Полет / Flight

Преди да се превърне в роб на анимацията преди повече от десет години, Робърт Земекис се славеше като един от най-талантливите режисьори с безспорни разказвачески умения и усет за техническа изтънченост. Все още махмурлия от анимационните си катастрофи, в завръщането си към настоящето Земекис изглежда неспособен да приложи нито един от ключовите си прийоми. „Полет” започва като история на изследване на морални парадокси, но бавно и сигурно се претопява в деветдесетарски филм за алхохолна зависимост, пречистване и изкупление с щипка клиширани семейни драми за цвят.

Двигателят на филма е образът на капитан Уип Уитакър, изигран безупречно от Дензъл Уошингтън. Персонажът е частично базиран на Чесли Салънбъргър – пилот, който успешно приземява самолетa от полет US Airways 1549 в река Хъдсън през януари 2009г. без да застраши живота на нито един пасажер на борда. Уип Уитакър няма този късмет и в процеса на приземяване погубва 6 човешки живота. Въпреки информацията за доказана неизправност на самолета, Уитакър остава виновник най-вече за това, че е допуснал да се превърне в пилот, чието истинско гориво са алкохола и наркотиците. Накратко въпросът, който „Полет” издига е: може ли един безнадежден алкoхолик и лъжец, който съзнателно застрашава човешки животи, да бъде герой? Дали той е погубил 6 живота или е спасил 96?

Дензъл Уошингтън

В подобна персонажна драма няма място добри и лоши герои и именно това е привлякло Земекис към проекта. Впрочем той дори признава и за една любопитна прилика между Форест Гъмп и Уип Уитакър: тяхната статичност. Светът около тях се променя, но не и те самите. До последния момент героят на Уошингтън е неспособен да признае пред себе си за проблемите си („Мога да спра (да пия) във всеки момент”). Убежище за него са любовницата му Никол (Кели Райли), в която вижда също толкова разбит човек като него самия, и кокаина, който използва като отрезвител, сърдечно предоставен от дилъра му Харлинг Мейс (Джон Гудман).

Подобно на самия Уип, филмът е нерешителен и безволеви. В тази връзка кофти впечатление прави намесването на религията, защото и сега не съм сигурен дали всъщност имаше за цел да бъде нелепо. За най-шашкащ пример за неадекватност ще посоча хрумването на адвокат Хю Ланг (Дон Чийдъл) в доклада за инцидента като причина за катастрофата ще бъдат посочени „действията на Бог”. Очаквах след този връх на юридическата мисъл поне някой на екрана да се засмее. Бях единствен.

Дон Чийдъл

В „Полет” има развита персонажна система, концентрирана около Уитакър, но тромавата режисура и сюжетната предвидимост пречат на филма да поеме посока и да излети. Земекис обяснява, че използва все по-малко монтаж във филмите си и това личи негативно. Например ролята на Гудман можеше да бъде много по-ударна, ако беше ограничена до неговото последно появяване във филма, защото в другите моменти не добавяше нищо, освен евтин хумор, предъвкан от ролята му на Пича в „Големият Лебовски”. Семейните драми на Уитакър с дисфункционалното му семейство не могат да трогнат никого поради пренебрежимо повърхностното си ниво и спокойно можеха да бъдат изтръгнати и заменени с нещо поне малко по-провокативно. Дори кулминационният момент, в който Уитакър признава за проблемите си и най-накрая поема отговорност, идва прекалено късно и кара катарзиса му да изглежда претупан.

Причината „Полет” да лети ниско се корени в това, че хирургическият подход на Земекис не проличава никъде във филма. Няма го дори в началната свръх-динамична сцена на приземяване на самолета- сцена, в която старият Земекис би си поиграл много повече с гравитацията и перспективите, би изисквал по-голяма креативност с камерата и най-вероятно би заснел всичко в няколко дълги и брутални кадъра. Завръщането на Земекис е приемливо, но не вдъхновяващо. То не подчертава по никакъв начин следата, която той е оставил в киното. Нещо повече: то провокира и въпроса дали най-доброто от Земекис не е в миналото. Дали „Полет” е началото на края на неговата кариера в игралното кино или временна турбуленция предстои да разберем.

Similar Posts

Вашият отговор на Азмодан Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

40 Comments

  1. Според мен филма е страхотен, уникален и с много дълбок замисъл, каквито са и повечето ленти на Земекис. Краят му е неочакван и в същият момент трогващ (кара те да му съчувстващ на клетия пияница 😀 ) . Играта на Дензъл – както винаги перфектна.

    Виждам че има тенденция да плюете 90% от филмите, но по някога няма как да се каже на черното бяло !

  2. Bellerephon каза това, което и аз мисля. Знам, че всеки има мнение, ама филма си беше добър и то доста.

  3. Марш и ти обратно тогава. Само у замундата филмите се категоризират като страхотни, уникални, с много дълбок смисъл, все пак са на еди кой си.

