В момента, в който чух за филма „Преди залеза”, се почувствах предадена. Защото бях убедена, че нищо не би могло да се сравни с онова непринудено, но истинско усещане за реалност и сън, което излъчва оригинала на Линклейтър-Хоук-Делпи от 1995 година „Преди изгрева”. Аз наистина смятам първия филм на триото за уникален – защото дори и написан/режисиран от единия, за да стане реалност са необходими точно тези двамата, които да го изживеят пред камерата. За зрителите, които не си спомнят точно по какво се прехласвам: американецът Джеси среща французайката Селин в един влак.
Авантюристичното му предложение да слязат заедно, за да прекарат двамата последната негова вечер в Европа, е прието от нея и всичко онова, което си казват по улиците на Виена, вибрира в синхрон с всяко сърце, което умее да чувства. Когато една нощ е единствена и толкова съвършена – нужно ли е да „събираме” отново героите, за да преоткрием тяхното различно „аз”, което се е променило с годините? 2004 беше годината на експеримента – всички са същите, само че години по-късно, с ново неочаквано и изненадващо силно преживяване.
Така, стигнах и до новината. В интервю, дадено наскоро пред френския сайт AlloCine, Итън Хоук споменава, че от известно време той, Джули Делпи и режисьорът Ричард Линклейтър обмислят дали не е време за второ продължение.
„Не мога да предполагам какво бихме направили, но зная, че и тримата говорим много за това в последните шест месеца – някак синхронно и тримата имаме усещането, че сме готови да се срещнем отново с познатите ни персонажи. Минаха девет години между първия и втория филм, и ако решим да работим по филма следващото лято, ще се окаже, че и между втория и третия отново са минали девет години. Започнахме сериозно да обмисляме идеята. Ще се опитаме да пишем заедно.”
Може би защото Джеси и Селин са толкова близки като светоусещане до мен, може би защото те се променят синхронно във времето като герои точно от моето поколение, и може би защото съм неспасяема романтичка (въпреки скептицизма на уж-здравия-кино-разум) – ще очаквам с нетърпение следващата им среща. И с нас…
Съгласна съм за трета част, ако се премахне това, което уби втората – безкрайното и досадно каканижене на Жули Делпи, от което на Итън Хоук не знам дали му е останал дъх, но мен много ме издразни. Спомянм си, че тя тогава беше и съсценарист и усещането ми от филма беше като за един предълъг и скучен монолог на французойка с американски акцент. Искам баланс, моля 😉
Аз втора част не съм я гледал и не мога да кажа нищо.
Здравейте, снимката на тримата е страхотна, в унисон с двете, а предпологам и с третата част.
Трябва да я наречем „Преди филма“. Имате ли и други снимки на тримата, по-точно къде да намеря други?
По въпроса за двата филма „before…“ всеки има своя чар и любими реплики за мен. Покрай тези филми се влюбих в Итън Хоук и очаквам с настървение всеки негов нов проект, струва си чакането. Четох, че третият филм ще се казва Before Manhattanhenge.
Здравей Ясна, снимката си я намерихме в „гугъл“ имаше още една две интересни. 🙂 🙂
Между другото се чудихме как да я кръстим снимката, но за “Преди филма” не се сетихме. Жалко, защото е готино. 🙂
И последно, те да го направят, пък заглавие ще му измислят. 🙂