Докато Люк Бесон беше auteur (както викат на родния му френски) в киното, нещата му се получаваха добре. Все харесвате някой от филмите му от миналия век – „Леон”, „Никита”, „Голямото синьо” или дори „Петият елемент”. Може би дори всичките.
Преломният момент са двете години в средата на 90-те, в които той събира финансиране за най-скъпата европейска кинопродукция по онова време – „Петият елемент”. Докато чакал кинтите, надращил сценариите на „Такси” и още няколко подобни ширпотреби, за да убие скуката. А може и това да е градска легенда. Но е факт, че продуцентството му се услади и чрез своята компания Europa Corp. за петнайсетина години Бесон избълва около сто халтури, придържащи се в голямата си част към жанровото определение „непретенциозен екшън/комедия”. Лошо няма – неговите еврофранчайзи се превърнаха в най-доходния експорт на френското кино. Снима дори в България.
Проблемът е, че сякаш от онзи ден нататък французинът напълно загуби умението да прави хубави филми. Сценариите му и преди се отличаваха с липса на логическа последователност и елементарни послания, но той компенсираше с агресивен визуален стил, добра работа с актьорите и отлично сътрудничество с операторите. В новия му филм „Люси” дори присъствието на Скарлет Йохансон не може да скрие проблемите.
Ето за какво иде реч: Люси е русичка американска студентка, която попада в лапите на мафиоти от Тайпе и зорлем става тяхно „муле” – в корема ѝ е зашит пакет чисто нов, ценен наркотик. Кратка схватка с неговорещите английски пазванти, и тя получава ритник точно там, дето е синята торбичка. Дрогата прониква в кръвта ѝ, следва забавното – големите количества наркотик ще направят така, че глуповатото момиче да използва не 10% от мозъка си, а всичките 100. Ех, да бяха инжектирали тайнственото вещество CHP4 на някой интелектуалец.
Действието се развива в рамките на 24 часа – в познатия от всички продукции на Бесон френетичен, забързан стил – през които тя ще потърси отмъщение, ще се срещне с професора на Морган Фрийман, който по същото време обяснява на научна конференция ония дивотии за мозъка (илюстрирайки с кадри тип „Нешънъл джиографик” – животни, които се съвокупляват, и подобни) и ще се включи във финално екшън стълкновение, като междувременно ще „спаси” света.
На първо място, сценариите на всички „бесонки” подозрително напомнят набързо скалъпена чернова, която има крещяща нужда от доработка и редактиране. Разюзданото въображение на Бесон, което накланя везните към хаос в последната третина на действието, се комбинира с пълна липса на оригиналност и рециклиране на многобройни елементи, отдавна познати от други филми. Псевдонаучният сюжет за могъщия мозък, който въздава справедливост, е същият като в тазгодишния „Превъзходство” – дори Морган Фрийман играе същата роля – на възрастен, спокоен, загрижен за човечеството учен. А историята за наркотика, който разгръща способностите на човешките неврони да работят от 10% (популярният и напълно неверен мит, че използваме само една десета от мозъка си) до пълния им капацитет, пък е подобна на тази от „Високо напрежение” от 2011 г. Само че са сменили Брадли Купър с Йохансон.
Люк Бесон е обсебен от секси девойките с големи патлаци – дали ще е Изабел Аджани с магнума в „Метро”, невръстната Натали Портман в „Леон”, наемничката Ан Парийо в „Никита” или Мила Йовович с космическите пушкала от „Петият елемент” или арбалета от „Жана д’Арк”, лошо няма – и без това на жените в киното им дават твърде малко главни роли, а като екшън героини почти напълно липсват от сцената. А Скарлет изглежда привлекателен избор за ролята. От една страна – кой друг, ако не тя, да изиграе свръхжена? От друга обаче, тя вече беше Черната вдовица в няколко от сериите на Marvel.
