Докато чакаме новини за „приказния емоционален кошмар”, посветен на Мерилин Монро, по който работи Андрю Доминик (снимките трябвало да започнат преди края на 2014), споделяме още нещо любопитно, свързано с режисьорските му творчески планове. Според Deadline Доминик ще се ангажира да напише сценария на подготвяния от Джъстин Лин римейк на абсолютната класика „Манастирът Шаолин”, с която през далечната 1982 година дебютира Джет Ли.
Според предварителната информация, целта на режисьора Лин е да направи триизмерен римейк и с бюджет от над 100 милиона долара да преразкаже сюжета за усъвършенстването на бойните изкуства с цел убийство на отцеубиец-император от династията Тан. Звучи като забавна задача – може би именно затова Доминик се е ангажирал с нея?! Той не се е пробвал досега с подобна тематика, но за какво са предизвикателствата? Все пак е нужно да има нещо различно и шантаво в живота ни, за да му се радваме във всеки един момент…
Не сме гледали скорошният римейка на „Манастирът Шаолин” от 2011 година, с участието на любимия ни Анди Лау, Николас Це и Джеки Чан, но този, в случай, че всичко върви по план, не бихме го пропуснали. Ще видим какво ще се случи в близко бъдеще и ще ви държим в течение, а междувременно предлагаме възможност да опресните спомените си от (не)далечното минало с трейлъра на оригинала.
Shaolin (2011) – доста добър филм според моите скромни познания в сферата на филмите с бойни изкуства, приятен микс от персонажи, които защитават обителта от набези на алчни генерали, амбициозни адютанти, вярно има ясно изразени добри и лоши, но имаше и доста моменти на философия, които да покажат същността на будизма.
Имаше и малко пресилени сцени, но не дразнеха с присъствието си, дядо Джеки във второстепенна роля поддържаше до известна степен дори и комедийния баланс, а накрая успя да покаже и малко умения.
Анди Лау и Никълъс Це (всъщност се произнася Че) направиха хубави роли като основни фигури в зародилия се конфликт, нямаше толкова много пропаганда (въпреки, че самите комунисти на Мао са разрушавали манастира, след което при Дън Сяо Пин партията решава че има огромна полза от такива паметници и започва реставрацията на толкова много обекти, значими за историята на Китай) и на мен лично ми хареса 🙂
Поздрави
Щом препоръчваш, може да му хвърля едно око. 🙂