Machete Kills

В интерес на справедливостта трябва да отбележим, че ревюто за предишния филм „Мачете“ (с друг автор) в Operation Kino носеше красноречивото заглавие Machete Kills. То добре описва не само първия филм, но очевидно и посоката, която режисьорът Робърт Родригес е избрал за развитието на историята и героя. Понеже продължението се казва именно така – Machete Kills. В него Дани Трехо, (не)известен до тази роля предимно с многобройните си епизодични превъплъщения в смръщени кинозлодеи без реплики, прави почти същото, както и първия път – изтрепва неизброими противници, проявявайки предпочитания към хладното оръжие. Но изпадайки в далеч по-големи ексцесии.

Не само към „Мачете”, но и към почти всеки филм на Робърт Родригес може да се отнесе подходът love it or leave it. Според настройката и отношението на зрителя, неговите продукции могат да бъдат възприети като едно от две неща – или като грандиозни боклуци, които не стават за гледане, или като неангажиращо забавление, което идеално върви с кола и пуканки.

За разлика от ортака си Тарантино, който чифтосва наследството на любимите им второразрядни филми с похвати от високобюджетното кино, гениалния си усет за диалог и не на последно място – големите си амбиции (въпреки спецификите си „Гадни копилета
и „Джанго” могат преспокойно да се нарекат мащабни исторически платна), Родригес и днес до голяма степен остава там, откъдето е тръгнал – дори когато активно използва възможностите на съвременните компютърни технологии (като в „Sin City: Град на греха”). Както общия им проект отпреди няколко години, наречен „Grindhouse”, така и „Мачете убива” носи усещането за мърлявите 70-тарски кина, където прожектирали евтини хоръри, кунгфу екшъни и спагети-уестърни; преобладаващите теми били насилието, кръвта и сексът; копията на филмите – често издраскани, с цели липсващи сцени; прожектирали два на цената на един, толкова евтини били те като производство и класа. Вкратце, пълна кино-чалга. В случая на Робърт Родригес – роден в Тексас, но особено горд с мексиканските си корени, тя е със силен латино-привкус. Ретро и евтинджос елементите са важен фактор от възприемането на проектите му: дори плакатите са дива B-movie класика.

Всичко това има значение, когато определяме с каква кошница да идем на „Мачете убива”. Още от откриващата сцена, представена като трейлър на бъдеща „мачете”-пародия на „Star Wars”, има риск неподготвените да паднат под стола от смях. Този филм е толкова бутафорен, толкова не-взимащ-се-насериозно, героите и ситуацията – толкова невъзможно-въображаеми, че просто няма как да му се сърдиш за глупостите. Той довежда до абсурдни крайности започнатото в първия, който беше доста по-обикновен и спретнат.

И тъй като Джесика Алба я убиват още в началото, а Мишел Родригес се появява чак към края, нека се концентрираме върху останалите персонажи, заслужаващи внимание. Трехо продължава да сече крайници и глави с едно движение, като този път са му дали и малко повече реплики и повече характер; Чарли Шийн, за пръв път от 4-годишна възраст под рожденото си име Карлос Естевес, е жестоко самоироничен в ролята на президент на САЩ – героят му обладава всички пороци на реалното лице; Мел Гибсън с густо се превъплъщава в самодоволния архи-злодей и антагонист на Мачете, като нито за миг камерата не скрива факта, че носителят на куп „Оскари“ е не по-висок от Остин Пауърс; Амбър Хърд – лишена от актьорски качества, но достатъчно надарена физически за „Мис Сан Антонио” и за филм на Родригес.

Един от гвоздеите на филма вероятно е трябвало да бъде Хамелеонът – наемен убиец, изпратен по следите на Мачете, който сменя лицата и самоличностите си до неузнаваемост. Ролята му се изпълнява от: любимеца на режисьора Антонио Бандерас; Куба Гудинг младши; Лейди Гага. Този трик остава до голяма степен неуспешен: особено Лейдито я бива за киното по-малко и от Мадона.

В крайна сметка обаче филмът изпълнява напълно задачата си: черва се веят на перката на хеликоптер, глави хвърчат като тръстикови стръкове и невъздържани експлозии избухват навсякъде, откъдето е минал фартът с камерата. Родригес се забавлява, актьорите му – също. А и публиката. „Мачете убива” е всичко, но не и „хубав филм”. Той е bloody fun.