За финал да изтъкнем малкото положителни страни на филма. Той продължава по-малко от 90 минути. През голяма част от тях Скарлет Йохансон е гледаема, а Люк Бесон си остава по-добър режисьор от оня аматьор, оператора Уоли Фистър – особено в моментите, когато снима дълги кадри без реплики и нахъсен екшън. Съдържателно обаче филмът е абсолютно preposterous. По-приемлив беше дори предшественикът му „Коза Ностра”, в който Робърт де Ниро си припомняше с носталгия амплоато на мафиот и голям актьор. Да се надяваме, че няма някой ден и Леонардо ди Каприо да свърши кариерата си в халтурка на Люк Бесон!
Всичко гореказано не попречи в САЩ „Люси” да получи смайващо положителни рецензии и да тръшне в боксофиса идентично тъпия „Херкулес”. Както повечето „бесонки”, вероятно филмът ще бъде топло приет и от българската публика. Все е по-приятно да гледаш руса мадама, отколкото плешивата тиква на Джейсън Стейтъм! Но колкото и хубава да е Скарлет, далеч по-добрата й тазгодишна роля си остава в „Тя” на Спайк Джоунз, в който тя не се появява на екран в нито един кадър.
Доста интересна идея, но за съжаление бе заложено – типично по холивудски, на специалните ефекти и екшъна, вместо на сценария. Щеше ми се да е нещо по-сериозно. Колкото и да беше неразбираем, „Under the Skin“ се открои с доста повече смисъл.
Крайно време е да дадат на тази жена някой по-добър филм! Съгласен съм относно всичко казано по сценария, и ако бяха наблегнали повече на това, филма щеше да добие по-голям смисъл.
Скъпа ми Анита.
Да правиш рецензии на кино хитове си е придизвикателство. Но …………….
Едно голямо НО!
Това е Люк Бесон, не „бесонки“. Ти го приемаш по твоя си начин. Светът само че мисли друго.
Екшън мила. Нищо друго, а Люк е майстора на това изкуство.
Който иска да гледа доста смислени неща, да гледа независимо кино. С послания, но на режисьори с различна култура от нашата и с изчанчено виждане на живота. И да се прехласва от заложените виждания и неполучените незбъднати послания.
Повечето хора искаме нещо, което да ни откъсне главите и да ги завеее някаде в мечтите. А Бесон е точно това, збъдващ мечти, копнежи и желания. Нищо друго. И с кеф си плащаме да гледаме творчеството му.
Затова бъди реалистка и отдай значимото на твореца.
Или скрий посредственността си в направените анализи и не се прави на велика критичка.
С пожелание за много творчески успехи.
Мариан, абсолютно съм съгласна с вас- това си беше чиста проба екшън, едно сладко guilty pleasure, а не някакъв претенциозен, интелектуален филм, изпълнен с неразбираеми мисловни нива.
Скарлет гледаше малко тъповато, но като цяло доста добре се справи с ролята си.
Имаше забавление, имаше и малко недоразвита философия, важното за мен беше, че ме надъха с мечти за един свят на супер-хора със способности.
Става за убиване на времето, не е филм за Оскар, ама филмите на Бесон никога и не са претендирали за такива награди.
А защо пък винаги ги намествате тия Оскари, тия послания, тия смислени произведения? Люси е уникално тъп филм, на всички нива. Просто слаб филм, дори за забавление не става, защото тъпотата му дразни повече, отколкото бе екшъна и фъна му. Те затова го хранят хората, не защото е бесонка. Люк беше майстор на това изкуство, сега е просто старо франсе-дришльо, който от 10-15 години не може да направи филм, който да става дори за качествено забавление. Вие замундаджиите, че имате потресаващо нисък критерий за качество, не значи, че и останалите са така.
Абе ееееееееей, машинкииииии!
Отдавна не бях гледал нещо толкова тъпо. По принцип се пазя, но тоя път се „подхлъзнах“ с приятели и малко надежда, че все пак Бесон е „играл“ тука.. Тотален провал, който не може да го спаси нито перфектният задник на Скарлет, нито дразнещото достолепие и мъдрост на Фрийман. #негогледайтебе
Скарлет има перфектен задник? Хаха.
