Editorial: „Кешбол”, „50/50”, „Когато падне мрак”

Това е първият ми Editorial за годината, а досега нямах възможност лично да се обърна към вас читателите, затова искам да се възползвам от случая и да ви пожелая всичко най през новата година – здраве, щастие, късмет, всички останали клишета (знаете как е) и, както винаги, повечко хубави филми. Също така, ще се радвам, ако и през тази година хвърляте едно око към сайта ни.

Сега по същество. Обикновено в рубриката с едно-две изречения представям по няколко заглавия (за пореден път, не това беше идеята на създаването й), за които не съм намерил време или желание да напиша цели ревюта – ако погледнете по-старите постове ще видите, че в по-голямата част това са филми със съмнителни качества, сред които от време на време се промъква и по някой стойностен. Този път обаче, положението е с обратен знак.

Кешбол/ Moneyball

Кешбол / Moneyball

„Кешбол” е екранизация на вдъхновения от действителни събития роман на Майкъл Луис, разказващ за бейзболния мениджър Били Бийн, който с помощта на младия статистик Питър Бранд, напук на всякакви традиции и шансове, създава нова успешна система за изграждане на отбор, която завинаги променя света на професионалния бейзбол.

Звучи ли ви като нещо, което бихте гледали? Най-вероятно не, дори и да не сте от онези хора, за които бейзбол е синоним на пълно неразбиране. Но да кажем, че „Кешбол” (не знам защо, но това заглавие ми звучи кофти), е просто филм за бейзбола като игра или поредният типичен спортен филм, в който нашият герой триумфира в последния мач, би било изключителна грешка. Грешка, която повечето родни зрители ще направят и ще пренебрегнат филма въпреки участието на Брад Пит, Филип Сиймур Хофман и Джона Хил (които правят фантастични роли) или вдъхващите респект имена на сценаристите Стив Зейлиън („Списъкът на Шиндлер”), Аарон Соркин („Социалната мрежа”) и режисьора Бенет Милър („Капоти”).

А това е повече от жалко, защото колкото и клиширано да звучи, „Кешбол” е един от онези филми (сещате се, онези, истински добрите), които надхвърлят пределите на конкретната си тематика и „казват” доста неща, над които да се позамислим. Не искам да оставате с впечатление, че филмът е някакъв шедьовър. Това, което искам да кажа с две думи, а вместо това се отплеснах в излишно бръщолевене е, че „Кешбол” е един изключително приятен филм, с чудесни изпълнения, и един от онези редки примери (особено в последно време), за които сме свикнали да казваме, че имат сърце и душа. Което е странно при положение, че наистина в основата му е изключително сухата материя на бейзболната статистика.

Затова приемете думите ми на доверие. Оставете предразсъдъците у дома и хвърлете един поглед на филма. Това ще едно от малкото стойностни заглавия, които ще можете да видите на редовен показ през тази година.

50/50

Ако „50/50” беше излязъл в рамките на изминалата календарна година, със сигурност щеше да е в личния ми Топ 10 за най-добрите филми на 2011. Не защото е съвършеният филмов продукт или защото се занимава с някакви вселенски теми, които провокират въображението ми, а защото е изтъкан от емоции – лично за мен може би най-важният елемент на наистина добрия филм. Ако един филм ви докосне душата – без значение дали ще ви разплаче или разсмее – всичко останало губи значение.

За мен „50/50” прави точно това – докосва ме емоционално. Отдавна не бях гледал филм, който по такъв скромен и ненатрапчив начин да събира на едно място толкова много и различни емоции, които преливат едни в други понякога в една и съща сцена, без в нито един момент да излизат от баланс и без да се чувства някаква насилственост, по начина, по който сме свикнали да го правят така наречените „tear jerker”-и.

За съжаление обаче, и тук, както и при „Кешбол”, много хора биха избягали още щом чуят заглавието – идващо да покаже шансовете за оцеляване на герой в борбата му с рака – и това, че е създаден по истински случай. Прибавете и факта, че говорим за комедия, което допълнително може да внесе объркване и ще ви стане ясно, че това е филм, който ще бъде сериозно пренебрегнат от зрителите.

Тук и аз се чувствам малко виновен, защото можех да му направя едно по-обширно ревю, което може би щеше да събере повече внимание (дори и това да означава само двама допълнителни човека, които после да влезнат в киното – пак си е постижение), но винаги, когато пиша за подобни филми, които са ме докоснали емоционално, се притеснявам, че ще ги опороча по някакъв начин.

Затова и тук отправям апел, направете си услуга и гледайте филма, няма да съжалявате – освен разбира се, ако очаквате стрелби и взривове.