Similar Posts

Вашият отговор на Анита Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

15 Comments

  1. Добре, де … ревюто си е ОК … ама … ЗАЩО не сложи един предупредителен спйлер, че „еди-си-кой“ умира??? Не, че ще плача в киното, но не е професионално така! 😉

  2. Това е запазена марка на ревютата на Анита- да разказва сюжета. Явно друг подход и начин и е чужд… или не умее.

    🙂

  3. На кого точно му пука, кой бива убит и кой оцелява във филм като този 🙂 Bloody fun, бе, путки!

  4. Лейди Гага си игра много добре в малкото сцени в които участва и тъй като повече от 50% от хората които ще гледат филма го гледат заради нея сцените в които тя участва трябваше да са повечко

  5. Това е кървав „Гол пищов“ или брутално „Kung pow“. Този филм е безцеремонна простотия. Това е чарът му 🙂

  6. Тук виждам дилемата на критика, който вижда, че филмът е пълна простотия, но са му платили за „положително ревю“. Е… филмът не струва и 0.50 ст за празен диск, на който да го запишете. Бил bloody fun. Bloody stupid assholes са тия, които му се кефят 🙁 За жалост нивото ни стигна дотам, че на такива ерзаци да се кефим…

  7. Така е, Хехе – на някои ни плащат да пишем филмови ревюта.
    На други не им плащат ни за ревюта, ни за коментари по форумите 😀

  8. Дишай спокойно – не само не съм ти „мила“, но не съм ти и „ми“.

  9. Честно, не мога да разбера какво би накарало която и да е малоумна индивидуалност да стане рано сутрин, да си направи сутрешния тоалет (в какво и да се изразява той) и да се юрне да пише жлъчен провокативен коментар под дискусия приключила преди 3 месеца ?!?
    Трябва да имаш доста сериозни ментални проблеми за да придобиеш този маниер на поведение … или по-скоро трябва да си самотен мъж в средата на тридесетте, непознаващ до този момент женска ласка, запълващ времето си между сутрешните и вечерните си лекарства с превеждане на филми за Zamunda и триумфално онаниране под всеки свой коментар във виртуалното пространство. Като допълнение на мисловния си недоимък, този тип индивидуалности винаги имат рецепта как да оптимизират нечие чуждо творение или постижение, изразявайки кухото си превъзходство (справка: „блестящата“ идея да се смени концепцита на личен блог/сайт, ревюиращ изключително и единствено филми излизащи на голям екран в България с филми предимно от Zamunda … наистина гениално :D).
    Интернет героизмът на подобни индивидуалности стига дотам, че веднъж отскубнали се от обятията на усмирителната риза и любвеобилният стажант-санитар, намират най-удобната според тях персона към която да насочат анонимният коментарен лай и съответно да преминат към следващата си дългоочаквана фаза – триумфалното онаниране.
    Излизайки от кръга на майтапа – до този момент смятах, че момъкът подписващ се като Една Индивидуалност е просто човек с нестандартна кино визия и не дотам правилна мисъл, което само по себе си не е нещо лошо, но след като видях непровокираната атака към Анита по-горе, се убедих, че става въпрос просто за един дълбоко комплескиран човечец и трябва да му отдадем своето съчувствие и снизхождение 😀

  10. „Анонимният“-ъъъ,MadMax;…сериозно!
    „Коментарен лай“-„Една индивидуалност“-1 ред.“MadMax“-22 реда.
    „Триумфално онаниране“-…просто отбелязвам,че си го споменал 2(два) пъти(явно ти харесва)!
    П.п.:“Честно, не мога да разбера какво би накарало която и да е малоумна индивидуалност да стане рано сутрин, да си направи сутрешния тоалет (в какво и да се изразява той) и да се юрне да пише жлъчен провокативен коментар“-ти си писал 2(два) часа след него-малоумен ли си!?
    „Приключила преди 3 месеца“…няма смисъл.Има една приказка:“Не спори с глупака, защото ще те свали до неговото ниво, а после ще те бие с опита си.“