Контрабанда

Марк Уолбърг има три типа роли. Отлични – „Буги нощи”, „От другата страна”, „Боецът”. Трагични – „Явлението” , „Планетата на маймуните”, „Max Payne”, в който позева като недотепан. И типични – „Четирима братя”, „Италианска афера”, „Снайперистът”. В типичните той обикновено играе себе си – звездата Уолбърг, „готЕния пич”, на който в крайна сметка всичко му се нарежда перфектно, без значение дали е добрият или лошият. В тези роли не му се налага да играе много-много, а просто да разчита на чара си. „Контрабанда” е точно от този трети вид.

Той е в ролята на бившия, изпечен контрабандист (второ поколение) Крис Фарадей, който се е оттеглил от „бизнеса”, за да си гледа семейството. За съжаление братът на жена му, малък келеш без някакъв сериозен опит, се забърква в неприятности и на Фарадей му се налага да направи „един последен удар”, за да спаси положението (познайте дали успява). Иначе казано, историята е поредица от поукрасени клишета, познати ви от всички подобни филми, които сте гледали – от „последния удар”, през чест, принципи, предателства и сложни планове ей дотук, до безобразния, направо невъзможен хепиенд. Да се чуди човек как Джейсън Стейтъм е пропуснал да участва.

Не всичко във филма обаче е трагично. Общо взето, ако не обръщате чак толкова внимание на дупките в сюжета (или по-скоро на изкуствено нагласените обрати, които въпреки че следват сюжетната логика, решават проблеми почти в стил „deus ex machina”), филмът е достатъчно енергичен и поддържа интереса на зрителите. Освен това има и един-два интересни момента, в които можем да видим как точно работи (или би могъл) един контрабанден модел. С други думи, има човек за какво да се хване, така че да не се отегчи до смърт. Лично на мен доста ми допадна един почти Тарантиновски момент на удар в удара, докато героят на Уолбърг е в Панама – в него се появява Диего Луна в една супер кретенска и забавна роля – и само неправдоподобният краен изход от него (използван и във финалната развръзка) ми разваля доброто впечатление.

Марк Уолбърг и Бен Фостър - "Контрабанда"

И понеже споменах Луна, трябва да кажа две думи и за останалите. Както вероятно се досещате, при положение, че историята е схематична, няма как образите да се нещо различно. Така, въпреки че повечето актьори не са зле и дори полагат усилия – като Джовани Рибизи в ролята на лошия, например – в крайна сметка изглеждат инертни. Това в най-голяма степен важи за Уолбърг, който (любимото ми) позева като недотепан и Кейт Бекинсейл, която е доста неправдоподобна като съпругата (тя няма ли си собствени тъпотии, в които да участва, ами вече снима и чужди?). От големите роли изключение прави само Бен Фостър, който не само се справя отлично, но и образът му е любопитен, нищо че знаете как ще се развият нещата – при ролите на Фостър възможностите са две.

Преди да завърша, трябва да спомена, че „Контрабанда” е римейк на исландския „Reykjavik-Rotterdam” – изпълнителят на главната роля там, Балтазар Кормакур, е режисьор и продуцент – но тъй като не съм го гледал, не мога да взема отношение по темата. Това, което мога да каже е, че дори и сам по себе си „Контрабанда” изглежда като римейк и ако търсите нещо ново и вълнуващо, няма да го откриете тук. Ако пък си падате по неангажиращи „caper” филми за разтуха – дори без тежкарски екшън епизоди, от които да ви боли главата – това е вашият филм. Моето мнение най-лесно се обяснява с английското „Meeeeh!” – нито ми харесва, нито ме дразни особено много. Един вид, вече съм го забравил и гледам напред.

Similar Posts

Вашият отговор на Дринов Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

11 Comments

  1. Днес дойдох тук да търся помощ в решението дали да се замъкна да гледам Контрабанда – Точно ми се гледаше следобедно нещо близко до „неангажиращи „caper” филми за разтуха“ – За моя радост намерих подробен списък на една камара Ирански филми – и разбрах, че ако все пак се замъкна за Контарбадна – ще трябва да приложа подходът на гледане при който си излизам точно преди или секунди след последния клаймакс на развръзката – Чарът на Уолбърг е безспорен, Бен Фостър ще внесе малко непреодолима саморазруха надявам се – а това, че е римейк е все пак плюс –

  2. Да – занесох се на втория ден след; след първия аргументите да не отида не знам защо понатежаха …

    Но и на вторият ден имаше елемент на спонтанност – т.е. човек не трябва да планира и не трябва да има очаквания. Това е не особено труден субективен процес, който всеки може да си упражни; целта е да се избегне разочарованието на „филма в мол“ – при което като светнат светлините и като се огледаш около теб, разбираш как кардинално си се минал и че мястото ти не е там.

    Слава богу, с Контрабанда всичко си дойде на място: имах затиснати очаквания примесени с приглушена надежда.

