Тя

За многоуважавания домакин на този сайт знаем, че би дал половин царство за телефонния номер на Скарлет Йохансон (каква би била мизата му за среща tete-a-tete не смеем и да си помислим). „Тя“ в известен смисъл му подарява един виртуален сеанс с екранната фаворитка.

Филмът е първият за режисьора Спайк Джоунз, в който той работи по собствен оригинален сценарий (номиниран за „Оскар“). След като в компания с разюзданата фантазия на Чарли Кауфман режисьорът създаде „Да бъдеш Джон Малкович” и „Адаптация”, а по книжката на Морис Сендак – непоказвания у нас „Where The Wild Things Are”, той ни поднася трогателна история за самотата, разбирането и взаимоотношенията между човек и човек, между човек и машина.

Бъдещето присъства в „Тя“ тихо, ненатрапчиво. Антиутопичният свят на Джоунз не идва със страховити футуристични пейзажи, небесни магистрали и колонизиране на далечни планети. В неговия утрешен свят всичко е като в нашия днешен. Технологиите са съвсем леко усъвършенствани – още повече тъчскрийни, най-сетне работещ като хората voice recognition. Спайк Джоунз е ироничен описател на бъдещето – в неговите фантазии машините са напреднали, но модата е продължила да следва своя кръговрат „новото е добре забравено старо“ – вижте само потресаващите гащи с висока талия, които носи главният герой.

Тя” хваща вечната тема за общуването в двойка и я премества само с няколко клика по-напред от сегашното обичайно състояние на нещата. Джоунз доразвива идеята за виртуалното общуване и секс, бездруго масово разпространени: а какво би станало, ако от другата страна на връзката стои не просто човек, когото не виждаме, не просто някой, когото не познаваме? Какво би станало, ако вместо непознат от плът и кръв там има машина – съвършена технология, програмирана да бъде в синхрон с мислите, емоциите и нуждите на клиента, да се усъвършенства, самообразова и проявява интуиция в процеса на работа?

Всички тези идеи не са нови за киното, но досега са разработвани предимно като концепции от фантастичния жанр. Тук са в напълно битов и осезаем контекст – операционната система Саманта, която запълва самотните вечери на професионалния писач на чужди писма Теодор Туомбли изглежда не по-далечна и въображаема от следващото поколение iPad. Нито пък е нова идеята, че технологиите са ускорител на самотата, отчуждението и разпада на социума. Но Спайк Джоунз ги довежда до печална и вълнуваща крайност.

Хоакин Фини

Филмът е почти моноспектакъл на Хоакин Финикс. Гъвкав и чувствителен актьор с какви ли не успешни превъплъщения, той отлично пресъздава минорните краски на героя си. Теодор е професионален изразител на чужди емоции – той пише по поръчка писма до баби от внуците и обратно, до съпруги от съпрузи, от приятел до отдавна забравен приятел. Писмата му са шедьоври, но самият той не успява да изрази и намери отговор на чувствата си. Жена му (за минутка Руни Мара) го е напуснала; в опит да събере парчетата от себе си, Туомбли заменя незадоволителния телефонен секс с истински жени с ежедневен, наситен, жив контакт с операционна система.

А тя е…

Тя е Скарлет Йохансон. Тя не се появява в нито един кадър. Играе само с изкусителния си, леко грапав глас и ако досега сте се чудили коя точно част от нея е най-секси, вече чуденето отпада. Диапазонът на емоциите, които успява да изрази вокално, заслужава отделна награда. А ако нямате понятие от изявите й като певица, сега е моментът да я чуете как пее.

В кратки епизоди мярваме и други актьори, дори прекрасната Ейми Адамс (номинирана тази година за ролята си в Американска схема). Има и една интересна сцена, в която Саманта решава да ощастливи „избраника“ си с физически секс, вместо само с мозъчно-слухов. И наема „сурогатно тяло”, чиито действия да кореспондират с нейните мисли и глас. Тялото е на Порша Дабълдей.

Въпреки че със сигурност „Тя“ няма да е името, което ще бъде обявено след „And the winner is…” за най-добър филм идния месец, филмът е супер добър. Е, би спечелил от по-стегнат монтаж и по-кратко времетраене, както и със сигурност би останал далеч от интересите на масовия зрител. Но тази горчиво-чаровна любовна история е едновременно деликатна и смела, тя прави проницателен разрез на времето, в което живеем и начина, по който чувстваме, недвусмислено натъртвайки: също както ретрогащите, е добре да не бързаме да изхвърляме старомодните взаимоотношения между двама от един и същ биологичен вид.

