Трудността да се ориентираш в „София филм фест“ идва както от богатата програма, така и от леко хаотичното програмиране. Фестивалът е разпръснат в целия град, въпреки желанието НДК, където се помещава щабът на организаторите, и пресцентърът „Мати“, да е опорна точка на събитието. Така прожекции имаме в зала 1, кино „Люмиер“, Дом на киното, „Одеон“, ЕБКЦ, Синема сити (на вниманието на всички, които смятат, че фестивалите у нас се провеждат само в пост-соц обстановка!), Френски културен институт, Чешки център, Гьоте институт и дори Военния клуб. Така за най-сериозните фенове и притежателите на баджове с много свободно време се получава едно тичане от кино в кино, чиято идея е да изгледаш максимум филми, които няма да видят разпространение у нас след това.
Опитите за фокус в програмата също не са на едно място. Например иранският „Раздяла„, който спечели „Оскар“ за чуждоезичен филм и за мен е едно от най-дългоочакваните заглавия на български екран, е успял да се дореди само до една прожекция в Синема сити и една в зала „Люмиер“ в рамките на фестивала 9-18 март. По-късно, по време на допълнителните дни, ще ни го покажат още веднъж в Дом на киното. Препоръчвам го горещо.
Другият филм, насочен пряко към болни киномански мозъци, е „Метрополис„. В контекста „нямото кино е на мода“, класиката на Фриц Ланг от 1927 г. ще се прожектира за пръв път в реставрирания оригинал, 30 минути по-дълъг от това, което ни е познато досега. 16-милиметровата лента бе открита през 2008 г. в Буенос Айрес. Прожекцията е с жив съпровод на пиано от Маркус Хорн на сцената на „Люмиер“. О, йе!
Всъщност в зала 1, която отдавна не успява да се напълни от кино, разумно са програмирани само 5 филма, два от които български – „Аве“ на откриването и документалния „Стоичков“ на закриването, когато се връчват и наградите на фестивала. (Това означава, че прожекцията ще започне с час и половина закъснение.) Един стар – класиката от 1981 г. „Огнените колесници„, заради гостуващите Бен Крос и Хю Хъдзън. На практика „Хавър“ на Аки Каурисмаки е единственото истински ново заглавие в тази „предна линия“ на фестивала, той пък ще привлече толкова малко публика, че остава загадка защо е програмиран точно така. Покрай премиерната прожекция на „А защо да не живеем заедно“, започнал пътя си от продуцентската програма „София мийтингс“ на СФФ, организаторите плахо споменаха, че са „поканили“ Джералдин Чаплин, Пиер Ришар и т.н., което значи, че няма да дойдат. Останалите лауреати от европейски фестивали са програмирани в по-малките кино – „Имало едно време в Анадола“ на Нури Билге Джейлан, „Момчето с колелото“ на вечните фаворити в Кан братя Дарден, „Торинският кон“ на Бела Тар и „Фауст“ на Александър Сокуров ще трябва да търсите предимно в „Люмиер“ и другите по-малки салони на фестивала. Интересен е норвежкият дебют „Happy, Happy„, с две награди от „Сънданс“. Скандинавско кино, оценено в САЩ, не е толкова честа комбинация.
Ако трябва все пак да изтъкна един-два по-обемни акцента, това безспорно са българските и балканските филми. „София филм фест“ е силен в тази част от програмацията, не разчитам да ми покаже най-сериозното от новото британско или френско кино, или пък да доведе някакви сензационни гости. (Случвало се е, но тази година не е така.) В гръмко обявяваният „международен конкурс“ също далеч не всичко си заслужава гледането.
Българската програма е изключително изчерпателна. Досега не сме гледали „Аве“ на Константин Божанов, „Вяра, любов и уиски“ на Кристина Николова, „Момчето, което беше цар“ на Андрей Паунов (документален), „Миграцията на паламуда“ на Людмил Тодоров – показван еднократно досега и, по клетвите на автора си, няма да има разпространение в киномрежата; новите „Корпус за бързо реагиране“ и „Чужденецът„, който ще вървят паралелно и в комерсиалните киносалони; познатите „Кецове„, „Операция Шменти капели„, „Островът„, „Цахес„, Love.net, „Още нещо за любовта„, „Корави старчета„. Не е тук мястото да коментирам качествата им поотделно, но ми харесва идеята, че човек може да навакса, ако се интересува от български филми – било то от професионално или зрителско любопитство. Отделно е широко застъпено родното документално и късометражно кино.
