Боен кон / War Horse

Една от най-големите грешки, които можете да направите, е да отидете на „Боен кон” с очаквания да гледате нов „Спасяването на редник Райън”. Филмът е описван като „военна епика” и от определена гледна точка наистина е такъв, но преди всичко, той е екранизация на детска книжка за приятелството на едно момче (Албърт) и неговия кон (Джоуи), разделени от „ужасите на войната”, екранизация насочена към семейната аудитория и като такава съдържа елементи, които могат да ви се сторят почти нелепи, ако подходите с погрешни очаквания.

Семейният елемент обаче, не бива да ви притеснява чак толкова, особено ако сте подготвени. Излизайки изпод ръцете на големия Стивън Спилбърг, „Боен кон” е много повече от „семеен филм” – отвъд това той е визуално и емоционално пленителна история за силата на духа и ужасите на войната, която е своеобразен поклон към класическите „епични” произведения от златната ера на Холивуд – така че, не това е истинският проблем на филма, който му пречи да се нареди сред най-добрите творби на Спилбърг.

Като оставим всякакви предубеждения и нагласи настрана, филмът има два основни проблема: фрагментарната структура на разказа и определено тромавата първа половина. Романът на Майкъл Морпурго е изграден от няколко отделни епизода, свързани и представени от гледната точка на коня Джоуи, който всъщност е главното действащо лице – в романа чуваме неговите мисли – и се явява спойка между отделните истории. Това обаче, ако бъде пренесено на екран, очевидно ще създаде известни проблеми, тъй като едно е семейно ориентиран военен филм, съвсем друго е да имаме говорещи животни.

Боен кон

Нямайки как да разчитаме на този ключов момент от разказа се налага действието да се съсредоточи върху поддържащи герои от отделните истории, които обаче (в част от епизодите) са на екран за толкова кратко, че е трудно да изградим някаква връзка и да инвестираме емоционално. По този начин оставаме прости наблюдатели на случващото се, колкото и трогателни да са тези истории и при все визуалното съвършенство, с което са представени.

Осъзнавайки недостатъка на този тип разказвателна структура, авторите на филма са взели принципно доброто решение да отделят малко повече внимание на изграждането на връзката между Албърт и Джоуи, тъй като тя е гръбнакът на историята. В резултат началната част, в която Албърт обучава Джоуи, идва малко дълга и предвид факта, че тя е най-семейно ориентираната – необикновен кон, своенравна гъска и „чудото”, което събира селото, са като излезли от „Бейб” или „Паяжината на Шарлот” (а начинът, по който е заснето всичко само затвърждава усещането) – нещата леко натежават.

Все пак говорим за Спилбърг и тези съществуващи недостатъци се компенсират от други елементи, като вече споменатата визия, дело на големия Януш Камински, прекрасната обезоръжаваща музика на Джон Уилямс и чудесните актьорски изпълнения както в лицето на младите изгряващи звезди, така и на ветераните и разбира се, не на последно място невероятното изпълнение на конете във филма, които играят по-добре от доста хора, които се пишат актьори.

Във втората си половина „Боен кон” постепенно набира скорост и накрая галопира към силна и въздействаща финална част – включваща може би най-добрата сцена в целия филм, в която Джоуи е хванат в капан насред ничията земя, както и неподправена история на двамата противникови войници, които се опитват да го освободят – и разбира се, към очаквания (във всеки смисъл на думата) финал. А самият финал, сякаш за да ни напомни, че всичко което сме видели до момента е само приказка, пък била тя реална и изпълнена с ужасни и тежки моменти от нашата история, Спилбърг и Камински завършват със сцена (поклон) като от книжка с картинки.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

22 Comments

  1. То е ясно, че Спилбърг е единственият режисьор в момента, който може да се измъкне безнаказано с подобен безсрамно манипулативен филм и то десетилетия „откакто вече не ги правят такива“, но на мен по-интересно щеше да ми е да прочета какво се е случило със специфичния намигващ тон на Ричард Къртис.

  2. Скука и нелепици. Нищо особено или запомнящо се. Заради това, че изглежда наистина добре, може да се причисли към средняшките филми.

  3. Да ти кажа, има една две сцени с готин намигващ тон, но не са много.

    А любимото ми определение за филма е следното: „When it comes to Spielberg porn, there’s nothing quite like the real thing.“ Велико! 🙂

  4. Иска ми се да кажа нещо по темата –

    По стечение на обстоятелствата онзи ден гледах BULLHEAD – който ми причини смазващо филмово изживяване ….. ето по-краткия трейлър

    http://www.youtube.com/watch?v=tptYXAFKIR8

    Връзката е, че е номиниран за Оскар в Категорията за най-добър чуждоезичен филм … Нали сме в оскарова седмица …А пък това нещо по-горе ако не се лъжа е номинирано за най-добър филм (!?!?!)

    След подобно смазващо преживяване като BULLHEAD – което те преследва с дни – филми като горният наистина умаляват адски много – до степен на пълна нерелевантност – или някаква по-осезаемо видима преходност. В такива моменти презирам американските филми – които иначе ме ентертенват цяла година …

    Шансът на BULLHEAD да спечели според мен е 55-65% – предвид малко особения политически (предвоенен) момент свързан с Иран в днешно време…

    Разликата между иранския A SEPARATION и BULLHEAD е следната:
    иранския ти говори тихо и ти чуваш и виждаш всичко, белгийският крещи и ти също искаш да закрещиш.

