След като видяхме трогателния „Далеч от нея” по време на Киномания 2008, време е за следващия режисьорски опит на младата актриса Сара Поли. Тя възхити фестивалната (и не само) публика с ролята си в „Животът ми без мен” на Изабел Кушет (според каталанското произнасяне на името Isabel Coixet) от 2003-та, а на следващата година сподели по повод непосредственото съперничество в премиерните дати на „Страстите Христови” на Мел Гибсън и филма с нейно участие „Зората на мъртвите” на Зак Снайдър – „Те разказват за един човек, който се връща от мъртвите – ние имаме милиони.”
В своя нов филм същата дама с прекрасно чувство за хумор разказва историята на млада двойка от Торонто, която има проблеми с верността в една моногамна връзка – героинята на Мишел Уилямс трябва да се справи с различните чувства, които изпитва към съпруга си (в ролята Сет Роугън) и негов конкурент за вниманието й.
Провокацията за тази новина беше тройна. Първо – как ли ще му се отрази на Роугън с подобна драматична (очевидно!) задача? Второ – интригуващо е дали (отново) ще се справи Сара Поли като млад режисьор? Трето – Мишел Уилямс е една от актрисите, които в последните години привличат специално внимание – и от страна на продуценти/режисьори, и от страна на зрителите. И понеже много я харесваме в „Планината Броукбек” и особено в “Blue Valentine” решихме, че не е честно да пропуснем споделяне на новина за филм с нейно участие. А – и четири има – третият клип наистина напомня на цвето-свето-усещането на Уон Кар-уай и това ни радва много!
Сценарият е дело на Сара Поли; “Take This Waltz” ще дебютира на Международния филмов фестивал в Торонто, ще бъде представен и на фестивала в Сан Себастиан.
Опитвам се да го харесам Сет Роугън но и така не се получава. Не знам защо, но има нещо много антипатично в този човек. Гласа ли му е, лицето ли, не знам, но ми е много трудно да гледам филми с негово участие.
От друга страна, обожавам Мишел Уилямс и досега не е имал неин филм който да не съм гледал. Затова, въпреки Роугън, и този филм ще го гледам. А после идва ред и на дългооооооооочаквания от мен My Week with Marilyn, за който съм убеден че Мишел ще награби Оскара за главна женска роля.
При мен също опитът да харесам Роугън засега клони към неуспех.