Когато падне мрак 3D/Darkest Hour 3D

Когато падне мрак 3D / Darkest Hour 3D

С „Когато падне мрак” си отиде и последната ни надежда, че ще станем свидетели на наистина стойностен филм за извънземно нашествие. При това не само си отиде, а умря в страшна агония.

Само и единствено от уважение към колегите разпространители, които са направили усилие този филм да стигне до нас, няма да изразя какво точно мисля за него. Само ще спомена, че в сравнение „Битка Лос Анджелис и „Skyline” изглеждат като оскарови шедьоври. Това е филм, който лесно може да те накара да разбереш какво точно имат предвид хората, които казват, че „Война на световете” на Спилбърг е един от най-престъпно подценените филми.

Жалко, защото филмът притежаваше невероятен потенциал в лицето или по-точно в липсата на такова на извънземните, които имат изключително елегантна, невидима енергийна форма. За съжаление обаче, дори този елемент е прецакан накрая, когато истинският им вид е разкрит чрез кофти CGI, наподобяващ стерилен герой от евтин анимационен филм. Майната му на тъпия сценарий, лошите актьорски изпълнения и всичко останало, защо трябваше да прецакват това?

Лично за мен, филмът е едно от най-големите разочарования, които съм изпитвал през последните няколко години.

Similar Posts

Вашият отговор на Алекс Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

37 Comments

  1. ooo – fff – защооо, продуцентският филм на Бекмамбетов – e, не, много тъпо 🙁
    ще те послушам за другите два! 😀

  2. Дрин,страшно си прав за „Когато падне мрак“,пълна пародия е филма,дори не се класира с жанра на нашествие.Просто нямам думи.

  3. за 50/50 бях 50 на 50 дали да го гледам на кино, но след прочетеното съм на 100 😉

  4. Браво, Дрин, добре е да се подкрепят малките филмета, пък дори и в обща рецензия.

    Аз направих същия трик и обединих първите 2 в един материал с надеждата, че ще навием поне още няколко зрителя да ги видят на кино.

    За съжаление не тая големи надежди и ако общо финишират с над 100 хиляди лева бокс направо ще се изненадам, но приятно, разбира се 🙂

    Иначе дано през годината гледаме повече подобни заглавия легално, защото само на филми за пуканки и кола не се издържа.

  5. Да си жив и здрав и ти, Митьо, през 2012! И искам да попитам откога здравето, щастието и късметът са клишета :))))

    На 50/50 и аз гледах трейлъра и мисля да го гледам филма, и искам да те потупам по рамото да си по-смел и да пишеш и за филми, които емоционално са те докоснали много. Верно, че това е повече „прерогатив“ на женската част от населението, но пък именно заради това би било интересно да си даваш повече зор и да ни предлагаш своя поглед и усещане за такива филми!

  6. Да си кажа и аз мнението за тази троица. Всъщност само за Moneyball де, защото другите не съм ги гледал и смятам така да си остане:)
    Ужасяващо българско заглавие, не че знам точно как трябва да се казва, но това е ебати глупостта – Кешбол?!?! Така и така е бол, да си бяха оставили и мъни:)
    Ами странно, но ми хареса и то много ми хареса и то въпреки, че грам не разбирам от бейзбол. Всъщност то дали щеше да се разказва за бейзбол, футбол, баскетбол или какъвто и да е колективен спорт – няма никакво значение. Идеята е как без пари и с куци коне и поостарели магарета да се направи боеспособен отбор. Хареса ми финала – различен от всички на подобна тематика. Великолепно пресъздадена атмосфера, както в съблекалнята, така и на терена, така и като цяло.
    Джона Хил, най-набедения актьор на Холивуд прави ролята на живота си. Веднага го номинирам за наградите Оу Кей 2011.
    В този ред на мисли, Дринов, какво става с наградите и номинациите, да не би да съм ги пропуснал?

  7. Г-н Дринов :),
    Исках да Ви попитам дали MONEYBALL ще идва в България или май отпадна някъде по пътя…

  8. @UZUMAKI
    Как пък я направи точно тази асоциация? 🙂

    @Svetly
    Послушай ме! 🙂

    @v1sk30
    Жестоко разочарование, наистина! 🙁

    @Kirimaru
    Гледай и сподели мнение. Да видят повече хора, че става. 🙂 🙂

    @Алекс
    Дано! Стискам палци да имат успех и тези и вашите, че наистина има нужда!

    @Лора
    Те не са клишета, самите пожелания са. 🙂
    Обещавам да си давам повече зор за подобни филми, ама да знаеш, че ми е трудно. 🙂

    @Peter D. Todorov
    Наградите се готвят. Точно в този момент получавам част от номинациите на тазгодишните членове. 🙂 🙂 Скоро (може би в края на другата седмица) ще са готови.