PS Филмът още от трейлърите изглеждаше непоносимо тъп. Типично за Люк Бесон, де.
Yeah, probably not…
http://tiny.cc/43o2jx
Трррт!
Предлагам да и се вземат всички титли „Най-секси…“, от които има доста, щото някой си е постнал снимка, на която се вижда, че не е в перфектна форма.
Лично за мен, тази снимка само може да ме накара да я харесвам още повече.
И за филма има какво да кажа, ама в малко по-късен момент. 🙂 Спойлър: няма да е нищо добро. 🙂
Предпочитам Люси ин дъ скай ъф дАааймъндс… или Луси, която влезе в дрешника и си говори с фавън.
Всъщност, деца, пише се „Фавн“ или Фаунус (на латински Faunus, от favere – помагам). Ако искате…
Е вие пък кво очаквате от „бесонка“ ? Лесносмилаем guilty pleasure за уикенда, нищо повече 😀
Аз това очаквах, а не безобразната претенция накрая. А като изплю флашката „монолит“ с цялото познание, направо щях да падна. Ужас!
Охаа, препратки към Одисеята?
Цялата последна третина е препратка към Одисеята – накрая очаквах да се превърне и в Звездното дете. Тогава вече щеше да е нагло.
Авторката като си заплюе някого и няма отърване от фенските и пристрастия. Клишетата и личат във всичките и ревюта. И не, Скарлетката не е чак онова нещо което е толкова могъщо, че да спаси вся и все, пък било то и немощен кинопроект, на сдалия вече багажа Люк…
* * *
От една страна – кой друг, ако не тя, да изиграе свръхжена?
* * *
А от друга страна?… може ли толкова тъпа обосновка?
Скарлет е трътлеста, също…. та и като „сексимвол“, нещата опират до циците и и снимки от кръста нагоре…
ей идиоти – няма да ми обиждате Скарлет на секси ….това е богохулство …
прочее – преместих се в друга държава междувременно – за тези на които ……съм липсвал да поясня що ме нямаше тъдява ….кино-душата ми се намества засега….ситуацията с кинопоказа тук изисква наместване …но пък шофьорите в София не ми липсват хич – и не само те :))
но не мога да остана безучастен когато се сипят хули по Скарлет – вземете се в ръце, не може така… хайде, че имам да наваксвам тук с информацията и т.н. – и без глупосит по неин адрес, щото е смешно някак – she is a fucking definition of sexy – – –
Milbo, с това обръщение „ей идиоти“, в първият момент се зачудих, дали това наистина си ти, но после видях синтаксиса и съмненията изчезнаха. 🙂 🙂 Добре дошъл отново. 🙂
Според мен филма е толкова дълбок, колкото и самите ние. Не си позволявам да правя анализ на филма, защото не съм критик, нито режисьор, но съм доста запален киноман и изкуствовед! ? И като такава ще изразя мнение, че макар и да има меко казано блудкави моменти във филма стил екшън сцени и изтъркан хумор…(къде го няма вече…особено в американското кино), то за сметка на това филма оставя послание! Много е важно като излезеш от кино салона да не излезнеш само изпотен от изстрели и кръв, ами и да се върти едно послание..вдъхновение…каквото искате го наречете в глава ни! Послание има-и щяхме да го разберем, ако мислехме с малко повече от 10 %!
Само дето филмът на Спайк Джоунс не е тазгодишен, но whatever.
Люси е по-тъп дори и от Годзила 🙂
Послание…???
А що се отнася до Скарлет – тя Е супер секси.
