Възможно е увлечението да отвлече вниманието на един творец, да го разконцентрира или да го вдъхнови. И съвсем сигурно е, че когато говори страстта – всяка мисъл за отклонение от поетата посока е немислима. Вендерс посвещава години на първия документален триизмерен арт-проект, посветен на танцовото изкуство, именно защото е погълнат от страстта! Очарован от движението, превърнало се във форма на изкуство, той знае, че е длъжен да открие начин как да предаде на публиката именно онзи особен поглед, който го изгаря отвътре. Видял е със сърцето си енергията на онази тайнствена страст, която изпълва всеки поглед, всяка дума, всеки жест на легендата в Театъра на Танца – Пина Бауш.
„Колко много истории могат да бъдат разказани без помощта дори на едно изречение…”
Най-новият филм на Вим Вендерс е експеримент. По всички възможни критерии. Документален. Музикален. Специално-танцувален. Свръх-арт. Триизмерен. Творбата се появи за пръв път пред публиката на Берлинале 2011. Посрещнаха я с овации. Вендерс отново постигна своето – предаде на зрителите онази неизчерпаема енергия, която струи от работата и погледа към света на неговата близка приятелка и изключителен творец Пина. Двамата дълго обмислят и развиват общата си идея изкуството на танца да бъде „преведено” на киноезик, ала непосредствено преди началото на снимките, когато Вендерс планира да заснеме съ-участничеството на Пина и танцьорите от нейната трупа в репетиции и турнета, в представянето на познати и ценени танцови композиции, неповторимата Бауш си отива от този свят. Никакви специални подготовки, изчисления на позициите на камерите, съпоставяне и коментар на кадрите не може да спаси един проект, когато спира да бие сърцето му. Но решимостта на Вендерс и безрезервната любов и вяра на трупата на Пина са толкова силни, че съграждат филма въпреки намесата на съдбата. Светлина, чувства, простор и движение се преплитат така изкусно, че намесата на кинематографичните средства остава почти незабелязана. Разказвачът Вандарс кани своите зрители да споделят усещането за уникалност.
„Често като ударен от гръм научавам отново и отново, че най-простото и най-очевидното е най-трогателно – в нашите тела е скътано истинско съкровище –
способността да изразиш себе си без думи!…”
Този филм е като спирала, в чиито извивки се гонят времето и човешките страсти. С работата си Пина умело е моделирала образите им – в движение. Филмът е обяснение в любов – към изкуството. Може би най-важно за него е да стигне до онази тайна част от човешката същност, дълбоко вътре в нас, която е способна да разпознае красотата и страстта – и да им се покори. С поклон и дълбоко уважение пред майсторството и с особената тръпка на преклонение пред непокорните стихии на творчеството.
Пина Бауш и Вим Вендерс срещат своите съзаклятници – публиката с Театъра на Танца. Този път – на кино.
„Pina“ е невероятен филм. Дълбок, красив и омайващ. Филм, който не ти казва как да го интерпретираш, какъв смисъл да търсиш – в това е гениалността на танца. „Pina“ само те моли да видиш съвършенството, на което са способни човешките ум и душа и ти го предлага на тепсия. 9/10
§1 „9/10“ да се промени на „10/10“ :))
Не можеш да си представиш колко ме радват тези думи!
Наистина 😀
Толкова ми се иска колкото може повече хора да го видят… 🙂
Не много хора са готови за този филм, но дано го видят тези, които са неговата публика.
Пина е скандално слаб филм. Вендерс наистина has lost it както се казва. Всъщност той винаги е бил надценен като филмов режисьор.
@Vladi
Може ли малко по-точно да обясниш защо филмът е „скандално слаб“? И какво е „lost it“ Вендерс… Че малко тези думи ми се струват като „по принцип не му се кефя и искам да кажа нещо лошо за него“ 😉
Вендерс и за мен е супер надценен режисьор, просто не знам откъде идва тази репутация, има уникално негледаеми неща.
Но Пина е от добрите му филми, нещата с музика и ритъм му се получават открай време. Сега
…оф, пак не можах да си довърша поста с тоя спихнат enter;)
Сега, пак му е по-елитарен, отколкото тестото може да поеме, но то и затова не е програмиран в 63 молски кина, нали?
Предишният филм на Вендерс „Снимки в Палермо“ ми беше елементарен! Този обаче, ми хареса много. Чуден е, трябва да се усети, не може да се рационализира.
И да, има негледаеми неща, но не мога да кажа, че е надценен. 🙂
Не съм съгласна, че „Пина“ е по-елитарен, отколкото тестото може да поеме, Анита. Щеше да е грешка да се опита да елементаризира и с една стотна този дух и тези танци… Кой иска да ги усети, да се вдигне на пръсти на тяхното ниво, а не обратното 🙂
И аз съм на мнение, че не е елитарен и псевдо, както би могло да се очаква. Просто тематиката му не е за всеки.