Editorial

Тук няма да откриете ревю на най-новия български филм, дело на Магдалена Ралчева, „Още нещо за любовта”. Ако трябва да напиша такова, това би означавало да обидя по безобразен начин един куп колеги, които уважавам и които по принцип са интелигентни хора и определено не са лишени от талант.

Тук ще откриете един циничен и изпълнен с горчилка коментар – за да изпреваря събитията – на човек, който „през живота си не е направил един филм, пък си позволява да пише”. А коментарът е следният: Българското кино е във възход и неоспоримо доказателство за това е най-новият филм на Магдалена Ралчева „Още нещо за любовта”.

Ако досега сте пропуснали да забележите пътя, който измина родната кинематография от началото на прехода, когато се правиха чисто и просто филмови безобразия, и ако случайно имате забележки към „Дзифт”, „Източни пиеси” и „Подслон” или пък сте противник на по-комерсиално ориентирани заглавия като „Мисия Лондон”, „Тилт” или „Love.net”, които ви дразнят с неща, като „неоригинален сюжет”, „слаб диалог” или пък „продуктово позициониране”, задължително гледайте „Още нещо за любовта”. Той ще постави нещата в перспектива и ще ви отвори очите за това заслужават ли си похвалите, които си спечелиха тези филми, при положение, че на фона на световния киноландшафт, не блестят с нищо особено.

Все пак, за да стане ясно трябва да кажа, че отдавна не бях гледал български филм, изграден с подобна творческа неадекватност – статичен, стерилен, скучен, буквален и фалшив. Никакво чувство към кадъра като композиция, никаква пространствена ориентация (тотална липса на въвеждащи кадри в отделните сцени) и монтажно сгрешен както в отделните епизоди, така и в цялостната структура на филма, който между другото се развива в цели три епохи.

Жалко! Защото по принцип историята (поне на хартия) не изглежда лоша. Кой не обича действителна любовна история, надвиваща всички пречки, които съдбата хвърля пред нея – политически, физически и всякакви други? За съжаление, към нея са прибавени тотално неадекватни, пришити с бели конци и водещи никъде политически коментари и свободни интерпретации на живота на действителни личности и събития, които я осакатяват още в начален стадий.

Още нещо за любовта

При актьорите положението също не е розово. Просто е мъка да гледаш как талантливи младежи и ветерани просто агонизират пред камерата. Много се набляга на това, че в този филм е първата голяма роля на Калин Врачански и тя е преди той да стане известен със „Стъклен дом”. Жалко и за него, човекът е талантлив и работата му в театъра го доказва. Докога обаче ще го мъчим с подобни сериозни „дърти” роли? Кога някой ще му даде да изиграе един младеж, пълен с енергия (какъвто е в действителност), да разкаже виц, да потанцува? Единственият човек, който заслужава да бъде отличен, е Сепиде Делфоруз. Каква ирония, че най-добрият актьор на екрана, всъщност е лекарка и никога не е учила да бъде актриса. Освен това е изключително хубава, браво!

Знам, че като контрапункт на критиката ми (освен тази „к’ъв сам аз, че коментирам”) в лицето ми ще се хвърлят „петте номинации от Българската филмова академия” (да, и аз не вярвах, че съществува такова нещо и отново да, срам ме е от решенията, които взимат) и наградата на филма на 14-ия Международен филмов фестивал в Украйна за операторска работа на Александър Лазаров, който на пресконференцията ни увери, че тя е за цялостно изображение (явно фестивалът се организира от местния „Съюз на слепите”, защото само сляп човек може да му даде подобна награда). Но аз искам да попитам, издава ли звук една награда в Украйна, ако в България няма кой да види филма?

Другото е „как може да се оплюва един такъв красив филм, разказващ за възвишени теми като приятелство и любов? В циничния, материалистичен свят, в който живеем, имаме нужда от подобни филми и е грозно да ги мачкаме по какъвто и да е било начин.” Ами да, имаме нужда от такива филми, но не и разказани по подобен начин.

