Ако ви е омръзнало от тийнейджъри супергерои и „origin” истории или пък от модерната, превърнала се в дразнеща истерия, „found footage” стилистика, то най-вероятно „Хроники” не присъства в списъкa ви със заглавия, които сте си отбелязали задължително да гледате на голям екран тази година. Тази разбираема, но първосигнална реакция обаче, означава да обърнете гръб на един от малкото филми от последните години, които предлагат наистина свеж, интересен и доколкото е възможно, реалистичен поглед към темата. А и не само.
В началото „Хроники” следва схемата на класическата супергеройска история на изтерзания тийнейджър. Главният герой Андрю е “непопулярен” младеж, тормозен както в училище от съучениците си, така и у дома от баща си, който издевателства над него физически и психически и го обвинява за изключително лошото здравословно състояние на майка му. Единственият човек, който може да мине за нещо като приятел на Андрю, е братовчед му Мат.
Мат е загрижен за Андрю, който напоследък е станал още по-дистанциран, вечно криещ се зад камерата си, с която документира всичко случващо се в живота му. За да го изкара от черупката му, Мат завежда Андрю на купон, където и двамата претърпяват фиаско. Вечерта им обаче, не приключва с това. Заедно със съученикa им Стийв, те откриват странна дупка насред гората. Влизайки да изследват, тримата се натъкват на нещо необикновено и необяснимо, което завинаги променя животa им, давайки им телекинетични способности.
За разлика от всички подобни филми обаче, тук „Хроники” поема по една далеч по-реалистична (доколкото е възможно) пътека. За тримата, с придобитата сила не идват никакви отговорности. Вместо да си ушият супергеройски костюми и да се впуснат в борба с престъпността, младежите правят това, което всеки нормален тийнейджър би направил – използват силите си (включително възможността за летене) за собствено забавление и, разбира се, за да правят номера на непознати.
Един ден обаче, играчката става плачка, когато Андрю използва силата си върху автомобил, който ги провокира на пътя, предизвиквайки тежък инцидент. Тази случка кара Мат и Стийв да изготвят правила и граници върху какво и как могат да използват силите си, но за психически затормозения Андрю това е началото на спускането му по „наклонената плоскост” към превръщането му в злодей. Нещо, което поне аз не съм виждал представено толкова добре и правдоподобно във филм от последните години.
Тук е моментът обаче, да кажа, че въпреки очевидните паралели с филмите за супер герои, не можем с лека ръка да определим „Хроники” само за алтернативен представител на жанра, какъвто беше „Неуязвимият” на М. Найт Шамалан например (това е все едно да кажем че Кери е супергерой) и много от хората ще са доволни да открият теми и идеи, които са извън жанровата принадлежност. Теми, философски идеи и разсъждения като тези за съзряването и осъзнаване на обстоятелства, които ни определят като личности, за „чистата воля”, „свръх човека” и „apex” хищниците и, разбира се, тази за приятелството – какво означава то и какво произтича от него.
Преди да завърша, трябва да кажа няколко думи и за „found footage” презентацията на филма. В последните години този род стилистика стана повече от досадна, но няма как да отречем, че в определени моменти тя е изключително ефективна. Конкретно за този филм тя работи, още повече, че авторите са намерили интересен начин да разчупят модела – развивайки способностите си в процеса на филма, Андрю развива и възможността си да контролира камерата със силите си, без това да изисква специалното му внимание. Така тя обикаля наоколо и на дава възможност да излезем от характерната, строго фиксирана, лична гледна точка.
Авторите обаче, са взели и още едно решение, свързано с този похват, което лично за мен е минус и ме кара да смятам, че филмът би работил също толкова добре (ако не и повече) ако беше заснет в традиционен стил. Това решение е прескачането между гледните точки на различни източници, колкото и да е кратко то. Първо е камерата на момичето, по което си пада Мат (гледна точка, изсмукана от пръстите само, за да получим по-добра представа за героя), а на финала и на охранителни камери, телефони и т.н., което разваля усещането за личния и интимен поглед над историята.
За финал, въпреки че му липсва истинска експлозивност и на моменти е прекалено очевиден и тонално неравен, „Хроники” е изключително свеж, интелигентен и добре направен фантастичен трилър/драма, който доказва, че с въображение и подобаващ подход към историята и героите е напълно възможно да се направи филм, който да резонира извън сферата на своята жанрова конкретика. За съжаление у нас, той едва ли ще получи достатъчно внимание, но съм сигурен, че малкото хора, които му отделят от времето си, няма да съжаляват.
Много хубаво ревю. С нетърпение чакам да го гледам.
имам големи надежди за този филм да е хубав 🙂
Благодаря! Предполагам, че ще чакаш да го гледаш на компа. Нали така беше, нямаше кино около теб? 🙂
Да за съжаление….
