По стъпките на перипетиите пред арт-филмите в Щатите откриваме, че драматичният омнибус „Tar”, чиято премиера е била на миналогодишния фестивал в Рим, все още няма нито фирма-разпространиител, нито премиерна дата. За вдъхновение на филма служат животът и творбите на американския поет, критик и преводач Чарлс Кенет Уилямс. Прекрасното в случая е, че режисьори са 12 дебютанта, всичките студенти от нюйоркския университет, а ролите са разпределени между Джеймс Франко, Джесика Частейн, Мила Кунис, Зак Браф, Брус Кембъл, Хенри Хопър.
„Tar” е името на сборник с творби на носителя на „Пулицър” Ч.К. Уилямс. Колективната работа на режисьорите преплита адаптациите на 12 поеми, които очертават живота на техния главен герой – автора. Неговият образ е поверен на четирима актьори, различни по възраст, а историята пътешества през времето от детството на Уилямс в Детройт през 40/50-те години до 80-те години на 20 век, когато поетът е ангажиран да представи „Tar” в Ню Йорк. Именно по време на пътуването си към това четене, Уилямс (в ролята Джеймс Франко) се сблъсква със спомени от миналото – обичта на майка му (Частейн), първите тийнейджърски опити в секса, първата любов и борбата му да запази усещането за невинност и чудо, болестта и заагубата на близък приятел (Браф), животът със съпругата му Катрин (Кунис).
Филмът е мозайка от различни фрагменти – минало и настояще, като акценти са използвани самите творби на автора, четени зад кадър. Подобен похват може да служи както за отделяне на епизоди, така и за „спояване” на общата картина – искрено се надяваме да се е полу/слу-чило второто, въпреки трудностите от напасването на (неизбежно) различните стилове на работа. Стискаме палци на младите режисьори – след такъв актьорски-звезден старт да продължат да работят с вдъхновение!