    1. Азмодан няма да разбере, колко е лют, защото е писал през далечната 2013, а аз не съм го срещал тук, откакто чета – последните 4 години.. Може и да греша.

  4. Филмът става.
    Страхотна сцена на катастрофа, наистина с т р а х о т н а!!!!!! Изправи ме на нокти!
    И от там нататък бавно, мудно, скучно и дълбоко предвидимо.
    Абсолютно ми беше ясно, че последната вечер ще се натряска като животно, само не знаех как.
    Абсолютно ми беше ясно, че накрая ще си каже всичко, само не знаех кога.

    А, и най-важното – „Act of God“ не е нищо свързано с бог, а е нещо като форсмажор, но в смисъл на внезапно появило се събитие, което е извън човешки контрол. Та в правния смисъл, това беше опит на адвоката да размие вината, а не да покръства дъртата друсалка.

  5. Aха. Значи това е тяхното „непреодолима сила“/ форсмажорно обстоятелство.

    Много странен избор на думи във всеки случай 🙂

  6. Начев, за тях не е странно гарантирам ти :DD А за филмчето съгласен съм, че не е най-великото творение, но определено си има достойнствата. Въпреки че не съм най-големия фен на Дензъл, тук доста ме изкефи…повярвах му, че си има проблеми пича :))

  7. Филмът не е нищо особено, но за сметка на това пък изпълнението на Дензъл е от сериозна класа. По повод „намесването на религията“ …. изобщо не видях подобен елемент, а дори имаше сякаш осмиване на американския религиозен дебилизъм. Това за „непреодолима сила“ е просто термин от американското право и изобщо не трябва да бъде вземан под внимание.
    И Гудман не е бил Пича в Големия Лебовски 🙂

  8. Относно act of God – MTK вече е обяснил, че не става дума за религия, а за слаби познания по английски език у преводача и у автора на рецензията.

    Това Е юридически термин в англосаксонската правна система. Най-накратко – „Act of God is a legal term[1] for events outside of human control, such as sudden floods or other natural disasters, for which no one can be held responsible.“

    Лоши познания и по български – „безволеви“ е русизъм и несъществуваща в нашия език дума. На български се казва „безволев“.

    Земекис е отличен – като владеене на занаята – режисьор, който обаче се движи ужасно много по-течението (и анимационните му филми всъщност са по-скоро изключението, отколкото катастрофата, която описва рецензиращият). Сцената на самолетната катастрофа беше блестяща. Остатъкът от филма беше предвидим. Дензъл беше чудесен, въпреки че за мен той си играе едно и също във всяка роля.

  9. Не само за теб, той просто си играе едно и също във всяка роля,

  10. Нали 😀 Винаги играе себе си на различни нива на драматизъм 🙂

  11. Сега, друг е въпросът, че техническа повреда не може да бъде act of God или „природно бедствие“, ако предпочитате българския термин – в този елемент сценарият ужасно издиша 🙂

    За нея винаги има отговорни от техн. персонал, проверяващи и т.н., които биха понесли жестоките наказания при жертви.

  12. Няма лошо, сигурна съм, че и кадрите (които на мен ми хареса как ги е разиграл Земекис) с камбанарията на църквата и сектантите в бяло са повлияли преценката ти 🙂

    Ще чакам положителна рецензия от теб за някой филм. Има ли надежда? 😉

  13. Act of God в официални документи се превежда като форсмажорни обстоятелства 🙂
    Act of Goddess в официални документи се превежда като „Непредвиден секс“

    Добре де, последното аз го измислих 😛

    Днес ще си го изтег…. тъй де, ще го гледам легално О:)

  14. Форсмажорът е малко по-друго.
    1902 Encycl. Brit. XXV. 112/1 The expression ‘act of God’..is not synonymous with force majeure; but it includes every loss by force majeure in which human agency, by act or negligence, has had no part.

    (Макар всъщност френският термин да значи същото – „Superior Force“ 🙂 С една дума, момчетата с предвидимите интереси би трябвало да се кефят, че живеят в постсоц България, която е горе-долу най-изкоренилата религиозните си елементи страна в световен мащаб :D)

  15. „В подобна персонажна драма няма място добри и лоши герои…“
    Това ми хареса най-много във филма, никой не беше някакъв чист и морализиран до болка герой (като изкл. помощник-пилота, който по мое мнение служеше най-вече за иронизиране на понякога твърде сляпата вяра в религията). Вярно е предвидим филм, но прекрасно направен с един великолепен Дензел както винаги! Не съм съгласен, че играе винаги едно и сьщо, а дори и да сте прави – прави го уникално! 🙂

  16. Към Азмодан: какво марш в Замундата бе разбирач. Тука само се плюе по всеки филм, разбрал неразбрал автора на ревюто. Всеки човек си има мнение и смятам че твоето няма как да промени факта че филма е страхотен.
    Въпреки че имам собствен сайт на филмова тематика (в който съм сигурен че всеки тук е влизал включително и ти) , аз се опитвам да сравня мненията на останалите. Тъй че да сега смятам да напусна и втори път да не се върна, за съжаление ако продължават нещата по същият начин тук, няма да бъда единствен.
    А за теб Азмодан един midle finger 🙂

  17. Азмодан го боли чопката за теб, балъче. Азмодан ебе на Ларс Улрих жена му и шмърка по 12 тона замазка на месец. Недосегаем е.

