Трябва да има нещо, наречено „проклятието на големите очаквания”. Иначе не намирам логично обяснение защо този филм, очакван с такъв трепет и с такова уважение към целия творчески екип, се… разтвори. Потъна в мъглата, която свързва двата кея – на именията на Гетсби и Бюканън, изтля като пяна от шампанско, разпръсна се на хилядите бляскави прашинки, които щедро обсипват прочутите партита. Странно усещане ми остави – все едно пред очите ми се разтвори детска книжка, от която изникват картонени фигури. Да, образът е триизмерен, ала плосък, за съжаление.
Литературната основа на Фитцджералд според мен притежава особена лекота на изказа, дори закачлива фриволност, сякаш изскочила от времето, описано в историята. Романът е адаптиран за екран няколко пъти, но безспорно най-ярко се помни филмът на Джак Клейтън, по сценарий на Франсис Форд Копола от 1974 година, с Робърт Редфорд и Миа Фароу в ролята на Джей Гетсби и Дейзи Бюканън. И може би тук се ражда най-големият проблем – всеки (интелигентен) зрител е натоварен с мисълта за текста и за най-познатия филм, както и със спомена за прекрасните (с известни уговорки) предишни филми на Баз Лурман. Сравненията са просто неизбежни. Защото новият „Великият Гетсби” не е ТОЛКОВА добър, толкова неповторим, толкова всепоглъщащ, че да те накара да ЗАБРАВИШ всичко останало, да не съпоставяш, да не мислиш… А аз точно това очаквах – и това ми е грешката.
Всъщност погледнато обективно, филмът е добър представител на еклектичния пост-модернизъм. В него има всичко нужно, за да бъде консумиран в 21 век, от нормални, не-много-замислящи се любители на киното, които ще влязат в залата, за да се „разходят” до 20-те години на 20 век и Ню Йорк, с луди купони и винтидж-одежди, „придружени” от (очевидно) модерен саундтрак, който деликатно и провокативно добавя акценти във важни моменти на филма. „Великият Гетсби” е странна любовна история, разказана от един обикновен наблюдател. Режисьорът Лурман внимателно е подбрал актьорския екип – миловидна Дейзи с образа на Кери Мълиган, категоричен Том със специфичните малки очички и остър нос на Джоуел Еджъртън, безпристрастен Ник Карауей, чиято роля е поел дълбоко недолюбвания от мен Тоби Магуайър и интригуващ Гетсби със самочувствието на Леонардо ДиКаприо. И да, всеки от тях се справя добре, даже много добре с поставените им задачи: вярвам им, когато се възторгват, усещам ги, когато споделят трепетна неувереност, но всичко остава някак на мястото си, не се слива в органичната тъкан на филма. Може това да е търсен ефект – усещането за отделност, в която всеки образ заема място в мозайка, за се получи какво? Калейдоскоп, пъзел, пачуърк?
Отново на преден план излиза специфичната Баз-Лурманова режисьорска маниерност, която така безапелационно опиянява публиката в прочутата му „Трилогия на Червената Завеса” и най-вече в несравнимия „Мулен Руж”. Грешка е да опитваш да повториш себе си – говоря само и единствено във визуално отношение! Самоцелната грандиозност, подчертана с триизмерния образ, успя да ме загуби за каузата още в самото начало. Дори подозирам, че филмът би спечелил, ако се гледа без „обемността” си.