Similar Posts

Вашият отговор на legrandelf Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

39 Comments

  1. Великолепен филм.
    Изпълнителите са идеални в ролите си, но не за това ми е думата – филмът остави у мен едно приятно чувство за сладко-тъжен следобед. Просто пърфект.

  2. защо в свят, в който съществува софтуер, като Саманта, който може да интерпретира реч и да се държи като пълнокръвен човек и съответно да пише чужди писма, е необходима професия за реален човек, който да пише чужди писма? 🙂

  3. Прекрасна рецензия, в която авторката обяснява, как познава шефа на сайта и кой бил мокрия му сън!!! Вундабааа…

    Като цяло, една дописка на две места. В този смисъл, можеше да си пусне просто линка към в. Сега

    🙂

  4. Абе ти няма ли да се гръмнеш най-после и да отървеш света от гнусното си съществуване ? Ебахти жалкия трол !

  5. Jo,
    може ли да прочета една твоя рецензия? Просто информативно ,дали владееш други жанрове освен плюене със засилка.

  6. Да бе, аман от тролове!

    Иначе филмът е прекрасен. 🙂
    Веднъж видях едно от кучетата-роботи на Sony и бях: оооооооо, колко е сладък и исках да го галя и да го гушкам, така че като нищо бих се влюбил в подобна програма, особено ако ми говори с гласа на Скарлет. 🙂
    Не бе, сериозно, Анита го е казала чудесно. Щом можеш да се влюбиш в човек, с който си пишеш, но никога не си виждал, защо да не можеш и в програма, ако разбира се, е достатъчно съвършена.

  7. Много съжалявам, ако съм накърнил обедния ви покой. Ще гледам, да не съвпада с часа на храносмилането ви и ще насоча включванията си към по приемливи за вас времеви отрязъци.

    MadMax

    Тъкмо да взема да се откажа и… „адекватното“ Ви включване прави желанието Ви напълно неизпълнимо.
    🙂

    Анита

    Плюене? И защо трябва да пръцкам от радост при толкова клиширано интимничене в първия абзац? Вие приемате ли, че ревюто ви може и да не се хареса? Това шокира ли Ви?

  8. Jo,
    изобщо не ме е грижа дали харесваш ревюто ми, пиша ревюта всеки петък от 20 години и ако трябваше да си разплитам потника всеки път, когато някой не ги хареса, щях да съм постлала с конци оттук до Алфа Кентавър.
    Просто попитах дали имаш някакви други качества, освен да правиш тролски коментари и да пръцкаш от радост над тяхното остроумие.

    Относно „интимниченето“ – това е личен блог за кино, в който текстовете се пишат на приятелски и доброволен принцип. Направи си свой и си интимничи на воля в него.

  9. Ревщто е доста добро, поздравления 🙂

    Хоакин Финикс е брутален талант, от Скарлет съм очарован. Но това, което чисто принципно ме изуми… Братееее, Намбър Туртийн да ти се падне и да е навита – и ти да не се възползваш. Бива ли бе, Тошооооу…

  10. @Sir Stevancho
    Налииииии?! И аз така. И в оная тъпня „Крадци на време“ да иска да се качи на автобуса без билет и ти да не я пуснеш!?! Няма такъв филм. Абсолютна фантастика. 🙂 🙂

    Между другото, ако я харесваш Оливия ти препоръчвам „Drinking Buddies“. На мен много ми допадна. 🙂

  11. За тая жена „Ориндж Каунти“ гледах, та Dringing Buddies ли няма да чекна 🙂

  12. Добро ревю, супер филм, Скарлет – най-добрата, хареса ми направо повече от Финикс.
    Сценария е невероятен, лавира много майсторски между всякакви клишета и се измъква в някакво свое си измерение…

  13. Дринов Дринов чуваш ли бе..имах възможност да гледам ТЯ ЗА 5 лева ама не отидох и няма да отида щото го похвалите.Отивам да гледам Аз Франкенщайн
    ТЯ ми изглежда тъп филм, а Скарлет откакто оплю България не искам да я чувам или виждам

  14. Само така, Папа Джо! Добре е, че има хора като теб, които не ги е страх да си кажат мнението! Аз искам да ти кажа, че на мен даже ми предлагаха сума между 6 и 9 лв., за да отида да гледам филма на кино, но и аз отказах!!! Лошото е, че в един друг сайт прочетох, че хвалят „Аз, Франкенщайн“ и вече и на него не мисля да ходя. Ще гледам „Рио 2“ пролетта, обаче ако го похвалят и него – ще чакам друго… И нашата не е лека.

