„Филм на Ники Илиев, онзи с ужасния глас?”. „С участието на другите манекени от онази глупост „Забранена любов”?”. „Ауу, гледах му трейлъра на това нещо и изглежда като тотална трагедия!”. „Не, мерси!”.
Това са само част от реакциите на хората по адрес на последното родно предложение „Чужденецът”, направени, разбира се, без някой де е гледал филма. Някъде между тях съм и аз. Сблъсквал съм се с предишните напъни на Илиев в киното и телевизията и определено нещата не му се получаваха. Все пак благодарение на последните достижения в родното филмопроизводство – бележещо неоспорим успех – отивам на кино без сериозни предразсъдъци. В крайна сметка едва ли може нещата да са по-лоши от „Още нещо за любовта”, пък и Кристоф Ламбер се е навил да участва…
Филмът разказва за младия французин Жерар (Любомир Ковачев), който е в командировка в България при своя приятел Калин (Ники Илиев), когато съдбата неочаквано го среща с Магдалена (Саня Борисова) – селско момиче с буен нрав и не особено изискани обноски. Следвайки порива на сърцето си, Жерар решава да открие родното село на мистериозната красавица, без да познава привичките и езика и неволно става причина за сериозен, почти фатален инцидент, който отключва сблъсък на култури и поредица от комични ситуации в двата края на Европа – от село Лещен до Париж.
Разбира се, изходът от цялата оплетена ситуация е супер предвидим, но целта на филма не е да изненадва – той трябва само и единствено да забавлява и да се погрижи накрая всички да са щастливи и да се „вземат”. Авторите му го определят като „романтична комедия, носеща духа на френските филми от 70-те, но с модерен ритъм, приключенски моменти и забавни обрати” и за никой, гледал подобни филми, не е трудно да види приликите. Въпросът е, че през цялото време не ме напуска мисълта, че ако го бяха направили самите французи, нещата щяха да изглеждат далеееч, далеч по-добре.
Ники Илиев е направил огромна крачка напред като сценарист и режисьор и това е повече от видимо. Филмът има настроение и чисто визуално изглежда добре – имаме динамика, движение на камерата и една-две наистина добри хрумки – но има и доста дефекти, както творчески, така и технически, най-очевиден от които е звукът. Сред творческите са първо това, че филмът е лекинко шовинистичен – със сигурност едни от нашите съседи няма да са доволни – и второ, начинът, по който са представени селяните ни е тенденциозен. Знам, че всичко е в името на комедията, но си мисля. че ако нещата бяха малко по-обрани, елементът „французин на село” по никакъв начин не би имал по-малък ефект.
Най-големият недостатък обаче са няколко напълно излишни сцени и сюжетни линии, които развалят и разводняват иначе стегнатата история. Спокойно можеше да минем без учителката Стоянка (в ролята иначе чудесната Елен Колева) – нейното място можеше да се поеме от една (от другите две) дъщери на Злата – както и без ненужната и неправдоподобна роля на Асен Блатечки, нищо, че е смешна – въобще, каратистките моменти бяха WTF, при това не особено добре изпълнени и трябваше да ги отрежат. Същото важи и за всички сцени в болницата, от които просто нямаме нужда. Как обаче ще покажем, че сме гледали „Дни на грохот”.
Относно винаги проблематичните актьорски изпълнения, мога да кажа, че ако зад камерата Ники Илиев е постигнал истински напредък, то като актьор положението все още е доста зле. В момента, в който си отвори устата, от нея не излиза нищо друго освен фалш (леко дразнещия глас не го броим) и нямам предвид разваления френски, който говори, защото този момент е драматургично аргументиран – просто е дървено момчето. Същото важи и за Саня Борисова, на която просто й липсва излъчване – да, хубава е и радва окото, но е тотално неправдоподобна като актриса. Опитите ѝ за селски диалект се провалят впечатляващо. Всъщност по този показател абсолютно всички във филма издишат. Не може само три думи от цели изречения да са произнесени на диалект, а всичко останало да е на книжовен български.
За сметка на Борисова и Илиев, техният колега Любомир Ковачев, чиито „напъни” в „Забранена любов” бяха най-трагични от всички, тук е прекрасен. Не знам дали защото най-накрая се е отпуснал или защото говори на френски (не съм сигурен как се справя с акцента, защото не говоря езика, но поне на мен ми се струва, че е добър), но той стои естествено и нещата му се получават. Като се сетя за други „национални” изпълнения като тези на Стефан Вълдобрев и Ана Пападопулу, направо ми иде да му стисна ръката. Сред останалите актьори прекрасно се справя и Валентин Гошев, като главата на смахнато многодетно семейство, който заминава за Франция да търси човека, отхвърлил най-малката му дъщеря. Кристоф Ламбер и Катрин Готие няма какво да ги обсъждаме, те са добри, но пък ролите им са малко скучни.