    @мира
    🙂
    Ще дойде! Премиерата е на 13 януари, ама вие ще сте способна ли да го гледате? 🙂 🙂

  9. Тц тц тц, верно ли е толкоз зле „Мрака“ ? Имах големи надежди за него 🙁

  10. Радвам се че Кешбол (наистина егати името!!!) е харесал и на хората, които не се интересуват от бейзбол. И специални благодарности на Брат Пит, чието присъствие е единствената причина да видим този филм в Европа

  11. 50/50 е много добър филм, вчера го гледах и наистина максимално потънах в историята. Изключително професионално направен сценарий – твърде умело провокират емоциите на публиката; тъкмо когато си се отпуснал в комичното… ти сервират доста драматична кулминация. Дж Левин е супер, както и режисурата. Чак да не повярваш, че пиша това 🙂
    Гледайте го , наистина си заслужава.
    Единствения ми проблем беше, че пуканките не вървяха и после се чудих какво ги да правя.

  12. Засега мога да дам мнение само „Кешбол“. Първо искам да уточня, че като цяло, то е положително – наистина е един от филмите на годината, но какво не ми достигна, за да ми хареса истински, в смисъла в който се влюбих в „Капоти“ – другият филм на Милър. Ами точно тази душа, за която ти говори, на мен като че ми убягна през повечето време. Историята е перфектно реализирана, друго би било изненада щом излиза от ръцете на огромен майстор като Зейлиън, но резултатър едва ли ще се помни от много след пет години примерно, защото му липсва идентичност и, донякъде бих казал дори – атмосфера. Едно доставящо удоволствие преживяване, което много трудно бих гледал втори път по простата причина, че знам, че няма кой знае какво повече да видя… такива работи 🙂

  13. @Gabriella
    Еееееееее, сега вече мога да се пенсионирам! 🙂 🙂 🙂 Най-накрая да харесаш и ти нещо, наистина хубаво! 🙂

    @Влади Неколов
    И аз не съм влюбен, но ми хареса. И как да няма душа? Ако беше така, тази суха материя никога не бих могъл да я преглътна. 🙂

    А второто гледане е задължително. 🙂 Затова се радвам, че има жена, с която после ги гледам втори път нещата. Е, не само за това се радвам де. 🙂 🙂

  14. 50/50 – е празен филм. Нулева дълбочина, не изпитах никакво съчувствие за героя, освен когато мацката му изневери. От сценарна гледна точка е ужасно сгрешен филм. Този герой с нищо не ми стана симпатичен, никакъв път не измина, никаква промяна. Още от самото начало трябваше да задълбаят малко повече в него. Кой е, какво е ежедневието му, какво обича, какво мрази, пилее ли си времето, гаджето му използва ли го. „Ние не сме правили секс от 3 седмици“ – айде стига, 2011 сме. Можеше по друг начин да ни разкажат, че нещо там се случва, а не с реплики – това е слабост. Изключително плосък персонаж, който до края не го опознах. Да, рака е кофти нещо, ама по Hallmark сме гледали къде по-драматични и въздействащи филми. Не може да се разчита на клишето „смъртоносна болест“. Какво ново? Като махна мелодрамата, от филма не остава никакъв спомен.

  15. Общо взето съм почти 1:1 съгласен с горния коментар. „50/50“ е чудесно режисиран и изигран филм, с много яка музикална подборка и монтаж; има и готин диалог. Обаче накрая единственото, което ти хрумва да изкоментираш, е: И к’во от т’ва?

    PS Почти не видях комедията; беше ужасно депресиращ през повечето време. Това не го казвам като плюс или минус, просто отчитам факт. Още един факт: отново се убедих, че Брайс Далас Хауърд е отвратителна жена.

  16. Ако трябва да се представи тежка история, предпочитам да е по начина, по който 50/50 го е направил – без излишни драматизации и преигравания.
    Но след като го изгледаш си викаш „видях ли нещо, което не очаквах?“ И отговорът е НЕ. Филм, за който като прочетеш синопсиса, ти разкрива почти всичко. Още не беше изминала и 1/3 от филма, когато вече предполагах раздялата с приятелката, сближаването с другата, операцията и финала.

  17. @Na-um
    Ако смяташ, че героят не е претърпял никаква промяна, трябва пак да го гледаш филма. Разбирам да не ти харесва, всеки с вкусовете си, но това просто не е вярно!

    @UZUMAKI
    Аз се смях доста, ти си бил нещо киселяк. 🙂 🙂

    @lammoth
    Кога в последно време от подобен филм си видял нещо неочаквано? И точно това му е хубаво, че знаеш какво ще стане и все пак е ангажиращ – макар че, в повечето подобни филми, главните герои умират и ако не знаех историята, тук бих заложил ръка и крак, че ще се случи същото. 🙂

    Жалко, че не ви е харесал филмът. Според мен е прекрасен и дава много. Да, няма да остане в историята и да ви държи влага цял живот, но то е като влюбването – идва момент, в който онова специфично чувството вече го няма, но това не прави онези дни/седмици/години по-малко приятни.

