Всъщност известният руски режисьор идва в България по повод премиерата на най-новия си филм „Лешникотрошачката 3D”, но предвид отзивите, които получи филмът (до момента рейтингът му в RottenTomatoes e 0%), решихме да заложим на паралелното събитие, което се организира в Дома на киното, където от 7 до 11 септември ще бъдат показани 6 от филмите му.
Нашето лично мнение е, че от „Домът на глупците” насам (един от най-безобразните и тъпи филми, които сме гледали – хич не ни дреме за елементарни метафори от рода на „войната е лудост”), Кончаловски е в тотална творческа криза, но това не ни пречи да оценяваме таланта и интелекта му и да се радваме на старите му произведения. Затова няма да пропуснем срещата с него и ще посетим възможно най-много филми от панорамата му. А като нищо бихме хвърлили едно око и на „Лешникотрошачката 3D”.
За повече подробности около срещата и панорамата вижте официалното прес съобщение.
АНДРЕЙ КОНЧАЛОВСКИ В СОФИЯ ЗА СЕДМИЦАТА, ПОСВЕТЕНА НА НЕГОВИТЕ ФИЛМИ И ПРЕМИЕРАТА НА „ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА 3D”
Световноизвестният режисьор ще се срещне със своите почитатели в Дома на киното, където от 7 до 11 септември ще бъдат показани 6 негови филма.
Руският режисьор Андрей Кончаловски пристига на 7 септември, сряда, в София за българската премиера на най-новия си филм „Лешникотрошачката 3D” (2010, с Нейтън Лейн, Джон Туртуро, Ел Фанинг, Юлия Висоцка) по покана да разпространителите на заглавието „А плюс филм” и „Радивижън”. Руският културно-информационен център и „Жокер Медиа” са съорганизатори на визитата на режисьора у нас, която е в рамките на седмицата, посветена на неговото творчество, когато в Дома на киното ще бъдат прожектирани шест от филмите на Кончаловски.
На 7 септември в 19 ч. руският режисьор ще гостува в Дома на киното за разговор със зрителите преди прожекцията на предпоследния му филм „Лустро” (2007), който ще бъде модериран от проф. Александър Грозев.
На следващия ден, 8 септември, четвъртък, за 11 ч. в Руския център е обявена пресконференцията му, а вечерта от 19 ч. ще бъде и официалната премиера на „Лешникотрошачката 3D”.
Носителят на Голямата награда на журито от Кан за филма си „Сибириада” (1979) и номиниран за „Златна палма” още три пъти –Андрей Кончаловски, е роден 20 август 1937 г. в дворянско, но и творчески настроено семейство. Дядо му е прочут пианист, чичо му – художник, а баща му, Сергей Михалков – държавен поет и председател на Съюза на съветските писатели. Макар да следва музика, Кончаловски завършва кино под ръковоството на Михаил Ром и се отдава на седмото изкуство. Кариерата на младия мъж стартира повече от многообещаващо – през 1962 г. то е асистент на Андрей Тарковски в “Иваново детство”, а две години по-късно и негов съсценарист в “Андрей Рубльов”.
Седмицата на Андрей Кончаловски, подготвена от екипа на Дома на киното, включва филми както от ранния, така и от късния, но все руски период на режисьора. През 1969 г. той екранизира Тургеневото „Дворянско гнездо”, който ще можете да гледате в Дома на киното на 8 септември, петък, от 20.45 ч. Главните роли в драматичната любовна история са поверени на полската звезда Беата Тишкевич и руските й колеги Леонид Кулагин и Ирина Купченко.
Отчужден от невярната си съпруга, Феодор (Кулагин) решава да се върне в родния си дом в Русия след дълго странстване в Европа. При едно гостуване у своите съседи се запознава с Лиза (Ирина Купченко). Отново срещнал любовта, той не би могъл да я задържи, защото тя е греховна и непозволена, а новата му любима не може да се примири с това. Съпругата му Варвара Павловна (Тишкевич) се завръща и съдбата отнема надеждите му за щастие.
Любопитен момент от периода на снимките на филма е свързан с изчезването на семейни бижута, които Кончаловски взел от майка си, за да може Беата Тишкевич да ги носи в кадър. Но те били откраднати от хотелската стая на режисьора и от една страна романтичният, а от друга твърде артистичен жест на Кончаловски, отишъл нахалост.
Година след „Дворянско гнездо”, през 1970 г., Андрей Кончаловски екранизира една от най-прочутите пиеси на Чехов, макар че би било грушно за някоя от тях да се каже, че не е, “Вуйчо Ваньо”. Филмът по нея можете да гледате на 9 септември, петък, от 18.30 ч.
