През 2008 година с „Твърде лично“ кариерата на Лиам Нийсън предприе неочакван завой и нагази здравата във водите на класическия екшън, изпълнен с много престрелки и много тупаник. Героят му, Брайън Милс, определено допадна на зрителите, които явно бяха запленени от идеята да имат загрижен роднина с уменията да срине цяла чужда държава, за да избави близките си от лапите на тъмни балкански субекти. За Люк Бесон (продуцент и ко-сценарист) приходите от над 200 милиона долара пък бяха единствения необходим стимул да запретне ръкави и да ни забърка акостиращото този месец продължение, озаглавено чисто и просто „Твърде лично 2“.
Бесон с основание може да се замисли за преименуване на компанията си и да я кръсти Disposable heroes (заменими герои). Извън лоното на Холивуд, Бесон определено е продуцентът с главно „П“, който твърдо залага на формулата за лесно смилаеми дъвки за очите, в които централната роля е поверена на харизматичен мъжага („Колумбиана“ е вариация с жена и черпи от ранното творчество на Бесон, когато чичко Люк още беше уважаван режисьор), който сее смърт и разруха след себе си, а зрителите успели да преброят точния брой трупове получават потупване по рамото и похвала за будна памет. След изчерпването на поредицата „Транспортер“ последваха „От Париж с любов“ и ситуирания в космоса „Максимална сигурност“, който може да е фантастика, но със сигурност има по-малко фантастични моменти от „Твърде лично 2“.
Филмът се движи напълно по шаблона на първата част. Имаме 15-20 уводни минути за пълнеж, които този път избиват повечко на комедия, след което се започва същинската разруха по улиците на поредния мегаполис – Истанбул. Лошите отново са от албански произход и са роднини на безславно загиналите мутри от първата част. Ако и третата серия продължи в същата посока, има сериозна вероятност цялото мъжко население на Албания да мине под ножа. В интерес на истината трябва да признаем, че този път героят на Нийсън се нуждае от лека помощ и в играта се включва крехката щерка, която набързо вдига оборотите и почва да размята гранати насам-натам, а в един момент дори открива вътрешното си „Аз“ на пилот от рали сериите на Световния шампионат и врътва една бясна гонка из улиците на Истанбул зад волана на такси (леко намигване към друга популярна поредица на Бесон).
Бесон не се ограничава до заемките само от собственото си творчество и най-нахално копира сцена от миналогодишния независим хит Drive, в която Маги Грейс следи таймера на телефона си, докато за фон звучи Tick of the clock на Chromatics. По-внимателните ще отбележат и участието на още една песен от саундтрака на Drive, която се прокрадва и в сцена от „Твърде лично 2“. Иска му се явно на Бесон да режисира пак някой хубав филм, но за съжаление вече твърдо е зациклил в комерса и едва ли ще може някога да е реална конкуренция на Рефн.
Въпреки липсата на особена оригиналност в постановката си, „Твърде лично 2“ е от по-добрите предложения за шир потреба, които заливат киносалоните през настоящата година. Като за начало филмът е малко под 90 минути и му липсват протяжни разказвателни части, които направо убиха какъвто и да било живец в „Наследството на Борн“. Екшънът също е в обилно количество и за щастие не е заснет с безумно клатеща се камера, която може да докара морска болест на зрителите с по-слаби стомаси. Имаме всички елементи на един класически екшън – престрелки, гонитба с коли (в която става ясно, че или турската полиция кара абсолютни таратайки, или от продукцията са напазарували коли за трошене от най-близката автоморга) и финален бой между главния герой и албански пехливанин, който единствен успява да окаже някаква съпротива на мистър Милс.
Като цяло „Твърде лично 2“ не крие никакви изненади (било то приятни или неприятни) и зрителите ще получат точно това, за което са се замъкнали в киносалона – абсолютно неангажиращо забавление, което се забравя в мига на светване на лампите в киносалона. А желаещи за такова забавление видимо има, защото в световен мащаб филмът вече врътна над 100 милиона долара и е на път да надмине с голяма разлика постижението на оригинала. Резултат, който по всичко личи ще отложи пенсионирането на Нийсън от ролята на Брайън Милс. Дано само третата серия не е още една претоплена версия на оригиналната идея, защото гаранция ще замяза повече на пародия, отколкото на екшън с безмилостен протагонист.
После, що хората дърпали филмите на компютър. Ами киното принципно е изживяване. Там се отива като във храм (нищо че храма вече само дето не се сере докато върви лентата), чакаш филма да те завладее, да те вкара в историята. С такива попкорн сюжети няма подобна „опасност“. Но пък и не изпитваш нужда да го гледаш на голям екран. Вкъщи може да си превъртиш сцените които без съмнение ще те отечгат.
И друг път съм казвал- Бесон със сигурност не е онзи Люк от „Безкрайно синьо“… вероятно някакъв извънземен вирус плува из обемното му тяло под формата на спора и дава насока на безумните му продуцентски изяви.
Филма е добро продължение и 3-ката би трябвало да се разли4ава от първите 2 ,нещо ново да ни предложат 🙂
Отличен екшън . Бесните сцени на преследване удивително приличат на прочутата атинска гонитба в Le casse(1971) .
http://en.wikipedia.org/wiki/Le_casse
Абсолютно глупав и плосък филм. Пълна загуба на време. Добрите са супер герои, а лошите са под ножа до крак! Първият Taken поне бе гледаем!