовете на Академията, за да имат по-ясна визия как да оценят този филм. Успех!
добро, балансирано ревю
@Антон
Героят на Маконъхи преодоляваше трудностите само по отношение на летенето, в другите сфери, въпреки научния си бекграунд, имаше пропуски (също като нас 🙂 ) и заради това се налагаше дразнещата експозиция. 🙂
@heinrich
Първите абзаци не са застраховка, а изявление: наясно съм с нещата, bring it on, baby! 🙂
„Малко ме е яд, че гледах филма на английски без субтитри, което обикновено не е проблем за мен, но на някои места акцентът на Макконъхи беше на практика неразбираем…“
Първият път като Макконъхи си отвори устата се зачудих на какъв език говори. Слава богу гледах филма със субтитри 🙂
Всеки поЧитател (подчертано :P), на научната фантастика (с ударение на първото) заслужава да гледа Interstellar (хайде ще го напиша и директно, който чете доста sci-fi, и особено стари работи ще бъде приятно очарован от множеството различни „концепции“ които си съжителстват заедно).
Това изречение би трябвало да изчерпва доста от нещата, които ми се иска да споделя, защото страшно не ми се захваща за нещо по-длъжко :). Може би само някои работи.
В крайна сметка мисля, че Нолан се справя. Хареса ми, че чисто научната част (където ми беше известна поне :)) е коректно издържана (дори сюжетно, защо не?) и поднесена без да звучи прекалено просто, или прекалено неразбираемо. Вчера след като гледах филма, си мислех колко подходящ като избор за филмиране на творби на Азимов е Нолан. В светлината на днешната новина обаче тази съпоставка, която си мислех да правя ще звучи прекалено евтино 😀 (затова спестявам).
Изненадващо за мен, Нолан е създал емоционален филм (защото и аз, както други освен ревюиращият, смятах, че не е способен). Аз също подкрепям твърдението, че допреди това, малка част, ако въобще някаква от филмографията му е успявала да предизвика някаква емоционална реакция в/от мен. Тук нещата са различни. Лично още нямам точно обяснение (само разни разхвърляни мисли), но до голяма степен смятам за отговорни актьорите, поставени в контекста на определени сюжетно нови (филмови) обстоятелства. Интересното е че чисто режисьорски са поднесени (на)бързичко, простичко но сработващи и искрени. А за това неминуемо е нужен талант. При това не са в излишък, което допълнително вдига летвата. Всъщност скоростта им на поднасяне може да бъде разгледана като положителна (като се има и в предвид не-малкият брой идеи за такъв тип филм) и само заради това, че ни спестява много евентуални (при друг тип режисьор), задълбавания/забивания в драматично излишно удължени моменти. Това важи в пълна сила не само за сюжетни но и чисто визуални такива (бих могъл да надуша патетиката, да си представя кадрите и сцените на друг творец или ножиците окастрящи повече от половината идеи с цел акцент върху само няколко на които да се стъпи по-здраво и да се действа по-познато, отврат :D).
Тук би било удобно да спомена нещо за аудио-визуалната страна, но пропускам.
Филмът има и кусури, повечето са дребни си мисля. Предполагам, че това че е сай-фай ме кара да бъда по-малко критичен донякъде. Но някакви тотални глупости не откривам. Харесва ми цялостното усещане което оставя. Стремежът към звездите и изследването на неизвестното и непознато. Борбеността и ако щете непримиримостта на човешкият дух. Къде показана, къде казана, къде подсилена литературно (с една две идеи в пъти повече на места), но с различен акцент и интонация. Любовта без граници и без излишни сантименти.
Надявам се (романтично), все някога и ние (отново?) да погледнем към небето с такъв устрем, но не подтикнати от такива обстоятелства :). Бааах, стига толкова :D.
Аз ще кажа само 2 думи: Силен филм
Удоволствието от преживяването да отидеш на кино и 3 ч. да са ти малко – в най-чистата му форма. Всеки има право на мнение, разбира се. Моето е, че това е третия филм на Нолан, на който давам 10/10 в IMDB, пък все тая. За мен това е удоволствието от един филм. Па ако ще 9/10 да му бях дал – една единица вдига само факта, че не е 3D.
Днес отидох на кино с лек страх от това да не бъда разочарован и излезнах от киното с усмивка, която не свалих до вкъщи. Както каза един приятел на финалните надписи, ставайки от седалката си – „Повече никакво съмнение за филм на Нолан“.
Ми така, Нолан няма слаб филм
Направи ми впечатление,че на излизане от салона хората мълчаха.Обикновено коментират филма,кефят се или мърморят за загубеното време.Сякаш не знаеха как да коментират видяното и изживяното.Аз също.
Филмът е добър,дори силен!На моменти не знаех какво въобще вършат тия хора и къде се намират.Май и те.Мисля,че идеята на режисьора във всеки негов филм(поне досега)е да те накара да си кажеш: „Бах,ко са случва тука бе!?!“
Аз си го казах поне 3 пъти.Значи филма става хаха.
Има една приказка,че там където завършва физиката,започва философията.тука се бяха поизсилили и с двете май.
Никой не коментира робота сглобен от кубчета на Рубик- много добро попадение и важен елемент.
Иначе това с любовта ми дойде малко в повече.Искат ми 11 кинта да ми обясняват,че не науката и технологиите ша те вкарат и изкарат от черната дупка,а ЛЮБОВТА. Любов=физика!!!
Не мога да сложа оценка на филма.Не трябва.
Гравитация/ време?!?
