В момента, в който се заговори за пътуване във времето, инстинктивно наостряме уши. Освен че обичаме фентъзи кино-елементи, има и още поне две притегателни имена в „About Time” – Ричард Къртис, като това е третият му филм като сценарист и режисьор след „Наистина любов” и „Рок-радио” (а всички го познаваме като сценарист на „Четири сватби и едно погребение”, „Дневникът на Бриджит Джоунс” и какво ли още не, включително „Черното влечуго”) и Бил Най.

Като добавим и приятната Рейчъл Макадамс и младият Домнал Глийсън (познат като Бил Уийзли от филмите за Хари Потър) в главните роли, категорично-романтичната комедия неусетно влиза в категорията „препоръчително съботно-следобедно забавление”. Ето трейлъри за затвърждаване на впечатленията!

Сюжетът експлоатира една привлекателна за всеки – ама наистина всеки! – човек мечта: „Ех, ако можех да върна онзи точно определен момент, нещата щяха да се развият по съвсем различен начин…” Един младеж научава от татко си, че мъжете в рода им имат способността да пътуват във времето – вмъкват се в гардероба, затварят очи и силно се замислят за онзи миг, който искат да преживеят отново. Прилича малко на „заклинанието” на Пипи „хайде хапчета чудесни, никога да не порЕсна!” Само дето младежът наглася нещата така, че да срещне и изживее перфектната любов.

Кой, как и дали си е научил урока за невъзможността да поправиш някои грешки – това меже би ще узнае публиката от готовия филм, който ще се появи в началото на септември във Великобритания, а месец по-късно – и в Щатите. У нас – може би, ама едва ли…

Similar Posts

Вашият отговор на Sick S. Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

4 Comments

  1. Романтична версия на Butterfly Effect…
    И Рейчъл само си пропилява таланта с тия романтични шитове…

  2. Крачка назад за Ричард Къртис. След „Наистина любов”, където разказа десетина истории наведнъж по блестящ начин, сега в два часа разтяга нещо, което можеше да се случи за 15 минути. За комични моменти почти не може да се говори. Драмата не беше кой знае какво. Липсваха и ярките второстепенни персонажи от предишните му сценарии, които като Спайки даже са достатъчни за цял филм. 😉
    Колкото до фантастичния елемент – също имаше някакви недоумици. Уж само се връщаше назад във времето. Пък по едно време какво се случва – никой не разбра… 😉

    За съжаление нещата не са се получили.

  3. Носете си вода в киното за да не се обезводните като ви потекат лигите. Малоумен филм!!!