За балканските гости и техните филми вече стана дума в предишния текст на „Операция“-та, така че за тях по-подробно прочетете в сайта на феста. Фестивалът несъмнено е с много добра репутация в региона.
Лично мен ме забавляват секциите „Най-лошите филми на света“ – с „Астро-зомбита„, „Оргията на мъртвите“ и „Взводът на куклите“ – смятам, че заглавията говорят сами по себе си; и мързеливата селекция „Кино и вино„, включваща „Добра година„, „Отбивки„, „Мондовино„, „Средиземноморска диета“ и, незнайно защо, „Едит Пиаф„. Предполага избор на кино, което е близко до бар.
Накратко, афишът е богат (общо над 250 заглавия), но хаотичен, четете програмата добре и си водете бележки, за да не си губите времето. Ходете навреме на прожекциите на по-атрактивните филми в „Люмиер“ и „Одеон„, за да не останете без място. Никога няма да забравя гледането на „Буена виста сошъл клъб“ и „Порейки вълните“ права до стената, съответно в „Люмиер“ и вече несъществуващото „Ново кино Славейков„. Опасявам се обаче, че в тазгодишната програма има сравнително малко филми, които заслужават да им стоиш 2-3 часа на крака. А като че намаляват и зрителите, готови на това. „София филм фест“ безспорно е най-голямото киносъбитие в България – като мащаб и смелост, но в последните години почва да се дави в собствената си големина и да не му достига капацитет, за да е истински вълнуващ. Дано това да се промени!
Анита, „Едит Пиаф“ е в Кино и Вино, защото се казва: Едит Пиаф: Животът в розово 🙂 ще пием розе!
Не разбрах много частта, че не му достига на фестивала капацитет, за да е истински вълнуващ, обясни по-подробно какво имаш предвид, моля….
Ха-ха, мислех, че виното трябва да е вътре в сюжета на филма 🙂
Лора, сложно е и затова само е загатното в текста, не съм сигурна, че мога да го формулирам в едно-две изречения, но ще опитам. Не става дума за административния капацитет, с него мисля, че сте напреднали доста в сравнение с близкото минало.
Обаче някак ми стои фестивалът много голям и разпилян в последните няколко години – то не че другите фестивали не са така, но действително ми липсват акценти, които истински да привличат вниманието – моето и на публиката, евентуално, не се наемам да преценя вместо нея.
Знам, че няма да ми повярваш, ама са ми малко истински хубавите и съществени филми, които безапелационно трябва да се гледат – реално тази година за мен наистина са Раздяла и Метрополис, както е и в текста, просто съм в чуденка на какво друго да отида. Знам, че има и много други, които си струват, и се опитвам да ги избера, но не става лесно. Някак си има твърде много филми на прилично ниво, сред които обаче не е съвсем лесно да уцелиш верните. А пък има и доста по-посредствени, няма как да е без тях.
Хайде сега постави се на мястото не на организатор и човек с бадж, а на киноман, който иска да задели 50 лева и да гледа примерно 5 или 10 филма от целия фестивал, и да се накефи на прекрасно кино, каквото рядко гостува в комерсиалните кина – кои би му препоръчала с чиста съвест?
Гостите също са олекнали, в сравнение с предишни издания, където са идвали някакви супер имена. Няма да се лъжем, покрай по-големите събития програмата е пълна и с доста незначителни, за които се прави пиар и чудо 🙂
Когато писах изречението, че фестивалът има блестяща репутация в региона, наистина го мисля. Но е факт, че му липсват истински големи имена в европейски и световен контекст, не балкански и източноевропейски. Има години, в които това не е така, но сега е така и пиша конкретно за изданието 2012 г.
Освен това има някакви огромни гафове отвреме навреме, примерно с Пина по-миналата година – то щеше да идва Вендерс, пък нямаше, пък 3д копието това, пък прожекцията онова… в крайна сметка се връщаха пари за билети и т.н., не съм съвсем наясно със спецификата на ситуацията, затова пиша наизуст по тази тема, ще се радвам да ме коригираш и изясниш.