Тъп ли, явно ползваш много и под 10%от мозъка си…..В този филм има много много, всяка фантазия става,реалнос и това за,времето и много други азпекти от филма са истина някаде където хората могат да ползват много повече проценти от мозака защото в реално време хората с тия 10%създават чудеса и всяка фантазия става,реалнос след години представете си ако се ползва повече от 10%….100%…..тук като пишете коментари явно много от вас имат по една гънка и им е трудно да разберат филм като този който казва толко много. ….Хората мислят ссмо за елементарните неща от живота какво ще ядът и колко пари ще изкарат, е да няма как да го разберат. …..все едно една маймуна да гледа този филм. …Смятайте колко сме зле щом само парите и власта са истината явно 100%найстина ги няма и няма и да ги има сами преценете. ..Колко процента му трябва на човек да ползва смартфона си да яде пие или прави елементарни неща????..
Поздравче :D:
https://www.youtube.com/watch?v=VMnjF1O4eH0
Вие явно въобще не схващате идеята на филмът…Вместо да плюете замислете се какъв точно е смисълът на филма…Ако не сте забелязали филма започна с послание и завърши с такова. Все пак за да го разбереш трябва да използваш малко повече от 10 процента от мозъка си…
Иска ми се да вметна няколко неща, които касаят филма – обаче се хващам, че са по повод на Скарлет най-вече – и затова си признавам без бой, че разделянето на двете неща (Скарлет и филм) ми се струва ненужно…Скарлет е филма …и филмът е Скарлет…as simple as that…В това си постижение да слее звезда и филм в едно – аз прочее твърдя, че Люк Бесон е успял и естетически ….
Когато това прозрение (че двете неща са едно и също нещо) осени главите ни – и всичко си идва на мястото – Скарлет е всичко което е и което искаме да бъде и което и ние искаме да бъдем естествено и да ни се случи изобщо – в живота ни, в киното, в леглото …че и под него … най-просто: блести със светлината с която само звездите могат да блестят и изпъчват светлина …По сценарий уж е знание – но на практика е „светлина“ – нещо по-яко от наужким сценарното знание, защото ние – смълчаните милиони хора в салоните по света – попиваме още днес и още сега въпросната светлина ….
Простосмъртният режисьор – някога пуристичен, сега незнам какъв си – с инструменти използвани в киното – като камера, сценарий (дописан или не) и т.н. регистрира звездата, която снима …Тя си блести прекрасно отначало докрай…и ние виждаме и попиваме това с всяка фибра от простосмъртните си тела и глави ….
Не може претъпкан голям салон насред централна, културна Европа – в който всеки един зрител запълнил и последния стол в петък вечерта следи със затаен дъх и съпричастие какво и как се случва на така скъпата ни и близка и желана звезда – как я лъжат, манипулират, разплакват, размъкват насам натам, разбишкват, опитват да изнасилят, разпорват, пълнят с наркотик от незнам какво поколение, бият, преследват, режат и оперират без упойка, и пак преследват ….до онзи разкошен момент в който тя дори се разкапва пред очите ни на съставните си елементи ….на прото-клетки и кожа… – та не може явния резонанс, който кънти в салона да е защото гледаме нещо „тъпо“ или „неумно“или „науко-подобно“или сценарно недовършено …
Няма никакво значение дали е такова или не … Ние сме изцяло и цялостно огряни от светлината и топлината и мечатата, която ни дава с пълни шепи Скарлет … пардон Луси…пардон Скарлет… пардон Луси…пардон Скарлет…И ако тя успява да стори това – как би било логически възможно филмът да е „неуспял“ ??? Имаме много такива примери – в които други светещи звезди не успяват да хвърлят и една каничка светлина дори по посока на зажаднелите и вечно искащи и вечно очакващи зрители …. А тук се наливаш с шампанско до пълно разливане………разбишкване…разпорване…..разкапване…съживяване…и накрая разтваряне във всичкото ….
Затова не мога да кажа – Скарлет става – филмът не става – И двете стават, защото Люк Бесон ги разбира тези работи …въпреки всичко, което някой добре информиран ще напише относно детайлите и обстоятелствата около незнам какво си, което бил направил незнам кога си … WTF – just watch Scarlet …fuck Scarlet ….love Scarlet …
Oбясни хем как хем „че разделянето на двете неща (Скарлет и филм) ми се струва ненужно“, хем „Скарлет става – филмът не става“,
Edit.
