Концептуално изкуство от неосъществения „Зов за завръщане” на Кроненбърг

Ето това наричаме истинско съкровище!

Преди Пол Верховен и Арнолд Шварценегер да заснемат абсолютната фантастична класика, която познаваме днес като „Зов за завръщане”, опит да осъществят проекта (или по-точно, да екранизират разказа на Филип К. Дик „We Can Remember It For You Wholesale”) правят продуцентът Дино Де Лаурентис и Дейвид Кроненбърг, като идеята е била главната роля да се изпълнява от Уилям Хърт.

За съжаление, този проект не стига до екран, защото вижданията на Кроненбърг така и не съвпадат с тези на Де Лаурентис. Казваме „за съжаление”, защото колкото и да обожаваме Верховен и неговата версия, просто не можем да спрем да мислим каква изродщина щеше да направи Кроненбърг и как, въпреки че нямаше да е толкова развлекателен, почти сигурно е, че щеше да бъде по-добър филм.

Сега, благодарение на io9, за първи път имаме възможност да видим идеите на Кроненбърг за филма, чрез част от впечатляващото концептуално изкуство на художника Джон Милър и съпругата му Меридит.

Ако ви е любопитно какви са били разликите между подхода на Кроненбърг, описван като „an over-the-top adventure” (толкова различно от разказа на Дик, че е имало предложение да бъде заснето като продължение), и този на Верховен, вижте какво казва Милър по темата:

„Това, което в крайна сметка се превърна в Пирамидата във версията на Верховен, първоначално беше праисторически Марсиански сфинкс, открит при разкопки в марсианската пустиня. Имаше и идея Куато да има доста повече екранно време, включително и сложен сън, в който той се превръща първо в сфинкс, а после и в нещо като фосфоресцираща вагина. Кроненбърг имаше някои доста „Кроненбърг” идеи, като например агенти с оръжия, скрити в телата им, но най-любимата ми беше идеята за внесени от Земята камили, които да мъкнат товари из марсианските пустини. Това, разбира се, щеше да е след значително тераформиране… но не чак толкова значително, че камилите да не носят респиратори!”

Фосфоресцираща вагина?! Оръжия, скрити в тела… звучи като типичен Кроненбърг. Какъв мислите е шансът да открием подобни провокативни идеи в предстоящия римейк на Лен Уайзман? Ама да не отваряме тази тема, че няма смисъл.

Накрая искаме само да кажем, че никога не сме съжалявали повече за неосъществен проект – може би само за „Дюн” на Ходоровски.