Gone Girl

Малко са режисьорите, които се осмеляват да изследват в дълбочина човешката психика. Това, което откриваме из мрачните ъгли на подсъзнанието ни може да бъде грозно и отблъскващо. Някои хора извръщат поглед, неподготвени за гледката, но смелите творци преследват истината, без значение колко ужасяваща може да бъде тя. Според Дейвид Финчър всички сме перверзници. Различен е само социалният натиск, който ни е приложен.

В новия си филм, съвременният майстор на психотрилъра слага под лупата брачния живот. Историята е базирана върху бестселъра на Гилиан Флин от 2012 г. и разказва за младото семейство Дън, които се преместват от Ню Йорк в Мисури, за да може съпругът Ник (Бен Афлек) да се грижи за болната си майка. Навръх петата им годишнина обаче, жена му Ейми (Розамунд Пайк) изчезва. Подозренията изненадващо започват да падат върху Ник.

Трудно е да се говори за този филм, защото всичко след първия половин час започва да навлиза в зоната на спойлърите. В общи линии историята е раздробена на няколко части. Проследяваме разследването на полицията и работата им с Ник, който явно не знае почти нищо за жена си и започва все повече да привлича негативен обществен интерес към себе си; чрез няколко flashback-а виждаме първата среща на младите влюбени и една особено романтична сцена, включваща хвърчащи облачета захар (които символично покриват лицето на Ейми, правейки я бледа като труп). След около четиридесет минути, първият филм е готов. Жената изчезва, жената се намира. Край. Не, не и в ръцете на Финчър.

Купонът започва когато получаваме втората сюжетна линия – тази на Ейми, преди изчезването й. Тогава разбираме, че Розамунд Пайк явно е изключителна актриса, която сякаш за първи път получава нужния материал, за да може да блесне. Трансформацията, която преживява героинята й на екрана, е нещо страховито, за което Хичкок никога не би се сетил. За съжаление, точно тук е и една от основните ми забележки. Има нещо рязко и недобре обосновано в основния twist, който става твърде натрапчив и самоцелен за известно време и има опасност да ви извади от привидната реалистичност на фиктивния свят. Добрите новини са, че след няколко сцени качествена режисура всичко си идва на мястото и вие отново сте готови да повярвате на всичко, което се случва на екрана, така, сякаш е действителност.

Gone Girl

Ник и Ейми са писатели. Ник пише в мъжко списание, а Ейми издава поредица детски книжки, в които героинята успява там, където самата авторка се е провалила. За всяка годишнина от началото на брака им, Ейми подготвя treasure hunt за Ник. Той трябва да следва писмата, които са оставени на ключови за връзката им места, докато накрая стигне до подаръка си. Това е фундаментален елемент за филма и за динамиката между персонажите. Освен това, в самото начало, Ник отива при сестра си и двамата играят Mastermind, което е още една следа, че явно ще гледаме филм за игрите, които играем.

„Всичко е фонов шум” – това си казват двамата влюбени, когато финансовата криза настъпва. Без сигурна работа и подкрепа от богатите родители на Ейми, младото семейство е поставено пред първото си предизвикателство. Забравете за клишетата, които сте свикнали да виждате при подобен тип филми. Моралната деградация е толкова шокираща, че едва ли някой може да предугади финала. Тук не говорим единствено за лъжи и изневяра. Финчър ни запраща в дълбоката вода – проектиране на идентичности, каквото видяхме за първи път във „Шемет” на Хичкок. Всичко опира до това какво си очаквал от човека до теб, какво получаваш и дали си готов да бъдеш нещо различно от самия себе си.

Не казвай сбогом” не е филм за самото престъпление, както и „Зодиак” не беше филм за самото откриване на убиеца. Финчър проследява героите преди и след това, показвайки ни последствията от техните действия, но в нито един момент не размахва пръст, посочвайки ни виновника. Е, може би единствените, които го отнасят са кабеларките и търсещите поредната шокираща новина „журналисти”. Изчезването на Ейми започва да се превръща в медиен фарс, а Ник е по средата на новосъздалия се хаос. Бен Афлек върши страхотна работа, като нелицеприятния съпруг, който през цялото време е на ръба между гнева и унижението.