Горе-долу за това се сещам сега, ако ми хрумне друго, ще пиша още. Надявам се да няма обидени, когато коментираме такива неща.
http://grosnipelikani.net/modules.php?name=Reviews&rop=showcontent&id=28
Ето този текст на Нева Мичева за едно доста по-старо издание на фестивала предполагам, е фрустрирал организаторите доста. Някои от нещата са се променили към по-добро, други за съжаление не. Аз не бих го написала точно така, но го изчетох с удоволствие навремето, помня 🙂
Тя държавата не се е променила много като манталитет или каквото и да било друго, какво остава за филмов фестивал.
Включването на Синема сити е по-скоро за отбиване на номера и не искам да коментирам като как точно ще се излъчват филмите там.
Разпиляването в програмата на феста продължава да тече с пълна сила, а огромната бройка филми е само поради една единствена причина, която е добре известна на всички от екипа на фестивала и малкото останали професионалисти в тази държава.
Не искам да омаловажавам постигнатото през годините за налагането на марката София филм фест, но в сегашния си вид формата по-скоро кара на предсмъртни издихания и е нужно да се преоткрие спешно. Спасява го извоюваната монополна позиция и липсата на реална фестивална конкуренция от такъв калибър, особено в комбинация в съчетание със София мийтингс.
Аз лично като потребител никога не бих си платил билет за някоя от клоаките, в които се прожектират филмите от феста, а с бадж също не виждам чак толкова за какво да се прежаля.
Някои хора твърдят обаче, че ентелегентната публика настоявала да си гледа арт филмите в Дома на киното, дори когато същите имат прожекции и в по-модерните мултиплекси, които често също са под всякаква критика.
Абе въобще направете си условия за гледане ет хоум – това е истината. Нито ще ви хрупа някой на главата, нито ще се заливат тийнейджъри от смях на сериозни драми, нито ще миришете на гробницата на мумията.
Киното, разбира се, няма да се затрие само защото в България няма условия за адекватен показ на филми, така че приятно гледане.
На изпроводяк едно уточнение – в мултиплексите също вече пестят от парно, сами се сетете в кои.
@Анита
Абе то, около Едит Пиаф се лееше нонстоп алкохол, не може да не е имало и розе…..
Благодаря за положителното отношение и аргументите за другото. Няма обидени, така де, аз не съм обидена, защото нещата наистина са различни в различните години и селекцията и гостите зависят от много неща – първо от филмовата продукция през годината, а след това от много други различни, по-малки, но оказващи влияние фактори. Да не влизам в чак такива подробности, но ако имаше възможност, гостите щяха да бъдат още повече и по-безапелационни.
Знам, че подборът е труден, когато човек е без бадж и трябва да заделя за определен брой филми. И за мен би бил труден. Сега бих могла да препоръчам няколко заглавия, ако искаш, като човек ровичкал за ВСИЧКИТЕ, макар на вкус и цвет товарищи нет 🙂 Моите предпочитания ще ме пратят на всички скандинавски филми, например. „Звяр“ на Кристофер Бое как да го пропусна, като „Реконструкция“ ми е а топ 10 за всички времена….
И още… Понеже имам специално отношение към Чехия, ще изгледам и „Оттегляне“ на Хавел, макар да не очаквам да е шедьовър. Както и „Алоис Небел“ – малко перверзно – чешка, черно-бяла анимация за възрастни… Ще гледам „Аве“ и „Вяра, любов и уиски“, защото не искам да пропускам новите български заглавия. „Бъдещето е завинаги“, защото харесах дебюта на режисьора преди две години, пак тук в конкурса. Ще гледам „Тришна“ заради индийската нишка 🙂 „Някъде довечера“ заради Джон Туртуро. От балканските филми румънските ме привличат от „4 месеца, 3 седмици и 2 дни“, който страшно ми хареса, искам да изгледам всичко. Между другото, не съм голям фен на Данис Танович, да не кажа почти никакъв, ако не броим „Ад“, който е забележителен филм. Ако не си го гледала….. Документалният филм на Скорсезе за Джордж Харисън също ще го гледам, семейно, понеже сме фенове у дома на Битълс. „Испания“ ще гледам с любопитство заради Димитър Динев, който за мен е най-добрият съвременен български романист. Сега, секцията „Най-лошите филми на света“ е специално за Узумаки. Ще има запазени три реда за него – да не го безпокоят отзад, отпред и отстрани, докато на екрана зомбитата правят каквото е обичайно за тях.