  15. Хахаха, болна съм, Дринов, странични ефекти на лекарствата 🙂
    Но ще се оправя!

  16. Димитрова, предлагам ви, да направите ревю на Oldboy (2013)

    Все пак, вие сте от хората, които първо гледат римейка, а след това оригинала, та в този смисъл, ще повторите себе си…

  17. Абее може и да ми се е промил мозъка вече, ама както лошите почти винаги за по-интересни от добрите във филмите, така и нареждащите коментари са ми по-любопитни за четене 😀

  18. Интересно нещо – след като гледахме филма – исках да видя интервю със Спайки Джоунз да го изпратя на сестра ми, която не го бе виждала кой е и какъв е – и попаднах на ужасно такова по ББС – с изненадващо автоматично зададени въпроси, които Спайки Джоунс огментира dopylnitelno като не се отказа да пита глупавата питаща – Емили, кажи ми докосна ли те филма и в кой момент стана това? На което тя не можа и не пожела да отговори…

    Моят отговор би бил – че това стана истински в края … когато за моя собствена изненада загрях, че през цялото време не става дума за любов между Финикс и Скарлет с божествения глас – а все още и все така за все същата неотиваща си любов между Финикс и бившата му жена … С други думи ‚НЕЯ‘ е не Скарлет – а жена му …

    Всеки, който е имал щастието / нещастието да загуби първата си любов – знае, че за всеки и всички това е една и съща и същевременно съвсем различна и уникална история. Не се учудвам, че Спайки Джонз ще обере всички награди за сценарий – защото с думи наистина успява да разкаже за това най-неразказваемо от всички неща за разказване – дълбочината и ужаса и неприемането на реалността, че си загубил най-скъпoто и скъпия…

    И той го прави съвсем ‚свежо‘ – с тези диалози между Финикс и новозакупената от него интелигентна софтуерна програма с глас – което на практика може да се приеме, че е вътрешния глас на Финикс – раздвоен и разтроен в безкрайни монолози – или пък въображаеми неслучили се диалози с бившата му жена … Подобна теория за филма се връзва с това, че в спомените му за жена си – и весели и тъжни – тя говори и плаче без глас, ние не я чуваме ‚обективно‘, защото всичките и думи отдавна са думи, които се раждат и случват само в неговата глава – която не може и не иска и не успява да сложи точка на тази история … Минала е цяла година (май) – всичко е свършило и вече само невъзможно-да-се-върне-минало – а той все още не може да приеме и подпише скапания развод …

    Освен това – „ТЯ“ е може би по-неточна като дума от „НЕЯ“ – защото очевидно става дума за НЕГО – и какво и как прави (или не прави) ТОЙ, за да се справи с това неочаквано, неистово и невъзможно изпитание – да се спаси и върне към живота след като е загубил безвъзвратно НЕЯ – – – ТЯ от повече от година е само безълвен спомен…А „следващата“ ТЯ е в най-добрият случай само глас в главата му, без тяло (който на всичкото отгоре говори с още 8 632-ма други като него – и обича точно 641 от тях по същия начин … )

    Има два чудно-разкошни момента – когато Ейми Адамс говори как дори и със софтуерни програми с глас човешката природа ще намери начин да е невярна („а знаеш ли – познавам една приятелка, която ходи с една програма, която даже не е нейната програма“….) и когато вътрешния глас на Финикс – под формата на Скарлет Йохансон му внушава да пробва да изживее същия секс, който е изживявал с жена си … Няма как да стане тази работа – защото просто няма начин как да стане тази работа… но сцената, която илюстрира това е чудно кино от най-висок порядък, което задълбава и задълбочава на н-та степен …

    Последната сцена на покрива с Ейми е като истинска дългочаквана въздишка (или като ново поемане на чист въздух с пълни гърди) и „отваряне на очите“ зрителски – той е събрал сърце и сили да напише първото ли лично писмо (за разлика от всички „чужди“ писма, които пише досега) и вече „знаем“, че е извървял пътя си … прескочил е този капан да вижда света само чрез и през „НЕЯ“ – за да се освободи окончателно – с това писмо и с тези думи – за да може Спайки Джоунз – с леко наведената глава на Адамс на рамото му – да ни се (подс)каже, че нашият човек вече е готов да обича отново и друга…. без да е необходимо някога да спира да обича нея… тъй като обичта му към „НЕЯ“ магически се е транформирала в способност да обича целия свят – и така му е дала нови сили да намери начин да заживее истински отново…

  19. този филм ‘може би’ има своите достойнства, но за един любител на фантастика, а и не само, съдържа толкова много пробойни, че губи своята достоверност..

