Предполагам, че не само аз съм си задавал въпроса какво ще се получи от сътрудничеството между двама от най-великите съвременни режисьори. Екранизация на комикс, компютърна анимация и 3D звучи като всичко друго, но не и като нещо, което да бъде прието на сериозно. Признавам, че предварителните ми очаквания не бяха особено високи, но това няма нищо общо с крайната ми оценка за филма. Цялата ми предубеденост се изпари още с началните надписи (на които би завидял и Сол Бас), а след финала мога да кажа без никакви угризения, че това е приключението на годината.
Запознати с комикса на белгийския художник Ерже твърдят, че екранизацията е максимално вярна на оригинала. Дори да приемем това твърдение на сляпо, то е само малка част от достойнствата на филма. Стивън Спилбърг и Питър Джаксън са се погрижили да изпипат всичко до такава степен, че да се получи съвършената комбинация по вкуса и на малки, и на големи, на изкушени киноманиаци и на тези, за които филмът е само допълнение към пуканките.
Като за начало, трябва да похвалим двамата холивудски титани, че са избрали британските сценаристи Стивън Мофат, Едгар Райт и Джо Корниш, в чийто сюжет присъства всичко, необходимо за едно незабравимо приключение. Мистерия, екшън, напрежение, комедия и екзотични дестинации са дозирани така, че няма компонент, който да доминира над другите. Нещо повече, в нетипичен за жанра стил, историята е изградена с относителна сложност и в нито един момент не остава място за скука. По-консервативните зрители със сигурност ще открият известен схематизъм в образите, но на фона на подобни продукции, Тинтин е истински шедьовър.
По всичко личи, че Спилбърг е искал да постигне максималното в името на забавлението и е очевидна еуфорията му от това, че най-после е открил средствата с които да го направи. С помощта на технологиите той е като отвързан и осъществява и най-смелите си намерения, благодарение на което повечето кадри от Приключенията на Тинтин заслужават да попаднат в учебниците. От изпипаната до най-малкия детайл ретро атмосфера, през невероятните екшън сцени, до закачките с Индиана Джоунс и Челюсти, всичко демонстрира удоволствието, с което един от гениите на киното за пореден път руши границите и създава нови. Сред цялото това визуално изобилие е трудно да бъде посочен най-добрия момент, но моя избор е за частта в Мароко с изпълнението на Миланския славей и последвалото го преследване.
Въпреки, че от motion capture технологията може да се желае още, образите са живи и бързо грабват зрителя. На първо гледане, като че ли капитан Хадок и Сахарин са по-добри от Тинтин, но като цяло анимацията е доста по-убедителна от времето на Полярен експрес. Без самоцелни демонстрации, Спилбърг извлича максималното от триизмерния образ, което превръща Приключенията на Тинтин в един от малкото филми, които си заслужават гледането на 3D. Благодарение на разумното решение на дистрибуторите да не дублират филма, можем да се насладим на оригиналния актьорски състав, в който изпъкват тандемите Джейми Бел / Анди Съркис и Ник Фрост / Саймън Пег. Даниел Крейг също е убедителен като главния злодей. Въпреки че не откриваме композиция, която има потенциала да се превърне в хит, музиката на Джон Уилямс е на обичайното високо ниво и е важна част от действието. Няма как да не отбележим и работата на ветерана Майкъл Кан, чийто монтаж със сигурност няма да убегне от вниманието на Американската филмова академия. Всъщност, ще е повече от логично Приключенията на Тинтин да се превърне във фаворит в техническите категории при следващото раздаване на наградите.
Без съмнение, Приключенията на Тинтин е най-доброто, което компютърните технологии могат да предложат в момента. Много по-важно от това е, че в комбинация с невероятния талант на Стивън Спилбърг и Питър Джаксън можем да станем свидетели на един от все по-редките моменти, демонстриращи за какво е измислено киното. Ако някой има за цел да търси недостатъци, със сигурност ще ги открие, но се съмнявам, че ще има време за това. Уверявам ви, че когато осветлението угасне, няма да искате нищо друго, освен да се наслаждавате на тази неповторима игра на въображението. Касовият успех на филма би бил напълно заслужен, а лично аз не помня друг случай, в който да съм стискал палци за продължение.
Мда –
гледахме го с децата – На тях като че ли им пукаше какво, кой, защо и как – на мен не и в един момент детайлите ми се загубиха. Всъщност той така е и предвиден – доволни семейни зрители да го гледат захилени (с или без пуканки) в съботен следобед –
Има едно „кацане“ с един „самолет“, което ме въвлече и развесели страшно….и една гонитба с много въображение…Очевидно технологията позволява да се правят невъобразими пируети, но тя сама по себе си не може да направи всичко, което е необходимо за да има магия. Според мен за зрители над 35 суматохата в един момент им идва малко в повече; всъщност този демографски сектор сигурно не е предвиден изначално –
И така изживяването е забавно за прицелените зрители – но обективно не е изпълнено и пълно. Сигурен съм, че да се направи това и да се върнат парите е много трудна работа; също че безброй много талантливи хора са допринесли с различните си таланти … Аз бях любопитен, защото бях чел за проекта – но вече съм забравил кога го гледахме …
Любимият ми филм на Спилбърг е ‘Челюсти’. За другите не коментирам –
Това беше повече ода, отколкото ревю.
