Левиатан

Проверихме няколко пъти – не сме споменавали Андрей Звягинцев в четиригодишната история на „Операцията”. Което е напълно възможно, защото любимият ни „Возвращение” (с пет престижни награди от Венеция, номинация за „Златен глобус” и десетки международни отличия) излезе преди повече от 10 години! А „Изгнание” (2007), с наградата за най-добър актьор от Кан (показан в програмата на 12-ия София Филм Фест) и „Елена” (2011), със специалната награда на журито в „Особен поглед” на Кан, не бяха филми, които успяха да се срещнат подобаващо с нашата публика. Сега стискаме силно палци, защото ни се иска следващият филм на Звягинцев да има по-различна съдба в България, особено след възторжените отзиви от Кан, подплатени с награда за най-добър сценарий.

Левиатан” е вдъхновен от библейската „Книга на Йов” и проследява битката между Коля, обикновен собственик на автоработилница в поселение край Баренцово море в северната част на Русия, и кмета на градчето, който е хвърлил око на земята на Коля и възнамерява да използва всякакви методи, за да се сдобие с нея. За голяма изненада на кмета в „играта” се намесва приятел на Коля от казармата, който в момента е топ-адвокат в Москва и може да разкрие част от мръсните тайни на кмета. Страстите се разгорещяват и събитията излизат извън контрол, което не е трудно в страната, управлявана от Путин…

Вдъхновяващо е да се проследи до каква степен може да повлияе на обществената нагласа мнението на отбраната публика в Кан – филмът беше посрещнат с адмирации, но дали зрителите в европейските държави ще бъдат толкова ентусиазирани, че да променят съотношението в боксофис-резултатите в полза на един руски филм? Пък бил той и на Звягинцев?…

Невероятната визия, прекрасните актьорски изпълнения и тънкият хумор са допълнителни детайли в полза на обявяването на „Левиатан” за шедьовър, който не бива да се пропуска. Почти сме сигурни, че ще последваме този съвет – и дано да го видим скоро на голям екран, както се полага на филм с подписа на Звягинцев. Любопитно е също дали Русия ще се реши да подаде филма като предложение на страната в битката за чуждоезичния Оскар…

Левиатан

Ролите в „Левиатан” („Левиафан”/„Leviathan”) са разпределени между Алексей Серебряков, Елена Лядова, Роман Мадянов, Владимир Вдовитченков, Анна Уколова, Алексей Розин, Сергей Похадаев и др. Предстои представянето на филма в програмата на фестивала в Торонто, след като беше показан в Карлови Вари, Сараево и Телюрайд; през есента той ще тръгне на екран във Франция, Белгия, Холандия и Полша, а премиерната дата за Щатите е 31 декември 2014.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

3 Comments

  1. …. по всичко изглежда – напълно в синхрон с мащаба на така разпознаваемите „миниатюрни“ повторения на Филип Глас, които постъпателно и неизбежно нарастват до стряскащите краски рисуващи голямата тревожна, трагична картина ….

    Фестивалната арена му е достатъчна – според мен – Защо трябва да търсим широк зрителски отзвук и сред публиката, която може би има малко по-различни типове проблеми (за да търси този филм) … Процесът (кино-процесът), който е необходим вътре контекста на самата Русия, за да има подобен филм, сценарият, филмът в крайн а сметка – и успехът where it matters – са налице….

    Не искам да повдигам темата – но в перспективата на нашите идиоти, които се (опитват да се) занимават с подобна дейност – ехе …Не е ‘простотия’, не е и ‘коруптивност’ или липса на култура – като всички изброени са болезнено налични…В основата прочее имаме лудост – специфична, местна и много характерна лудост, която прави така, че да правим точно наобратното на начина по който се прави …
    Как може да се опише действието на Евгени Михайлов, например – на последния опит за обективно оценяване ? То е отвъд всякакви познати норми на common sense – и ако е точно обратното на common sense – значи е лудост …Лудите никога не знаят, че са луди – напротив живеят си в някакъв сценарий – вкл. споменатия – че е и режисьор на филми ….

    Каква е връзката ? Директна – и болезнено видима … Още един от многото филми, които на теория няма (логистична) причина да не можем да направим и тук – но чийто мащаб, на практика, е нещо, което дори не можем дори да сънуваме ….

  2. Не знам защо се сетих за гениалния израз на Мечока Йоги, който гласи, че „На теория няма разлика между теорията и практиката. На практика – има!“ 🙂 🙂