Тъжната история на големите надежди (в лицето на крайния hype) би следвало да ни е научила, че очакванията, които достигат небето, обикновено те хвърлят бая отвисоко на земята. От това не боли толкова задникът, колкото сърцето, когато видиш или осъзнаеш, че любимо нещо е претърпяло fail-реализация. Е, „би следвало” доста често не важи; има скорошни примери, но няма да ги посочваме, защото не искаме да режем конците на раната. За сметка на „извънземното вкарване” трябва да признаем обаче, че по отношение на сериала „Живите мъртви” сме стъпили на твърда почва и упорито отказваме да се надъхваме преди да видим крайния резултат.
Да, първият сезон смаза лагерите ни с кръв и ни изпълни с неистов зомби кеф; вторият ни разочарова в началото с мудния си pacing и тривиалната си драма, но след средата бързо набра скорост и в крайна сметка останахме адски доволни от финала. Спрямо третата партида епизоди на този етап сме положително настроени и ни харесва посоката, към която се движи продукцията (Мишоун бива, а екшънът комай неотлъчно я следва)… Само че трябва да признаем появата на първия тревожен признак:
Това е Дейвид Мориси в ролята на архизлодея Губернатора. Кой е Губернатора? Най-лудото и социопатично копеле в цялата история на зомби митологията. В един доста crucial момент от комикса „The Walking Dead” въпросният шибан изрод (spoiler, но ще го преживеете) дори мляска своята undead дъщеричка, която държи на каиш вкъщи:
За да играеш Губернатора, не е достатъчно да накривиш вежди, гледайки лошо с „наведени” устенца и ръка на кобура; за да играеш Губернатора, трябва да си болен до мозъка на костите; да излъчваш фалшива любезност, скриваща маниакална агресия, подхранвана от тотална липса на съвест и хроничен садомазохизъм. Даже и да простим абсолютната липса на каквато и да е прилика между рисуваната и игралната версия на персонажа, не можем да скрием основателното опасение, че тоя оръфляк Мориси („тотален нефеленяк”, както красноречиво го определи едно симпатично човече от местните дигитални ширини) като нищо ще се окаже откровен miscast.
Е, запазваме си правото да грешим и в крайна сметка Губернатора да е разигран (сценарно) и изигран (актьорски) блестящо. Тогава ще си върнем думите назад и ще си ударим една (от кеф).
Октомври е след няколко месеца. Дотогава четете Макс Брукс!
