Мъже в черно 3 / Men in Black 3

Мъжете в черно отново са тук, за да ни спасяват от боклука на вселената или, иначе казано, от агресивни извънземни с „избухлив нрав и гигантски комплекси за малоценност”. Историята е следната: през 1969 агент Кей (Томи Лий Джоунс) се изправя срещу Борис Животното – представител на извънземна раса, която се препитава с унищожението на планети и цивилизации. След сблъсъка Борис се оказва затворен в специално построен лунен затвор с една ръка по-малко (повярвайте, тя му е прескъпа), а расата му е отблъсната от специалната защита, издигната от Кей.

40 години по-късно, благодарение на извънземните прелести на Никол Шерцингер, Борис успява да избяга и се отправя назад във времето с план да убие Кей и да пренапише историята. И нещата определено му се получават, защото в света, в който се събужда Джей (Уил Смит), Кей е загинал преди години. Единственият начин да оправи нещата е и той да се върне във времето и да спре Борис, само че ще му е необходима помощта на стария му, тогава млад партньор, с който – въпреки че сега той е доста по-освободен и отворен към живота – се работи трудно.

Голям почитател съм на „Мъже в черно”, както и на доста по-слабата, но все пак забавна втора част, но дори и аз бях скептичен към това доста позакъсняло продължение. Не, че съм се притеснявал, че филмът се снимаше без завършен сценарий и продукцията бе спряна за няколко седмици, за да се измисли какво да се прави – откакто гледах първия филм с коментар на Бари Зоненфелд, знам, че по един филм се работи до последно и подобни неща се случват без задължително отрицателен резултат, даже напротив. Просто ми се струваше, че онова (магическо) време в края на 90-те, благодарение на което забавно наивна фантастичка като „Мъже в черно” работеше успешно, е безвъзвратно загубено.

MIB 3

Е, оказа се, че макар и не съвсем безпочвени, притесненията ми са били напразни, защото „Мъже в черно 3” не изглежда морално или естетически не на място и определено успява да бъде забавен и развлекателен. Разбира се, не можем да го сравняваме с оригинала, защото, ако не друго, липсва изненадата в който и да е от елементите на филма – от изпълненията и извънземните, през визуалния стил и джаджите, до шегите, които (ако не сте ги виждали вече) можете да предвидите от километри. Всъщност има една изненада и тя е, че геговете не са толкова много, колкото можеше да се очаква, и накрая имаме вкарана интересна драматична нишка, която придава съвсем ново звучене на партньорската връзка между Кей и Джей и освен това, поставя в перспектива цялостната история до момента.

Реално погледнато, динамиката в отношенията на Кей и Джей винаги е била сред най-интересните елементи на филма и тук тя, освен че е запазена, придобива и една съвсем различна форма, когато изведнъж Джей се оказва старшият агент, а пък Кей не е такъв сухар, какъвто е в бъдещето. Огромна част от тази интересна динамика се дължеше на химията между Уил Смит и Томи Лий Джоунс и предвид факта, че друг актьор трябва да играе ролята на Кей в миналото, можеха да се очакват известни проблеми. За щастие, както беше загатнато още от трейлърите, Джош Бролин просто заковава ролята на Кей – и за секунда не ни минава през ума, че не гледаме младия Томи Лий Джоунс – и още по-важно, химията между него и Смит работи на 100%.

MIB 3

За съжаление, останалите актьори, които с нетърпение очаквах да видя на екран, не отговориха на очакванията. Ема Томпсън е супер, но ролята й на О е доста малка и с изключение на едно възпоменание, тя няма възможност да се изяви (Зед, който никога не е имал голяма роля, беше далеч-далеч по-добре представен), а за по-младия ѝ вариант (Алис Ив) не бих могъл да кажа дори толкова – пълно разочарование. Не успя да ме зарадва и Джемейн Клемънт в ролята на злодея Борис. Физическите измерения на героя му са любопитни и интересни, но самият той не ме радва. Дори Лара Флин Бойл беше по-добра, камо ли гениалният Винсънт Д’Онофрио.

Това обаче са бели кахъри, защото най-важните звезди на филма – сценографията на Бо Уелш, извънземните създания на гениалния Рик Бейкър и всевъзможните джаджи и оръжия – отново са на висота. Въобще, Бари Зоненфелд не е решил тепърва да се прави на режисьор и да сменя визуалната стилистика на филма и е заложил на сигурното. А необходимото разнообразие, защото наистина повторението до откат никога не е препоръчително, идва от ретро елемента. Благодарение на него, имаме няколко доста добри, макар и не задължително логични хрумки. Другото разнообразие идва от 3D презентацията на филма, но това е елемент, който, при възможност, е хубаво да се избягва – нито е от най-добрите, нито допринася какво и да било към филма.

За финал, „Мъже в черно 3” е точно това, което може да се очаква от един летен хит (при това второ продължение). Ако започнете да го анализирате и да гледате на него като нещо различно от чисто забавление, ще се отворят доста дупки, в които по-взискателните зрители могат да се пребият сериозно, но честно казано, не виждам как някой би подходил към него по подобен начин. Феновете на поредицата би трябвало да го харесат, а в най-лошия случай накрая ще са като светнати с neuralyzer – ще са го забравили още на излизане.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

2 Comments

  1. Да, наистина беше ташак филмчето и аз бях с доста занижени очаквания, но бях приятно изненадан от свежестта и нововъведените елементи в биографията на 2-та основни персонажа. Ефектите и грима също бяха готини, лафчетата бяха сполучливи (въпреки че някой от тях бяха предсказуеми), Джош Бролин беше перфектен, а музиката на Дани Елфман на високо ниво, както обикновено. Майкъл Щълбарг и Джемейн Клемънт също бяха страхотни като чисто нови персонажи или поне като актьорски изпълнения :-). Затова тук леко няма да се съглася за злодея, според мен беше с вселена по-добър от Лара Флинт Бойл и равен на Винсент Д’Онофрио, защото беше наистина опасен, изглеждаше опасен и гласът му беше внушителен (тоя пич се е утепал за V/O кариера). Определено 3-ката е по-добра от 2-ката, не е по-добра от 1-чката според мен, само защото стъпва (и то с двата крака!) на вече начертаното history и взаимоотношения на персонажите.

  2. Супер, че ти е допаднал и филма и Клемънт. 🙂
    Мен Борис не ме изкефи, скучен и предвидим ми беше. Рокерският му имидж също не ме израдва. Ама няма значка, важното е, че филмчето е приятно. 🙂