Разбирам и за липсата на чак толкова значими имена. Както и за многото не чак толкова големи събития. Но пък, защо да няма много по-малки събития, особено ако има партньори, с които могат да се организират. Да, доста по-камерни са, и като таргет и като изпълнение, но всъщност големите фестивали са богати освен на основни програми, и на също такива по-малки, но многобройни съпътстващи секции и събития.
Да се надяваме тази година да мине без технически и организационни гафове, от които да страдат зрителите. Ние като организатори си понасяме последствията. За Пина не ми се говори, защото този филм е просто извънземен, според мен, и въобще не заслужи фалстарта, който му се случи миналата година. Нито преждевременното изненадващо затваряне на синеплекса току две седмици след премиерата му. Нито пък дето не му дадоха Оскарррррр, ама…
И така. Надявам се филмите, които изгледаш, да ти харесат. Хората, с които се срещнеш, да са ти интересни събеседници. Понякога, както сигурно ти се е случвало, най-неочаквано някой неугледен човечец се оказва много приятна изненада.
А ние ще дерзаем по организацията и ще събираме полезни идеи. Понякога, в практиката се оказва, че супер идеи не могат да се реализират току тъй, но дано да стават все по-малко, или ние – все по-креативни 🙂
@Алекс
Ами те промените по принцип стават бавно. Както се вижда, и положителното мислене. Затова пък на категоричните оценки сме спецове…
„Абе въобще направете си условия за гледане ет хоум – това е истината. “
Не, благодаря 🙂 Въобще не е същото.
@Анита
Абсолютно вярно!
За феста, аз съм на мнение, че трябва една идея да свие мащаба, но само от към бройка филми, нищо повече. Вместо 150 да са 70, например. Тогава ще се усети някакво повишаване в качеството на програмата, защото така влизат един куп глупости. Лично мнение. 🙂
Не мисля, че трябва да стигаме до крайности. Както се казва, за всеки влак си има пътници. Ако на мен не ми харесва някой филм, на друг ще му хареса. От тази гледна точка – колкото по-голям избор, толкова по-добре. Дето се вика, тази година само възстановената версия на „Метрополис“ да даваха, пак щеше да си заслужава (въпреки, че аз предпочитам версията със съпровод на симфоничен оркестър). Със сигурност фестивала ще спечели, ако се пренесе в нова, съвременна обстановка, но да се нядяваме, че един ден и това ще стане. Пък ако на някой не му харесва, винаги може да прескочи до Кан, Берлин или Венеция.
Не съм съгласен с аналогията с влаковете. По принцип това е вярно, но е тъп само заради двама души, единият от които автора на филма, да се поддържа нерентабилна линия. По правилната аналогия според мен е, че в момента СФФ е като блокбастър, направен да се харесва на възможно най-много хора и по тази причина е загубил качествата на онези филми, които наричаме изкуство. Малко да свием мащаба и да вкараме мисъл и ще стане работата. Стига разбира се да не опрем до другата крайност – филми, които за нищо не стават, но се бием в гърдите, щото, разбираш ли, са „арт“. 🙂
@Дринов
Не е точно блокбастър, защото щеше всичко в него да се харесва на всички. Сега има много неща, предназначени за по-тесен кръг от хора. Е, надявам се – по-широк от двама души, единият, от които авторът на филма :)))))
@Иван
Можем и до Карлови Вари да прескочим, там има какво да научим за омайване на публика 🙂
@Лора
Блокбастърите на всички ли се харесват? Не! Когато го правиш за да угодиш на всички и стават помии. Няма идентичност, няма нищо.
