Малко са режисьорите, които са наясно с предимствата на триизмерното изображение в киното, а още по-малко са експериментаторите в тази насока. Със създаването на първия документален 3D-арт филм, посветен на танцувалната виртуозност, превъплътена в творбите на легендарната Пина Бауш, Вим Вендерс доказа, че тази визия може да се превърне в уникално средство за съпреживяване – дори в документален сюжет. Той отново постигна нещо, което не беше правено преди и за пореден път доказа, че интуицията и амбицията трябва да вървят ръка за ръка след вдъхновението и въображението.
Архитектурата, подобно на танца, е друга страст на Вендерс – нейното богатство е източник на вдъхновение за следващия документален проект на неуморимия режисьор. Още през 2010 година той представя на Архитектурното биенале във Венеция късометражно триизмерно видео, озаглавено „If These Walls Could Talk…”. Най-вероятно една от основните теми в предстоящата документална творба ще бъде изследване на модерната архитектура и начина, по който ние, хората общуваме с нея.
Ето какво споделя Вендерс пред Documentary Channel:
„Аз всъщност започнах един дългосрочен документален проект във формат 3D. Винаги съм искал да направя филм за архитектура, имам много приятели архитекти. Но – подобно на танците на Пина – това беше тема, към която не бях сигурен как да подходя. По време на работата си върху „Пина” осъзнах, че кино-формата за представяне на архитектурни творби е точно триизмерния. Снимките вече започнаха, но сме в самото начало. Сигурен съм, че в бъдеще ще направя и филм със сюжет и разказ, в който също ще използвам 3D-визия.
Повечето архитекти създават творбите си като вече притежават триизмерен поглед върху тях – те могат да влязат в една сграда още преди да са я построили. Да направиш филм с усещане за място и пространство и за това как се променя начина на използване на сградите, как те оформят визията на градовете – особено когато става въпрос за модерна архитектура, ето това е предизвикателното! Подобен амбициозен проект не би могъл да се реализира до този момент, без използване на възможностите да се снима и показва образ в три измерения. Да анализираш как ти въздейства една стая – това може да се опише по-добре с думи, не и с познатото ни двуизмерно изображение. Става дума за усета за място – една отличителна обща черта в професиите на режисьора и архитекта. Наистина съм много радостен и ентусиазиран от това, че имам на разположение средство, с което да предам така необходимото усещане за място, и се вълнувам от работата по моя „архитектурен” проект.”
Дали Вендерс ще реши да довърши междувременно други свои проекти, или ще хвърли сили, време и ентусиазъм най-вече върху архитектурния документален филм – това предстои да се разбре. Драмата „Every Thing Will Be Fine” по сценарий на Бьорн Олаф Йохансен е все още в процес на развитие. Предположенията, че Вендерс ще се ангажира с адаптацията на „In The Miso Soup” по Рю Мураками, също са непотвърдени и вероятно с потенциал за ликвидиране. Ще очакваме с огромен интерес да открием къде точно ще се разходи камерата на прочутия германски режисьор и кои архитектурни творби ще ни погълнат с триизмерно усещане за място и пространство.