Като цяло „Чужденецът” се справя доста по-добре със задачата да бъде приятен, забавен и неангажиращ от последните няколко филма, които претендираха за същото и със сигурност ще допадне на много хора. От друга страна, многото му недостатъци и нелепости ще издразнят тези, които изискват истинско качество от родните филми, а не просто „става, като за български”. С две думи поредният филм, който ще раздели публиката на две. Аз самият съм някъде по средата, но по-скоро с леко изразено положително отношение.
желанието на продуцентите е толкова силно някой да гледа този айран, че вчера касиерката в Арена подмолно ми набута билети за него вместо за „Внедрените“, обаче аз съм корав и се борих до край:)
хахах Дринов … искрено ти се възхищавам на мазохизма. Лично за мен, единствения шанс да дам нещо повече от стотинка за този филм е билетът да е в комплект с кибрит и лесно запалима течност.
А Любо Ковачев всъщност е познат в университета, който така и не завърши
ох мамка му … верно трябва да има функция EDIT 🙁
… та, Любо Ковачев всъщност е познат в университета, който така и не завърши, като Любо Муфтата и все още дължи суми в размер от 1 лев до 5 лева на половината поток. Ако имаме късмет и левентът чете подобни форуми, с познати/колеги/ кредитори ( хахах) тука го призоваваме да ги дари на д-р Енчев … току виж прибави нова мимика или се избави от акулоподобния си профил 🙂
Успех на момчето … ще му трябва :))))
Девалвацията на българското кино ми се струва неизбежен процес.
След Мисия Лондон всеки пишман творец видя, че от кино и у нас може да се изкара някой лева и с две – три години закъснение ще берем „плодовете“ на това.
Ще се бълва слаб продукт, народът пак ще се уплаши да гледа българско и ще се върнем към ситуацията от преди четири – пет години.
НФЦ да се вземат в ръце!
Гледах го филма и съм от половината, на която й е харесал 🙂 Определено е най – добрата БГ комедия от последните 22 години. А относно бойните сцени – пародия са на филмите на Брус Ли, не трябва да гледаш на тях сериозно. Всъщност, целият филм пародира известни кино образци. Сцената във фонтана например е реплика на Фелини. Поне аз така си мисля, но може и да съм увреден от много гледане на стари класики 🙂
Не мога да разбера какъв е проблема на някои хора седят и плюят, а дори не са гледали филма. Да ви светна, че той е много готин и ще се смеете от сърце на него. А на онзи идиот, който твърди, че от българско кино могат да се изкарат някакви пари му предлагам да си свери информацията, защото всеки човек знае, че пари от частно кино в България не могат да се изкарат. Ники Илиев се е заел да направи един проект от любов към киното и само за това трябва да го поздравите, защото едва ли ще изкара и един лев от този проект. Влади Въргала напримир въпреки успеха на Шменти Капели не успя да излезе на печалба. Най-важно гледайте преди да коментирате, а не да се дуете, че сте отишли на внедрени в час, който е много по-слаб от чужденецът.
@MadMax
Е, аз пари не съм давал. 🙂 Но наистина филмът не е чак толкова лош. И не ми се струва редно да го съдя само на базата на това, че момчето дължи пари. 🙂 🙂
А това за профила му не е сериозно. 🙂
@MKT
Девалвацията е неизбежен процес, но това ще стане след години, тъй като сега сме в очевиден разцвет.
Филма е уникален, горещо ви го препоръчвам на всички.
Уникален? Нямаше ли поне нещичко, което не ти допадана? Хората не вярват на подобни суперлативи. 🙂
Аз с Дринов не винаги съм съгласен (особено за Джони Картър от Марс), но ревюто добре уцелва.
Слабостите са си посочени – Асен Блатечки е натрапен, Саня Борисова е толкова достоверна като селска девойка, колкото аз ще съм достоверен в ролята на абориген и тн. Въобще, ако го бяха шлифовали малко в завършителния етап, щеше да е по-добре, но и така става.
@MKT
Ха, интересно! 🙂 🙂 Вярно, че за „Джон Картър“ имаме серизоби разминавания, ама лошо няма. Радвам се, че тук си съгласен (поне отчасти) с мен. 🙂
Дриноооов, Дринов!
Аршинът ти пак е крив, че и дълъг!
