Изживейте книгите на Стивън Кинг чрез картините на Петър Станимиров!

В рамките на вече стартиралата изложба “Вдъхновен от Стивън Кинг”, която беше открита официално на 21 септември (рождения ден на Краля на ужаса) в American Corner (залата на Американския център, Столична библиотека) на пл. “Славейков” 4а, от днес стартира панорама с тематични филми. Цялото събитие се организира от “Dramaexport” и Посолството на САЩ. Всеки четвъртък на месец октомври ще бъде показвана по една екранизация, вдъхновена от творчеството на Кинг. Подбрани са едни от най-силните и емблематични заглавия, а програмата върви както следва:

6 октомври 2011 от 18:00 ч.: “Мизъри” (1990)

Мизъри

Писателят Пол Шелдън не помни бурята, запратила колата му извън пътя. Не помни и кой го е спасил. Знае само, че се е събудил в дома на Ани Уилкс – ужасно мила жена и голяма почитателка на книгите му. Нещата обаче се променят, когато Уилкс вижда последния му ръкопис, в който е убита любимата й героиня. Ани решава да държи Пол като затворник в къщата си, за да промени сюжета, и така злощастният автор минава през Ада, докато се опитва да оцелее.

13 октомври 2011 от 18:00 ч.: “Стой до мен” (1986)

Стой до мен

Четирима приятели – чувствителният Горди, нахаканият Крис, ексцентричният Теди и особнякът Върн – се отправят да търсят изчезналото тяло на тийнейджър. В стремежа си да станат герои в собствените си очи и в очите на съгражданите си те тръгват на двудневна експедиция, превърнала се в одисея, и така откриват самите себе си. Когато се изправят срещу друга група, също тръгнала по следите на изчезналото тяло, момчетата научават, че притежават сила, за която дори не са и подозирали.

20 октомври 2011 от 18:00 ч.: “Зеленият път” (1999)

Зеленият път

Пол Еджкоум, надзирател на затворници със смъртни присъди през 30-те години на XX-ти век, е уравновесен и със здрав разум, макар да вижда как осъдените живеят и умират пред очите му. Предстои му обаче пълен обрат: в затвора влиза Джон Кофи – исполин с ръце от стомана, обвинен в убийството на две деца, който се страхува да спи в килията си на тъмно. Еджкоум и останалите пазачи преживяват необикновени моменти, докато не се стига до разкриването на невинноста на Кофи, както и на неговата истинска същност.

27 октомври 2011 от 18:00 ч.: “Сиянието” (1980)

Сиянието

Семейство отива да живее през зимата в изолиран, обитаван от духове хотел, където витаещото зло подтиква бащата към насилие, а неговият син започва да вижда ужасяващи събития от миналото и бъдещето… Разбира се, става дума за ненадмината класика на Станли Кубрик – филм, който е обречен винаги да те изправя на нокти!

Изложбата с картини, вдъхновени от Кинг и дело на Станимиров, ще продължи до хелоуинската дата 31 октомври. Входът и за изложбата, и за филмовите прожекции е безплатен! Освен невероятните, въздействащи експонати и драматичните, акламирани филми, можете да допълните изживяването със страхотния колекционерски албум “Вдъхновен от Стивън Кинг”, който ИК “Изток-Запад” пусна преди броени дни на книжния пазар, така че тази есен всички фенове на Краля ще бъдат отрупани с ужасяващо неустоими изкушения, удоволствия и (съно)видения!

Приятни писъци!

Similar Posts

Вашият отговор на Naugahyde Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

6 Comments

  1. Е то силни екранизации по Кинг няма, може би само Шоушенк, Милята и До Мен, който пък не са точно класически Кинг. Мизъри и Сияние са изключително слаби като екранизации, тотално са осакатени и двата романа. Мизъри е кабеларка, Сияние си е Кубрик, там празно няма, но и той си е правил негов си филм, а книгата е отебал сериозно.

  2. „Мизъри“ е доста добър филм с напълно заслужен Оскар на феноменалната Кати Бейтс. Доста е далече от кабеларка.
    „Кери“ също е страхотна екранизация.

  3. Долорес Клейборн е също такъв пример; Сърца в Атлантида също; В по-малка степен Мъглата и Тайна Прозорец, но и те са приятни екраниазации.

  4. За „Мъглата“ и „Долорес“ съм съгласен, за другите, в много по-малка степен. „Сърца в Атлантида“ – особено едноименната новела – ми е любима книга и не съм много доволен от екранизацията на Хикс.