Жива стомана / Real Steel

„Жива стомана” си е „жив” летен блокбастър (които по една или друга причина дебютира през октомври) и си има всичко необходимо за такъв: наивен, почти елементарен сюжет, насочен предимно към зрители до 18-годишна възраст, солидно количество специални ефекти, шумен е до немай къде и не на последно място, при все евтината си драматургия, притежава вдъхновяваща сила на филм, в който нашият герой печели противно на всички вероятности.

На повърхността сюжетът му (вдъхновен от разказа „Steel” на Ричард Матисън) изглежда, ако не друго, поне любопитно. В близко бъдеще, спортните битки (борба, бокс, ММА и т.н.) вече не могат да осигуряват достатъчно вълнения на публиката, изискваща все по-екстремни изживявания и постепенно хората са заменени от роботи, при които стигането до крайности (откъснати крайници, смазани глави и битки до смърт) не води до никакви морални или каквито и да е други последствия, освен финансови, разбира се.

Проблемите на филма идват при конкретизирането на историята, която приема формата на сбор от две огромни филмови клишета: първо, на спортния (и по конкретно боксовия) филм, в който пропаднала, някога обещаваща звезда получава втори шанс и второ, баща, който разбира каква огромна грешка е направил като заради инфантилния си начин на живот е пропуснал най-ценното нещо на света – да бъде с детето си. Нещо като „На върха”, но с бокс и роботи.

Жива стомана- Хю Джакман

Чарли Кентън (Хю Джакман) е затънал в дългове бивш боксьор, който пътува през страната, участвайки в битки с роботи. Чарли е човек „първо действа, после мисли” и отказва да поеме отговорност за собственото си безразсъдство, което в крайна сметка води до тоталното му падение. Точно тогава той научава, че бившата му жена е починала и трябва да се яви в съда за определяне на попечителство над сина му (Дакота Гойо), който той е изоставил. В тази ситуация Чарли вижда възможност да спечели някой долар и буквално продава сина си на мъжа на леля му, но за да не разбере тя, трябва да го гледа за през лятото.

Със спечелените пари Чарли купува робот и въпреки предупрежденията на сина му, който се оказва доста интелигентен за годините си отворко, специалист по видео игри и роботи, отново постъпва по детински и губи всичко за секунди. Ровейки се на бунището в опит да позакърпят нещата, двамата попадат на древен спаринг робот, който се оказва много повече от това, което изглежда на пръв поглед. Накратко, от тук насетне баща и син откриват пътя един към другиго и към върха на световната боксова слава в турнира „Жива стомана”, където трябва да се борят с „лошите”.

Това, което спасява „Жива стомана”, въпреки катастрофално елементарната история е, че съвсем определено е с детска насоченост, а погледнат на фона на детските филми от последните години… как да кажа, направо си е глътка свеж въздух. Вероятността дечурлигата да полудеят по него е повече от голяма и не се дължи на това, че те не се интересуват от драматургия и изкуство, нито на забавния и несериозен тон, нито пък на важния житейски урок, който ще научат в края. Тя се дължи на роботските битки, които са изпълнени доста вещо и с чувство и гарантирано ще взривят малчуганите – просто си представям какво „биене” ще пада пред блока. Дори и аз си позволих леко вълнение преди (и по време) на няколко от битките, особено когато звучи Еминем – явно в бъдещето си падат по ретро.

Жива стомана

Друг плюс, който леко отвлича вниманието, са Хю Джакман и Дакота Гойо. За избора на Джакман за ролята на Чарли мога само да изкажа адмирациите си. Реално погледнато Чарли е егоистично, отвратително и манипулативно същество, което продава собственото си дете, но Джакман притежава (и му придава) такъв чар, че няма как човек да не го харесва и да не му симпатизира дори и преди да покаже първите си признаци на човечност. Гойо също е изключително чаровно детенце и се справя повече от отлично с ролята. Само героят му Макс да не беше толкова нереално и дразнещо зрял за годините си.

От поддържащите актьори, сред които са Еванджелин Лили (която е пълнеж за красота и за да ни увери, че Чарли е добър човек и велик спортист), Кевин Дюранд, Антъни Маки, Хоуп Дейвис и Джеймс Ребхорн, мога да отлича само Олга Фонда като нелепата злодейка Фара Лемкова. Разбира се, не може да се мери по никакъв начин с Джакман и Гойо, да не говорим пък за роботите.

Завършвам с това, че дечурлигата, а предполагам и доста възрастни, ще го обожават заради чисто развлекателните му характеристики, но лично за мен „Жива стомана” е разочарование и няма почти никаква стойност извън определението „летен хит” за деца до 18 години – гледаш и забравяш. Жалко, защото филмът има някакви наченки на „сърце и душа”, но те са погребани дълбоко под крайно изтърканата и неоригинална история (дори Скалата има такъв филм), която не се усеща като поклон пред класиките, а като техен тотален и неадекватен “rip off”. Може би, ако режисьор не беше Шон Леви, а някой с доказан режисьорски талант, нещата биха изглеждали по малко по-различен начин.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

11 Comments

  1. 😀 аз като известна ‘популистка’ ще кажа, че филмчето беше забавно, обаче ми развалиха финала с тези просълзени погледи в стил „exec-producer“ Спилбърг! Аре нЕмаше нужда…
    Ама може би се влияя от симпатичното излъчване на любимеца ми Джакман, затова съм толкова „благосклонно“ настроена 😛
    Ако бях момче (визирам домакина), сигурно филмът щеше да ми е скучноват…
    [и Дрин, сега ще ме включиш ли в категорията „деца до 18 години“ все още в лятно настроение :P]

  2. @legrandelf
    Много малко неща са по-ужасни от това. 🙂

    @Svetly
    Финала въобще не е Спилбъргски. Освен това проблема му е, не че е сантиментален, а че има вратичка за втора част, която е неизбежна., щото това ще направи кинти, сигурен съм.

    1. Аз мисля, че е обратното на това което казваш.

  3. Странно – засега (от колегите) масово се очертава този филм да са го харесали повече жените, отколкото мъжете.

  4. Заради Хю-то, бе Анита 😀
    то туй ясно!
    И освен това мъжете са свикнали на повече и по-технологични джаджи за игра,
    докато на девойките (почти) всичко може да направи впечатление (май)…
    А и боксът може би вече е изгубил от популярността си…
    Но съм непоколебима относно Хю-фактора 😛

  5. Толкова ми хареса този филм, че искам втора част даже и трета, но да са със същите актьори! Много се моля да излязат втора и трета част!!!