Ма мани не ме подсещай, че ме фаща яд….
Не мога да си представя такова положение. Аз ако не гледам кино дълго време и се побърквам.
Няма място за сравнение м/у кино и pc. С нетърпение чакам да излезе и да го гледам, страхотно ревю!
Абсолютно нищо не може да се мери с кино салона! Дори и филмът да не е голям блокбастър с ефекти, усещането е неповторимо. 🙂
Малко звучи като Кери, но в мъжки вариант.
По принцип наистина не бих му обърнала внимание, че вече получавам тикове от истории за изтормозени тийнейджъри със суперсили.
Но пък ако наистина представя различен поглед върху тая изтъркана до болка и скрибуцане тема… why not?
Очакванията за сега са ми минимизирани… ще видим какво ще стане нататък.
Да, аналогията с Кери се набива на очи. С нея и с Акира.
Определено филмът предлага различен поглед и ще се радвам да чуя мнение по въпроса, когато го изгледаш. 🙂
Гледах го по-рано днес – и се замислих защо филмът е така успешен (услял, сполучил, сполучлив) и интересен…. Още като прочетох/научих за него се усъмних, че става дума за ‘нещо повече“ – съмнение, което се затвърди при същинското гледане…..
Струва ми се, че най-голямото му постижение е свързано с избора да се придържат и разказват историята през призмата на максимално възможна реалистичност …Не знам дали филмът обединява един, два или три жанра … Жанровете сякаш са второстепенни – На преден план е историята и героите в нея – Получените/използвани жанрове са инструменти за постигане на целта да се разкаже тази история – а не цел сами по себе си…
Съответно – не може да вземеш филма и да го сложиш в раздел ‘Супер-герои’, защото ако остане само там реферираш само към един от аспектите му…а в него изобщо не става дума само за супер-герои –
Някои от любимите супер-герои в други филми са точно такива – най-вече супер-герои – и ние впоследствие се опитваме да видим дали са и хора…
В ‘Хроники“ младежите са хора, за които впоследствие научаваме (заедно с тях самите), че имат необясними свръх-човешки способности …
Изборът да се следва тази ралистичност е съвсем съзнателен…. просто става дума за талантлив млад режисьор, който разбира от кино. В епизода в който те осъзнават, че могат и да летят, например … е правен без всякаква отсянка на условност. Тези младежи (хора) ей на – незнайно защо могат да летят …
За разлика от красивите пируети на нинджите в азиатските филми – които веднага поставят гледането на една условна равнина (която или приемаме или не) – тук младежите мятат крайници като напили се за първи път момчета и от хилеж и опиянение се блъскат един в друг като слепи – Не е красиво – но е необснимо реалистично.
СЗъответно – този филм е не просто свеж и интелигентен – Той е много добре направен от всички които правят нещо в него – и сценариста и актьорите и режисьора …. Това, че всички са на по 20 и няколко години прави всичко още по-свежо…
Първата сцена, например, е чудесна от филмова гледна точка – с една неподвижна камера отразена в огледалото на врата от другата страна на която блъска един баща в рамките на около 90 секунди научаваме толкова много за нашия герой … Според мен – това е майсторско изпълнение – с пестеливост и способност за приковаване на внимание – които съм виждал в много по-високо ценени и нахвалени филми –
Също – не смятам, че филмът губи от това, че използва и други камери/гледни точки…Напротив – още веднъж показва, че нуждите на историята определят формата и жанра …а не обратното, което е „чисто“ и необременено идеологически отношение. Освен това е направено леко и елегантно – даже незабележимо елегантно. А като плюс – има един момент в който ние сме в позицията на оператор на една от другите камери – точно когато ни се случват много страшни неща – в който момент цялата публика накуп влиза вътре във филма …
На разширяването на броя гледни точки може да се погледне като някакъв вид органично ‘обективизиране’ – другите камери се включват и също почват да ‘гледат’ една история, която някак си е важна за всички – Тя е била интимна и дълбока – и продължава да е такава – но нейните последстия и значения са по-широки – и обективно излизат от камерата на едно момче – за да стигнат до много повече хора …
Съжалявам, но не мога да се съглася за гледните точки. Това с контролираната от силите му камера го приемам. Но прескачането на тази на момичето… в никакъв случай. За финaла бих могъл да приема идеята, че личната история стига до повече хора, но то би означавала, една голяма елементарна метафора. И не мислиш ли, че охранителните камери по-скоро поставят граници – на неемоционално наблюдение – и не водят до никаква съпричастност от наша страна? Пък и според мен, няма нужда този личностен, интимен крах, да става публичен.