За финал искам да попитам къде са сега възмутените гласовити колеги, които не млъкваха след „Сбогом, мамо”? На пресконференцията присъстваха – за да подхвърлят похвали – видни кино специалисти от специализирани издания за медицина и „Работническо дело” (WTF?) Къде са острите мнения на интелектуалци и видни критици разпространявани по „вътрешната мрежа”, критикуващи художествените качества на този продукт и „как може това нещо да си е спечелило субсидия от НФЦ”? И тук имаме жена режисьор, къде са намеците за това как си е спечелила парите за филма? Или правим жест, само защото не говори на меко?

Още веднъж, жалко. Не трябва да униваме обаче, защото това е съвсем в реда на нещата. Нормално е по пътя нагоре да има и несигурни стъпки, това е част от процеса, без която просто не може.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

18 Comments

  1. ама те затова са wise – ‘щото гледат да не се намесват, а не като нашите „творци“, на които само и м дай с маймунджулъци да се занимават… Да ме прощава животинското царство, че нака несправедливо го намесваме в човешката глупост! 😀

  2. Гледах му трейлъра на това нещо…
    От всякъде мирише на най-емблематичните произведения на българското кино от 90-те, там където фалшът се срещаше с претенциозността 🙂

  3. А па знаете ли, че Даниел Радклиф ще е един от януарските водещи на Saturday Night Live?

    Между другото точката на второто i в едиториал седи там, сякаш е дърдонката на маймунката 🙂

    Иначе в многообразната си цялост българското кино е за кашмер (като по-голямата част от сегашното славянско такова), единствено харесвам „Светът е голям и още три декара дълго заглавие…“, останалото е бедна, неубедителна плява, а за това кой получава финансиране от центъра се е изговорило много и как го получават, което е по-важното.

    Въпреки това, това, новото на Въргала, дето не мош му изговориш името, ми влезе в списъка с неща, които някога бих изгледал по собствено желание 🙂

  4. Много болка и насъбрана горчила прозира в статията. Аз отдавна нямам нерви за българско кино, поне не и новото такова.

  5. @MadMax
    Може и по-добре, ама ще има адски много обидени!

    @Анита
    Ти знаеш! Ти беше! 🙁

    @Mike28
    Така е, има горчилка. Но не съм спрял да гледам българско кино и на следващият филм пак ще съм там. Всеки ден ще е така до победата! 🙂

    @Val
    Никва база за сравнение, братче! 🙁

  6. Поздрави за коментара. Знам, че е леко извън темата, но ще кажеш ли, честно, защо не написа ревю за „Островът“. Чувствах се малко гузно, че така наплюх рекламата на филма, докато преди месец не ми се обади една приятелка в 22 ч. с думите „Вече ще те слушам. Толкова обичам българското кино от последните години, но тук колкото и да се опитвах, не му намерих смисъла. Бяхме трима души на прожекцията и излязохме като ударени с мокър парцал”.

  7. Аз му писах ревю на „Островът“ и, да те разочаровам, съм го похвалил. 🙂 🙂 Имам си собствена теория, която го оправдава, а съм на мнение, че и технически не е лош.
    Но знам какво мъчи хората и разбирам защо се чувстват излъгани.

    По важният въпрос е, защо казваш всичко това? За да докажеш правотата си, че българското кино е пълен боклук ли? Родното кино върви нагоре и това е факт и след време (не знам точно колко) ще имаме наистина хубав филм, който и ти ще можеш да го харесаш, без досадната уговорка „хубав, като за български“ . 🙂 🙂

  8. Не съм го гледал още „Кецове“, затова не съм писал. Не е поради други причини. 🙂 🙂
    Най-ме е яд, че не гледах „Шменти капели“. Трейлърът ми изглежда доста зле, а хората ми говорят хубави работи за филма. Честно казано ми е трудно да го повярвам.

  9. Моля те, хората говорят хубави неща за „Комиците“, „Етажна собственост“ и „Забранена любов“. Това за „Шменти капели“. Аз пък си помислих, че не искаш да триеш сол на главите на твои познати. А това за „Кецове“ (извинявам се пак за грешката в предния пост 😉

  10. O, нямам скрупули да трия сол на главите на моите познати, даже напротив. Колкото са ми по-близки, толкова повече сол получават. 🙂
    А за „Кецове“, просто не виждам защо трябва да се извиняваш! 🙂