@miroslav – Човече, ти да не си ходил на екскурзия до Луната бре, та такова захласване и впечатление от поредната машина за пари на Холивуд в джентълменски дрехи и обноски. Интересно ми е на колко години си, та така си се прехласнал. Филма нито е нещо уникално от към идея и философия, нито от към визия чак толкова и оригинални идеи, па дори не го е заснел в 3D щото си се прави на отворен Нолан.Само ще един не заснема /все още/ в 3Д – Спилбърг. Ама при него е разбираемо – човека и такаси прави шедьоври за какво му е да се пъне и в 3Д.И ви се чудя как може да намесвате и сравнявате тази пародия недостоверна с филми ато „Одисея…“ и „Контакт“?! Земекис е на светлинн и години напред пред това самоназначило се за гении-режисьор – Нолан и истарсъка му братчето. Гледайте отново „Контакт“ след тази боза и сами си направете сравнението.Настръхвам само като си спомня думите от „Контакт“ преглеждайке накрая записа от камерите и …Нищо няма на запис…но запис с продължение 2 часа. Уникален стил и похват.Но защо се учудваме, като все пак това е ученик на Спилбърг.И тези които се опитват да се обедят, че ако го беше направил Спилбърг нямаше да е по-добър са в голяма заблуда. Само гледайки последният му научно-фантастичен филм „War of the Worlds “ че видите превъзходството му както кинематографично и повествователно с много пластове на сюжет, така и уникалният тъме и черен изказ на това което е заснето. За мен това е един от най-мрачните и реалистични фантастики правени някога.Все пак той се е доказал с времето/Спилбърг/, че може да заснеме каквото си поиска и ще го направи униклно.Преглеждайки филмографията сами ще прецените в универсалността му от комедия до мрачна фантастика, а тя се прави най-трудно.Наистина се искат „големи ташаци“ за да дръзнеш да направиш добра фантастика. Реално това което е заснето можеше и да не е 3 часа.И именно за това можем да съжаляваме, че именно Спилбърг не го засне, защото това е голява хапка за Нолан и само единици, можеха де се справят с тази трудна задача. Все едно някой да направи „Хобит“ по-добре от П.Джаксън – не не мисля че ще може.Дел Торо с право се отказа, защото прозря истината, че няма да се справи, а това е голяма лента и трябва да се направи както трябва. И единствено Джаксън може и знае как.М/у другото и той е другия ученик на Спилбърг, както Земекис…
Satyrcho,ako 73 ti e nabora-da dosta po-mlad sum ot tebe.
Ne mi pravi sravneniq s „contact“.I na mene mi e lubim,no si e napravo detski.Imash si transporten lift snabden s udobno stolche i vsichko tova napravo na zemqta.Osven tova na zemqta vsichko e rozovo,Bill e prezident,a izvunzemni tursqt samo horata bez rabota.
V Interstellar neshtata sa po-slojnichki ne mislish li?
Hora,deto ne sa vijdali glad i smurt,a nai-silnata im motivaciq e next iphone da ne mi analizirat che ne bil emocionalen filma.
Dostatuchno smurt sum vidql i shte vijdam,ta sum razbral motivaciqta na geroite i tq e jelezna.
E mojebi ako imashe nqkolko bitki s lazerni mechove i ako ot 7moto izmerenie se be pruknal ork s vilica vmesto ruka,to moje bi filma shteshe da e shediovur. Izvinqvai za latinizata
Given the movie is 169 minutes long and cost approx. $165 million to make, it therefore carries a price tag of approx. $976,000 per minute.
@miroslav – Казваш „Контакт“ бил детски, а „Одисеята…“ направо е първобитна според теб по тази логика? Да наистина съм 73 набор и по някаква случайност съм дипломиран с магистърска степен по философия и с този факт не искам да изтъквам наличие на знание. Не. Но квантовата механика и Гравитационна сингулярност са теории-хипотези, а не Абсолютно истинно Знание. А човешките отношения и чувства са съшити с розови конци в лентата и то не защото не са силно нещо, като проявление и реакция от човека, а просто Нолан е некадърен да пресъздаде чувства на екрана. Всичките му филми са такива. Да не говорим, че прехваленият /поредицата/ Батман, е заснет като обикновен еднопластов екшън с повече яка камера. Просто човека си подбира операторите 🙂 А предишните му ленти не впечатляват също с кой знае какво – Мементо-Безсъние-Престиж – единственият впечатлил ме филм до сега на този режисьор е Генезис и то само някой части от филма и идеи, с тъп екшънов край, осран както се пише по хартиите.
Казваш Смъртта и Мъката – докато ги има хората, ще ги има и тях. Това е нашата участ. Но не мисля че гледайте героите в този филм, с нещо бих се обнадеждил относно нашето очакващо ни бъдеще. Не това си е просто мечта –илюзия на Нолан изразена отчаян опит чрез научните познания да го поднесе на зрителите в уж- доказан научно доказан вид. Относно това дали Спилбърг би го направил по-добър – да със сигурност защото е по-голям майстор на киното и знае как се прави кино, докато Нолан се опитва да напипва начина как се прави и се заблуждава, че това което ни показва е уникално и трябва да се прехласваме. Не драги Нолан – не е нещо уникално – Уникалното е как са пресъздадени отношенията и чувствата в E.T GO HOME – е това е майстор!
малко интересни факти: 15 разлики в предподготвителният вариант който Спилбърг е щял да заснеме:
There are 15 differences from Steven Spielberg’s unproduced version of Interstellar and this one:
-Murph was male.
-A fallen space probe brings Cooper to NASA.
-The Lazarus Mission never occurred and instead, a series of space probes were sent through the wormhole to transmit data.
-The wormhole was tiny and sphere-shaped so the crew suffers from distortion while going through it.
-The mission only travels to the ice planet.
-Cooper finds a dusty Chinese base camp on the planet so the Chinese had already discovered the ice planet 30 years prior with a 4 man crew & 15 robots.
-They find a laboratory containing a machine, which when turned on reverses the gravity inside the room.
-Professor Brand has spent his whole life trying to solve the gravity equation which would allow Earth to launch a space station saving the lives of many people on the planet. The original story never had scientists on Earth looking to solve such an issue and the NASA base was not built in a centrifuge space station.
-Instead of the evil Dr. Mann showing up, there are aliens and bad robots.
-Everyone on Earth dies but the story does not cut away to show what is happening on Earth.
-The original story takes place entirely from Cooper’s point of view. We never see any of the story elements of Murph & Prof. Brand back at home. The original story loses the emotional connection between father & daughter and instead explores much more fully the relationship of Cooper & Brand as it grows.
-A second wormhole is discovered through the Chinese crew’s logs. They also eventually encounter orb distortions, possibly creatures that can only interact using gravity.
-The ship finds a space station built outside of space & time. It is an opening leading to the view of the entire universe compressed into a flattened disc. It is implied that they are now outside of space & time, looking from some kind of fifth dimension.
-They also discover a time traveling wormhole the Chinese robots found that goes back to earth but to a different time, a few years after they had left. It’s unclear though if the Chinese made it back.
-Cooper arrives back on Earth, two hundred years after he has left and humanity is completely gone from the planet.
Ne mojesh da sravnqvash sushtestvuvashht s nesushtestvuvasht film.Vie filosofite mnogo si padate po “ kakvo bi bilo ako…“ .Vse pak mislq,che shtom obsujdame filma,znachi e postignal pone nqkoi ot celite si.Osven da izkara pari za koeto si prav.No kolko filmi v posledbo vreme se opitvat da dadat nqkvo poslqnie i emociq,a ne da skubqt pari ot konsumatorite na kartinki.Ne mojem da izbirame koi,kak i kkakvo da snima.Mojem samo da izbirame dali da gledame pporedniq produkt i da se nadqvame da stava za neshto.Filma si imashe robot,be chovek i to super qk.