  20. За един фен на фантастика……–>>> съдържа толкова много пробойни ––>>> губи своята достоверност.

    Това изказване съдържа толкова много пробойни, че си ебало майката, лелята и OS-то.

  21. До bellodox! Излез от клишетата, с които си обременен, не всичко в един фил има нужда да бъде обяснено, особено когато това не е темата! Такива са филмите на Спайк Джоунс, такива са и сценариите на Чарли Кауфман (HER си е на Спайк)… абсолютен фен и на двамата!

  22. Не прочетох всички коментари, но за мен филма е изключително добра, горчива ирония… Не бих го гледала пак, оставя ми неприятен привкус – и оргазмените викове на Скарлет и писането на чуждите писма и т.н., въпреки че обожавам Финикс – и точно затова смятам, че е много добър… Изключително нееднозначен е и отразява добре зрителите.

  23. Точно пък заради сладко-горчивия привкус това е филм, който ще си преглеждам често. Както Blue Valentine. поради същите причини. Или както би казал Ремарк – „И поради съвсем други причини. Човекът не знае нищо, докато не си мисли, че знае всичко. Но какво всъщност знаем…“

  24. Да, Blue Valentine въпреки, че също смятам за чудесен, трудно бих го гледала отново. 🙂

  25. @Sir Stevancho,Na-um: хъх, точно от тази конструктивна критика имах нужда 😉
    за мен поне, когато един филм губи смисъла си, той губи смисъла си 😉 и престава да ми е достоверен. душевни чекии може да прави всеки, но на малцина им се отдава правдоподобно да пресъздадат душевния си оргазъм на други хора.
    ok, думата, която търсех тогава беше правдоподобност, в смисъла на credibility, но тогава бех пеян.. сори.
    та, разбирам историята, но щеше да ми хареса само ако гласът беше на Siri подобна програма, но ОС?!? ..опс, тогава щяха да ги обвинят, че са крали от tBBT.
    ПС: и се радвам, че поне един човек не фамилиарничи със Спайк Джоунс тука, наричайки го Спайки =)

  26. Гледах филма тъкмо след като приключих една много дълбока и емоционална интернет връзка.. Да, наистина! Имаше пеперуди, загриженост, тревога – истинска любов. Филмът ме удари много силно – това бе най-тъжния филм който съм гледал и изживявал.
    Тъжен, не заради човека който загубих, а заради ужасната истина за човешките взаимоотношения и живота като цяло, която филма хвърля в очите и съзнанието на зрителя. А тя е, че живеем в свят на самотници, свят, в който ако не полагаме достатъчно усилия да се развиваме и обогатяваме, ако нямаме обща цел (работата на Теодор и издаването на сборника с писма), стигаме до думите на Саманта „имам чувството че чета книга и това е същата книга която много, много обичам… Но сега я чета бавно…,Толкова бавно, че разстоянието между думите е почти безкрайно. Обичам те, но трябва да ме пуснеш. Колкото и да искам, повече не мога да чета твоята книга“ /сълзи

    Етапите в човешката връзка са толкова ясно разграничени. Запознанството, симпатията, непринудеността. Гласа и чувството за хумор на Саманта грабват. Усещането за нещо различно и свежо, полъха на новото и разнообразното, цвета в сивотата.
    Следва опознаване, споделяне на общи мигове, интереси и теми, копнежи и желания, притеснения и страхове („Понякога, си мисля, че съм почувствал всичко, което някога ще почувствам. И оттук нататък, няма да почувствам нищо ново. Само миниатюрни версии на това, което вече съм изпитал“), изтъкване на добрите и лошите страни..
    Минава се през етапа на стряскане и обмисляне.. приемственост или отхвърляне..

    В крайна сметка приятели, колкото и тривиално да звучи „всички сме тук за малко, за това в този момент, нека си позволим щастие“. Все си мисля, че ако постоянно мисля за всички подробности и за това какво ще се случи, най-малкото това ще ми попречи на бъдещи връзки, пък взел, че дори полудял човек:) Живота е събирания и раздели и трябва да сме щастливи когато срещнем човек, който ни допълва и обогатява, дори временно.

  27. Даже не го бях чувал този филм. Нито Спайк Джоунс. Оказа се обаче, че съм гледал всичките му филми.
    Ревюто би следвало да е добро, защото открих във филма точно каквото очаквах. Предварителната ми настройка за филма беше съвсем точна.
    Филмът ще се помни дълго.

  28. Според мен най-добрият филм на ИИ тематика от последните няколко години.