Gone Girl

Все по-малко са напоследък филмите у нас, които не ни обиждат с нелепи клишета и дървен диалог. В „Не казвай сбогом” всеки персонаж е представен с уважителна за зрителя комплексност, а диалозите между тях понякога се изстрелват с такава скорост, че е невъзможно човек да не си спомни величието на „Социалната мрежа”. Това не е единственият елемент, свързващ ни с предишните филми на Финчър. Имаме насилствен секс („Мъжете, които мразеха жените”), полицейско разследване („Зодиак”), къща под видео наблюдение („Паник стая”), а вече споменахме, че тук ще става въпрос за игри („Играта”).

Филмът е страшен, но не заради някакви изскачащи плашила. Страшен е на психологическо ниво, направо ужасяващ. Не ми се мисли какво би преживяло едно младо семейство, докато го гледа. Финчър се беше пошегувал, че това е „романтичният филм, който ще прекрати петнадесет милиона брака”. Истината е, че измежду всичкия мрак, който ни залива от екрана, гениалният режисьор е успял да извлече и забавното от всяка възможна ситуация, правейки по този начин филма много по-балансиран и лек за гледане. Има сцена, в която адвокатът на Ник го замерва с гумени мечета, изисквайки от своя клиент възможно най-добрите отговори за предстоящото интервю. Човек изпитва жал за героя на Афлек, но тогава се сеща за педантичността на Финчър и десетки часове, които сигурно са минали в снимането на сцената. Тогава дори изпитах съчувствие към бъдещия Брус Уейн.

По мое мнение, „Не казвай сбогом” е един от най-добрите филми тази година и изобщо един от най-добрите в кариерата на Финчър. Саундтракът на Трет Резнър е изключителен и през цялото време ще подкопава съзнанието ви, а операторската работа на Джеф Кроненует, както винаги е на най-високото възможно ниво. Това е филм, за който хората казват „този не е за кино”, но истината е, че точно липсата на бомбастичните ефекти, които се стремят на всяка цена да ви се продадат, аз намирам за приятно разнообразие. Филмът е в 2D. Отидете и го вижте.

Similar Posts

Вашият отговор на Zed Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

57 Comments

  1. Много силно ревю, препокръващо се на над 90 % с мнението ми за филма. Днес точно коментирах с приятел частта с няколкото филма във филма и как един обикновен режисьор и сценарий би направил целия филм само от филма от първите 30,40 минути тук и разбира се далеч по-неуспешно. Изключителен филм, феноменална Розамунд Пайк. Очаквам задължителен оскар за главна женска роля, музика, монтаж и предполагаем такъв за режисура и най-добър адаптиран сценарий.

  2. За адаптиран сценарий със сигурност ще вземе. За останалите категории – първо да изгледаме всички филми.

  3. Отидох да гледам филма с големи очаквания, а се върнах с надхвърлени такива. Режисурата е на изключително ниво – нищо ново за Финчър. Розамунд и особено Афлек, който принципно смятам за посредствен актьор, бяха отлично избрани за ролите си(репликата „They liked me, hated me and now they love me again.“ описва повече от перфектно кариерата на Афлек). Освен за адаптиран сценарии, филмът едва ли ще получи Оскар, колкото и добро да бе изпълнението на водещата актриса.

    Малка забележка към ревюто: Ейми пише quiz-ове в списания, което стана ясно при запознанството на двата героя, както и по-късно в сцената когато разговаряха за назряващите финансови трудности – детските книжки не се издават от нея, а от родителите й.

  4. А, благодаря! Точно за това си мислех днес. Филмът явно ще има нужда от поне още едно гледане.

  5. Още не съм го гледал, но някъде бях чел, че Флин и Финчър били променили заключителната част от историята (спрямо книгата). Честно казано, ще е яко, ако наистина е така. Не че книгата не е супер така както си е, просто сюжетът позволява различни обрати, особено на финалната права.