Филмът е откровена пародия, при това успешна – голяма рядкост както в българското, така и в световното кино. Следователно коментарите ти от сорта „филмът е лекинко шовинистичен – със сигурност едни от нашите съседи няма да са доволни“ или „начинът, по който са представени селяните ни е тенденциозен“ са не само не на място, но и показват пълно неразбиране на основния принцип на всяка пародия – хиперболата. Сложна дума, че и гръцка! Хайде обратно в седми клас!
А спекулации от типа „ако го бяха направили самите французи, нещата щяха да изглеждат далеееч, далеч по-добре“ са изначално глупашки (ако баба беше мъжка, щеш’ да има дръжка!) – особено на фона на десетките френски комедии, които са и по-тъпи, и по-скучни от „Чужденецът“.
Филмът, разбира се, си има своите кусури – звукът (който винаги е бил проблем в българското кино), неравната актьорска игра (вкл. самият Ники Илиев), на моменти нелепата операторска работа и т.н. По-важното в случая, обаче, е искреното (и в много епизоди – качествено!) забавление, което филмът носи на публиката – истинска рядкост в съвременното кино въобще!
Така че нека да простим пропуските и да дадем заслуженото на един филм, направен с частни пари, с много мерак и без никаква претенция!
Хора, не слушайте Дринов! 100-те минути с “Чужденецът” си заслужават всяка похарчена стотинка! Купете си големи пуканки и внимавайте да не ги разсипете от смях!
По-добре дълъг, отколкото къс! И благодаря за снизходителното отношение!
@Христо Христов
Ицееее – Ице !
Пич !
Разрешаваш ли батко – да направя съзнателен избор – и да НЕ отида да се забавлявам с тази „голяма рядкост както в българското, така и в световното кино“ и „истинска радост в съвременното кино въобще“. Радвам се за теб, че се радваш…Ашколсун.
Може ли също да НЕ си купя пуканки ? Please – става ли ?
Ще се огранича с трейлъра – който както се казва е „на всяка крачка“ като понечи да отиде на кино човек… Гледа го отново и отново …въпреки напиращите чувства отвътре.
За сведение – от напълно балансираното ревю на Дринов научих много повече отколкото от твоите възторжени ….думи.
Къде може да те чете човек ? Искам да чета всички твои мисли за киното в бъдеще …
Тъжното е, че на аве имаше 4 души в салона…
Ами честно – аз не бих гледала „Аве“, а съм от хората, които не знаят имената на един български манекен/ манекенка. Но не защото съм хейтър, а защото ми изглежда кахърен. Не се смях много на „Чужденецът“, но също съм по-скоро позитивна. И ако на „Мисия Лондон“ усетих почтително отношение от многото хора в залата, то докато гледахме „Чужденецът“ едно младо същество се смееше толкова заразително, че на другите аха, да им отшуми смехът, и пак почваха наново. Така че – аре стига хейт и смешни претенции и малко повече усмивки и уважение към чуждия труд. Обичайте се малко повече.
Аз и съпругът ми сме от тези, на които филмът хареса страшно много! Като френски възпитаници потвърждаваме, че френският на Жерар е перфектен! Забавлявахме се ужасно много, смяхме се гръмко през цялото време, и си излязохме с извода, че отдавна не сме гледали толкова хубав български филм…Поздравления за авторите и актьорите. Подробностите оставяме на критиците, които винаги се чувстват длъжни да намерят кусури. Единствения начин да се научим да правим кино е просто да го правим и да ставаме по-добри с всеки следващ филм. Мисля, че сме в правилната посока и предлагам да продължим да подкрепяме българското кино. Хайде да сме по-позитивни! Горещо препоръчвам филма!
Така е, за да има хубави филми трябва да се снима. Не става да правиш по два филм на година и да очакваш да са на висота.
А за да се снима по-често – трябва да се пише –
а за да се пише трябва някой да може да го направи това нещо – писането ?
А кой може да пише ? Този, който разбира какво става ?
Или този, който не разбира какво става ?
Ако е обективен факт, че проблем номер едно е това, че няма кой да пише добре – това не значи ли, че на първо място просто не разбираме какво става с нас ?
Това нещо маловажно ли е ? Че не разбираме какво става с нас ми е мисълта …
Ооops –
По принцип си прав. Аз обаче, все си мисля, че у нас има добри автори и че те са повече от добрите режисьори. 🙂
А за „неразбирането какво става“, то това важи за всички. И не, не е маловажно. 🙂
Гледах го филмчето. Да, не е неадекватната идиотщина, която мислех, че ще бъде, но е много, много слаб филм обективно погледнато. Просто посредствена продукция. Салонът беше почти пълен, хората се смееха постоянно, мисията е успешна. Но същите тези хора, които се разцепваха на „Чужденецът“ си ги представям как гледат неразбиращо на Burm after reading примерно или дори на Монти Пайтън. Тези хора просто не знаеха какво е качествен хумор. Така че майната им.