Ето нещо на което попаднах днес – което много ме зарадва като го чух/видях…
http://www.youtube.com/watch?v=gBIJSL0Ja1c&feature=relmfu
Джош Транк споменава афинитета си към „documentary approach to fantasy style scenarios“ …
Ако подходът му е такъв наистина – то тогава охранителните камери са може би най-якия инструмент за реализирането му именно защото са непричастни и „документални“…
Иначе казвам, че просто като интуитивен и добър filmmaker той знае кога и как да наруши собствените си правила … В конкретния случай филмът (и най-общо публиката) печели от това …
От друга страна – се зарадвах да чуя под една или друга форма нещата за които мислех предната вечер посред нощите … Винаги се радвам да слушам простотата с която се говори на американски английски за най-завъртяните неща…Тези, които се озовават в ситуация да трябва да говорят – очевидно чувстват отговорност към аудиторията си да говорят на нейния език – и да бъдат разбрани …
И в случая се получава следния парадокс = яко въображение, което лети, но говори с прост език…Ние си знаем за алтернативите (липса на въображение, което обаче арогантно говори с тежък, некомуникативен език …). Как се получава едното – и как се получава другото ?
Забавен е, но твърде тривиален. Това с паяка беше добро.
@Milbo
Ако беше целият с охранителни камери, може, но тогава щеше да е различен филм. Докато тук ни имаме интимно (документално) преживяване, в края на което се изхвърлени като прости наблюдатели. Съжалява, това просто е моето мнение и усещане за нещата. Виждам плюсовете и идеите зад това нещо, но не ги приемам и не ми допадат.
@Sick asS
Много рядко имаме възможност да видим истински момент от типа „суун-то-би-вилън“ и този е един от тях. 🙂
Мотивът с поквареното от силата „добро момче“ е твърде изтъркан и го има в много истории. На мен сцената ми хареса визуално и като идея. Просто е мой тип нещо.
Готин филм, но след месец нищо няма да си спомням, за разлика от „Кловърфийлд“, който дори уважих два пъти.
Да, готина е… с отварянето на пръстите и всичко…, но за „поквареното от силата момче“ ще ме прощаваш. Кажи един голям филм от последните години, в който по подобен истински и чист начин виждаме трансформация на главният ни герой, от репресирано и объркано тийнейджърче в пълнокръвен злодей! „Star Wars“ не се брои. 🙂
„Cloverfield“ и мен ме кефи повече. 🙂
Май прекалихме със спойлерите без предупреждение? Ето още:
Като поставяш условия като „тинейджър“, „голям филм“ и „последните години“ ограничаваш списъка, но тези условия не правят „Хроники“ по-оригинален, защото трансформация в злодей е типична за супергеройските истории (в „Спайдърмен“ повечето злодеи започват кариерата си като добри).
Може би в „Хроники“ предстоящата трансформация не е толкова очевидна, защото на пръв поглед изглежда, че супергероят може да използва силата за да оправи проблемите си. Освен това, тази трансформация в злодей е по-типична за психо трилъри и филми на ужасите, отколкото супергеройски истории. Обаче мракът около главния герой издава всичко.
Във филми от типа на „Спайдърмен“ бъдещите злодеи се познават по това, че обикновено са обсебени от някаква благородна идея. Тези злодеи са типични за истории с морални поуки. „Хроники“ не от най-моралните истории и майките изведоха децата около средата на филма. Кофти майки.
За „Спайдър-мен“ е вярно. Това е едно от нещата, които винаги са ме дразнили. Искам Док Ок да е злодей качествен, а не някакъв чип да го контролира. За Сендмен от третия филм, пък да не говорим…
Но всичко това, според мен доказва, че „Хроники“ е свеж и интелигентен – лично аз никъде не съм използвал думата оригинален. 🙂 А това, че майките са извели децата си е точно това за което говоря. 🙂
Е според мен филма си граничи с ‘оригинален’, дори само предвид кино климата в този жанр последните …. двайсет години ?!?
Аз не го виждам като ‘създаване на злодея’ история, именно заради реалистичния подход спрямо героя на Андрю. Той не е Кариета Уайт, която избива праведния си тийн гняв върху хора наоколо, но иначе е свястно момиче; героят наистина бие повече на Тетсуо и неговото развитие; обективно погледнато, Стийв Роджърс би бил същия герой, ако Капитан Америка беше за порастнали хора;
Мен ме разочарова самия финал и изсмукания от пръстите хепи енд, който да се протяга към социална мелодрама. Това преглътнах трудно; като че ли повече логика би имало във финал в който Мат е заловен от властите, дисектиран, изследван, измъчван и др. Е те така – създаването на нов, отново крив и реалистичен керактър;
Over all на мен филма много ми допадна;
Е, какъв „хепиенд“? Андрю е нашето момче, а той не свършва добре. 🙂 🙂
Може в продължението Мат да е преследван от властите. Може да има и това, че нещото, което намират е част от правителствен експеримент. 🙂