    Но при всички случаи ще се гледа и ще се оцени високо, щом е намесен толкова талант във върхова форма. Флин пък вече май се уреди като сценарист на сериал (Utopia), което е още една добра новина. Филмите като цяло имат нужда от даровити, но болни женски мозъци в сценарния отдел 🙂

  6. @heinrich

    Може да не спи, а просто при вида на новината да е загубил ума и дума 😀

  7. Стига сте спамили, бе. 🙂 Новината беше отразена на минутата във фейса, не мога обаче да я напиша толкова бързо, някои от нас имат и друг живот. 🙂 И не виждам да сте се отбелязали с коментар в новината
    сега, когато сега вече я има. 🙂

    Иначе, „Не казвай сбогом“ е изключително силен филм. Гледах го два пъти и определено ще е в топа ми за годината. Като се замисли човек, има адски много неща да каже. 🙂

  8. Гледах го най-накрая! Страхотен филм! Перфектно изпипан във всички детайли. Честно казано не очаквах да свърши така, не ми е много логично да се развият нещата така. Но какво ли е логично във филма и при Финчър? 😀

  9. How about everything? 🙂 🙂 Аз самият нямам проблем, ама разбирам хората, които смята, че трябва малко повече suspension of disbelief. 🙂 Теб кое точно те притеснява във финала?

  10. Не, че ме притеснява, но просто не очаквах да свърши така, очаквах някой от двамата да направи нещо. Най-вече Бен Афлек, защото не ми се струва логично да остане с нея след всичко 😀

  11. Само да спомена за един лек пропуск във версията на Ейми и нейното отвличане… Как така никой не се сети да провери алибито на Деси в деня и часът на отвличането и…? Пропуск от страна на полицията и ФБР или…Това куца, но като цяло и книгата и филма са страхотни и най-вероятно ще спечелят оскар.

  12. Пичове, за когото има неясноти около сюжета, да хвърли око на книгата. Според мен, ако изобщо има plot holes, то те са много малко – в това отношение книгата е на ниво „Агата Кристи в най-добрата й форма“. За филма ще кажа, когато го гледам (чакам го от половин година, въпросът е, че до днес не успях да намеря с кого да го гледам – за щастие този проблем вече е решен 🙂 ). Но честно казано, нямам съмнения, че ще остана доволен от Финчър – ако си спомням правилно, някога Чък Паланюк беше казал, че филмът „Боен клуб“ му харесва много повече от книгата.

  13. „Чък Паланюк беше казал, че филмът “Боен клуб” му харесва много повече от книгата.“ Паланюк е голям! 🙂

    @Стефан Ст
    Има известна логика, дори и извън финансовата. 🙂

    @Фори
    Защо да го проверяват? И аз не бих го проверил. Проблемът е, че ние разполагаме с информация, която те нямат, и затова изглежда нелогично.

  14. @Дринов,

    Ако Деси е имал стабилно алиби, което ще може да се потвърди от някого, то тогава балона който Ейми надува, разказвайки своята версия, ще се спука…
    Ето ти вариант за алтернативен и неочакван край… 🙂

  15. Най-сетне го гледах – сравненията с Хичкок са много, много на място. Имаме удоволствието да наблюдаваме режисьор, който е развил пълния си потенциал. Жестоки актьори, жестока операторска работа, жестока музика. Ако Розамунд Пайк не получи поне номинация за „Оскар“, явно от Академията тотално са забравили какво значи актьорско майсторство. Музиката пък направо трябва директно да вземе и „Оскар“, и „Златен глобус“, и каквато друга награда й се предложи – тя си беше като още един актьор, също намигващ към „Шемет“. За режисьора, когото вече споменах, е ясно – поне според мен: чака го съдбата на Хичкок, да бъде признат с награда едва десетилетия по-късно. Разбира се, адмирации и за смелата, провокативна книга, превърнала се в сценарий.

    В допълнение: Надявам се това да е само началото на един страхотен Awards Season. Foxcatcher, Interstellar, Inherent Vice… годината се очертава като великолепна за киното.

  16. И още нещо в тази връзка – наградата за адаптиран сценарий за Gone Girl хич не е сигурна, като се има предвид силната конкуренция.