Има някои доста яки неща.
Някои хора тъпо и упорито отказват да си припомнят една проста думичка, свързана с киното. „Забавление“
Противно на това, което много хора тук със зъби и нокти ще отстояват – да си pretentious prick в оценките си за един филм – е много по-лесно…
След второ гледане оценката ми още повече се затвърди. 8/10 – супер филм!
@miroslav – моля спести ми агонията да чета тази маймуница…на която пишеш…
Гледах го 🙂 По-надолу евентуално би могло да има спойлери 🙂 Така че, който не го е гледал – да чете на собствен риск 🙂
Според мен Interstellar е отличен филм. Особено във визуално и звуково отношение. Бях казал, че Gone Girl ще обере наградите за музика – е, в конкуренцията на Interstellar това просто не виждам как ще стане. Великолепна, великолепна музика. И зашеметяваща визия. Освен това, всички цитати от класически фантастики (смея да твърдя, още от зората на киното) и не само („Вълшебникът от Оз“) са истинско удоволствие за запознатия киноман.
В историята и сценария обаче проблемите, за мен поне, са явни. Да, чисто структурно историята е добре подредена. Но има едно нещо, което според мен все повече и повече се забелязва при братята Нолан, и то е стремежът да се харесаш на масовата публика. Е, ако искаш едновременно с това да правиш изкуство – не може. Голямото изкуство е изкуството на големите дилеми. И се получава, когато си му сто процента верен. Когато – популярни са сравненията с Кубрик – имаш артистичната мощ и смелост да говориш само визуално, разбирайки че думите са много, много по-слаби като въздействие.
За мен, Interstellar страда от тромавия диалог, който не може да се мери с мащаба на идеите, които филмът си поставя за цел да изрази. Страда от огромните тонални разлики (елементарният, направо детски хумор просто не стои на място в такъв епичен филм). Страда и от липсата на решена дилема от типа „Изборът на Софи“. Не само вътре в историята, но и в цялостната му опаковка, която е прекалено холивудска и family-friendly. Когато искаш чрез киното да предадеш идея за кураж, трябва да покажеш артистичен такъв. Точно така, Operation Kino. Show me, don’t tell me! Не ми казвай, че някой е смел – покажи ми как взима смело решение, как не се пречупва под тежестта на жестока дилема и я решава на цената на определена загуба. А загубата е израз на основен житейски, творчески, икономически и т. н. принцип – безплатен обяд няма. Всяко наше действие си има цена. Когато печелиш нещо, губиш нещо друго.
Масовата публика обаче трудно преглъща загубата. Иска само победа и захаросано щастие. А братята Нолан явно искат да се харесат на тази публика. В тази посока, изглежда, е изборът на актьори. За епичен филм от такъв калибър трябват по-непознати, по-обикновени лица, по-нестандартни избори. А не Майкъл Кейн за 1473-ти път и posterboy-ът на Холивуд в момента. Да, Макконъхи е добър актьор и се справя с ролята си, както му е дадена (същото се отнася и за Кейн), но… „може, по-иначе може“.
По въпроса може да се говори още много (например повтарящото се клише „философските диалози на верандата с по шише бира“), но смятам, че схващате какво имам предвид.
Заради всичко това мисля, че Кристофър трябва да пробва да работи без Джонатан (поне веднъж), както и да се върне към някой по-малко епичен проект – поне за един път. Мнението ми е, че резултатът ще бъде впечатляващ.
В заключение, да повторя – за мен Interstellar e отличен филм. Отличен, но не и велик.
В подкрепа на началото на ревюто, попадам на коментар, който е точно като моето мнение и съм много доволен. 🙂 🙂 От две гледания моята лична оценка е 7/10.
Отбелязвам че може да има спойлери.
Бе, мисля че го подценявате малко повечко :). Аз също съм голям почитател на повече показване и по-малко разказване. Но тук нещата работят доста хармонично. А не може да не се съгласите, че има неща които няма как – и да искаш, и да не искаш – да не кажеш в прав текст (като си помисля че доста хора дори в този си вариант не успяват да обхванат всичко). Компромиси са правени. Важното е че не се усещат толкова и, че като ти го наливат в главата не го правят малоумно (демек не подценяват толкова много публиката си). Също така сравненията с филма на Кубрик са уместни от една страна – защото има очевидни референции, но от друга страшно нелепи, защото той не се опитва да бъде Одисеята. Оттам и поне за мен нелогичността от това да искаш подобен подход в Интерстелар. Съгласен съм и че Нолан доста успешно се превръща в да кажем един Камерън от 80-те и 90-те за публиката (не толкова визуално силен обаче).
ТТТ хуморът на Нолан винаги си е бил такъв. Доста сухарски, в повечето време даже не е забавен и доста не на място. При Интерстелар „работи“ – поне за мен – защото е удачен за ситуацията (учени, пилоти космос). Остроумните подхвърляния някак си се вписват в обкръжението, правейки ги всъщност приемливи. Не мога да се съглася, че диалогът е тромав. Провлачен на места – да, но не тромав. Наистина ли смяташ историята и семейната й част (че и филма) е Холивудска? Наистина? При това само защото няма саможертви (и те по холивудски :P)? И само защото някой е решил, че в центърът на една история любовта има място – не толкова като захаросан двигател, а като искрен носител на движеща сила? Добре, ами при изборът на коя от двете останали планети да отидат? Какво решават? Кое ги води? Сантимента или разумът? Нека не бъдем едностранчиви и според това как на нас ни е удобно, за да подсилим негативизма/разочарованието си и т.н.
Жертви има. Др. Бранд (баща) прави една от най-големите. Смелост има, показана е чрез едно невъзможно скачване на космически кораб с космическа станция (и един от по/най-силните моменти във филма). Мисля че тук губиш гледната си точка. Акцента е върху връзката между Купър и Мърф но не лигавата. И двата между другото правят жертви (трябва ли да ги посочвам?).
Проблемът с Кейн е, че след 23 години външно, въобще не изглежда променен 😀 (а най-удивителното е че като погледнах възрастта му не можах да повярвам на колко е :)).