В България имам чувството, че режисьорската работа се свежда до поставянето на камерата и ръкомахането. Аз съм студент първа година и не претендирам за опит или големи знания в областта, но знам едно, което е факт. Айзенщайн е признат за баща на монтажа, който е едно от петте най-важни неща при създаването на филм. Убеден съм, че повечето ми колеги дори не знаят кой е. В момента чета негова книга, написана преди повече от 90 години. Проблемите, които засяга относно изразните средства на киното са по-актуални днес, отколкото са били тогава, тъй като „киното в момента е в мини-криза, що се отнася до изразните средства“, Пол Шрайдър. Никой не обръща внимание на този проблем у нас. Не говоря за големи и крайни решения в световен мащаб, но поне да се опитват да копират големите. Шменти-капели бе откровена подигравка с всичко, което киното символизира като изкуство. Както и повечето родни продукции. Режисура, опер. майсторство, монтаж, сценарий и актьорска игра са главните елементи, съставящи аудио-визуалното произведение. Родните кинаджии трудно напипват дори едно от тях, което е плашещо – това едно.
Второ, и аз съм на мнение, че имаме много талантливи писатели и малко талантливи хора зад камера. И най-тъпият американски филм е поне добре снет. Не използваме таланта на писателите, които имаме, за да създадем нещо сериозно, интересно и заплетено, ами правим разширени версии на Комиците и тем подобни, вследствие, на което се раждат недоразумения от сорта на Ракия Sunrise.
Трето, образованието и начина на поднасяне на материала, поне при нас, е сбъркано. Ще учим монтаж чак в трети курс. Противно на всичко, втората година ще имаме само теория. Първата година имаме 8 предмета, от които два свързани с кино. На мен не ми пречи, защото някой пусне ли ми мухата за нещо, след като се прибера се опитвам да намеря всичко свързано с тази муха. Повечето неща, които учим в момента, ги бях прочел много преди да започна да следвам. Лошото в случая е, че се създава много некачествен материал, който смята, че преподаването в университета е достатъчно. И се стига дотам, че вместо нормален диалог, се заснема две мечета, които побутват с ръка и се търси само правилното поставяне на камерата, що се отнася до линията на взаимодействие.
Много съм съгласен с човека, който каза, че ако българското кино продължи да върви в тази посока, със сигурност ще се върнем в начална позиция, когато си казвахме: „Това е българско. Ааа не!“ И хората ще са прави. Как да гледам „Шменти-капели“, след като съм гледал „Артистът“. Някак си, не е естествено. 😀 В крайна сметка, това е лично мнение, но си мисля, че трябва да сме критични, а не снизходителни. Иначе хората, които правят филми ще продължават да ги правят, казвайки си: „Какво ми пука?! Нали ще направи пара!“
Кристиан Валентинов, нямаме талантливи писатели. Или ако имаме, то те са порязвани жестоко някъде по веригата и на бял свят излизат само и единствено недоразумения на смотаните писатели. И зад камера нямаме хора. Аз мисъл зад камерата съм виждал май само от Шолев. Но недоразуменията ги награждаваме масово. И те пристигат с голямо самочувствие, а излизат с тройно. Аве е светъл пример – изключително празен филм, нищо, а и хората си го показаха това излизайки от премиерата, тотално безсмислен и изсмукан от нищото. Но понеже няма друго – обра всички награди. И брато, не обръщай толкова внимание на образованието. Има едно видео из ютуб на Сам Рейми, той обяснява какво е нужно. Снимай всяка седмица, монтирай всеки ден, пиши всеки ден, пък ако го имаш у себе си ще станеш добър. Едни от най-големите в киното, никога не са го учили, просто гледат и снимат.