  18. Напротив, хареса ми. Винаги съм приветствал позитивно настроени филми, колкото и тежка да е темата и поздравявам създателите му за подхода. Светът се нуждае от оптимизъм и надежда, а не от преиграни драми.
    Но всичко изглеждаше нагласено още от сцената с първата среща с терапевтката –> разделя се с гаджето, сближава се с лекуващата, и накрая всичко си идва на мястото 🙂
    Като се замисля, аз не бих го направил по-добре, защо се обаждам 😀

  19. И аз да кажа – гледах филма с леко и отворено сърце 😀
    Много ми хареса, не мислех какво се очаква от сюжета, какво предполагат създателите му – за мен беше като разказ, споделен от приятел на чаша чай.
    Колко рядък е шанса, особено в последните години, да гледаш един филм без очаквания и предразсъдъци, и да не си кажеш – „бля, поредното псевдо-нещо“?!
    „50/50“ беше изключително приятно преживяване; радвам се, че послушах Дрин – и не го пропуснах!
    Много премерен и естествен в актьорите, трогателен и на места забавен в сюжета (но без да е захарно-бозав), ненатрапчив и професионален режисьорски подход.
    И да, съгласна съм с Узи – „Брайс Далас Хауърд е отвратителна жена“. Отдавна съм й вдигнала мерника, но след този филм и „The Help“ вече съм сигурна, че не я понасям! Което не значи, че не й отиват роли на кучки, нали 😛

  20. @ Дринов
    Anonymous са го пуснали преди седмица-две, но явно в много малко кина, дори не бях разбрала…
    Препоръчваш ли го?

  21. До момента Кешбол и 50/50 общо докарват малко над 50 хиляди лева, а пръчката за извънземни в Москва е донесла над 140 хил.

    Тъпо, но предвидимо.

  22. 50/50 ще го има в следващите Оскари, казах и повтарям, че филмчето е направено много профи, а това не е малко.

  23. @надя
    Не съм го гледал, не мога да препоръчам. 🙂

    @Алекс
    Е, много ясно, бате! 🙁

    @Gabriella 0
    Дано! 🙂

  24. Че какво може да ни спре да ходим на кино 🙂
    Сега въпросът е друг – какво постоянно плюе този човек според теб?
    Много ме измъчва този проблем 🙂

  25. „50/50“ наистина е добър филм. Може да не ми е в TOP10 и наистина историята да е предсказуема, освен това бях прочел и коментарите тук, но наистина е направен с вкус. За мен това е филм за приятелството, независимо от фона на който се развива. Гледали сме филми за приятелство където противоположностите са съвсем в двата полюса, но тук нещата бяха по-земни и истински. И емоционални.
    Колкото до хумора – доста сцени тук искрено ме разсмяха, но явно на всеки му допадат различни неща. И аз на различни неща се смея. Вчера бях на една пробна прожекция на поредния български филм. Около мен се заляха от смях на неща изтъркани до пръсване, че даже на моменти не чувах диалога от филма, докато мен ме разсмяха само някои наглед прости неща… 😉

  26. Мислех, че ще се сетиш, защото не беше нещо потайно… 😉
    Става въпрос за „Корпус за бързо реагиране“. Имаше предварителна тестова прожекция, като пропуските се раздаваха с томбола. След това, който искаше, попълваше въпросник. Филма не беше нищо особено, но за съжаление още не съм гледал „Шменти капели“ за да направя някаква аналогия, защото мисля, че са в подобен пародиен жанр.

  27. Не искам да го сравнявам с други жанрове, но щом питаш… 😉 Въпроса е, че това си е моето мнение за тези филми. И така… Слагам го на нивото на „Мисия Лондон“ – „КБР“ е малко по-смислен, с по-навързан сюжет и смешен, но с по-слаба режисура и актьорска игра и зле заснет (очевидно заради бюджета). От последните филми, които съм гледал, малко пред „КБР“ слагам „Лора от сутрин до вечер“ и „Стъпки в пясъка“, а зад него „DHSP“ и „TILТ“ .

  28. “Кешбол” е най-добрият спортен филм на последните поне 10г., може би най-добрият след “Всяка една неделя“. Слагам ги един до друг въпреки, че са страшно различни. Казвам спортен, защото вътре е целия съвременен спортен мениджмънт, не само бейзболния такъв. Страхотен филм!

  29. „Foxcatcher“ на същия режисьор ще е по-як. Гаранция! 🙂 BTW, филмa ще го има на кино след две седмици в рамките на SoIndependent.