    Съвсем накратко мога да се ангажирам с твърдението, че филмът ще е приятно-забавен и дори напрегнат на 2, 3 момента – ако всеки потенциален зрител се освободи от очаквания и подходи невинно. Уолбърг дори и да се „разхожда в ролята“ си – колко са тези, които могат с такава лекота да внушат и убедят, че наистина могат това, което се правят, че правят. Не се съмнявам, че той би взел решението, което взе – и не ми е необходимо да ми го доказват по какъвто е да е друг начин. Той води с лекота не само пишман аверите си – но и публиката, която според мен е съвсем готова, да не кажа затаила дъх, да го последва да види до къде ще стигне и какво ще стане.

    Ако има някаква добавена стойност в това написано мнение – нека да е това – няма да съжалявате, ако спазите горните авто-сугестивни предварителни действия свързани с нагласата. Напротив, даже ще се забавлявате – я някои може и да се напрягат. Аз бях напрегнат на два пъти…
    А на излизане – ей такъв уж среден и никакъв филм е чудесен повод да се размисли човек – как се прави / организира жанров филм ? И дали направата на такъв не трябва да е задължително упражнение за всеки, който иска след това да направи своята „Матрица“ – ….

    Не мога да си позволя да съм снизходителен към таланта на първородения някъде в Европа сценарий, на актьорите – между които ми изпъкват освен Уолбърг – млажедът, който играе братът на жена му, както и татко му. Всъщност в единствената сцена в която се появява баща му – имаше нещо трогателно в начина по който разказа за първият „удар“ на сина си и приятеля му още като деца – колко щастливи са били въпреки, че са откраднали само дрънкулки мислейки си, че са „диаманти“. Без съмнение – усмивките на децата от този „удар“ топят сърцето му и до ден днешен много повече от колкото фактът, че в крайна сметка синът му е влязъл в правия път.

    Съпругата е типична „damsel in distress“ – хубава и уязвима – но нейният брат беля и далечният план на бащата в затвора, чиято съдба синът е успял да избегне – според мен вдъхват някаква съвсем премерена емоционална „иновативност“. Същото нещо се вижда донякъде и в сравнително необичайният факт, че баш бандюгата има дъщеричка на има няма 5 години. Въпреки, че Рибизи прави сносна и може би позната роля – бас държа, че има зрители, които са си казали: „гаси, колко прецакано е това дете“.

  3. А за Бен Фостър – и неговия герой –
    дълбочината на фактът на предателството (не бе ли това най-големия грях с който директно отиваш в деветия кръг на ада) просто няма как да се помести и оразмери в подобен филм… Съвсем правилно според мен – мащаба и целите на филма са взели превес над вскякакви потенциални задълбочавания…Въпреки, че и към момента е ясно – че той прави това, което прави въпреки себе си – без да го иска – просто защото сам се поставя в ситуация в която да няма избор – Въпреки, че разбира се има избор да не обзавежда жилището си по най-последния „bad-ass“ метод –

  4. Както винаги интересно мнение, но този път смятам, че филма не заслужава подобно задълбочаване. 🙂 Без значение дали човек е попаднал на него случайно и без очаквания или преднамерено. 🙂

  5. Направих си труда да изгледам исландския филм и мога да кажа, че е много добър филм с перфектно подбрана музика. Хич не ми беше скучен, нищо, че действието беше почти 1:1.

    „Контрабанда“ за съжаление бледнее пред оригинала и мяза отвсякъде на поредното холивудско клише. Хамериканците трябва да осъзнаят, че тая работа с римейците не им се отдава особено.

  6. Не е ли това целта поначало от един американски римейк – да вземе нещо самородно, талантливо и успешно и да „го усредни“ по холивудски …И така да мултиплицира публиката многократно и да реши някакъв чисто бизнес-продуцентска задача на съответното студио…Аз съм сигурен, че същото студио би дало мило и драго и следващата бизнес година – да има поне един такъв оригинал за който са купили правата …

    Което ме навежда на въпроса: кой е известен с това, че прави хубави римейкове по принцип ?
    Как ли ще изглежда един исландски римейк на … какво да кажем – ‘Кръстникът’? По-хубаво кино ли ще имаме – или по-лошо ?

    Или един български римейк на …, например – „Беглецът“ с Харисън Форд ? Това ще е интересно за кледанем като сси го представя сега … – Даже съм склонен да гледам два поредни български римейка на ‘Беглецът’…

    В конкретния случай актьорът пресъздал главния герой и продуцент на оригинала – явно с голямо желание е участвал в римейка – защото „индустрията’ го е оставила да си режисира сам римейка и той не им е отказал…Кой кого прецаква – индустрията таланта от Исландия – или обратното ? Или – кой кого развива и обогатява ? И най-общо казано – индустрията ли ни лишава от таланта ни – или ние можем да се въоръжим с него – и въпреки индустрията – да се опитаме да направим нещо, което много, много искаме да споделим със света …

  7. Един технически въпрос: има ли edit функция за която аз не знам – или няма такава ?
    Благодаря

  8. @Алекс
    Ще имат много по-голям успех, ако зарежат това с невъзможно елементарните хепиеднове!

    @Milbo
    За съжаление няма бутон „edit „, но имаме идея в тази посока, надявам се скоро да оправим нещата. 🙂
    Според мен ако се въоръжим с талант има шанс да надвием индустрията, но не винаги. Понякога тя е прекалено силна – дори и големи, доказани имена погиват от сблъсъка си с нея. 🙂