A с kиното у нас сме тотално в грешна посока в момента. Тва че започна да се снима на кило, не значи че вървим напред. Киното ни ще тръгне напред когато се появи някакво разнообразие. Което днес липсва тотално, снимаме тук-там нещо ала комиците, и всичко друго ни е тегава драма за фестивали. Моите предложения за насилствено налагане на разнообразие са: Да се разпуснат всички възможни държавни комисии, които действат в момента – от БНТ, през НФЦ, СФЦ, МФЦ и тн. Да се забрани участие на български филми по фестивали, независимо дали у нас или в чужбина, така ще започне да се снима за хора, а не за кино-критици и журита, защото разликата е огромна. Забрана на хора над 50 години да снимат филми у нас. Държавни субсиидии се дават само за дебюти, като е задължително те да са жанрови. Да се забрани напълно, поне за 5 години, у нас да се снимат любовни драми и техните вариации, а ако може и драми като цяло, така ще се стимулира някакво мислене у тия велики творци, а не просто бъркане в торбата на Шекспир и преработване на някой негов сюжет. Задължително е да се закрие Натфиз. Да се спре с фалшивото мазнене по сайтове, телевизии и преса по разните му там велики творби. Забрани се използването на проститутка като герой, и показването на цици отново поне за 5 години, бая режисьорчета са големи чекиджии, примерно в ТИЛТ, всяка една сцена с голата Радина беше абсолютно ненужда и безпредметна и беше сложена само за журита. Както и 70% от филма като цяло. Някак си да убедят Бахаров (старши, къдравия боклук не става за нищо) да остане малко в театъра и да спре да се снима във всеки филм поне за 5 години, това важи и за другите вечни лица. Мога да продължа още, но това е добро като за начало. 🙂
Радвам се да чета питащи мения – на мислещи хора …
Зара и съпругът и се надявам също така да са се върнали тук поне веднъж – за да установят, че задаването на въпроси е съществена част от търсенето, което не може да спре като опънем ведър транспарант на който пише: „Единствения начин да се научим да правим кино е просто да го правим и да ставаме по-добри с всеки следващ филм. Хайде да сме по-позитивни.“ и ние да седим отдолу широко усмихнати … За някои хора е ок – за други не е, защото мислят, че е кръгла идиотщина…
Всъщност двете неща могат съвсем мирно и уважително да си вървят паралелно – Но от малкото, което чета горе за режисьорското образование горе тръпки ме побиват. Аз 90-те избягах от българското образование и не съм го докосвал ever since … Сега сме 2012 и това, което чета за тази „програма“ ми прилича на ‘края на историята’…
@Бехеровка,
Съгласен съм с много от нещата, които казваш. Влезнах, мислейки, че нещата ще са много по-различни, но уви, сгрешил съм. За НАТФИЗ миналата година дадох 240лв. за консултации, на които първото изречение беше следният въпрос: „Какво правите тук?“, последван от „Който иска да си тръгне, защото в тази работа няма хляб.“ Покъртително отношение, което ме потресе, имайки предвид, че 240лв. не са малко пари. Поне за мен.
Най-хубавото на това, че влезнах е, че намерих хора, с които формирахме екип и искаме да работим заедно. Също така, всеки от нас гони различни професии, свързани с киното. Другият много хубав момент е, че предметите, които изучаваме (извън киното) са ми изключително интересни и разбрах, че имам страст към философията. Поне при мен се случи така, че разбрах за това мое увлечение след като започнах да навлизам в тази материя. Но това е друга тема. Важното е, че приеха 70 човека, което прави над 80 000 лв. само от нашата специалност. На фона на това, имаме две камери, две сапунерки и няколко прожектора. Втората година нямаме никаква практика, което е меко казано глупаво. Чак третата ще учим монтаж, което, както казах по-горе за мен не е проблем, тъй като се образовам сам. Проблемът е, че се надявах да имаме поне повече практика, свързана със светлината и изразните средства на киното. В момента имаме един път на седмица, по час и половина, като 40 мин. отиват за говорене.
От тези 70 човека ще излезе много, ама много лош материал, който ще прави подобни щуротии, които наблюдаваме в момента. Това ме дразни повече, отколкото всичко друго. Хора, които превръщат киното, снимайки филми, в боклук. В същото време, хората, които в момента правят аудио-визуални произведения снимат едни и същи истории с персонажи, на които са сменени само имената.
Иначе ми е ясно, че най-големите в бранша не са следвали, а са снимали непрестанно, но тук нещата стоят по друг начин или поне беше така, преди масовото навлизане на цифровите технологии, които правят качествено видео. Пътят е в независимото, защото има достатъчно млади хора, които искат да скъсат с тази непонятна за мен традиция да се снимат едни и същи филми и да правят сериозно и качествени продукти.
Като цяло, всичко е много объркано при нас и е с главата надолу, но ние, младите (и не само) ще трябва да продължим да упорстваме. Иначе ще се претопим в посредствеността, каквото е киното ни към този момент.
гледаах го филмът, жална работа! Можло е да има некъФ замисъл у началото, ма направата му е под всека критика, добре че билетите беа еФтините, оти щех да се бием с охраната да си земем парите на излазане … верно смеях се и я, 4-5 пъти, ма за комедия това си е многу зле, е я на Титаник съм се хилил повече … то убаво пародия, пародия, ма ако некой успее да му направи пародия на тоа филм, че го признаем. Кристоф Ламбер, не че е най-големио актьор, ма явно и он го е чел сценариа на тоа кножовно-македонски-родопски български, за да я земе таа роля. И кат споменаа диалекта – тва бе мноо слабо изиграно, или че говориш на лещенски или на книжовен, тоя микс го нема никъде де го беа сабрале, те на тва се смея и я.
