Томас Алфредсон поема „Братята с лъвски сърца”

Една от най-най-любимите ни книги от детството попада в ръцете на Томас Алфредсон и ще се превърне във филм. Забавихме значително тази информация, защото… някак си не ни се вярва. От друга страна пък, след като „Властелинът на пръстените” се сдоби с филм, защо и с „Братята с лъвски сърца” да не се случи същото? Разбира се, мащабът сигурно ще е безкрайно по-малък, но се говори, че адаптацията по фентъзи-романа на Астрид Линдгрен ще бъде най-скъпия филм във филмовата история на Скандинавските държави. Коментираната сума е 50 милиона долара – нали се сещате, че това е всъщност стойността на повечето нискобюджетни щатски продукции?!

Всъщност ангажиментът на режисьора ни вдъхва големи надежди, защото именно той направи прекрасните и съвсем различни „Покани ме да вляза” (нетрадиционния вампирски филм, на който Холивуд побърза да направи римейк) и „Дама, поп, асо, шпионин”. Алфредсон се сдобива с правата върху книгата на Линдгред миналата пролет и възлага на Йон Айвиде Линдквист, автор на романа „Покани ме да вляза” и на сценария на филма, да адаптира „Братята с лъвски сърца”. Оператор ще бъде Хойте ван Хойтема (той наскоро се обвърза с „Interstellar” на Кристофър Нолан), а филмът трябва да е готов около Коледа 2014 година.

До момента не ни е попадал шведският фентъзи-филм от 1977 година по книгата на омагьосващата и любима авторка, но някак си не съжаляваме. Защото приказни истории като нейните е най-добре да оживяват във въображението на четящите. Разбира се, това правило важеше за 20 век! И бъдете сигурни, че ще очакваме с огромно нетърпение „Братята с лъвски сърца”.

„… Познайте какво обичам най-много от всичко на света! Да лежа на старовремски одър в старовремска кухня и да си бъбря с Йонатан, отблясъците от огъня да трепкат по стените, а надзърна ли през прозореца, да виждам как вечерният вятър полюшва една вишнева клонка. И огънят в печката постепенно да гасне, да гасне, докато изтлее и в ъглите стане тъмно, клепките ми да натежават все повече и повече, да си лежа, без да кашлям, и Йонатан да ми разказва разни истории. Да ми разказва, разказва, додето започна да чувам гласа му пак като оня шепот и тогава да се унеса в сън. Обичам всичко това и понеже първата ми вечер в „Дома на конника” мина точно по този начин, никога няма да я забравя…”

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

2 Comments

  1. Това е наи-разтърсващата книга от детството ми. Много се надявам да му се получи.

  2. Любимата ми книга на Линдгрен!!! Представям си вече битката м/у Крам и Катла…