Дааа, „Диваци” е история за любовта между хората… само че през мирогледа на Оливър Стоун за любовна история, за когото нещата не са достатъчно истински, ако първата среща не завърши с подпалване на бащата на девойката или пък ако в леглото са само двама души. Аз лично съм напълно ОК с факта, че Стоун се е нагърбил с кинематографиране на психопатология на любовта, в случаите, в които се изморява да изографисва американските президенти или да нищи корените на войната.
„Диваци” ми прилича на една по-изчистена и по-зряла версия на трактовката „двама срещу света”, която ни удари челно в „Родени убийци”, макар че в този случай говорим за трима. В „Диваци” обаче има повече лустро и Холивудщина, за сметка на по-малко психиделика (със сигурност огромни зайци, заснети с любителска камера от 60-те с избичен контраст тук няма да видите), с малко привкус на „Уолстрийт” (схемите за дистрибуция на дрогата и отстъпките са като взети от курс по търговия в Харвард) и висцералност, позабравена малко от времето на „Взвод”, но не до степен да прави филма негледаем от по-чувствителните души.
Както и в другите си филми Стоун е достатъчно натуралистичен, така че да не се притеснява да показва в детайли употреба на наркотици, а сексуалните сцени са по-скоро в стилистиката на 18+ филмите с директна композиция в цял ръст, а не с артистично изобразяване на части от тела, характерни за софт еротиката. Това обаче в никакъв случай не е самоцелно, а по-скоро оправдано от сюжетна гледна точка, предвид спецификата на повечето персонажи. И по двете теми – дрога и секс – е трудно да добием представа за отношението на режисьора. Във филма то варира от заклеймяване („щом пушиш от колежа нищо чудно, че не можеш да се концентрираш”) през социо-политически анализ на миграцията на мексиканските нарко картели към САЩ, до намеци за неизбежната легализация („Рано или късно правителството ще го направи”).
Дали космологията с наченки на фъншуй („Чон е земята, студения метал” „Бен е небесния дух, топлото дърво”, „аз съм домът, който и двамата никога не са притежавали”) е достоверна като обосновка за безоблачното триединството на О и нейните двама партньори зависи от това, доколко зрителят вярва на Стоун и неговите похвати. За мен работеше дотам, че да подкрепи темата на филма – трима и в радост, и в болка. Държа да отбележа, че в „Диваци” има поне 3 гледни точки относно взаимоотношенията в този трисъюз (и това е ако не броим знаменитата реплика на мадриса Елена „те двамата се обичат повече, отколкото обичат теб, иначе никога не биха те поделили” или циничното заключение на героя на Бенисио дел Торо „Сигурно ги оправя и двамата. Странно нещо са белите хора – диваци!”). Едната гледна точка е на самата О, а именно фъншуй излиянията, въпреки че в края на филма става ясно, че е преосмислила нещата и като че ли се е съгласила със заключението на Елена – във финалните кадри Чон и Бен са двама, а О е винаги сама в кадър, а и нейната подкрепяща реплика е ”След което Чон и Бен изчезнаха… Както и аз.” Допускаме, че триединството не е издържало на изпитанията.
Другите две точки са на Бен и Чон. Идвамата очевидно са готови на всичко, за да останат завинаги с О, но всеки по свой начин – Бен е готов да подари бизнеса на мексиканците и дори да им плати 15 милиона, Чон – да жертва живота си и на всички останали около себе си, но да не я остави повече от няколко дни в противниковия лагер. Мотивите и на двамата се лутат между прагматизъм и емоция, като в един момент дори се обръщат на 180 – Бен става дивакът, готов да жертва дори невинни животи, за да я спаси, а Чон се опитва да бъде цивилизован и да оправдае постъпката му с философията на Буда.
Ултра лошите герои ( защото както вече беше писал някой „в този филм всички са лоши герои”) също не са за пренебрегване.
– имаме си психопат – Ладо (Бенисио Дел Торо), който без колебание реже глави с бензинов трион, но когато мадрето Елена му се разкрещи, е на ръба да се разплаче като малко дете.
– имаме корумпиран ФБР агент – Денис (Джон Траволта), който уж играе с всички и срещу всички, а в крайна сметка въздава справедливост пред телевизионните камери.
– и за да завършим картинката – имаме една готическа Салма Хайек, която с този outfit спокойно може да оглави вампирски клан и която е много твърда с мексиканските главорези, но всъщност вътре в себе си е ужасена, че дъщеря й се срамува от нея,
Финалът е доста умело изигран от Стоун, с едно леко подхлъзване на зрителя в героично- драматична посока, което си е cool в днешната хегемония на happy-endings, но след 10-тина минути това се оказва просто финт и всъщност Стоун забива един истински happy end, който впоследствие зрителят с горчивина разбира, че всъщност никак не е happy, защото персонажите са загубили човешката си същност и са се превърнали в диваци.