Абе со кратце, се едно изпи 3 врели бири, те така ми бе на финале гранде
@Вуте
Трябваше да те използват теб за консултант по езика. 🙂 Опитите в тази посока бяха жалки.
@Кристиан Валентинов
@Бехеровка
Най-накрая, някой да изрази обективно мнение за положението в българското кино. И както каза Бехеровка, че дори и да имаме талантливи писатели, те са порязвани, някъде по веригата, същото се случва и с българското кино и музика. Културата ни в момента е пълна плява. От до. Не съм сигурен, че постоянното блъскане на творческите глави в стената на българската култура, могат да детронират обграждащата ни посредственост. Но, сляпата вяра е свободната воля.
Абе, не става тая работа както я мислите. Вие искате братя Люмиер да измислят киното и след една година, хоп, „Гражданинът Кейн“ или пък ‘Star Wars“. Как точно ще стане това? Дайте малко време на нещата, не може да се строи отгоре надолу.
И на нас все някой ни пречи, било то институции, пари или парашутисти. Земете се стегнете щом ги разбирате нещата и предложете нещо свястно!
Дринов, въпреки, че киното е сравнително младо изкуство, то все пак е на 100 години, което от гледна точка на времето, никак не е малко. „Гражданинът Кейн“ е филм направен преди седемдесет години. И след целият този период от време, в което киното се е развивало и обогатявало, в 2012 да направиш филм като „Шменти-капели“ е най-малкото неадекватно. Каквото като киното търпи своето прераждане в нашите ширини?Да не би да е измислено преди двадесет години, че тепърва да прохожда и това да са първите опити за направата на филми?
Истината е, че всеки, който напипа малко връзки започна да снима. Изразните средства и всичките драматургични тънкости са факт. Това, че тук никой не си дава зор да прочете за какво иде реч, е друг въпрос. В ерата на цифровите технологии и в държава, в която всеки може да сваля и да гледа почти всеки, който си поиска, е грехота дори да не се прави опит да се копират големите. 🙂
кат ви четем ми се чини, че се отнесОхте … тоа филм не е правен за много умните кат вазе, а за простите кат мене. Ма щом и на мене не ми ареса, явно не стаа.
@Кристиан Валентинов
Общо взето е така, родното кино сега тепърва прохожда след тежка мозъчна смърт. Няма как да тичаме, преди да сме направили първите стъпки.
Същото е и със спорта, няма как сега изведнъж да извадим олимпийски или световни шампиони – не става само с гледане.
@Дринов
При все толкова многото добри примери на държави, в които има войни и въпреки всичко хората правят качествено кино, нямаме оправдания за помията, която ни се изсипва, що се отнася до голям процент от филмите в последно време. Лошото е, че тези, които имат шансът да направят нещо, дори и не се опитват то да е малко качествено и да се доближи поне в малка степен до добрите произведения.
Не казвам, че трябва да направим нещо от ранга на „Кръстника“, но поне да има някаква нова, интересна и свежа история, която да излезе от рамките на мутренското, прехода или ситуационната комедия.
Струва ми се, че за да поставим България отново на картата на Европа, що се отнася до киното, трябва да се стремим към пробив на някой и друг фестивал и да завоюваме успех на въпросния. С филми като „Шменти капели“ и прочие, това просто няма как да стане. 🙂
Ти спомена и обърнатата пирамида. В момента поставяме някакви основи. Съгласен съм. Проблемът е, че те са много нестабилни и ще се нуждаят от укрепване. И то бързо. 🙂
Да си го кажем честно, България, с много малки изключение, никога не е била на кинокартата на Европа.
Сега повече няма да говоря, че току-що се върнах от новия български филм и нека да кажа, че фактите не са в моя полза. 🙂
В някаква степен е била, според мен.
За кой нов български филм говориш?! 😀
Да, в Източноевропейска степен, може би. 🙂 🙂
Говоря за стария „нов“ български филм „Зад кадър“. 🙂
Слаб филм.
Този „Зад Кадър“ – с извинение – ми беше ясен с минимални (в размер на между 5 до 15 минути) усилия от мен да се запозная – – –
Единствената ми мисъл в главата – преди съзнателно окончателно да затворя страницата бе „А какво може да направи някой с подобна история….“…сега дойдох да видя какво ново сме споделяли тук за Отмъстителите …и се препъвам в неизбежните мрачни мисли за нещо, което бях забравил…
Защо споделям тзи моя мисъл ?
