Editorial

По традиция в „Editorial” представям накуп няколко заглавия, които не успяха да ме мотивират да напиша цели ревюта (не беше такава основната идея на рубриката, ама карай), и този път не е изключение. Затова без много размотаване, направо пристъпвам към филмите.

Джак и Джил / Jack and Jill

Джак и Джил / Jack and Jill

С много малки изключения – „Гроги от любов” или „Reign Over Me” – филмите на Адам Сандлър са прилични тъпотии. Всеки знае това. Разбира се, някои от тях са по-поносими и дори симпатични, като „Сватбеният певец” и „Смешни хора”, но повечето са откровено зле. „Джак и Джил” обаче бележи нови, невиждани ниски нива, дори и за Сандлър. „Джак и Джил” е болезнен. Без да преувеличавам и с „ей толкова”, трябва да кажа, че през първата една трета от филма ме беше срам. Случвало ли ви се е да изпитате това чувство заради някой друг? Е, на мен ми се случи във връзка с филма – неудобството ми от тази излагалия беше безгранично.

Ако сте гледали трейлъра на филма, всичко това едва ли е изненада и вероятно искате да знаете дали само първата една трета на филма е трагична. Отговорът е „не, разбира се”. Целият филм не става. Просто от един момент в историята се появява Ал Пачино, който играе себе си, но го прави с такава самоирония и размах, че на моменти успя дори да ме накара да се засмея. Това е една от причините, заради които най-много ме е яд – цялата история с Пачино наистина има потенциал, но всичко останало е толкова зле, че няма накъде повече. Появата на Джони Деп с тениска на Джъстин Бийбър също е готин момент, но пак, на фона на гигантските „fart jokes” (добре де, смях се на тях, но какво от това?) и на липсата на характерната за всеки филм на Сандлър семейна „чувствителност”, това е крайно недостатъчно.

В края на филма има един коментар на Пачино във връзка с реклама, в която участва (тя между другото е смешна). Той в общи линии казва: „Никой никога не трябва да вижда това нещо. То трябва да се унищожи”. Не мога да се отърся от мисълта, че той всъщност говори за филма, който току-що сме гледали.

Весели крачета 2 / Happy Feet 2

Весели крачета 2 / Happy Feet 2

Никога не съм бил особен фен на „Весели крачета” и въпреки това, пак останах крайно разочарован от втора част, от която има по-малко нужда (и смисъл) дори и от класически холивудски продължения като „Поредният ергенски запой” например. Стари герои, които нямат работа в новата история, но са тук въпреки това, нови герои, които, въпреки че на моменти са смешни, не допринасят нищо съществено за централната история и главно послание, което е същото като на първия филм и на всичкото отгоре по детски поднесено – спасете Земята, бъдете добри с другите и ще бъдете възнаградени, не губете надежда и вярвайте в собствените си сили и най-важното винаги бъдете себе си, дори и като част от „стадото”.

Трябва да кажа обаче, че анимацията изглежда отлично, музикалните изпълнения са чудесни, дори и дублирани на български и макар и образите и историята да не могат да трогнат възрастните, най-малките ще останат повече от доволни. Ако не друго, поне филмът не обижда интелекта, подобно на някои други детски филми от изминалата година. Все пак, ако трябва да избирам между „Весели крачета 2” и вървящия в момента „Тайните служби на Дядо Коледа”, аз бих заложил на втория.

Корумпирани ченгета / The Son Of No One

Корумпирани ченгета / The Son Of No One

Почитател съм на полицейските драми и лесно преглъщам поредното заглавие за „корумпирани ченгета”, но филмът трябва да предлага поне нещо различно и свежо, за да може да се отличи и да ми хареса наистина. “Корумпирани ченгета” не е такъв филм.

Той предлага относително добри актьорски изпълнения (дори Чанинг Тейтъм е по-добър от характерното си, принципно трагично ниво) и интересен поглед към Ню Йорк, който благодарение на операторската работа, ритъма и типа на разказа е като осезаем герой на филма (мразя го това клише, но смятам, че в случая е правилно). За съжаление обаче, историята страда от доста дупки и в крайна сметка не води никъде. Така всичко изглежда без особен смисъл, а от там страда и целият филм.

Личното ми недоволство е, че филмът подхвърля реплика за това как след 11 септември, полицаите (които знаем дадоха жертви) са едва ли не чисти като сълзи примери на обществото, а всъщност са по-гнили и корумпирани от всякога, но вместо да изследва тази интересна тема, поради особеностите на сюжета си, филмът се съсредоточава върху евтини морални терзания от типа на „стойността” на живота на един наркоман и привилегироваността и безнаказаността на хората с власт.

Не е трагедията, която можеше да бъде и която предполагаха повечето коментари, които изчетох преди да гледам филма, но определено не е добър филм.

Това е на този етап. Тук трябваше да спомена няколко думи и за „Кожата, в която живея”, но освен че е светотатство да го споменавам в подобна компания, при положение, че го поставям в личния ми топ 10 за годината, не искам (или по-скоро не мога) да го опошлявам с рационализиране на емоциите, които предизвика у мен. Затова само го препоръчвам горещо и от все сърце. Надявам се също Светли да се смили и да му драсне едно качествено ревю.

Similar Posts

Вашият отговор на Виво Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

9 Comments

  1. Време трябва за това, любезни ми домакине!
    И кажи кога не съм си изпълнявала обещанията 😉
    Разсмя ме искрено с блиц-ревютата! 8) 😀 😛

  2. Дринов, най-любезно те препечатвам за Сандлър, хареса ми (ревюто, филма за свое щастие не го гледах) 🙂 Кредитите са както сме се уговорили некога си.

  3. Дринов, плащаха ли ти вредни на изхода след като изгледа „Джак и Джил“? Защото аз едва ли бих се прежалил да дам пари за такова нещо 😀

  4. @Анита
    ОК, щом те радва. 🙂

    @Gogoto
    На изхода раздаваха кисело мляко. 🙂 🙂
    Честно казано обаче, нямам проблеми с гледането на тъпи филми. Трябва да се гледат повечко такива, за да оцениш наистина стойностните заглавия. 🙂
    Но, може би, мисля така защото не ми се е налагало да давам пари за „привилегията“ да ги гледам. 🙂

  5. Ама все хубави заглавия си си подбрал.
    Лично аз няма да гледам никое от 3-те предложения 😉

  6. Не съм ги подбирал, просто така се паднаха. 🙁
    Тази седмица всички това ги очаква в кината. 🙂 🙂

  7. Тъкмо щях да те съжаля заради кошмарния ти филмов маратон (или да се израдвам на тотал хейт тона и на трите ревюта) и ти се включи с Алмодовар. Мислих си, аз, след второто му гледане, защо, по дяволите, още не сте му пуснали едно ревю! 🙂

  8. Написал съм защо аз лично не съм му писал ревю. Има филми, за които просто нямам желание да пиша.

    Ще видим Светли дали ще сколаса с нейното. 🙂