Огледалце, огледалце

Имало едно време… една приказка. Като всички други приказки, тъй като това им е работата на тях, тя била разказвана и преразказвана в хиляди форми и варианти – някои от тях добри, други не чак толкова – до момент, в който не много изненадващо изниква въпросът, необходима ли ни е още една версия, особено пък филмова?

Едва ли има някой, най-малкото пък аз, който може да даде категоричен отговор на този въпрос, но ми се струва, че в същността на всяка класическа приказка е необходимостта да бъде разказвана отново и отново. Пък и кой би лишил детето си от възможността да чуе версията на баба, само защото леличката в детската градина също я разказва? Защо тогава трябва да прилагаме друг стандарт, щом стане въпрос за филм?

Огледалце, огледалце” на индийския режисьор Тарсем Синг („Клетката”, „Войната на боговете”) е една от двете големи екранизации по класическата приказка на братя Грим „Снежанка и седемте джуджета”, които очакваме тази година. Той си спечели негативно отношение още с първите трейлъри, които загатваха за един по-лек, комедиен и за съжаление, елементарен подход към материала, което сякаш обиждаше неоспоримите достойнства и качества на приказката. Крайният резултат обаче не е пълна трагедия.

Едва ли има човек на Земята, който да не знае за какво се разказва в „Снежанка” и едва ли е необходимо да влизам в сюжетни подробности. Имаме ламтящата за власт, изключително суетна кралица, красивата и изключително добра Снежанка, прекрасния принц, седемте джуджета и т.н., само дето нещата са комедийно поукрасени и осъвременени мъничко тук-таме.

Огледалце, огледалце - Лили Колинс и Арми Хамър

Факт е, че филмът не блести с драматургични качества и на моменти по детски поднесеният комедиен сюжет придобива истински инфантилни измерения (което определено няма да допадне на по-възрастните зрители – принцът, който се държи като кученце, веднага изниква в съзнанието), но въпреки това той не погазва изцяло така важните за всяка приказка морални измерения и поука, както разбира се и чисто развлекателните качества.

Наред със социално-икономически и политическите коментари, които могат да се открият като послания, „Огледалце, огледалце” предлага няколко наистина отлични момента: кукленото начало, което ни запознава с историята; отново използването на кукли, но по съвсем друг, страховит начин, когато чрез магия злата кралица изпраща две „същества” да убият Снежанка и джуджетата, които са я приютили; решените с богато въображение консултации на кралицата с магическото огледало и не на последно място, няколко несериозни момента като разкрасителните процедури на кралицата.

За финал мога да кажа, че „Огледалце, огледалце” е далеч от понятието „наистина хубав филм”, но пък не е и трагедията, която се очакваше. Фактът, че е лишен от сериозни претенции, заедно с богатия визуален стил на Тарсем, фантастичните костюми и универсалната приказна история, както и голяма част от изпълненията, го правят идеален вариант за разтоварване в следобедните неделни часове. Със сигурност по-малките и голяма част от приказно настроената женската аудитория ще го оценят подобаващо.

Similar Posts

Вашият отговор на bookgirl Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

25 Comments

  1. Отврат!

    Началото е много стил Гийермо Дел Торо и това е най-силната част на филма; след което бързо се превръща в стандартен Сингх – визуално красиво и абсолютно безполезно като драматургия упражнение върху познатия приказен материал;

    Нейтън Лейн и Джулия Робъртс имат добра химия заедно и по-търпимата част на диалога им е дадена именно на тях; От Лили Колинс и северно-родопските й вежди ми стана зле; Арми Хамър е адекватен актьор, но к*р и за него.

    Не можах да реша за каква възраст е предназначен филма; усещането ми е, че са се целили някъде в 7-12, но защо не е озвучен в такъв случай, защо не го маркетират като такъв… ? Все едно; остава да се надявам на другата Снежанка с ‘любимата’ ми Twilight-ка и Тор… Или в краен случай да си пусна филма с Сигорни Уивър от 92.

  2. @Dorrian.Dante
    Съгласен съм с нещата, които казваш, но ми писна да чета за веждите на Лили Колинс! Не може това да е критерии за качествата на филма. Тъпо е.

    @Анита
    Ми, той е, така се казва, Анонимен. 🙂 🙂
    Ако имаш забележки ги отправи, той ще си ги прочете. 🙂