Филмовият сценарий на „Вуйчо Ваньо”, който Кончаловски написва само за две седмици, се придържа към текста на драмата. Актьорският състав е съобразен с предписанията на драматурга и включва Инокентий Смоктуновски, Сергей Бондарчук, Ирина Купченко и др. Костюмите и интериорите пресъздават Русия от епохата на края на деветнадесетия век, но въпреки това филмът е индивидуална версия на класически текст от голям режисьор. Филмът е откровено мрачен, атмосферата е тежка, задушаваща, нещо, което в драмата на Чехов не е експлицирано по този начин. Кончаловски обяснява този факт с влиянието на Бергман върху него като режисьор: „Достойнството на този мой филм, както и недостатъците му впрочем, до голяма степен се дължат на Бергман. Правех бергмановски мрачен филм, докато за Чехов неизменно са характерни хуморът и иронията.”
Огромна популярност печели Кончаловски с поетичната музикална мелодрама в стила на Клод Льолуш “Романс за влюбени” (1974), която ще бъде излъчена в Дома на киното на 9 септември, петък, от 20.30 ч. Филмът печели Голямата награда „Кристален глобус” на фестивала в Карлови Вари и разказва драматичната история на двама млади влюбени (Евгений Киндинов и Елена Коренева), които съдбата разделя.
С “Кокошчица Ряба” (1994, с Ина Чурикова) Кончаловски се връща към ранния си поетично-реалистичен стил. В интервю за книгата “Горчиво кино” (Борислав Колев; София, 1995) руснакът казва, че това е най-личният му и любим филм. Него можете да гледате на 10 септември, събота, от 17.00 ч.
„Кокошчица Ряба“ е политическа сатира, която ни отвежда в малкото руско селце Безводное през 90-те години на 20 век – времето на демократичните промени и зараждащия се капитализъм. Филмът разказва за историята на Ася Клячина – главната героиня от филма на Кончаловски от 1967 г. „Асиното щастие“. Тя обяснява защо демокрацията в Русия не върви. Мъжът й е пияница и живее с циганка, а синът й работи за мафията. В същото време гневът на населението срещу местния капиталист се излива в протестна прокомунистическа демонстрация. А пък любимата кокошчица на Ася Ряба започва да расте… и да говори.
През 2000 г. Кончаловски печели Голямата награда на журито и наградата на УНИЦЕФ от фестивала във Венеция с „Домът на глупците”, който ви предлагаме на 11 септември, неделя, от 17.00 ч.
Действието се развива през 1996 г. по време на първата война в Чечня в психиатрична клиника, разположена близо до границата. Яна (Юлия Висоцка) и останалите пациенти живеят там, без да подозират за предстоящите събития. Една сутрин те откриват, че медицинският персонал е изчезнал. Настъпва хаос – някои решават да избягат, но тътенът на близките бомбардировки ги връща в сградата, която възприемат като свой дом. Яна намира убежище в света на мечтите със своя акордеон и песните на Брайън Адамс.
Развихрил се в своя нехоливудски стил, в “Домът на глупаците” Андрей Кончаловски рисува войната между Русия и Чечня като конфликт между безумци, в сравнение с които обитателите на психиатричната клиника са напълно нормални хора, пише Дебора Йънг в сп. “Variety”. Тази ексцентрична приказка притежава комично-гротескната привлекателност на филм на Фелини и би допаднала на подбрана аудитория.
„Лустро” е един от най-новите филми на Андрей Кончаловски, който ще ви покажем веднага след срещата-разговор с него, на 7 септември, сряда, от 20.00 ч.
Главната роля в него отново е поверена на последната, пета съпруга на режисьора – Юлия Висоцка. Тя е Галя – красиво младо момиче, което пристига от миньорски град в Москва, за да сбъдне мечтата си да стане манекенка. Сатирата на модния бизнес, каквато може да се очаква от ас като Кончаловски, буди противоречиви реакции в родината на режисьора, но самият той я защитава с думите, че е нелицеприятна, защото показва действителността такава, каквато е.
Цената на билета за всички филми от седмицата на Кончаловски е 5 лв., включително за разговора с режисьора и прожекцията след него.
В „Домът на глупците” единственото свежо нещо бяха парчетата на Адамс 🙂 Иначе този доста слаб филм ужасно ми заприлича на едно сюрреалистично недоразумение наречено It Is Fine. Everything Is Fine!
http://www.crispinglover.com/it_is_fine!.htm
Криспин Глоувър е велик, бе! 😀 😀
А парчетата на Адамс в „Домът“ бяха един от най-могъщите WTF? моменти в киното, на които съм попадал. Няма такава чекия!
Филмите, които съм гледал са едва 3-4, от които „Сибириада“ май е най-стария, но съм чел книгите му. Впечатлението ми за Кончаловски е, че е по-скоро способен занаятчия, който се пробва в различни жанрове и стилове. Няма кинематографичния усет на брат си, но пък и май е почтен, а и не демонстрира това самочувствие. Освен това, май открай време му тегне комплекса, че е бил в сянката на Тарковски в даден период. Тук e публикувано интересно интервю: http://www.librev.com/arts-movies/1325-2011-08-17-14-56-21
Двете книги, които излезнаха в поредицата „Амаркорд“ също не са лоши! 🙂