По отношение на актьорите Мълиган и Магуайър няма какво повече да предложат, а Еджъртън за щастие е използван най-правилно и (учудващо за мен) именно образът на Том Бюканън е най-пълен и реален, защото му е предоставена възможност да се развие. А колкото и да заобикаляме, идва „проблемът” с ДиКаприо. Разбира се, че е грешно да се поставя такова определение, но всъщност негативите така или иначе ще бъдат по право обрани от режисьора. Лео е превъзходен актьор, наистина. Но аз повярвах само донякъде на неговия герой. Защото не го видях в очите му. Открих образ на младия ДиКаприо от „Ромео + Жулиета”, мярна се дори Лео от „Защо тъгува Гилбърт Грейп”, но не видях Джей Гетсби – по начина, по който ГО ЖИВЕЕ Редфорд. Леко, непретенциозно, отново в епоха, с детайли, с размах, с непринуденост… Мечти и амбиции понасят на крилете си едно сърце, то среща любовта, и реалността чупи пиедестала на най-смелите надежди. Но Гетсби не губи нищо, сърцето му е пълно – и точно в това е тайната. Всички други герои в романа на Фитцджералд избират сигурния път, подчиняват се на страха, колебанията, общественото мнение, а той прегръща вярата, че обичта е жива. ДиКаприо почти успява да ме убеди, но на Редфорд вярвам безпрекословно и интуитивно. Като влюбена жена. Може би затова ненавиждам Миа Фароу в ролята на Дейзи – та тя е толкова истински нерешителна страхливка, че ми иде на прокълна цялата „нежна” половина на човечеството!
„Великият Гетсби” е страхотна книга. Баз Лурман е невероятен режисьор. Но ето как две „изключителности” не успяват да се слеят в „съвършенство”. А ние точно това очаквахме…
Вярвам на 100%. Аз още в началото предрекох, че Еджъртън ще изпъкне. Той е толкова перфектно подбран за ролята. Нищо не каза за разтварящите се във въздуха буквички и други детски 3D похвати дето са използвани, както и за музиката, която доста хора критикуваха, като твърде модерна. Леонардо ми изглеждаше изключително отегчен във всички интервюта, свързани с филма. Сякаш му е било все тая и явно точно това си усетила и на екрана. А Кери Мълиган също ми се вижда чудесна за ролята. Ще го пропуснем това визуално избухване и ще си препрочетем книгата. :))
Филмът не е катастрофа, а средна хубост и абсолютно гледаем на фона на повечето боклуци по кината. Онзи от 70-те пък големия шедьовър. Да се издразни истински на Лурмановия пост-модернистичен и „поп“ Гетсби може само американец, който смята книгата за нещо като местното Под игото. Може би, ако човек е тръгнал с голямата кошница като Светли… но аз не бях и си ми е ОК. Макар да не е на нивото на Мулен руж и Ромео и Жулиета. Ма пък Баз Лурман има и много по-тъп филм 🙂
Иначе съм напълно съгласна с лафа, дето пусна Травърс от Rolling Stone в рецензията си за Великия Гетсби – if you can’t make it, make it 3D.
Засега всички филми, които го опровергават, са изключения 😀
След „Джанго“ Лео отново играе… Ди Каприо… блях
Толкова пъшкане в киносалон не бях чувал, честно. Отегчено пъшкане. Имаше 10 минутни епизоди които можеха да изнервят брамин дал 10 годишен обет за мълчание…
И аз не отидох с пълна кошница, но за сметка това се прибрах с празна.:)
Книгата съм я чел преди повече от 10 години, така че не ми е останало много за сравнения, пък и според мен не са и нужни.
“ Самоцелната грандиозност, подчертана с триизмерния образ, успя да ме загуби за каузата още в самото начало“ + отвратителния саундтрак. 🙂
Не съжалявам, че го гледах, но просто не ме грабна. Ако не знаех, че Лурман е директора щях да си помисля, че някой е гледал Мулен Руж и го имитира, но не му се получава. Па тоа Тоби беше сбъркал филма според мен, даже и Лео не ме впечатли особено, а пък съм му фен.
Мда, така ше е !
много хубаво ревю!
Аз не харесвам книгата – историята е мудна а Дейзи ми идва бавноразвиваща се. За това се чудих някакво чудо ли трябва да очаквам?
Честно казано след толкова драматични трейлъри и с мисълта за прекрасния Мулен руж, някак си знаех, че с такъв тъп сюжет, филма ще е изпълнен само с пищни декори, интересен саундтрак и бръчките на Лео 🙁
Pitty.