Диалога на верандата хвърля едно-две философски изречения от хора (вероятно и двамата) учени, които се намират в трудоемка (за цял свят) ситуация. Говорят си искрено дори цинично (като се има в предвид възрастта им) и аз не виждам нищо невероятно/неистинно в нея (като се вземат в предвид обстоятелствата). Мисля че това са дребнавости за които се захващаш. Както и много други хора. Примерно това – „как тъй пиели бира“ – е едно от по-популярните неща… Ама сигурни ли сте, че е бира, и дори да е, може пък да е някаква имитация/заместител, или пък просто да си ползват бутилките и вътре да са си сипали сокче бе :D. Въобще несериозно работи (а като се сетя какви работи изчетох тука за няколко дена).
Аз мисля, че поне засега, май ще го турна като – най-доброто на Нолан от Престиж насам :).
p.s. – Какво имаш предвид с дилемата за Софи (не съм гледал филма/чел текста)?
p.p.s – Крис Нолан е работил няколко път без брат си.
Филма е номер едно.
Адски смешно ревю на накакъв псевдо критикар чудещ се как да се прави на интересен и критичен. Ревюто е пълно с някакви полюции и напъни за оригиналност. Това не е критик, а пълен клоун. Това, че не разбираш нещо, не означава , че не е хубаво. То и за едно шимпанзе Моцарт би бил накакъв досаден шум, трябват ти сетива.
Задължителен филм за любителите на фантастиката, за три часа не би омръзна нито за секунда. Разни философи от типа можеше да е по-добре, ако еди какво си и еди що си или пък ако го бил заснел Спилбърг си да си гледат работата. Вие големи сценаристи се извъдихте, големи разбирачи, още малко и сте готови за Холивуд. Не можеш да сръвняваш заснет филм се нещо, което е само в твоята кратуна.
Смешно е да даваш оценки, когато нямаш интелектуалното ниво да осмислиш замисъл, идея, диалог, драма. Диалозите били плоски. И кой го реши това ? Някакъв палячо, който дори не си е написал името.
Някъде нагоре прочетох абсурдна критика, че била пропусната връзката между бащата и сина, а било акцентирано само между връзката с дъщерата. Че то и в реалният живот е така, любовта на родителите, никога не е еднаква и към двете деца, колкото и да се старят да е така. Истината е че синът се беше примирил да загърби пионера в себе си и да бъде фермер, което го отдалечаваше от бащата, докато дъщерята беше откривател, на това се дължеше и силната връзка между тах.
Силен филм и каквото и да говорят хейтърите това няма да го направи по-малко силен.
Подкрепям мнението на писалия над мен Ники. Моного добър филм. Интересно е че автора на ревюто пише, че филма щял да поляризира зрителите. Очевидно обаче от коментарите под ревюто единственото критично мнение е на автора и тук там по някое недотам обосновано мнение, 90 % от коментарите на писалите са положителни и че филма им е харесал. Кафете се на готиното филмче и да не ви пука за критики и мнения. Филма е наслада.
О-ооо, колко тъжно, Никито мамма и тате не са го обичали толкова, колкото братята и сестрите му. Get over it! Приеми също така и факта, че филмът е пълно недоразумение! Бахти комплексара!
Skipper, мазна филия, на заплата при критичето ли си ? И реши да го подкрепиш. Или пък си самото смешно критиче. Очевидно едно от двете 🙂 Аре у лево бе палячо, сигурно дори не си гледал филма, ако имаш да кажеш нещо по филма го кажи, но да коментираш хората, нещо много пристрастно го раздаваш. Филма е добър !
IMDb Ratings: 9.0/10 from 177,623 users
какво има повече да го бистрите, на хората филма им харесва, всеки си има мнение, аз също давам положителна оценка.
За да не стават недоразумения, аз съм „критикарчето“. И искам да попитам и да кажа следните неща:
Първо, защо винаги трябва да се стига до псувни? Ясно е, че винаги ще има различни мнения, особено пък що се отнася до филми. Не може ли всеки да си изкаже несъгласието по нормален начин? Хранилката е добро нещо, но до време – в последствие убива всякакво желание да се обсъжда, което си е едно от най-готините неща при подобен тип филми.
Второ, извинявам се, че не смятам филма за абсолютен шедьовър, и че има неща, които не ми допадат. Но мисля, че съм си казал мнението културно, а не като хейтър, който плюе безпардонно и не зачита нищо. И държа да отбележа, че окончателната ми оценка за филма е положителна: „…въпреки лекото ми разочарование, определено давам на „Интерстелар” положителна оценка. Той предлага кино изживяване, каквото не виждаме често на голям екран – визуален спектакъл, който едновременно с това дава и храна за размисъл и гаранция дълго време ще присъства като тема в разговорите с приятелите ви.“
И трето, ако пусна едно и също мнение няколко пъти с различни никове, това няма да го направи по-вярно. Разбира се, не го прави и грешно, но, какъв е смисълът?
@Ники
Благодаря за попържните, очаквах ги по-рано. 🙂 Съгласен съм с мнението ти за сина – не може всички да са пионери, трябва да има и работници и фермери. Неговият успех не му позволяваше да отиде в колеж, но той и не искаше. Защо обаче беше готов да жертва и останалата част от семейството си, но не и да ги прати на лекар?
Oshte edno moje-bi malko kraino mnenie – za da e po-pastra palitrata …
Po-tochno kazano – lipsa na mnenie – poradi saznatelen izbor da ne go gledame …
Svetat e shiroko i raznoobrazno miasto – i eto – ima i tapatzi kato men, koito izbirat izobshto da ne mu davat kredit na doveire na G-sin Nolan …
Ako Trailerat stavashe – moje bi – zaradi detzata shtiah da se jertvam …
S tozi tapoumen i neponosimo fake trailer … sled dve godini po TV moje bi …
Prostete molia – che ne dobaviam stoinost kam diskusiata …
Edin vapros: niakoi moje li da proveri lubezno – koga za posleden pat G-sin Nolan e pechelil niakakva respektirashta nagrada za rejisior ili nai-dobar film ?
Даринов, уважавам че си застанал с името си зад критиката, извинявам се ако съм бил малко по-рязък, но не съм псувал. Истината и че винаги е по-лесно да се критикува, по трудно е да се създаде нещо. И когато нещо е създадено, винаги предпочитам да търся положителното в него. На фона на абсолютния шит и ширпотреба, с която ни залива Холивуд филма си е свежа глъдка въздух. За мен например „Гравитация“ беше разочарование. Ясно е че всеки има субективно, собствено мнение, ясно е че всеки ще види някакви слабости, които за друг може и да са незабележими. Прав си. Но като цяло за крайна положителна оценка в ревюто има твърде много критика.