Защото очевидно е била много умна в аванс …
И ще продължава да е такава – докато някой който е направил житейски (и всякакъв друг избор) различен от моя – и оправдае този свой избор …:))
Историите ни заливат от всички страни – те ни бият по главите да го кажа на разговорен език – ние просто не ги разбираме в дълбочина – туй то …
Страна без нито един нобелов лауреат – за нищо – никога – очевидно не е по задълбочаването и ровенето и постигането на успех като се гони нещо до баш най-горчивия му край …
Колко нобелови лауреати имат страни като Босня и Херцеговина ? Хърватска ? Гърция ? ‘Ужасната’ в момента държава Беларус ? Чехия ? Унгария ? Румъния ? Украйна ? ….
Да не говорим за „тъпите“ американци ? Които са спечелили близо 40% от всички нобелови награди във всички категории …..
Очевидно нещо много съществено ни куца – и ни липсва – и даже не го рабираме какво е –
И естествено, че едното има връзка с другото, което има връзка с третото – и после с всичко останало … Връзките между нещата е едно от многото други неща, които не разбираме …:)))
Иво Андрич е босненец.
Друга гледна точка е, че не ни липсва нищо, а че имаме прекалено много от други качества, които „еволюцията“ на другите нации е изоставила преди доста време. Много трудно ще си превъзмогнем комплексите.
Гледах филма 2 пъти в рамките на една седмица! Много е хубав. Една мила любовна история, наситена със свеж хумор, прекрасни гледки от България и Франция и невероятната френска музика като фон. Аз съм франкофон и може би пристрастна, но все пак: АМАН от побоища, насилие, кървища и тем подобни глупости!!!!! Имахме нужда от такъв филм! Поне ние жените:))) Въпреки че и приятелят ми го хареса и доста се смя!
Браво, Ники ( ако четеш коментарите)! Страхотни сте! Желая ти успех в професионален и личен план!
филма блести заснет светло и ясно малко като дълга реклама на прах за пране с Кристоф Ламбер и замъци като в Гулденбургови, a Илиев се носи из продукцията като бял рицар (или като кур на вилица може да се каже) .
Не живея в Б-я от десетки години. Гледам българско кино по Интернет или, когато някакъв филм пристигне за Фестивал. Вчера гледах „Чужденецът“. Смешните сцени, не можаха да компенсират цялостното усещане за НЕдобър филм (независимо двете награди, на които бил носител).
Вижте, аз лично изобщо, не страдам, че нещата за Б-я се представят така, на мене това нито ми помага, нито ми вреди, но все пак… Има едно все пак, което остава и, което е това, как в край на краищата и, с какво впечатление чуждият, НЕбългарин зрител, непознаващ Б-я и нейните порядки понастоящем остава след гледането на този филм.
Да оставим няколкото смешни случки, на които залата реагира, но от там насетне…От там насетне цялото представяне на случката, независимо нейния пародиен характер остава зрителя убеден, че Б-я е странно място сред планински чукари, разполага с летище, няколко автомобила за пришълци, счупен влак, а семейството там е в арабски стил с много дечурлига (в случая попораснали), занимава се първобитно със скотовъдство, мъжете там са пословични пияници, жените са с потресаващ вид и обноски и въобще алековия бай Ганьо, не е помръднал и с инч в някаква посока – с две думи времето в Б-я е спряло… Всичко това на фона на една прекрасна френска мадам, хубавата къща и прочее, бонвивана съпруг, интелигентния ѝ син със, забележете(!!!), български приятел, който обаче е френски възпитаник.
Предполагам, че става въпрос за лоша режисура, не съм компетентна, понеже не познавам „кухнята на киното“, но това не ми пречи да съм ценител на същото. Има начини, обаче, знам, с които би могло общото впечатление да бъде преобърнато и посланието за посредственост на нацията и държавата, като цяло да се представи в друг план, реалистичен… Или поне да се постави отчетлива подчертавка, за това, че иде реч за пародия, а не за реалност в кристален вид – впечатление, с което, повярвайте ми, всичките ми приятели, които, не са българи останаха след прожекцията.
И този диалект… Какво щеше да загуби филма, ако диалекта липсваше – повече от ясно стана, че момичето, не изигра добре диалекта. Ако насред обикновения ѝ български внезапно „цъфваше“ някоя дума на диалект, само усещането за пародия би се подсилило, а нелепостта от мъката на актрисата да изиграе сцените, дето трябва да говори би ѝ била спестена…
@Савана
абе ей ти какво си мислиш че не може да има французойка с Български приятел ли
Кво само българките ли може да се ебете с чужденци ….айде отивай си при циганина с който се чукаш и си стой където си ….в Бг не ни трябват комплексирани курви дето като са се наебали с някой мангал си мислят че са открили морзовата азбука
@Георги
Необходимо ли е?!