историята е за наследство/поколения… което напомня на тинтин/индиана джоунс… оттам целулоид/цифрово кино… всичко е отражение на нещо както се вижда в безбройните кадри с отражение в детайли… материалният свят се пръска като стъклото или мотора, филмът се преражда в цифрово кино… но приключението продължава защото то е ефирно и не е обвързано с медията – от тези гледни точки филмът е революционен, един реверанс на спилбърг към бъдещето с любов.
Да, и аз усетих, че стана прекалено положително ревюто, но мисля, че е нормално, при положение, че много се забавлявах и нищо не ме подразни.
Абсолютно всички хора, с които говорих и които са го гледали, ми казаха че е супер. И за пореден път да кажа, че почти никога не се случва, break да хареса комерсиален филм, който на мен да не ми допадне. Нямам търпение да го гледам.
@break
Отново хиляди благодарности за ревюто! 🙂 🙂
Филмът е суперски, Дрин!
Не че нещо, ама не съм очарован. Патаклама, макар и визуално издържана, разказваща история, която макар и не безинтересна, не можа да ме грабне. Въпреки динамиката на действието на места губих интерес, заради неразвитието на образа на Тинтин – кой по-дяволите беше той и за какво се бореше. Всичко ми се стори някак си поставено наготово – образи, елементи от сюжета, като опаковани кори за баница, кутия с яйца, неразопакован пакет масло и цяла кофичка кисело мляко – направо в тавата.
Филмът е забавен и як, и технически перфектен, ма чак шедьовъра, който го изкарвате, не е. Трудно е да си спомниш много нещо от него след излизане от салона.
Разбира се, че не е шедьовър, въпреки, че във визуално отношение е точно такъв. Мисля, че „забавен и як, и технически перфектен“ е достатъчно за филм, който няма други претенции.
[spoilers]
някой да се сеща за нещо подобно на люлеенето на кораба окачен на мачтата на другия кораб, гюллета минаващи през вълните, уникалното разкриване и пре-композиране на кадрите в движение (запазена марка на спилбърг), преливките между спомен и реалност (някои казваха че киното е спомен запечатан на лента) и т.н. в историята на киното?
искрен въпрос 🙂 гледал съм пиратски филми от 1930-те, но не се сещам.
Ще погледна горния въпрос чак след като гледам филма. 🙂
Прекаленооооо детски.
За всеки надхвърлил 14-15 години, доскучава. Приключенията, на места, банални.
Визията – виждали сме я, не е чак невиждана. Това че не е преведен на български, губи от детската аудитория и кината отново ще се изпълнят с майки, които шепнат субтитрите в ушите на децата си.
Слава Богу, че не е дублиран!
Надявам се тази седмица да го гледам. 🙂
Uncle Stevie is BACK IN THE GAME!
А така! 🙂
Датата е 22.11, мястото Арена Запад, а часа 18:45, ако има желаещи да дойдат с една прилична групичка дЕбили! 🙂
брой мен!
Преброена си! 🙂
ооо – значи съм сред дЕбилите?
чест и почитания, Домакине 😉
на мен много ми хареса. От доста време не бях гледала толкова комерсиален филм, на който да не ми доскучае. Хубав сценарий, приятни герои, много цветове и уверението,че новите технолгии могат да бъдат използвани по интелигентен начин (а не само за стереотипни експлозии). За съжаление за мен Тинтин е всичко това, което Инди 4 не беше :-(.
Най-хубавият момент е безспорно пиратската битка и флашбеците. А Хадък е гениален…
Най-накрая го гледах вчера и съм супер доволен! Страхотно филмче! Нямам никакви забележки и като история и като визия. Със сигурност ще ми е в топ 10 за годината! 🙂 🙂
Направо тръпнех какво ще кажеш, още повече , че някои от зрителите на вчерашната прожекция не са останали много доволни:) Чакам и Светли да се произнесе…
@break
опаааааааааа – ай да видим, кой точно не е останал доволен?
Ох – трябваше да те таг-на в поста, който още вчера постнах на ФБ-то на ОК-то!
нищо повече няма да кажа – гледах като малко дете, с отворена уста 😉
обичам да се изненадвам приятно – защото отидох без предразсъдъци, „окуражена“ от твоите думи 😀 😛
ако трябва да обобщя – след прожекцията продъних ушите на горките хора от компанията с уж-тананикане на Джон Уилямс (няма такъв колос!!!) и те цитирах няколко пъти – „Още от същото, моля!“ 😀 😉 😛
@break
Е как бе? Не каза нищо такова след края на филма. Какво не и е харесало на тази пача?
На всички, които бяхме им хареса много. 🙂
Чуден е! Още от същото, моля, „индиид“! 🙂
Е, ако не друго, то поне Тели Савалас е легенда.