Относно въпроса ти за сина, защо реагира така мога да дам следното обяснение – за мен момчето приемайки да бъде фермер, да се откаже от развитието си, образование и нагърбвайки се с тежката работа с времето за мен се е подал на отчаянието и се е предал. За това според мен той не искаше да ги изпрати на лекар, защото не виждаше смисъл и в тоталното си отчаяние, че утрешния ден може да е още по тежък за детето му, жена му предпочиташе да ги остави. Тази ежедневна борба за оцеляване не може да не доведе до оскотяване. Поне за мен обяснението може да бъде такова. Но всеки може да намери причини за себе си.
Само една вметка за Milbo – никой не те кара да гледаш филма, ако искаш не води децата си, нито пък тъщата, кой го интересува, факт е че не си го гледал, така че мнението ти е абсолютно ненужно. А това дали Нолан е печелил награди е страшен аргумент, разби ни. Отделно прави разлика дали гледаш един филм на телефона си, по ТВ или на голям екран, все има някаква разлика във възприятието.
Skipper, само едно уточнение, не съм коплексар, нямам братя или сестри, просто цялата човешка история нагледно показва, че родителите винаги имат фаворити между децата си, но за това се изисква четене и мислене, нещо което може би ти е чуждо.
@Ники
Споко за резкия тон, свикнал съм. 🙂 И естествено, че е по-лесно да се критикува, редовно получавам „съвети“ какво е добре да направя за сайта (и за себе си). Виж и ти добре се справяш в критиката към нещо, което съм сътворил. 🙂 🙂 Но майтапа на страна. Вярно е, че положителната оценка идва след малко критика, но аз просто така пиша. Ако филмът ми харесва, казвам той е готин, но… и изреждам проблеми, а ако ме дразни, той е тъп, но ето и положителните елементи. Гледам да правя така, защото са много малко филмите, които са или шедьоври без минуси или пълни тъпотии без плюсове. Затова и хора от двете страни недоволстват. 🙂 Ако питам, според вас това ревю положително или отрицателно е, тези които са харесали филма като теб, ще кажат, че е отрицателно, а тези като Milbo, да речем, ще кажат че е положително. 🙂
За брата, така е, съгласен съм. Той е събирателен образ за хората, които са загубили надежда и не искат да се борят – противовес на пионерския дух, който ни кара да мечтаем за звездите, и който в крайна сметка се явява спасението ни. Проблемът ми с него е, че той прекалено явно седи като такъв събирателен образ (метафора) и действията му повече следват логиката на цялото, а не на единицата. Ама това може и да си е мой проблем. Не мога да отрека, че има и такива хора и, между другото, това го намирам за ужасяващо –някой, който е загубил желание да се бори, да обрича на смърт и собственото си семейство. За мен тези хора са страхливци!
За „Гравитация”, аз смятам, че като цяло е по-кохерентен и постига по-добре целите, които си е поставил, но със сигурност предпочитам „Интерстелар”, защото разглежда теми и идеи, които са ми по-близки до сърцето. Не мога обаче, да не съм разочарован от факта, че голяма част от нещата се обясняват в прав текст в диалога, а не ни оставят сами да стигнем до извода. Един пример с „Гравитация”, понеже така и така го споменахме: Там виждаме героинята, загубила желание за живот, в ембрионална поза, а на края се „ражда” от водата, излиза на сушата на четири крака, а в последствие прави и първата трудна изправена. Трябва ли в средата на филма Джордж Клуни да държи реч за тези теми, за да стане ясно, че всичко това е метафора за втория шанс, за прераждането и за еволюцията? Ами, според мен не. А в „Интерстелар” има точна такава сцена, в която Ан Хатауей обяснява за важността (трансцеденталността) на любовта, нещо, което ние сами щяхме да си го разберем, в момента, в който Купър открива, че връзката му с дъщеря му е специална , и че именно това е нещото, което липсва на петизмерните създания за да намерят точния момент, в който да оправят положението. Някак си от само себе си се разбира. Та това е моя проблем. Не ми пречи да се кефя на филма, просто не ме изпълва с благоговение „ей до тук”, както го прави „Одисеята”.
Надявам се, че ме разбираш и ще се съгласиш с правото да сме на различни мнения, без това да означава, че единия от нас греши напълно. 🙂 🙂 Толкова е гот да си обсъждаш нормално с някого, подобен, предизвикателен филм. 🙂
Дринов (намесвам се без да ме питат :P). Хатауей изрази позицията си по належащ за „експедицията“ въпрос. Такова беше нейното становище, тя беше водена от него, и си го призна с прискърбие (знайеки какво ще решението). В случая то не беше просто поставено заради зрителите – в този момент надделява логиката а не чувствата. Връзката на Купър и дъщерята не мисля че е специална, а много силна. „Създанията“ не могат да намерят „точния“ момент, защото се намират навсякъде и по всяко време (поне аз така го разбрах) в тия пет измерения и се нуждаеха от посредник (това не го ли казаха буквално?). Тук всъщност има доста неща отавени на въображението. И пак, филмът не се опитва да бъде Космическа Одисея, а по-скоро (както срещнах в едно чуждоезично ревю), човешка одисея.
Синът и Ман са два образа които умишлено се съпоставят (последната думичка от този ти абзац е една от събирателните за тях :)). Мисля доста хора се объркват от това (не че Нолан не помага). Затова и редуващите/сменящите се кадри със Земята/космоса. Тук например няма говорене в прав текст, но аз поне си мислех, че е очевидно какво се опитва – сравнително успешно – да постигне Нолан.
sega razbiram – zashto e tzialata dandania –
vsichki iskame tezi negovi filmi da sa stanali –
te – obache – vse neshto sa nakrivo –
i zapochva edno sebe-ubejdavane – i nadprikazvane – – –
tuk mneniata mogat da prodaljat do Koleda –
moje da pridobiem po-dobro razbirane za motivite mu sigurno –
koeto ne e neshto izlishno ili losho samo po-sebe si –
no krainiat esteticheski rezultat e nalitze – i toi e nespoluchliv …over and over again …
it is really simple … izviniavam se za latinitzata …
Лично за мен се оказа едно разочарование този филм. Дори очаквах нещо подобно. Този проект не се оказа добър за Нолан. Прекалено много абсурдни ситуации в стил „Прометей“. Емоционално не успя да ме хване, стоеше някак изкуствено, празен. Жалко. Май не трябвало да преработва оригиналния сценарий на брат си. Разочарован съм.
Що не пуснаха робота да свърши сам цялата работа?
Щото не може да импровизира бе, майна. Да не си гледал филма на Кам-рипче?
Che to pravqt li oshte takiva?