Както знаеш обаче, аз съм фен и желая огромен успех! 🙂
За трети и предпоследен път се опитвам да се ориентирам в сайта на фестивала –
Незнам дали размерът тази година рефлектира и върху това за кои филми човек може да прочете нещо в сайта – и за кои не може …Аз не съзрях да има някаква нарочност или закономерност…
Отивам да си взема каталог – сега гледам списъка по рубрики …и неподправените ми мисли са следните:
Ще се опитам да организирам (което винаги предполага планиране за оставяне на деца – взимане на деца след това и наличие на поне още един наистина заинтересуван) посещение на ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ В АНАДОЛА- всичко което съм чел за него е стресиращо… а и споменът за ТРИ МАЙМУНИ ще направи и най-трудната организация възможна …:)…това е единственото сигурно за мен към момента…
РАЗДЯЛА е задължителен – според мен …Бих го гледал втори път с някой, който е пропуснал …
Иначе ‘червената лампа’ се запалва от любопитство и интерес като виждам следните неща:
3 или 4 румънски филма, които събуждат сериозно любопитство без никаква отсянка на ‘едно наум’ … Единият вече е зареден за home синема …
Новият документален МОМЧЕТО, КОЕТО БЕШЕ ЦАР
БРУЛЕНИ ХЪЛМОВЕ – на най-добрата (ми хрумна да кажа на днешния ден) според мен жена режисьор Андреа Арнолд…Позволявам си да сложа линк на трейлъра само, защото той е различен от 100% от всички останали трейлъри:
http://www.youtube.com/watch?v=kUWOCd894-Q
ДЪРВОТО НА ЖИВОТА, който нарочно го отлагам …
THE SLUT
МОМЧЕТО С КОЛЕЛОТО – чака своя час в home синема –
ЛЮБОВТА НА РУСОКОСАТА – имам много ярък спомен за нещо много неочаквано и яко от преди 20 години може би …Искам да го гледам с някой, който нищо не подозира …Не бих казал нищичко за предварителна подготовка на придружаващите зрители …:)
BULLHEAD – не го виждам и това малко ме разочарова, защото искам да го прожектирам на кино – а не вкъщи … Дано да греша и да съм пропуснал –
Сигурен съм, че има филми за които нищо не знам и не съм чел, а ще ми харесат и като тези, които слагам най-най-най-горе в списъка …Понякога интуицията към нещо си и доверието към направен от друг избор – е водило до чудесни изживявания …Защо пък да не открия едно, две, три или четири неща за които и не подозирам …
От позицията на зрител не бих бил критичен за размера …Стефан Китанов от край време има неимоверно нанагорна задача – може би може да си позволи да експериментира с такъв или онакъв размер … Със сигурност нещата, които искам да гледам са доста повече от тези, които мога …това не би ми било повод за оплакване някакво…а обратното.
Това за сайта, обаче, ми се струва, че е проблем, който е fix-able, а стои unfixed …
And this is utterly frustrating …
Сега погледнах написаното преди 7 години от Нева Мичева – и никак не ми хареса …
Не е написано конструктивно – а някак по български …ехидно и безполезно …
Отдавна съм престанал да критикувам усилията на хора, които правят нещо трудно в България – ако веднага след критиката нямам лично от мен измислено и предложено икономическо устойчиво предложение за решение …
Всички други думи – са като тези цитирани думи – ехидни и неконструктивни …
И изобщо – ние идиоти ли сме да четем нещо подобно писано преди 7 години ?
Аз очевидно бях такъв – за период от 4 минути докато четях това безполезно нещо,
което няма да си правя труда да оборвам с умни аргументи …
И на мен не ми хареса текста на тази жена.
Аз си спомням един друг критичен поглед към феста, далеч по-оригинален, на Люба Кулезич. Виж тази пача, не е редовна. 🙂 🙂
„Брулени хълмове“ ще го гледам.Трейлърът сме го отбелязвали, доста е приятен.
@Дринов
Верно е това за блокбастърите, но пак някак си не мога да го наложа отгоре върху СФФ. Гледам с друг поглед, сигурно. Благодаря за пожеланията, да ти се връщат с много филми, които да ти харесат на него.
@Milbo
Дайте, моля ви, предложения за сайта – ще го фикснем, така и така важното е да е достъпен за зрителя, само че не мога да разбера какво точно си представяте. Имаме всички филми, надлежно разположени по рубрики, тъкмо за ориентир. ВСИЧКИ са там, ако някой липсва, значи просто не е в програмата… Пожелавам ви приятно гледане и не само пред хоум синема 🙂
Ей, обаче искам и все забравям да кажа картинката с портокала колко ме кефи.