  17. Най – добрият филм на Финчър след “Зодиак“. Човека си е велик майстор – друго няма какво да кажа…

  18. За първи път от може би 7-8 години излезнах от залата без да се ядосвам, че съм в мол и че около мен бродят плоски мозъци с набъбнали цици, потопени в шарения си умствен далтонизъм. Супер як филм – Финчър за кой ли път кърти. Чакам в петък и на Нолан бижуто и тая година я пиша „гигант“.

  19. Филмът изглежда доста нереалистичен като цяло, но това е така до момента, в който не стоплиш, че това е преднамерено. Говоря за героите и техния стремеж да бягат от клишетата, което в крайна сметка ги прави толкова фалшиви. Още когато Афлек забива Пайк на купона ставаме свидетели на истински фарс от клишета, чиято кулминация е първата целувка между двамата. Всичко е театър, от самото начало до самия край, където обаче маските вече са паднали. И на фона на всичко това краят на филма си е доста на място. От доста време не съм имал желание на повторя някой нов филм, но този го заслужава.

  20. Сигурни ли сте, че „Gone Girl“ се превежда като „Не казвай сбогом“? 😀

  21. Да ми ядеш хуя голем! Кретен е оня тумор, на когото викаш „татко“.

  22. Викам „татко“ на майка ти и си прав: женицата верно е ебати тумора.

  23. Не ти се получи, лайняр. Ще заколя майка ти и ще те изчукам в/у трупът й, да знаеш.

  24. Уникална режисура на Финчър.. Ужасаващ storyline и изключително WTF плосък плот.

    Патетичен „план“, който разтърсва цялата страна:
    1. Той излиза една сутрин и тя се пуска в действие
    2. Чупи една маса за кафе и си източва 0.5 – 1мл от собствената кръв в кофичка и я полива върху пода пред мивката. Толкова кръв от насилствена атака би трябвало да се разхвърчи в цялата кухня
    3. Изчезва и оставя входната врата отворена със (не)законна кола – къде е колата?! Как я е съхранявала толкова време незабелязано?! Регистрация, данъци, покупко-продажба документи със нейното име WTF?!
    4. Любопитен съсед забелязва вратата и извиква съпруга (незнайно как знае къде се намира), но пропуска да види как съпругата му излиза от къщата..
    5. Съпругът се прибира в къщи без драскотина или каквато и да е друга следа
    6. Той е тотално на разположение на полицията – дори им се обажда
    7. Полицията открива таен дневник в пещта на баща му.. Как са протекли събитията: първо старателно почиства кухнята от кръвта, после отива да изгори тъпия дневник в къщата на баща си – WTF – при положение, че може да го унищожи по хиляди други начини(дори просто да откъсне единствената страница където пише за убийство).ОК, решава че ще е по – ефикасно в пещта на баща си, но не му стига времето да го доизгори (WTF?!), при положение, че е пропилял изключително много време в почистването на кръвта ..
    8. Когато изчезва, жената си сменя само леко външния вид.. вместо да се крие, създава приятелства с някакви отрепки и гледа с тях ТВ предаване за собственото си изчезване (please kill me!). След това ограбват нейния ACME money belt ( назаем от Бъгс Бънни ), като детска игра..
    9.Тя купува една камара машинарии online и ги складира във бараката на сестра му(която хич не я харесва) (WTF?!) без никой да разбере ? Кой плаща за покупките и най – важното – кой се разписва при получаването им ? Кои отпечатъци ще бъдат върху кутиите ? PLEASE KILL ME !
    10. Анонимното обаждане за нещата в бараката ? Или може би телефонното обаждане до Нийл Харис ?
    11. Tя убива Нийл Харис в опит да го уличи в отвличане, изнасилване и не знам си още какво. Това означава че Харис е извършил нападението в къщата(незабелязан), изчистил е всичко и за финал е оставил дневника в пещта на бащата на съпруга (WTF?!?!). Откъде знае адреса на баща му, че има пещ в мазето и т.н…. и най – важното – ЗАЩО?
    12. Отсъства разследване на къщата при езерото, в която е била държана пленник. Записи от камери ? Разследване на последния месец от живота на Харис ? Евентуално негово алиби ? На записа се вижда как излиза от банята изнасилена, но не се вижда как влиза сама ? Как избягва след един месец глад и мъчения ?
    13. Когато убива лошия, вместо да се обади на 911, се мята в колата се прибира в къщи..може да е минала през макдоналдс за нещо бързо може би.. Но къде изчезва нейното старо средство за предвижване ?
    14. Когато пристига е цялата в кръв, но няма никакви рани които да подсказват едномесечен плен..
    15. После се прибира от болницата със кръвта по кожата си .. КАК ПО ДЯВОЛИТЕ НОРМАЛЕН ЛЕКАР ЩЕ НАПРАВИ ПРЕГЛЕД НА ЧОВЕК СЛЕД ЕДНОМЕСЕЧЕН ПЛЕН, БЕЗ ДА ИЗМИЕ КРЪВТА ПО КОЖАТА МУ ??? И какво ако под кръвта има рани или нещо друго ? WTFS?!?!?!
    16. За капак я изпращат в къщи със болнична униформа, че да може да си измие най – накрая кръвта.