Много объркани ценности из целия филм. Какво излиза – човека е един деструктивен вид, успял да унищожи планетата и себе си, но пък осъзнал колко е важно продължи съществуването си и да колонизира космоса. Главният герой ни приканва да сме повече explorers и по-малко caretakers, защото явно от много caretaking, сме унищожили цяла планета. Никой не поставя под въпрос какво ни е довело до това, но изведнъж всички са много разочаровани и сърдити на героя на Michael Caine, че не е успял да измисли начин да пренесе хиляди хора в космоса. Остава да мрънкаме под носа глупости за това, как любовта преминава във всички измерения и да се надяваме, че в космоса алчността и егоизма магически изчезват, заменени от свежа зелена трева и деца, играещи бейзбол.
Въпреки че филма разглежда мащабни идеи, това е направено по един глупаво-сантиментален и плосък начин и ми беше мнохо неубедително.
Мила, ти гледала ли си филма ? Къде видя във филма изобщо да бъде спомената причината за това защо планетата Земя е в това състояние ? Никъде не става ясно, че човека с неговата намеса е довел до това или някакъв катаклизъм. Всичко на планетата Земя е толкова крехко, че е достатъчна малка промяна в нашето слънце за да бъдем или изпепелени или пък замръзнали. Така , че ти търсиш отговори на някакви въпроси там където ги няма, извън смисъла на целият филм, автора изобщо не ги е засегнал. Не смятам че същественият елемент във филма е това какво е довело до това състояние.
Много ми хареса. Голяма крачка в правилна посока.
Имаше някои недоизмислени моменти, но в общ план филмът е отличен. Все пак едва ли някога ще се появи перфектният филм.
Порових се в Интренет пространството и разбрах 3 супер интересни новини. 2 тръжни и 1 чудесна. Чудех се къде да ги напиша и реших тук. Надявам се, че няма да ми се сърдите, ама…
1. Чудесната: На 9 декември излиза The Hayao Miyazaki Collection всичките 11 пълнометражни филми на Миязаки на Блу Рей. какво по страхотно от това. 🙂
2. Тъжната Наяо Миязаки се оттегля и повече няма да прави пълнометражни филми, както и, че студио Гибли затварят врати. Смисъл няма да правят повече пълнометражни анимации.
3 Още по тъжна е, че любимият на много от вас Куентин Тарантино е заявил, че се оттегля от филмовата кариера след направата на 10-я си филм.
„Впечатляващата аудиовизуална презентация“ на моменти доста куца.Отдавна не бях гледал филм с толкова замазана кинематография.Да не говорим за застъпването на музиката върху диалога на някой от сцените.
Такам,не съм изчел ферманите които сте написали и за това просто ще си дам мнението за филма както аз го видях. С две думи – силен филм, даже много силен, един от най-добрите филми за последните години наред с двата филма по Маймуните. И това, че не беше 3D oще повече ми хареса, почвам да понамразвам сериозно тея пишман триизмерни трикове. Аудиовизуално филмът е величествен, особено музиката към края на филма – все едно гледах някоя страхотна класическа фантастика ала Блейд Рънър. Ханс Цимер е огромен, точка.
Чисто научно филмът беше изненадващо на ниво, но имаше някои дразнещи неща, които малко поразвалиха добрия вкус. Няма да конкретизирам, всеки да си ги намери сам. Откъм актьорска игра – Макконахи ми е малко overrated, не че не си свърши добре работата, хайпа около него е леко пресилен. Джесика Частейн също беще ОК. Не очаквах да видя Мат Деймън и то в малка роля, ама като се замисля където има Афлек, той рано или късно цъфва 😀 Ан Хатауей така и не мога да разбера защо се мъчи да прави нещо различно от сълзиви любовни филмчета и комедийки – ми не ставаш, булка, и т’ва си е. Със същия успех можеха да сложат Джулия Робъртс на нейно място. И не на последно място – МАЙКЪЛ КЕЙН Е ВЕЛИКАН. Имам чувството, че дори и в някоя брадва на Уве Бол да участва, пак ще блести с класа. И ако трябва да имам някаква сериозна забележка това би било дървеното и скучно начало, което разводнява иначе сносната апокалиптична обстановка на Земята. По едно време чак взе да ми се приспива, а при положение, че винаги не наслаждавам, когато гледам филм на кино просто защото съм в кино зала хич не говори добре. Но един път изтърпи ли се тая мудност след това филма се отплаща многократно. И те така…
Филмът е на високо ниво, в сравнение с баналните неща, които излизаха в последните години. Бавно започна, но за сметка на това продължи вълнуващо. Накара ме да се замисля за доста неща. Но представя човешката природа като разрушителна сила. В стремежа си да достигнем отговорите на всичко според собствените си възможности, излиза, че правим едно салто и пак се стига в началната точка. И дори по този начин успяваме да допринесем за саморазрушението. Някак твърде негативна гледна точка…
Да прочета един добър коментар който потвърждава моето мнение за филма
Не знам дали заради различните ми очаквания, или поради нещо друго, филмът не успя да ме спечели. И не казвам това като че е лош – определено е една глава над повечето подобни. Просто имаше куп пропуснати възможности за развитие. Цялата сюжетна линия с дъщерята след като заминава баща й беше излишна – на практика няма как да влезеш в кожата на главния герой и да усетиш как тъгува за вкъщи, когато периодично пускат някоя мелодрама от Земята. Щеше да е далеч по-въздействащо, ако бяха оставили да се появи чак накрая, че защо не и да изкара баща си от черната дупка? И пак можеха да приложат номера с часовника и кода. Мат Деймън можеха да го използват да направи някакъв обрат в сюжета, а не да е двуизмерен злодей. Никаква изненада в поведението на героят му ( рециталът му за човешката природа беше типичен монолог на злодей).
И пак да кажа: давам положителна оценка на филма. Просто ме е яд, че можеше още.
Епичен, скучен и леко тъп. Типичен Нолан.
Напълно съм съгласен с авторът.Рядко ми се случва да съм съгласен с някой написал толкова дълга рецензия.
Странен коментар. 🙂
Коментарът е написан от петото измерение. Затова ти се вижда странен.
Малко късно да се включа отново, но да пробвам да се уточня:
Героят на Макконъхи е добър баща в началото, приема мисията по-скоро защото е добър баща (а не толкова, защото се е нахъсал да изследва неизследваното – макар че това се опитват да ни го представят като друга мотивация), нататък нон-стоп всички негови действия са мотивирани от бащинския му дълг, тоест съвсем осъзнато си е добър баща, и в края пак е добър баща.