  5. И аз по незнайно стечение на обстоятелствата гледах Bullhead (още през лятото), но ми се стори доста бавен… и, абе тегав. Дане кажа скучен.
    Но за мъжете, предполагам, темата е равносилна на древногръцка трагедия.
    Да номинираш Bullhead, а да пренебрегнеш Кожата… на Алмодовар, ми се струва леко недоразумение 🙂

  6. Габриела – без спойлери please !
    Филмът е ДЕБЮТ за режисьора. Защо са номинирали за Оскар този ДЕБЮТ и не са номинирали n-тия филм на Амодовар знаят най-добре тези, които са номинирали.

    Самият режисьор на BULLHEAD говори, е че филмът е нещо като ‘криминална трагедия’, а не ‘криминална драма’. Така, че концепцията за ‘древногръцка трагедия’ е съвсем на място.

    За първи път чувам, обаче, че тя може да се дели на полов признак 🙂
    Като оставим настрана факта, че случката се слу
    Много простичък въпрос: ако тази случка се случи на брат ти – това трагедия само за брат ти ли е ? Или ще има отношение и към теб…

    Нито Аристотел дели „състраданието и страхът от трагедията“ в своята Поетика на такива за мъже и такива за жени, нито този никумо неизвестния режисьор на BULLHEAD го прави. Никога не съм смятал, че „Танцьорка в мрака“ е само за „руски лелки, които да реват“ както казваше пък един мой приятел навремето.

    За да се опитам да се аргументирам защо нещата са много по-базови и независещо от пола на зрителя ще разкажа това, което самият режисьор разказва в едно интервю …

  7. Като оsтавим настрана факта, че случката се случва на ДЕТЕ
    (Дринов – we do need an edit button:)

  8. Иначе режисьорът във въпросното интервю преразказва баснята за жабата и скорпиона –

    Скорпионът моли жабата да го преведе през реката – жабата му се смее и казва, да бе да – ти ще ме ухапеш, скорпионът и казал, да бе да – нали ще умрем и двамата, ако те ухапя насред реката – ти от отровата ми, а аз ще се удавя; жабата се доверила на скорпиона и го натоварила да преминат реката; по средата на реката скорпионът все пак пуснал отровата си в жабата; преди да издъхне тя го попитала Защо ? на което скорпионът отговорил ‘не можах да устоя’ или ‘такава е природата ми’ …

    Според режисьора – или си жаба (дете) и не можеш да се защитаваш срещу силите от вън, или си скорпион и не можеш да устоиш на силите, които ти напират отвътре …

    Очевидно филмът борави с неща, като „природата“ на нещата – и в света в който живеем трагедията за един единствен човек (дете) – е трагедия за целия свят ….

  9. Milbo,
    аз нямям нищо против трагедиите по принцип, но в BULLHEAD нещо много не можах да я съ-преживея. Моя грешка, предполагам. Затова и беше сексисткия ми (сори!) коментар – все пак драмата е мъжка, не е толкова универсална.
    Това се случва на дете, да, ама то беше и извършено от дете, затова ми стоеше леко като инцидент. Пък и героя не приемаше положението си много достойно – конфликтът душа/тяло беше определено в полза на второто и нямаше вътрешно превъзмогване на деформацията.
    Но, разбира се, такава е историята. Героят не е философ и защо ли трябва…
    Всъщност това май беше най-покъртителното.
    За сравнение в „Морето в мен“ имаше подобен конфликт – героят искаше да има тяло и да бъде мъж, но Аменабар някак го беше извел много по-универсално.
    Още веднъж сори за сексизма 🙂

  10. @Gabriella
    Очакваме те с качествен хейт! 🙂

    Аз пък ще хода да гледам „Bullhead“ след… и аз не знам колко време, за да мога да се включа в темата. 🙂

  11. Защо думата „семеен“ е употребена 5 пъти тука при все, че Боен кон е толкова семеен колкото Редник Райън?

  12. Да речем, че е 30% „Редник Раян“ (от тях 10 се падат на Джон Уилямс, който почти е копирал няколко свои музикални откъса). Току-що го изгледах. Стори ми се леко неориентиран като насоченост, наистина, че първата половина идва малко тегава в един момент, но после нещата навлизат в обичайното за Спилбърг русло. На места се издразних от сюжетните решения, но като цяло всичко беше поносимо. Вярно, че някои от конете играеха по-добре от определени „артисти“. 🙂
    Огромен фен съм на работата на Камински и дори след този филм съм на мнение, че „Скафандърът и пеперудата“ е визуалният връх в кариерата му. (жалко, че Оскар за операторско майсторство през 2008 грабва „There Will Be Blood „)

  13. Кой от двата? 🙂 Имат стряскащо ниски оценки в Imdb, не че това винаги е показателно за качествата на даден филм, но нямам спомен да съм гледал нещо с незаслужена оценка под 6.
    Сега се каня да гледам „Fallen Angels“ на други двама мои любимци- Уон Кар-уай и Кристофър Дойл, че някак си съм го пропуснал.

  14. За „Lost Souls“ говорех, другия не съм го гледал. Нека да кажа, че той не е добър. 🙂
    Да кажеш дали “Fallen Angels” става. 🙂

  15. @MadMax
    Иам един филм с Даниел Брюл „Весела коледа“ („Joyeux Noël“), който целият се разказва за един такъв момент. По действителен слуяай е. 🙂
    Иначе конкретната сцена е много добра, но тази как се заплита коян е по-яка. 🙂

  16. Ще го потърся тогава да го видя … дано го има 🙂
    А иначе сцената със заплитането в бодливата тел е много сърцераздирателна … тази с ножиците поне бе забавна :))))
    Абе като цяло филма ми хареса … просто наистина трябва да си с подходяща нагласа 🙂