End of story с философски оттенък и обобщения за съдбата на човечеството.
Operation Kino благодари на ratingshark за ревюто.
Филмът беше брутален, първичен, суров и до болка реалистичен в изобразяването на насилие и страдание. Със сигурност е най-добрия филм на Стоун от „Всяка една неделя“ насам, според мен. Всичко беше правдиво, изпълнено с мотивация, многопластови персонажи, страхотна режисура и невероятни актьорски изпълнения – сцената между Дел Торо и Траволта е учебник по актьорско майсторство и режисура едновременно. Имах чувството, че всеки момент екрана ще се взриви от заряд! Ако трябва да съм честен съм леко разколебан за финала, но ще си затворя очите, все пак не бях гледал нищо толкова класно на Оливър от 1999-та насам.
Филмът е едно рядко лайно, сред чиято сплав се забелязват с невъоръжено око педерастки мотиви, холивудски евтини курви, грандомански кадри, целящи единствено да оправдаят 100-те милиона бюджет, и не на последно място – несмляни царевични зрънца напън на сценаристите, заради чиято нищожност последните спокойно може да се саморазпуснат окончателно.
Киното загива наред с мозъчните клетки по време на прожекциите на подобни тъпоумни изцепки, напудрени с евтин аромат на претенция. Че Стоун е хомо се разбра още с Александър. Но, че зрителите сме тъпи копелета се разбира едва сега, когато плащаме за новите диарични опити на непорасналия чекиджия.
И, за да не съм голословен, ще попитам опиянилите се ревюиращи и коментиращи – кой нарко- или какъвто и да е бос няма кьорав манго за охрана, още повече при напечена ситуация, или в случай на наличие на ултра-гига-прешъско създание, за каквото се опитват да ни пробутат евтината магистралка Лайвли? И още (този е реторичен) – пендел ли е Оливърчо, че мъжете в продукциите му винаги са по-красиви от жените в същите? И по магистралата надолу – не ви ли е обидно да ви правят на употробени превръзки с елементарни послания а ла Паоло Коелю, от които на Черната Златка й настръхва силиконът, а дружката по кресло в залата си записва за домашно да разплете казуса „кой е дивакът днес и има ли почва в изчерпаното политически коректно американско кино“? И последно, че то лентата не заслужава дори хабенето на нерви по нея – при положение, че от трейлъра на всички ни е ясно, че русия бълвоч го отвличат, а това се случва едва в 55-ата минута на отпадъчния оливърстоунски материал, какво се предполага, че трябва ние, кротките овчици зрителите, да правим през това време? Да чоплим сополи? Да се дивим на революционните за времето на Хенри Милър сексуални перверзии, включващи цунигуненето с двама наведнъж? Или може би да се дървим или подмокряме (според половата присъщност) на яката мацка и яките пичоци, дето са ужасяващо не на място, бездарни и дразнещи до степен да правят колоси като Блатечки и Бахаров да изглеждат като новите Пачино и Де Ниро?
Каквото и да е, прозирам в думите на всеки, твърдящ, че е харесал този продукт с изтекъл преди десетилетия срок на годност, една жестока инсинуация, целяща да набута най-голям брой другарчета да се е преебат да си дадат паричките и времето за драматизацията на страческата деменция на оливър вече-не-толкова-стоун.
Препоръчвам на всеки, който обича да се забавлява на кино – да пренебрегне горното …излияние, може би, е подходящата дума. Entertainment-ът e гарантиран…
Тъй – след това задължително пояснение – аз да вметна за финала – или по-скоро за трите финала:
1) тъжният, който на мен ми бе най-резониращ и който ми се искаше да е единствен, защото без съмнение би останал най-дълго у зрителите
– реалистичният, в който става това, което най-вече става в „истинския свят“, и
– поетично-оптимистичния – който след предните два финала позволява на човек да преглътне факта, че финалът в един филм зависи от много работи …и само понякога от създателите на филма…..
И да – Салма Хайек е чудна dominatrix – частично мога да си представя какво му се случва на един от най-богатите французи, за който е женена …
Аз също останах разочарован от филма, но имах малък инцидент преди да го гледам и затова искам да го гледам пак преди да си съставя окончателно мнение. Затова и не му писах ревю. Благодаря на ratingshark, че предложи да удари едно рамо. 🙂
Първо бюджета не е 100млн. долара, а 45млн. (справка – http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=savages12.htm). И второ – ДА, Оливърчо все още си го бива щом успява да заблуди някой хора, че зрелището, което е спретнал е всъщност 2-ва пъти по евтино от колкото изглежда. Малцина в Холивуд умеят с малко пари да правят много.
Че, Лайвли е смотана и мен не ме кефи съм съгласен (въпреки, че тук си свърши работата), ама вярно ли намираш Джонсън и Кич, за по-красиви от нея? Некви мъже??? И после се оплакваш от педалски намеци…. Ако Оливър е осъзнат хомо от „Александър“ на сам, друг май все още е латентен!