За да има развитие и дълбочина на този – според мен – „плосък“ образ (холивудски, захаросан, лесносмилаем), или вървиш от каубоец-изследовател (самотен вълк) към добър баща (семеен човек), или вървиш от добър баща (семеен човек) към каубоец-изследовател (самотен вълк). Или ги смесваш, но го показваш чрез действия. Тоест, трябва да покажеш как героят е лош баща (според мен раздялата с дъщерята не изпълнява достатъчно убедително тази функция). Moral ambiguity липсва. Има при, да кажем, героя на Кейн, но това е второстепенен образ, а не протагонистът, който движи цялата история и по този начин и целия филм.
В резултат, в нито един момент от филма човек не може да се изненада от действията на героя на Макконъхи. Всичко му е ясно, той е „добрият баща“ и винаги действа като такъв, няма конфликт на морални принципи. Не казвам, че накрая трябва да застане зад по-малко приемливите морални принципи, но трябва да има ясен конфликт вътре в него. Липсата му, мисля, си е драматургичен проблем.
За диалога е ясно 😀 Тежи, хора. Тактиката е откровено: „Дай да им кажем всичко, че ако не го разберат, няма да го гледат“. Иначе представените идеи са подобни на тези в Одисеята. Но при Кубрик тактиката е – „Ето ви картината, мислете над нея“. Затова едното е family-friendly fun, а другото е произведение на художник, изкуство.
Това не означава, че филмът не е зрелищен и че няма някои наистина огромни достойнства. Но на мен лично горепосочените проблеми ми пречат да го поставя в категорията „велики“. Още по-малко сред най-най-добрите на Нолан (за мен това са Following, Memento и The Prestige).
И накрая – много съм доволен, че тук става такава ожесточена дискусия за филми. В спора се ражда истината. В живота, както и в драмата, трябва да има конфликт 🙂
И аз се радвам, че има място, където /на български/ се коментират филми, на мен това много ми липсва, ако не коментирам с някого какво съм гледала, ми се убива половината не/удоволствие от гледаното. Като цяло съм съгласна с коментарите по-горе, че филмът е добър, но има доста пропуснати възможности за повече. Ан Хатуей не става за такива филми, с това крехко телце и лирическо личице не мога да си я представя дори и да помирише скафандър. Щеше ми се да има време за представяне и на другите спътници от мисията, за сметка на по-бавното начало на земята. И Купър- уж фермер, а преди това летец, а все пак е на видима възраст около 40 години, защо такава рязка смяна на професията, да, дава се подсказка, че на земята има нужда само от фермери, но тогава защо и как е бил летец, при това толкова добър? Тоест доста слабости в представянето на героите и развитието на сюжета, и все пак е добър филм, струваше си кино-билета. Великолепна музика, силен философски елемент и като цяло наистина вдъхновяващ, така че слабостите могат да му се простят, а в крайна сметка проправя пътека за още по-добри такива филми по същата тема. И да, Матьо Макконъхи ми е слабост, изкефих му се много наскоро в Dallas buyers club, човечен и искрен, в случая това компенсира известната сухота на диалозите.
става филмът за гледане, но до там.
който е чел Мъглявината Андромеда на Ефремов, знае защо.
Интересно ми е автора на тези теми как измисля тези картинки в началото. Photoshop или Ilustrator се използва? или просто се намират из интернета?
Филма е невероятен! Не мога да кажа най-великия или нещо подобно, но ме изуми, разчувства, накара ме да се замисля за много неща. Това е филм за взаимоотношенията между хората, за любовта, за стремежите ни, и за още и още…, и чак накрая е sci-fi филм.
Музиката е великолепна, епична, магична, гениална!
Гледах филма два пъти и смятам да го гледам отново, а такова нещо не ми се е случвало от 15-20 години.
Само да отбележа, че все още го мисля и нямам търпение да го гледам отново. 🙂
След като изгледах филма преди месец, и мисля за него доста често мога да кажа че това е филма на десетилетието…. Не знам кой какви кусури му намира , но аз почти не се сещам за филм който да ме е провокирал толкова емоционално, а дори не си падам по sci-fi. Може да не е перфектен, но толкова много ми повлия ….. Просто нянам търпение отново да го гледам. Аз се обявявам твърдението че Черния рицар е най-добрия филм на Нолан. Честно не мога да си представя филм който е толкова мащабен, красив и емоционален, филм който наистина да те докосне и да възбуди ума и сърцето. Разбира се , трябва да се отдаде заслуженото и Цимер който с този църковен орган направо спира дъха.
Филма за мен си е една долнопробна фантастика.Четири листа А4 раздути до 3 часа филм.
Хората които го превъзнасят явно не са чели нищо по-интересно в света на фантастиката.
Има много други историй които си заслужава да се филмират.Спилбърг не го е режисирал
по очевадни причини …… много тъпа история.Накъсан на части тук псевдо покъртителни сцени тук малко динамика.Със същия успех можеха и да направят филм и за дядо Горьо
и дъщерите му в 2245 година.Абсолютна загуба на време и пари който го е гледал на кино.
Верно, Енерган 22 можеше да филмират, а?
Що не?
Н9що против, с удоволствие бих го гледал. Ама твърдението, че идеята на някакво сай фай е плоска и това то бил виждал всеки истински фен, който е Чел Нещо По-Интересно В света на фантастиката е изключително тъповат и лишен от смисъл довод, който освен „заяждам се на дребно“ – друго не показва. Някакъв инфантил да ми защитава нехаресването си на Филма с факта, че „Всичко е живо е трева“ е велика фантсатика, е безумно простовато.
Филма е хубав, силен и завладяващ. На който не му харесва ОК , не виждам що трябва да насажда отрицание.Който не е гледал да гледа . Големи филмови критици се извъдиха по нашите земи – че и много разбиращи филмовото изкуство!!!!!!???????????
Пич, без да се засягаш – заради така структурирани мнения на 100 места ми се налага да събирам 2 и 5, за да доказвам, че не съм бот.
Във филма единствено ми хареса изключителната игра на Ан Хетауей.
Авторката на статията си го казва в прав текст – оценката й за филма не се препокрива с личните и критерии за филмово изживяване, такова, каквото тя харесва, разбира и усеща. Съгласен съм, че филмът влече и мисли, които търсят как да го пропукат, но така и трябва с такива филми. Един тъп филм по темата носи само заключения от една дума: тъп, зле и т.н. В крайна сметка този е шедьовър който може да се нареди и до „Контакт“ и до „2001 – Една одисея …“ и до „2010 …“ … май-други няма.
Кво да прайш, професия коментатор.
Я, взех, че пак изчетох ревюто.
