„А Dangerous Method” на големия Дейвид Кроненбърг е филм, на който разчитаме адски много и за който сме сигурни, че ще бъде повече от отличен. И докато друг път сме притеснени докато чакаме първите отзиви, сега сме спокойни, защото честно казано, на този етап не виждаме някаква основателна причина да смятаме, че ще бъдем разочаровани. Вярно е, че имаше един грозничък плакат, но точно заради това казахме основателна причина – много рядко плакатите са някакъв индикатор за качествата на дадено произведение.
Най-новият трейлър (представен от Rope of Silicon) е премонтирана версия на първата отлична реклама на филма, която видяхме и като такъв, също не дава поводи за притеснения. Даже напротив.

Вижте.

Какво да кажем, личи си класата. И в режисурата, и в изпълненията. Наистина нямаме търпение. И докато чакаме ще си заформим един Кроненбърг маратон, от-до!

Привлечен от предизвикателството на невъзможен случай, д-р Юнг (Майкъл Фасбендър) взима неуравновесената, но красива Сабина Шпийлрейн (Кира Найтли) за своя пациентка. Оръжието на Юнг е методът на неговия учител, небезизвестния Зигмунд Фройд (Виго Мортенсен). Скоро и двамата мъже попадат под нейното влияние.

Вижте и още един плакат на филма, който отново не е много добър, но определено е подобрение спрямо предишния.

А Dangerous Method -плакат

„A Dangerous Method” е създаден по пиесата на Кристофър Хемптън („Опасни връзки”)“The Talking Cure”. Режисьор е Дейвид Кроненбърг („Мухата”, „Видеодром”, „Голият обяд”, „Тъмно минало”, „Източни обещания” и др.), а в ролите са Виго Мортенсен, Майкъл Фасбендър, Кира Найтли, Венсан Касел и Сара Гадон.
Американската премиера на филма е на 11 ноември.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

4 Comments

  1. Вчера гледах филмчето и… абе ако ще и да ме наречете хейтър, ама очаквах повече. Като цяло го бяха направили за малоумници, които не са чували за Фройд и Юнг. А Кийра Найтли играеше, разбира се, отвратително. Направи хистерията на Шпилрейн като етюд първи курс НАТФИЗ. Само Венсан Касел (и персонажа му) беше свеж. Започнах да си мисля дали не е прав за полигамията 🙂

  2. И аз го гледах и ми хареса. Не ме смаза, както ми се искаше, но ми хареса. Беше тотално лишен от емоции, аналитичен и студен. Нямаше много кино в класическия смисъл на понятието, типична пиеса. Трябва да се гледа два пъти.
    За представянето на идеите на психоанализата, мога да кажа, че е нормално да е по повърхностно. То повече не трябва.

    Кира Найтли беше, МОГЪЩО зле. В НАТФИЗ са по-добри. Вико обаче, разцепи! 🙂

  3. Виж ти, как така се получи да не спорим?
    Губим форма 🙂
    Ама Найтли трябваше още, още да я бие Юнг…

  4. Вярно е това! 🙂 Това е защото вече не идваш често. 🙂 🙂

    А за Найтли, колкото и бой да изяде, пак ще и е малко! 🙂