  3. Бях се запътила да гледам „Игрите на глада“, но закъснях за прожекцията и тъй като мразя да изпускам началото на филма (а и да се препъвам из полутъмен салон, изпонастъпвайки дошлите навреме невинни зрители), реших да пробвам с „Огледалце, огледалце“. И не съжалявам. Филмчето е приятно, забавно и ми върна вярата в Джулия Робъртс (след „Яж, моли се и обичай“ малко се бях разочаровала от нея). Като злата кралица тя ми напомни за ролята си на Джулс в „Сватбата на най-добрия ми приятел“. Лили Колинс пък страшно ми заприлича на Одри Хепбърн, голяма сладурана е! Но за веждите й съм съгласна (съжалявам, Дринов, те просто заемат 3/4 от екрана в близък план, няма начин да не оставят дълбоки следи в съзнанието, та затова си и мисля, че не са дублирали филма – за да ограничат достъпа и да не нанесат трайни психически поражения на дечицата). Нейтън Лейн ми е любимец и всяка (е, почти) негова роля ми доставя удоволствие. Страшно ми хареса репликата на едно от джуджетата: любовта е … някой да ми подаде картофките (с това тотално разби цялото умилително-романтично-сълзливо настроение на сцената). Дуелът между Снежанка и Принца пък ме върна към подобен момент в „Маската на Зоро“ (може би и заради стила на костюма на Лили). Като стана дума за Принца, по-смешен и смотан такъв не бях гледала от „Ever After“ насам. Харесвам Дъгрей Скот, но там и ролята, и една определена част от облеклото му бяха смехотворни. То и в „Огледалце, огледалце“ не бяха много в час с костюмите. Само някой малоумен ще тръгне из скована от сняг и лед гора само по лека, незакопчана връхна дрешка. Да не говорим, че ако решиш да обикаляш кралството си инкогнито, трябва да си сериозно изперкал или пиян, за да избереш бухнала яркожълта пелерина с огромна панделка. То си е директна покана „Ела, Вълчо, изяж ме“. Ама това май беше от друга приказка. А пък индийският танц на финала… Щях да го пропусна (дават го по време на надписите) и да съжалявам за това дълго време (5 минути например). Е, добре де, ако режисьорът беше българин, значи ли, че би било съвсем естествено и в реда на нещата да накара актьорите да му друснат една ръченица за финал? Независимо от това, че ще им е доста трудно с корсетчета, кринолини и поли, заплитащи се в краката, и, че ще трябва да им плаща вредни : ) Едно, обаче, трябва да му се признае на филма. Разсейва, забавлява и времето минава неусетно. Все едно някой леко подпийнал чичко-веселяк е седнал да разказва на децата и племенниците си своя импровизирана версия на класическата приказка. А пък и актьорите си вършат работата чудесно. Останах доволна.

  4. Аз също се радвам, трябва някой път да се засечем и извън мрежата : ) Колкото до сайта, доволна съм, че го намерих. Ревютата, снимките и трейлърите, които предлага са отлични. Едно голямо браво на всички и продължавайте в същия дух! Искам да те питам, вярно ли е, че към „Z-та световна война“ ще има плакат от Петър Станимиров? А ще може ли да се намери по книжарниците?

  5. @bookgirl
    Аз не казвам, че веждите и не заемат 3/4 от екрана и че не действат травмиращо, а че е тъпо само на тази база да се съди за филма. 🙂 Не може всички да сме убавци! 🙂

    Благодаря за добрите думи! 🙂

  6. Пак заповядай : ) Впрочем, те са напълно заслужени. А що се отнася до гореспоменатите окосмени участъци, съвършенството е било на едни пинсети разстояние. Обаче май Хамър я е изпреварил (колко некавалерско от страна на един принц) и пръв се е докопал до тях.

  7. Книжно момиче, да – има плакати към книгата, но са само с рекламна цел и като награди. На този етап няма да се тиражират, макар че се оглеждай за конкурсите, свързани със „Z-та световна война“ и може отнякъде да ти изскочи зомби късметът. 🙂 Следи тук за новини. Колкото до вижданката – sure! Даже скоро ще правим запиване по повод юбилея на настоящия сайт, та може спокойно да се присъединиш към (алк)охолния резил! 🙂

  8. Резил? Леле … Трябва да си пазя репутацията, но за вас ще направя изключение : ) Значи сте овнета, така ли? На колко ставате? Аз също скоро имам рожден ден и се надявах да се зарадвам с книжката и плакатче към нея, така че ще следя за новини. Мерси за информацията!

  9. Връзва се. Някой беше казал, че интелигентните хора поставят под съмнение всичко, дори и собствената си преценка : )

  10. Дъщерята на Фил Колинс-Лили Колинс е готина мацка.На мен ми харесва 😉

  11. @Дринов – то не само можеш да се хванеш, но и да увиснеш на тях 😀 😀 😀

  12. Чак сега го гледах филма и мога да кажа, че Тарсем се е поизложил тук. Вярно е че не го дава много сериозно, но определено прекали на някои моменти …
    А Лили Колинс си е супер като Снежанка … сякаш са я извадили от анимираната версия на Дисни. Верно, че веждите й са в пълен контраст с прическата на баща й, но след първоначалния шок се свиква и дори придават някакъв допълнителен чар.

    🙂 Жената вкъщи предположи, че веждите едва ли се най-голямата демонстрация на окосмение у момичето 🙂 Странно как не се сетих аз за това 🙂

  13. Според мен Тарсем не се излага повече, отколкото го направи с тоталната брадва „Войната на боговете“. Този си е направо „пасъбъл“.
    Не си се сетил за окосмяването, защото разумът ти блокира само при мисълта за подобно нещо. 🙂

  14. Филма честно казано не е толкова зле Лили Колинс играе доста добре имаше и няколко доста смешни момента.Сцената с куклите на конци изглеждаше добре абе с една дума бива въпреки, че не съм много голям почитател на Тарсем Сингх..