Нов трейлър – нов повод да напомним отново за „Shame” на Стив Макуин и Майкъл Фасбендър. „Нов” в смисъл на локация – появи се щатската версия, в която са разменени местата на някои номинации, увенчани с палмови листа, и липсват впечатляващия брой звездички, с които го оценява пресата. Промените са минимални – важна е категорията „не се допускат зрители под 17 години”! Такъв „печат” си е жива реклама, още едно доказателство за провокативния филм, който вече очакваме с огромно нетърпение. А дали ограничението и обещаните секуални сцени ще стресират някои членове на Американската киноакадемия – и ще ги възпрат от подобаваща оценка за актьорското постижение на Фасбендър? Иска ни се да не се потвърдят подобни опасения – ама много ни се иска, защото дори само от този трейлър става ясно, че Майкъл постига нещо изумително. Стискаме палци наистина да е така!

http://www.youtube.com/watch?v=XtaLsdv8ukc

Част от онези щастливци, които вече са видели филма на фестивали твърдят, че голотата във филма съвсем не е агресивна или шокираща, както може да предположи високия праг на възрастово ограничение. Не ни се занимава с това да обсъждаме консервативността на различните общества, за нас е важно филмът да се появи и у нас, за да се уверим с очите си отново колко е добър тандема Макуин-Фасбендер. И като се придържаме строго към правилото да не даваме предварителни оценки, нито да спекулираме с отпускане на повече от нужната информация, ви напомняме отново минималистичния синопсис, който вече познавате:

Филмът разказва за тридесет и няколко годишния Брандън, който живее в Ню Йорк и който има проблеми с контрола на сексуалните си импулси и това какво се случва, когато по-младата му своенравна сестра се нанася при него.

Режисьор на „Shame” е Стив Макуин, а в ролите са Майкъл Фасбендър, Кери Мълиган, Джеймс Бадж Дейл, Ейми Харгрейвс и др. Филмът ще бъде пуснат на 2 декември в Ню Йорк и Лос Анджелис; територията на разпространение постепенно ще се увеличава.

Ето и една сцена от филма, като доказателство, че съвсем не говорим празни приказки по адрес на Майкъл – факт!

Тук може да намерите новините за „Shame”.

Similar Posts

Вашият отговор на Milbo Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

3 Comments

  1. Вкус другар няма, но по скромното ми мнение Срам бе един от най-провокативните и бъркащи надълбоко филми, които съм имала удоволствието да гледам в последно време. Фасбендър ми стана любимец с вътрешното си, лишено от сълзлив драматизъм изпълнение. Кери Мълиган определено ми се издигна в очите като актриса. А сексът присъстваше като елемент навсякъде, но в нито една сцена не го усетих като порнографски или добавен с цел да се шокира публиката ала „Вижте-ни-колко-сме-смели-и-нестандартни-показваме-цици-и-задници.“ Всичко бе на мястото си и само допринасяше за общата емоция.
    При всички случаи – заслужава си да му се даде шанс.

  2. Свикнали сме – на непознати езици и в непознати времена и страни да се идентифицираме с тези, които гледаме много повече от колкото когато гледаме наши хора от нашето време, които се опитват да разказват за нас ….

    И така всеки си има любими спомени от любими филми в които най-много е усетил и изпитал любов, страх, надежда, ужас, вдъхновение, сила…или в които е видял някои то основните митове (истории) преразказани по нов и шеметен начин до степен, че новият разказ става неволната мярка по която сравняваме всеки следващ опит …

    SHAME ще е доста интересен с това, че той разказва за нещо, което ние нямаме навика да обозначаваме или дискутираме пространно – ‘сексуалната адикция’. Всъщност – има ли такова понятие на български език ? Българските доктори лекуват ли от това ? Каква е терапията ?

    Как ли ще звучи един български разговор за адикцията по нещо, което ние изначално и по принцип не дискутираме. Радостта от секса и болката от секса и мъката по секса и експериментите ни в секса и изобщо бездната на желанието – къде четем и къде гледаме за това на български език ? Кой е любимият ни български филм за желанието ?

    Остави това – ами сега ни застига филм с неопровержима заявка за успех – в който не просто се говори за секс, ами за деструктивната адикция към секс … Лелеее – какво е това ? Има ли лекарство някакво за него ?

    Къде е нашият (осъзнат и обговорен) опит – как го припознаваме – и ще му дадем ли глас – ако видим нещо, което комуникира нещо, което е свързано с нещо, което стига до друго нещо – което все пак и в крайна сметка е част и от нашия опит ….

    Възможно ли е да става така, че нещо което не съществува в родния ни език (или медицински и фармакологичен опит) – да го имаме като опит в емоциите ни ?

    Какво правим тогава – отиваме да гледаме филма ? Или не отиваме да гледаме филма ?

  3. @Ikaria
    Къде го гледа бе? Завиждам ти! Искам и аз! 🙁

    @Milbo
    Много сериозни въпроси са това.
    Аз знам едно нещо. Ще минат адски много години преди да се появи български филм, който адекватно да разгледа, който и да е от смятаните за табу елементи на сексуалното общуване като, разбира се и някоя от така наречените девиации. До тогава ще се задоволяваме (no pun intended) „Love.net“.

    И за да отговоря на последният ти въпрос, да, отиваме! 🙂