Има нещо вярно в това, което казва Милбо. Името Lucy е от латинския корен за „светлина“. Въпреки това филмът е тъп, на светлинни години от добър 😀
🙂 🙂 🙂
Въпрос:
Как може да сте толкова тъпи бе …?!
🙂 🙂 🙂
Отговор:
Ето така
„Невежеството винаги има свеж вид“
Гледах филма без предварително да знам нищо за него /вкл. и кой е режисьорът/ ,без предубеждения и очаквания… Не бих си позволила да давам квалификации,защото нямам нужните задълбочени познания за киното,които според мен са нужни,за да критикуваш конструктивно .Филмът просто ми хареса- и историята,и актьорите, и всичко. Имах си и моментите на изводи и прозрения,както и на чисто потапяне и наслаждение.
Зависи какво сте очаквали от филма- да, не е екшън, и да, Скарлет е секси не през цялото време. Анита е права, че е донякъде компилация на теми и идеи от предишни филми, на мен още трейлърът също ми напомни за „Limitless“, там сюжетът е доста подобен и доста по-заплетен впрочем. Разбира се, че може да се прочете и както Милбо го прави, Скарлет като светлина, мечтана жена, образ, който се помни като излезеш от киното. За мен ценното беше посланието, че можем да осмислим живота си чрез времето, а не чрез нас самите, тогава нещата като власт, пари, успех стават маловажни, важното е знанието, което предаваш нататък и фактът, че нямаме много време, fuck. Някак не ми се връзваше безразборната стрелба на Скарлет след като се събуди с новата си дарба, не разбрах защо трябваше да убие просто така невинния бакшиш, но Бесон може би също няма особено обяснение за това, хаха. Като цяло не съжалявам, че го гледах, накара ме да си погледна живота някак от високо, освен това Бесон за мен си е майстор на образите, впечатляват и осветяват дори и след филма. Слаб сюжет, но силни образи, поне веднъж може да се гледа! 🙂 Лека вечер на всички кино маниаци 🙂
80% от информацията че и повече се възприема от хората несъзнателно, тези логически анализи нямат никакво значение, дали филма ще се хареса на хората или не, в холивуд отдавна са открили как да въздействат на хората а малко от тях ще се замислят и анализират по-задълбочено филма, мисленето не е лесна работа, а в западната култура обикновено мисленето го прави някой друг, вместо теб 🙂
Не мога да повярвам, че се появиха няколко културни коментара. Така се прави, а не, „ако използвахте повече от 10% от мозъците си, щеше да ви хареса“ – жалко, че не можете да чуете гласа ми и да ми видите физиономията докато го казвам. 🙂 🙂
Пореден пишман-критик или критичка – все тая…
за тези, които не са го гледали – не се влияете от малоумни ревюта – киното като всяко изкуство е нещо субективно,
Конкретно към автора(ката) на горното „ревю“ – мога само да го(я) съжалявам – да наричаш филмите на Бесон – „бесонки“, било то добри или не толкова, е само признак на българска завист в най-чист вид!
Ами направете по-добър филм – да ви видя! Ей го коноцентъра в Бояна, пишете на Халваджиян каква блестяща идея за филм имате, може и да Ви продуцира и ни покажете как се прави кино!
Иначе да дращи всеки с 1% капацитет може 😉
Доста сериозна логика виждам в коментара на Михаил. Прав е !!! 😀
Мен ме дразни не толкова негативното мнение на авторката (сега видях, че е жена) – както споменах по-горе – киното е субективно изкуство. Мнение всеки има. Дразни ме типично българската ехидност на авторката на моменти. И тези моменти преобладават.
Значи едно е да кажеш – не ми хареса филма и толкоз.
Друго е да се изплющиш как Де Ниро е БИЛ велик актьор! Ами той все още Е велик актьор, уважаема авторке, а Вие сте какво? Критик? – О.К.