@Лора
Взимам си думите обратно.
Проблемът ми бе, че нищо не излизаше като натисна повечето линкове – само заглавието …
И преди да си го помислих, че виноват може да е единият ми браузър (internet explorer) – не но го пробвах, че не ми се вярваше. Сега като видях какво сте написала опитах с google chrome и вече работи splendidly…Имало е смисъл да си кажа – разбрах, че при мен има проблем :)) Аpologies…
И няма какво да добавя сега – вече съм happy !
Така. Ще отбележа просто нещо ей така, да се намирам на приказка.
Безумие беше, че „Анонимен“ не излезе на голям екран в България, но още по-голямо безумие е да го плеснеш по едно и също време с откриващата церемония. А също и да го сложиш в кино Люмиер, където картината не беше на фокус ъф корс.
А понеже някой опита да намекне, че видиш ли ето и Синема сити вече е на разположение, то защо подобен епичен филм не се прожектира в нормални условия, така че хората максимално да му се порадват?
Да не говорим, че пак имаше стъкмистика ин дъ ласт момент кой да избива субс, което нито е за пръв, нито за последен път, но разбира се оптимистите ще кажат, че промените към хубаво стават бавно. То и наште държавници така ни убеждават вече повече от 20 години.
А и на изпроводяк още един въпрос във въздуха. В каталога на феста на 2 големи страници има реклама как зала 2 видиш ли е реновирана изцяло и очаква своите филмови премиери. Та защо не я показахме на хората вместо да залагаме пак на Люмиер питам аз?
“Анонимен” е за тесен кръг така че за разпространение не можем да говорим. Същото важи и за полушедьовъра на Сокуров – ” Фауст” . Прекалено театрален , и типично по немски муден филм с продължителност 140 минути. Внимавайте с него. Който е харесал арт хауса на Тар – ”Торинският кон ” , вероятно ще му допадне.
@Milbo
Е, радвам се, че сте хепи. Дано след фестивала сте хепи, хепи. Между другото имахме технически проблем един ден, може и тогава да сте пробвал заглавията. Но бързо го ооравихме, уф 🙂
@Алекс
Въпросът за зала 2 трябва да отправиш към НДК…
Виждам, че дискусията за гледани филми тече с пълна пара …
Гледах един румънски – и накрая неволно си помислих, че такъв филм днес, утре и вдругиден:
– не можем да напишем
– не можем да изиграем
– простата работа е най-трудната работа
и с това ще приключа темата.
Дринов – струва ли си според теб да се направи нещо като КОЙ ФИЛМ МИ ХАРЕСА НАЙ-МНОГО ОТ ФЕСТА …незнам в коя секция – Ако е глупава идея – простете …
Много ми е любопитно какво би споделил някой – защо в РАЗДЯЛА – раздялата бе неизбежна …?
Кажи – please – ако има някакъв buzz за нещо, което аз пропускам …
Идеята за „КОЙ ФИЛМ МИ ХАРЕСА НАЙ-МНОГО ОТ ФЕСТА“ е прекрасна, но за съжаление, аз няма да мога да направя подобно нещо. Ако някой се навие да напише с удоволствие ще го пусна. Място все ще се намери. 🙂
И пак за съжаление, не е мога да препоръчам нищо от програмата. 🙁
Пина!
Това е филмът! Влиза в личния ми топ 10.
Вендерс е направил нещо наистина страхотно, на нивото на Пина Бауш, но с кино средства. Просто потъваш в тази реалност. Най-много от всички номинирани тази година заслужаваше Оскар.
Ескперимент, при това успешен, но май заради жанра се е разминал с Оскара – не че това има някакво значение 🙂
Ще отбележа, че гадните човечета с баджове направиха всичко възможно да развалят удоволствието от гледането, като постоянно бодро търчаха нагоре-надолу и влизаха в картината. Наистина отвратителна организация на феста (:
Но… нейсе – краят оправя всичко 🙂
Пина е як. Но филмът е „Метрополис“! 🙂
А тези с баджовете са дразнещи, наистина. Знам, защото и аз съм такъв! 🙂 🙂