Много красота и почти никаква емоция! Филмът си заслужава заради това, че е пищен и заради бясната актьорска игра – Леонардо ДиКаприо един от най-добрите актьори последните 20 години и забележителен Еджъртън!!!! Няма друг проблем този филм, освен разказа! Напред-назад – напред-назад във времето, за какво ни беше нужно това? Ако това е любовна история, защото не видяхме тая любов във действие? Половината филм се занимаваше с описания, старателно РАЗКАЗАНИ от Карауей, ама не сме слепи и тъпи, може да ни го покажете, вместо всяко едно действие и мисли на ДиКаприо да бъдат разказани и обяснени! Така и до последно не ме трогна тая любов на Гетсби, за което всъщност е целия филм! Въпреки това, имаше една сцена, която осмисли целия филм и ми достави удоволствие… като го гледат всички, ще я коментираме…! П.П. И кога най-накрая Ди Каприо ще вземе Оскар?
Само още нещо… любовта на Гетгсби – разказана, как е забогатял – разказано, защо и с какво е уникален неговия герой – разказано! На фона на това дълги и отегчителни запознавания с много излишни герои!
Въобще, ама въобще не съм съгласен, за феноменалната роля на Ди. Сори. Отново играе себе си. Гетсбито на Лео е некъв неясен комик, който говори измишльотини. Особено нелепа беше сцената при срещата с Дейзи. Толкова преиграна, нелепа, нелогична, с безумни гекове и излишно изкуствен хумор. Бях потресен от тази кръпка…
Гетсби е методичен, целеустремен човек (за това говори не толкова Ди, а историята на Гетсби- иначе няма как да си обясним житейския му успех), но това което играеше Лео, беше някакъв влюбен като 10-класник пъпчив тийн с почти толкова адекватни действия.
^^ мхм, и аз това казвам – не-адекватен (за персонажа) 🙁
И Льонката и персонажът му грешка нямаха! Другаде е проблемът на филма. Аз лично му поставям средна оценка, с леко положителен уклон.
Не съм филмов критик, а най-обикновен киноман и затова няма да коментирам нито режисьора, нито актьорската игра. Не мога да сравнявам и с филма на Копола, защото не съм го гледала. На мен лично Гетсби ми хареса повече от Мулен Руж.
Но искам да споделя с вас, че дъщеря ме, която е на 17 и дойде почти насила с мен, беше изключително впечатлена и отиде да гледа отново филма, заедно със съучениците си. Може би това е целта на екипа – да достигне до по-младата публика, която, нито ще седне да чете романа, нито ще гледа филм от 1974 г.
Според мен филма ще вземе няколко Оскара – за мъжкиа роля, за костюми и за музика.
Това мнение звучи добре само на първо четене. С най-добри чувства – много е „женско“ и емоционално, а истината е, че Фицджералд е по… пестелив и обран автор, който дори и не се опитва да предаде такива крайности. Ако прочетете още веднъж книжката, ще видите, че истинският герой в нея не са хората, а епохата, или Ерата на джаза. Образите са само щрихирани и самият автор не ги развива изобщо в литературния оригинал. Те са образи-метафори, типични за времето. Никой герой няма развитие – и това е решението на самия автор. В този смисъл Лурман е много по-коректен към оригинала, отколкото Копола (знам, че е сценарист, използвам името условно). Тази статичност на образите не е грешка на версията или неумение на актьорите, а напротив – съзнателно търсен ефект. Филмът с Редфорд е доста свободен преразказ на „Великият Гетсби“, докато този е добър. Наистина – много добър!
@Ev
Съмнявам се, че въобще ще го номинират.
@ЕЛ
Склонен съм да се съглася. 🙂
@ЕЛ – Много ми допадна мнението ти, точно така е. 🙂 Ще се гледа.