    На края на филма се молех да бомбардират къщата им и да се свършва..

    Have fun the said

  25. uberzone, и детективката си ги задаваше тия въпроси и викаше WTF. Общостта/хората/медиите обаче вече бяха решили кой е виновен.
    Имаго моментът с общественото мнение и колко влияние има то. Малко като „Ловът“ с Микелсен.

  26. „и детективката си ги задаваше тия въпроси и викаше WTF. “ – Не, тя си викаше: И най после, ви арестувам за убийството на…което се оказа нонсенс по ред причини.

  27. Това си е жанров филм. И понеже самият жанр не ми допада особено, едва ли ще го гледам втори път.

  28. А за края на филма какво ще кажете!? Според вас какви се оказват отношенията между брат и сестра ??? 😉 Сексуални взаимоотношения !!!!!!!!!!

  29. Не мога да се сдържа, макар че дискусията отдавна отмина и аз съм доста закъсняла с коментара си. Четох наскоро книгата на англ. и страшно много ме изкефи, защото започва жанрово и завършва метафорично. Любопитна бях какво се е получило от такъв як режисьор…
    Хичкок, как не…
    Кофти усещане, скучна и стерилна режисура, некадърна игра и учудващо не добър сценарий от тази безспорно талантлива жена… Полицейската линия яко се пукаше по шевовете. За вичко е виновен Финчър!
    А Розамунд Пайк има чудна роля с толкова трансформации, ядосах се като си мислех какво би могла да направи някоя истинска актриса с този материал. Надявам се да не получи Оскар. И нищо чудно, че филмът няма други номинации 🙂

  30. @Gabriella
    Според мен, въобще не знаеш за какво говориш. 🙂 Ама се радвам, че отново си във форма – тоталната ти неадекватност беше започнала да ми липсва. 😀 😀

  31. Аз може да не съм чел книгата, ама ти явно не си гледал филма: „скучна и стерилна режисура, некадърна игра“… ? WTF? 🙂 🙂
    И е много удобно, че не е номиниран филмът, ама в същото време, от Академията са пълни тъпаци, след като „еди-какво-си“, нали? 🙂 🙂

    „Бойхуд“ гледа ли? 🙂

  32. Затова не знаеш колко по-добра е книгата 🙂
    Признай, че е филма е под нивото на самия Финчър!

  33. Не мога да призная такова нещо. За мен той е в топа на Финчър при „Боен Клуб“, „Седем“, „Зодиак“ и „Социалната мрежа“.

  34. За мен е под „Седем“ и „Боен клуб“, но над „Паник стая“ и „Играта“. Не го харесвам колкото „Зодиак“ и „Социалната мрежа“, но ми е на горе-долу едно ниво с „Мъжете, които мразеха жените“.