„Люк Бесон си остава по-добър режисьор от оня аматьор, оператора Уоли Фистър“ – Вие може би познавате Уоли Фистър? Или сте рода с Бесон, за да си позволявате такова принизяване на творчеството му?
Такъв тон не е етично да си позволява дори някой от ранга на Де Ниро, камо ли Вие.
Не знам на колко сте години, какъв опит имате и т.н, но лично като съвет от мен – ако ще пишете ревюта, спестете ни причутата БГ-ехидност и сочене пръст на недостатъци, там където ги няма.
Човек, ще оставя иронията в по-горния си коментар настрани и ще заявя чистосърдечно – „Люси“ е безумно тъп филм, престъпление срещу добрия вкус на всеки киноман и смъртоносно обида за интелекта ! Недей да се пенявиш тука, щото си проличава, колко хич не си обиден от филма, а това говори зле за интелекта ти (ето, сам виждаш че не е нужно да те познавам лично или да сме рода за да принизя умствения ти капацитет) 😉 Peace, bro 🙂
Мен пък дразни това, че типично по български, коментиращите вместо да кажат какво им харесва или не във филма, обясняват колко е зле ревюиращият и как трябвало първо да снима филм преди да си изказва авторитетно мнението. Иначе съм съгласен, че не е съвсем правилно да се дават едностранни кардинални оценки за качествата на някой, който по един или друг начин (в една или друга сфера) се е доказал в занаята – нещата почти никога не са черно-бели.
Защо трябва да съм обиден, от нещо което ми е харесало?
А кой се пеняви и кой не – е видно от ревюто. Явно сте се събрали тука на един акъл – все стожери на киноизкуството от разбирач нагоре!
Г-н Дринов, типично по български е когато някой скочи с парашут от стратосферата да кажеш – какво толкова – с пари и баба знае. 😉
Айде със здраве.
Със здраве, мрънкащ путьо.
Със здраве и на тебе – пикльо!
Филма е супер,а това за 10% е вярно,недей да говориш глупости като не знаеш,идва ми да те напсувам на майка,но пък силата не е да се ядосаш а да контролираш гнева си
MadMax не говори за интелект,ако познанията ти се изчерпват само с това което е всеизвестно на всички
Ето, аз казвам какво не ми хареса във филма. Сценарият е все едно написан от първолак. Още в самото начало има един мегагаф, след което вече гледането на целия филм става безпредметно.
За какво говоря.
За незапознатите с китайските триади, вероятно филмът би бил забавна екшън-комедия с фантастични елементи, но.
Още в самото начало. ОК, Люси става „муле“, пренасяйки някаква синтетична и много нова дрога. ОК, и децата вече знаят как се пренася тя от „мулетата“ наистина – всеки ден по летищата в света някое „муле“ си отива от този свят, защото пликчето с дрогата се къса в корема.
Сценаристът се опитва тъпо да ни убеди, че свръзката в другата държава ще започне да бие или изнасилва „мулето“ ПРЕДИ да е изкарал дрогата от него/нея. Абсурд! Всякакъв – китаец, европеец, американец, марсианец – ще знае, че дрогата е първото и основно нещо, което трябва да бъде извадено от „мулето“, а после, ако иска, да го нареже и на парчета, никой няма да му попречи. Но не, той трябва да бие Люси, при това по корема, където най-вероятно се крие самата дрога, понеже е луд (кой тогава ще го наеме за свръзка? Особено Триадите? Хей, сценаристите, вие наистина ли мислите, че ядем доматите с колците?)
За другите гафове няма дори да споменавам, не са един и два.
Много повърхностно обсъждане на филма – личи си посредствеността.
Анита ли е обсъждачът или друг, на филма Люси на Люк Бесон, въобще не е вдянал дълбокия смисъл и изумителния начин по който го е представил.
ЛЮСИ ще си остане един от най-великите филми на всички времена . . .