Геори, нямаш акъл за 5 стотинки брате. Въобще не си разбрал какво казва Савана. Ха прочети пак, помисли, па пак заповядай.
Страхотен филм браво на Ники Илиев и на всички в екипа.
Ей,стига сте плюли. И стига сте се правили на големи филмови разбирачи.Това е филм, който отдавна не е имало по нашите ектани.След“ Господин за един ден“ ,това е филма на който най много съм се смял и кефил,от българските.Браво на всичко в този филм,а аз съм голям фен на киното.
Който не харесва филма и не му е смешно и забавно или няма ,чуство за хумор (значи е тъпанар от всякъде и е комплексиран) или не е българин (тогава му е простено).
😀 😀 😀
личи си, че Емо е голям фен на киното 🙂 🙂 🙂
MadMax
Ха-ха-ха. Така е. Хич не му е чужд светът на седмото изкуство. И Феликс Баумгартнер от ръба на космоса би го видял.
Здравейте, казвам се МТК и съм тъпанар от всякъде, комплексар и не съм българин.
Олекна ми!
Ооооооо даааааа!!!!
Прав е МТК – олекна ми!
И аз не съм балгарка и съм от тъпанарите от всякъде.
Бъдете здрави!
МТК, последно, на кирилица или на латиница се изписваш? 😉 😉 😉 😉 😉 😉 😉
В Замунда или по телевизията? 🙂
Покъртително тъп филм!!!
Филмът е чудесен и забавен. За нас, далеч от родината всички природни родни картини са деликатес и лукс, който с пари не се купува и затова тази романтична комедия ми хареса много. Имали сме подобни ситуации – наши приятели гостуващи в България и сценките от отдавна и от сега -безметежно се повтарят. Сблъсъка на различни култури е неизбежен и опита да се представи той чрез частния случай: българско село спрямо столицата на Франция е похвален и доста успешен. Който от коментиращите в този панел може да го направи по-добре нека го направи, а не само да критикува. Кога ще станем по-позитивни по отношение на родното и ще престанем да се прехласваме пред подражания на западното и чуждото или дори да го възприемаме като критерий за „добро“ не знам. Това е един и от основните лайтмотиви на сценария (италиански знае главната героиня, ама книжовен български не е научила като хората! ). Жанрът на филма е лек и няма за цел да представя или доказва научни факти, постижения на лигвистиката и т.н., а има за цел да забавлява и в моя частен скучай брилянтно го постига. И Ники Илиев е абсолютно чудесен, както и всички останали представители на актьорския състав. Хубав сценарич, добра режисура, забавни актьори, браво на всички!!
българин в чужбина пий си ксанакса редовно,ако обичаш.филма ,който харесваш е прекалено тъп даже и за роден филм:)
Една история за това как върнах съпруга си обратно. Моят свят и животът ми се завръщат! След една година на счупени отношения съпругът ми ме уведоми за причините. Чувствах се, че животът ми е на път да свърши, почти се самоубих, бях емоционално от много дълго време. (Благодарение на вещицата, наречена д-р Н. НАГА), когото срещнах онлайн. Един верен ден, докато плават през интернет, съм свидетел на свидетелството на този магьосник. Някои хора свидетелстват, че е върнал своето бивш гадже, някои признават, че той възстановява матката, изцелява рак и други болести, някои признават, че може да замени раздялата и т.н. Също така срещнах специално свидетелство за жена на име CINDY, тя свидетелства за това как тя е довела нейния приятел Ex за по-малко от два дни и че в края на своето свидетелство тя се отказва от имейл адреса си д-р NHAGA. След като прочетох всичко това, реших да опитам. Свързах го с имейл адрес ([email protected]) и обясних проблема, като ми каза да не се притеснявате, че след 48 часа съпругът ми ще се върне при мен. За моя изненада съпругът ми дойде при мен и ме помоли да му простя. Решихме проблемите си и сме по-щастливи от преди …
Д-р НХАГА наистина е талантлив човек и няма да спра да го публикувам, защото е чудесен човек … Ако имате проблем и търсите истински и истински специалист за решаване на всички ваши проблеми. Това е легитимно. Свържете се с него на имейла му ([email protected])
Много тъп филм.подронва авторитета на българката.къде тоя тъпанар е видял неграмотна българка,а и родителите пияници .тоя тъпак си мисли че е направил някакво филмче,но се лъже