Двамата главни може да не са Пит и Ди Каприо, но да се споменават Бахаров и Блатечки като нещо повече е ненормално! От Бахаров (Захари) са 2-ва пъти по-добри, от Бахаров (Явор) съм по-добър и аз, а от Блатечки са по-добри със светлинни години.
@ Milbo
Абе, дееба тоя финал, по-свали ми малко от качеството. За мен трябваше да свърши така: Бен умира, защото беше прекалено мек за тая работа, имаше доста акъл в главата си, можеше да го вложи в нещо далеч по-качествено от търговия с дрога и на всичкото отгоре беше UNICEF деец, което показва, че има огромно сърце и е до болка наивен, затова за наказание, че си играе с лошите момчета на мафия и се опитва да бъде такъв, какъвто не е го убиват. Чон оживява, защото това е много по-голямо наказание за него от смъртта, която всъщност той търсеше през целия филм, надявайки се, че по този начин ще изкупи греховете си. Той нямаше какво да губи и беше готов да умре, затова остава жив с поредния грях, че е оставил най-добрия си приятел Бен да умре. Кучката оживява, иначе всичко щеше да е напразно, ебати. Хайек умира, просто не трябва да има съмнения, че захванеш ли се веднъж с тази работа нищо друго не те чака. Ладо умира – шибан психопат, такива като тоя трябва да бъдат нарязани на малки парченца. Траволта го нагъзват всички, взимат му парите и остава да си гледа децата след смъртта на жена му, от sleezy копелета като него не можеш да се отървеш завинаги, можеш само временно да ги накажеш, те са като хлебарките и атомен взрив няма да ги изтреби сигурно, винаги ще намерят начин да се измъкнат.
На кратко първия финал, но до момента със самоубийството на ветерана и путката. Ето, това ще е най-удачния край на филма, който според мен се вписва чудесно в мрачния му тон, така или иначе.
@The Bear Jew
Да – гадините като героя на Траволта наистина винаги излизат от положение – за сметка на всичко и всички – и точно затова ми се искаше да е само първия финал…един вид киното внушава, че в крайна сметка най-голямата и дългосрочна истина е тази филмова истина – а не реалността на това как най-шибаните подлеци са винаги добре …Това е ясно и потискащо – докато другото е красиво и стъписващо…
Може би – за да бъдат удовлетвори и продуцентите и студиото и 100% от публиката имаме и третия финал – където се постига неотразимото качество на студийните филми никога да не те оставят да си тръгнеш разтревожен и объркан – а да си доволен и усмихнат, че нещата все пак са се подредили –
@ Milbo
Третият финал аз лично не го възприемам като нещата да са се подредили – очевидно е, че тримата вече не са заедно, или на-малкото О не е с останалите двама, както и че всеки от тях е претърпял някакъв тип деградация, загубил е идентичност и вече не може да бъде причислен към цивилизования свят. Единствения оптимистичен лъч е репликата, че „може би някой ден те ще се върнат (в редиците цивилизацията)“. Но отново с уговорка, “ може би“….
Странен филм, сякаш Стоун през цялото време опитваше да се самокастрира, обаче нещо все пак мърдаше… но в крайна сметка успя, особено с със серията от тъпи по-тъпи финали. Жалко, по едно време изглеждаше, че филмът ще се случи. Имаше добре попадения.
Крайно банализираната „еко-тема“, която се влачеше още от Уолстрийт особено ме подразни. Това си беше просто туризъм в Кения, където дечицата бяха екзотична част от пейзажа.
Все пак не съжалявам, че го гледах 🙂
Филмът е як. Style over substance отвсякъде, затова и не го нищете. Тримата младоци бяха доста зле, особено Офелия, която успя да опропасти наратива(заради името постоянно очаквах да се самоудави в някой гьол, но самоубиването се случи пък в „Ромео и Жулиета“-финала) но пък Дел Торо прави ебати жестоката роля и издухва всички, освен Траволта, който също е на място, а дори преиграващата Хайек, т.е. Клеопатра, прощавайте, е готина за гледане. Та филмът беше толкова яко режисиран и заснет, с няколко доста въздействащи сцени И заради подходящия саундтрак, че въобще не ме ебе, че беше кух и измислен колкото искаш.
А пък трите гледни точки, за които пише в ревюто, са си маркирани точно с репликата „диваци“ и ти смилат всичко – мен това набиване в очите малко ме издразни обаче.
My new favorite! Обичам го този Стоун!
на мен не ми хареса, не повярвах в „любовта“ на тримата нито за миг, беше изкуствено, показно и някак доста фалшиво. Всичко, от начина по който изглеждаше къщата им до схемата за разпространение на тревата. И Бен и Чон и прочие бяха модели, а не истински живи хора.