  18. Ела пак да ми го сложиш, че ме засърбя, о, Азмодане, lord of the pacific rims!

  19. Впрочем на мен Ашмодеан ми беше от любимите Отстъпници в Колелото. Направо ме е яд, че го нямаше повече. Имаше потенциал това момче!

    Иначе ревюто на Начев си е традиционно готино. Обективен и точен както винаги.

  20. Тъкмо си мислих, че по-голям цирк от политическия живот у нас няма, а то излезе, че аматьорите кинокритици се хващат за гърлата доста по-артистично и забавно 🙂

  21. друг път ще проверявам в гугъл, преди да пиша 🙂

    Филмът го изгледах докрай (рядко се случва), което ще рече, че не е лош. Филмът не е про-религиозен, напротив. Става за гледане, което не може да се каже за повечето лайна.

  22. Искам да спомена, че в българския превод по родните кина се говори отново за Божията воля. Преводачите са прости, колкото мен.

    Поздрави

  23. „Филмът не е нищо особено, но за сметка на това пък изпълнението на Дензъл е от сериозна класа.“
    Браво MadMax, обобщаващо в едно изречение!
    Единственото хубаво нещо на филма е екранното превъплащение на Дензъл Уашингтън, представящ правдиво как един пристрастен се бори с порока си!
    Всичко останало бе пълнеж с екот на кухо, а за капак бе моралистично-поучителния финал на осъзналия се грешник – просто да се издрайфаш…

  24. Бая ще да е предъвквал хумор Джон Гудман в ролята си на Пича в „Големия Лебовски“, а…?

  25. С голям интерес чета сайта и като цяло съм свикнал с тук – там появяващите се в стил „pretentious prick“ изказвания по статиите, но досега не бях попадал на идкрено слабо ревю.

    Пи цялото ми уважение – смехотворен анализ на кариерата на Земекис – щипките пречистване, изкупление, семейни драми и деведесетарски дух ги има точно толкова и в Cast Away. Сиреч – плоско е да се разделя кариерата му на ера преди и след анимациите.

    Хубаво е да упражнява човек богатия си речник на любимата си тема, но един фразеологизъм на английски ти яде логиката на цялата „рецензия“. Сам се сещаш как едно малко нещо може да ти развали цялостно впечатление от филм, както и обратното.

    Със здраве.

  26. „старият Земекис би си поиграл много повече с гравитацията и перспективите, би изисквал по-голяма креативност с камерата и най-вероятно би заснел всичко в няколко дълги и брутални кадъра“- Извинете, но какво очаквате да направи с 30 млн.?Ех да му бяха дали 100 сигурен съм, че щеше да ви покаже всичко, което искахте да видите.

  27. Успях да гледам само половината филм на кино (наложи ми се да изляза по работа), но до там, до където стигнах, ми беше доста приятен. Зверската гола мадама в началото няма да я коментирам. 🙂 И има нещо супер хипнотизиращо в начина, по който Земекис движи камерата – едно такова, бавно…

  28. Зверската гола мадама играеше в един ситком „My Name Is Earl“ и през всичките четири сезона само се надявах да се съблече. Е, търпението е благодетел…!

  29. Трудно ми е да нарека филм в който този актьор така убедитлно рисува траекторията на пичага, който нагло си сипва алкохол в сока докато говори и гледа в очите пасажерите, които вози – до човек, който е съвършено готов да поеме цялата отговорност за Хабсоплютно всички свои действиея и бездействия „нищо особено“ …Такъв филм не може да е „нищо особено“ – защото в него има нещо много особено – Д.У. И според мен не е само това – но фронталното удовлетворение идва от нашия човек – и агонията му в последната сцена … Незнам колко пъти бил играл това – но съм готов – с голямо удоволствие – да продължавам да го гледам every single fucking time …защото вярвам in every single fucking second he is on the screen….

  30. Доста приятен – радвам се, че Земекис се завърна към игралното кино. Сега като позагря с тази малка история, сигурен съм, че скоро ни очаква нещо по-голямо и качествено.

  31. Филма е страхотен и много ми хареса. Запомнящ е моралния проблем, достоен за древногръцка трагедия. Филма е велик и остава в историята на киното. А рецензиите са за тези, които не ходят на кино.