Филмът е страхотен. Поне за човек, който не е запознат с оригиналния текст или по-ранните филми по него. А всяко мнение от типа: добър е, ама щото не си гледал еди какво си и еди кой си филм на режисьора, ама той играе като в еди къде си е претенциозно и едва ли не – надуто. И със сигурност на човек, който не може да се наслади на един чудесен филм, само защото е обременен с навлизането си в роля на филмов критик и искащ да покаже, че е гледал или чел нещо повече от обикновения зрител (който не е „интелигентен“ според авторката на ревюто). С извинение. 🙂
Значи разочарованието не е само у мен. Харесвам филмите на Лурман, харесвам ди Каприо още от „Защо тъгува Гилпърт Грейп“, за който незаслужено според мен не взе Оскар. Нямам нищо против пищността на декора, въпреки че имах чувството, че филмът е сниман в Дисниленд. Да – и актьорите са чудесни, и режисьорът е талантлив, и уж всичко е изпипано, но… Но и аз не мога да избягам от сравнението с Редфорд и Мия Фароу. А последната изобщо не ми е сред любимите актриси. Хубаво поне, че младите са проявили интерес. Знае ли човек – може да вземат и книгата да прочетат.
Великият Гетсби завинаги ще остане в сърцето ми. Не успях да гледам филма по кината когато излезе в интернет веднага го изтеглих и от една страна се радвам за това понеже тази история е толкова завладяваща, че твърде многото хора в киното не ме устройват. За една година го гледах още 5 пъти и някак всеки път като го гледам все едно се пренасям в 20те. Аз съм на 16 и го препоръчах на приятелки, но сякаш те не го почувстваха както аз. Огромна фенка съм на Лео, не само заради външния му вид, гледала съм почти всичките му филми и е просто най-добрия за мен. Прочетох и книгата след като гледах филма. Невероятна!! Но оцених и филма защото много често филмите не са достойни спрямо книгите , те няма как да са по добри никога но все пак да са на ниво. Лурман според мен е свършил много добра работа.Някак филма умее да те накара са се чувстваш все едно си там в историята..от пищноста на партитата до отчаянието на Ник. Изборът за Дейзи е много добър ,самият глас на актрисата и външният и вид като цвете каквото е и името и. Саундтракът много ми хареса, макар че имаше няколко неподходящи песни. Сега съм си изтеглила и филмът от 74 година с Робърт Редфорд , дано и той да ме очарова.
Големите празни кошници си партнират подходящо с „великия“ Гетсби 🙂
С „местното Под игото“ по-скоро си приличат „Отнесените от вихъра“ – широка панорамна картина на една преломна епоха в описаната страна.
А „Гетсби“ може би ще напълни кошниците на поколението на следващите 14-15 годишни…които съвсем нямат понятие, а и не ги интересува епохата на преход от класическа аристокрация към манталитета и „културата“ на новобогаташите – апропо в България наблюдаваме този преход на живо… 🙂
Българските тийн-ове едва ли ще забележат и богатата панорамна музикална картина във варианта на Лурман – от Ню Орлеански рок през Класика до Ню Ейдж… 🙂
Всичко тогава е било толкова объркано в съзнанието на хората, че стандартът на богаташ (американската мечта) главоломно завихрил в тотална безвкусица поведението им – сравнението на живота в двете имения едно срещу друго – това наблюдавайте и си правете изводите за колко велик Гетсби и колко достойна Дейзи става дума…Достойните тук са Ник и Том… А бедният и унизен Джордж Уилсън и изневеряващата му, поради същите мечти за богатство съпруга само потвърждават правилото – откъдето произхождаш, такъв си оставаш – по манталитет – и са нужни няколко поколения, за да те променят – но не се знае в какво ще те превърнат…
Романът на Фитцджералд описва само началото на Великия Разпад на Цивилизацията.
Новата Цивилизация наблюдаваме сега – Тя е напълно различна и неповторима – Тя е специална тема за анализи.
Филмът на Лурман и всеки актьор разкриват перфектно тази безпомощност пред Разпада, толкова мощен и безвъзвратен, че може да се опише наистина като разказ, както е във филма – разказ, чрез който белким следващите поколения разберат поне отчасти…защо и кой в края на краищата застана единствен до ковчега на мъртвия богаташ…
До ковчега на погребаната мечта – за Истинската Любов.
Има ли я днес, в Новата Цивилизация?
🙂
Костюми , актьори , музика , места …. Браво страхотен филм.???????
Баннете това айпи, просто…:) Както имаше един виц преди време: Питат едно цигане : Бяло или синьо Виктори? Отговорът: А… няма смисъл.
Та – няма смисъл.