Един познат ревеше, да му върна парите, които дал в Германия за да го гледа, а и за пътя до киното. Не бил ходил на кино от „Аватар“ насам и ми се оплаква, че ми се вързал на ентусиазма. В крайна сметка всеки си решава. Проблема беше, че филма се лансираше като прекалено научен и веднага започнаха спорове за това или онова, колко невъзможно и сбъркано било. То и за „Гравитация“ беше така – поляризирани мнения.
Няма как – това си е такъв филм – блокбъстър – повече хора ходят да го гледат и затова се поляризират мненията.
Въпреки че ми е любнимият филм за годината, мога да се съглася за малко слабия диалог. Ама на мен толкова ми и трябва. Харесват ми темите и цялостното усещане от първата прожекция. Вече не си спомням, кой филм ми е направил толкова добро първо впечатление и след това го е затвърдил със следващите прожекции.
Определено Нолан има три филма, които много ми лягат на сърцето, защото изследват теми, които ме занимават постоянно – „Мементо“, „Генезис“ и „Интерстелар“.
Освен всичко друго и Нолан има много препратки към култови фантастики. И по-интересното е, че не го крие, а напротив – отдава им чест, показва от какво се е вдъхновявал и учил.
Сещате ли се роботите на какво приличат?
Интересно, какво ще е следващото творение на Нолан – ама пуста му секретност, сигурно още година няма да чуем нищо.
Има спекулации – но засега са само спекулации де: http://screenrant.com/christopher-nolan-akira-trilogy-warner-bros/
Иначе, по отношение на любим филм на Нолан – The Prestige, почти без да се замисля 🙂
Направих си един сай фай уикенд и завърших маратона с Интерстелар. За разлика от повечето филми на Нолан, този съм гледал достамалко пъти, мисля, че това ми е 5ти или 6ти. Все тая – не мога да се отърва от усещането, че това е филм, който би се оценил след десетилетие или две… Не го сравнявам по никакъв начин с одисеята или Блейд Рънър, защото това е нещо, към което имам несравнима непоносимост – сравняването на някакви филми с други, просто това ме кара да повръщам… Но усещането, усещането… Е, може и да не съм прав 🙂 Но пък е хубаво един филм да ме кара да пиша такъв коментар…
Предпочитам го пред Гравитация и Марсианецът.
Пиша коментар тук само, за да разредя тези при Дедпул!!!
И аз, и аз 😀
Абе я боу пред екранната чекия на Рейнълдс, че като гледам как влезе с 8.8/10 като нищо Батман вс Супермен ще скочи пред Кръстникът :))))
Скоро имдб ще трябва да си барнат малко настройките, щото списъкът им се компрометира.
Няма спор, но не виждам как ще стане…
Трябва филмите с премиери през последните 10 години да имат ужасно високи изисквания, за да влизат в топ-а. И всяка година да се вдига прага за гласували. Докато за старите да се запази някаква по-ниска летва. И аз не знам, нещо такова…
E луд ли си 😀
Формулата е измислена – да бъдат отчитани само по-ангажираните потребители, доказващи се непрестанно с нещо повече от обикновено цъкане по звездичките, изградили рейтинг за релевантно мнение 🙂
Rotten Tomatoes like…
И на мен ми се върти подобно в главата…Иначе не виждам как ще стане, пък и не мисля, че на някой в IMDB му пука. Не че и на юен ми пука де, но изпитвам сантимент към ония дни, в които се впечатлявах когато нов филм влезне в топ 100. Сега вече нещата се попреебаха, Дедпул ми е 7/10 преди да го гледам, колкото и идиотско да звучи, но и това не е точен пример. Има ужасно много други, ако не се лъжа преди години анимациите в типа бяха Цар Лъв, Снежанка и Красавицата и Звяра. Е де, всичко вече нахлува, трябва някакъв образователен ценз да се иска 😀
IMDB e Замунда, изобщо не заслужава внимание. Доматите са далеч по-файн.
Е да, остана хипстърията и претенцията на доматите и идиотията на имдб, докато вторите поне едно време бяха близо до златната среда…
Няма хипстърия при Доматите, много по-честно е там оценяването, макар често добра и лоша оценка да са размити понятия. Със сигурност личните ми оценки за повечето филми обикновено са много по-близки до Доматите, отколкото до IMDB… което ме прави и доста biased, но то пък кой ли не е.
На мен не ми трябват нито Доматите, нито IMDB. Следя предимно коментарите във Vbox7 и мнението на Марти Касабов 😉
Аз пиша коментарите във Vbox
@Мартин Касабов
Хахаххахахахаха
C голям кеф покрай горния дебат за рейтингите си припомних тия три страхотни статии по темата:
http://you-deserve-this.blogspot.fr/2012/08/imdb-top-250.html
http://you-deserve-this.blogspot.fr/2012/08/imdb-top-250-ii.html
http://you-deserve-this.blogspot.de/2012/08/imdb-rotten-tomatoes.html
…като при последната ясно лъсва гореупоменатата ми biased позиция по темата. 🙂
За всички,които се интересуват от мистиката и неизвестността на космоса,за това колко сме нищожни и беззащитни пред тази гигантска сила …. OMG …,ФИЛМА Е БРУТАЛЕН!!!Кои сме ние ,за да коментираме работата на тези гении,които са създали филма,и които са играли в него..,кои???А саундтрака….,точно на място ,всяка сцена въздейства по уникален начин и всичко е заради саундтрака!На края на филма се чудиш кой си и за какво си на този свят…!!??УНИКАЛЕН!
Пълен член….
Е, филмът не преде пред Одисеята и Контакт, но става за гледане.
Както казва професорът ми по режисура, „Белегът на добрия филм е бройката на реплики в него, които помниш след години.“ В Интерстелар единственият запомнящ се „ред“ е този на Дилан Томас. Иначе, концепцията е готина – Земята умира, ще я спаси любовта, но си остава неразработена и куха, заради слабата драматургия.
Преди всичко емоционален филм. Трябва да се гледа задължително поне два пъти. Аз лично първия път като го гледах не останах много очарован, но през призмата на времето вторият път направо ме разби. 10 от 10
Определено мога да кажа, че ти не трябва да правиш повече ревюта на филми…
Имам чуството че си един от феновете на CinemaSins…
Сериозно…заспах на половината неща които си писал.
Единствения минус и то за мен е частта с любовта, но все пак се оправдава с края на филма…
За тоя филм са работили най-големите учени…и да въпреки че е научна фантастика…си е доста близо до реалната относителност.
И преди и пак ще го кажа че повечето българи не разбират от кино.