  35. Не съм подреждал кое над кое, но и при мен е нещо такова, само дето ми е доста по-напред от „Мъжете, които мразеха жените“. Някъде около „Бенджамин Бътън“. 🙂

  36. Тук съм съгласна, защото „Мъжете, които мразеха жените“ е досаден и още по-зле от „Gone Girl“ 🙂
    „Седем“ и „Боен клуб“ са друго ниво

  37. Абсолютно най-неадекватното мнение, на което съм попадал в тоя сайт. Евала, ГабриеЛЛа !

  38. Кое е неадекватно бе, тъпако, че книгата е много по-добра от филма??? Чел ли си я изобщо? И че Седем е много по-добър от Gone Girl?

  39. Нищо ма овцо, остави ме да си спамя и яхвай еко-краставиците от 3 кинта в Била.

  40. Прекрасен и най-вече интелигентен джентълменски аргумент 🙂

  41. Извинете, milady, като ми казахте „тъпако“ и взех, че забравих, че сте дама 😉

  42. Извинете, че се намесвам, но на едно друго място в сайта, под коментар за друг филм, SirStevancho беше обяснил според мен доста успешно защо в твърдението „филмът е по-добър от книгата“ (и обратното) няма кой знае какъв смисъл, да не кажа никакъв. Ще се опитам да перифразирам – да се сравнява книга с филм е все едно да се сравнява вино с уиски. И в двата случая става дума за изкуство, както и в двата случая става дума за алкохол, но… едно вино се сравнява с други вина, а едно уиски – с други уискита 🙂

  43. Facebok ме подсети, че съм гледал филма точно преди една година. Ето и мъдростите, които съм написал тогава след филма:
    25.10.2014г. 21:15ч. Новоткритото кино във Видин – ‘’Cinelux’’ Дават “Gone Girl“ – новият филм на Дейвид Финчър. Жанра е „Drama | Mystery | Thriller . Сигурно не е нужно да се обяснява кой е Финчър, но все пак – „Седем‘‘, „Боен Клуб‘‘, „Зодиак‘‘, „The Curious Case of Benjamin Button‘‘, да не изреждам повече…
    Във Видин реално нямаше действащото кино повече от 15 г., за това съм адски щастлив, че ‘’Cinelux’’ е факт. Голямо евала за хората благодарение на които го има в града ни. Вложени са пари и е напарвено както трябва – звук, картина, удобства, всичко е ок. Явно, обаче годините без такава институция са си казали думата… „Не казвай сбогом(Gone Girl)‘‘ е забранен за лица под 16г., пише го и в сайта на киното. Да, ама не. Още със сядането виждам няколко реда под мен 4-5 хлапета на възраст не повече от 11-12г.. Пичовете яно бях без придружител и очевадно филма не им беше интересен – от самото начало почнаха приказки на висок глас, хилене и щъкане напред – назад, включително излизане от залата и влизане след 5 минути. Трябва ли да казвам, че това ПРЕЧИ на гледането на филма?! И защо след като филма е забранен за лица под 16г., такива се допускат в киното? И след като са пуснати, защо не им се прави забележка при някое от десетките им излизания от залата?!
    Няколко девойки пък са седнали на един ред пред мен. Незнайно защо възприемат филма като комедия с Адам Сандлър и се пръскат от смях на висок глас, въпреки, че „смешните‘‘ моменти във филма са кът, но както и да е, всеки има различни възприятия, но… все пак когато не си си вкъщи е хубаво да се съобразяваш с околните и да изразяваш емоциите си по тихо, особено когато филма не предполага такива „избухвания‘‘. Алф например аплодира при гледане на телевизия с оригване, но това не значи, че и в киното трябва да го правиш, изисква се някаква елементарна култура, не специaлно кино такава…
    След края на филма не се учудих, че коментарите на хората около мен бяха от рода на „По-тъп филм не съм гледал‘‘. Чудя се какво ли ги е накарало да си купят билет за филма и дали въобще имаха очаквания какво ще гледат…

  44. Станислав, моите съболезнования. Скоро не ми се е случвало подобно преживяване. Смятам, че в такива случаи трябва да се прибягва до забележки и саморазправа (sun).