Editorial: Love.net

Понеже обещах да пусна мнение – забележете казвам мнение, а не ревю – ми се стори удачно да се възползвам от собствената си рубрика, вместо да поствам по коментарите на според мен чудесното, искрено ревю на „Love.NET“ на АсеХе. Не за друго, а за да не се бутам между шамарите, там хейтът си върви качествено и без моята намеса.

Ето с две думи и пак ви предупреждавам, това не е ревю!

Личната ми оценка на филма е средна към положителна. Очаквах той да бъде най-голямата тъпотия от всички български заглавия, които имахме щастието (или нещастието) да гледаме през последните няколко години, но той не ме подразни сериозно в нито един момент. Не ми се иска да го сравнявам с други филми, тъй като смятам, че не е редно. Все едно да сравняваш круши с ябълки.

Това, което прави „Love.net” различен е, че разказва една модерна история, която не е натоварена с политически коментари, не се занимава с мутри, проституция, наркотици, обезлюдяването на българските села, проблемите с балканската идентичност, историята на прехода и всички онези неща, от които ви е дошло ей дотука! Ако кажем, че става въпрос за класическа романтика, няма да сгрешим. Имаме четири главни сюжетни линии, всяка от които презентира някаква форма на любовни отношения (малко грубо звучи, но е така) и е неразривно свързана с някои елементи на интернет общуването.

Love.net - Христо Шопов

Лично на мен ми е най-интересна линията с отчуждените съпрузи Христо Шопов и Лилия Маравиля – тя прави най-добрата роля в целия филм, просто се слива с образа, както го правят големите актьори. В нито един момент тя не е била актрисата, която толкова добре познаваме, а е само и единствено Мила. Не е нещо невиждано, но е интелигентна и има дълбочина. Както се казва, истинска е!

Така и така съм тръгнал, да споделя и по една дума за другите истории, които са… ами, клишенца. Проблемната тийнейджърка, която не се разбира с мама и си чати с по-възрастен мъж. Слава богу – внимание, спойлър – накрая нямаше някакъв лош педофил и всичко да свърши трагично, защото цялостният вид на филма не го предполагаше. Журналистът, който прави статия по темата за интернет сайтовете за запознанства, се влюбва в проститутката, която използва за инфо! Ясна ви е работата. Трябва да кажа обаче, че Диляна Попова в ролята на… компаньонката беше перфектна. Първо е адски хубава и второ играеше доста по-добре от повечето актьори, при положение, че не й е това работата. Последната история е малко по-различна откъм история. Млада режисьорка на театрален спектакъл търси песен от своето детство и по интернет – без да знае – се свързва с позастарелия изпълнител на същата тази песен. Историята е различна, но за сметка на това е скучна, зле изиграна и от наша и от чуждестранна страна – не знам, Джон Лоутън не ме зарадва – и като цяло не ми допада. Трябва обаче да покажем, че интернет не признава и международните граници. Или пък може би е метафора, че в нета можеш да си намериш mp3-ка на всичко. Знам ли!

Между другото откъсите от „Казанова” на Диана Добрева използвани в тази линия на филма ми напомниха за Педро Алмодовар и ме накараха да се замисля как би изглеждал този филм направен от него. Гей, живеещ с болната си майка, общуващ с женен мъж, който не иска да си признае, че е хомосексуален и който в последствие го убива, защото изпитва срам; травеститът, който живее с други проститутки и е влюбен в най-добрата си приятелка, която пък е бременна от мъж, живеещ е чужда страна… и т.н. и т.н. Също така, щеше да има преплитане на изкуство, реалност, виртуалност и фантазии, така както само Педро ги може. Вярно, това щеше да е друг филм, но несъмнено, щеше да е и по-добър.

Love.net - Диляна Попова и за Захари Бахаров

Понеже се отплеснах сега набързо. Технически, за мен филмът е крачка назад. Звукът на места беше кофти и напомняше на ужасния нахсинхрон от близкото минало. Операторската работа на Емил Христов беше на висота, но на места картинката просто не изглеждаше добре като качество. Монтажно не са ми се набивали някакви фрапиращи грешки, но на моменти ритъмът беше малко муден. Драматургично също имаше малко проблеми и както винаги, диалозите бяха тромави. Или това, или актьорите ги изпълняват така. В по-голямата част обаче те се справят на прилично ниво. Някои са по-зле от средното, други пък са по-добре.

Та както казах, крайната ми оценка за „Love.net” е средна, но с положителен уклон. Филмът беше по-добър отколкото очаквах, не разочарова и не дразни. Ако трябва да избирам между него и някои от големите фестивални псевдоинтелектуални претенции (знаете ги, да не ви ги посочвам) сигурно ще избера него, ако не друго поне има цици, а както знаете…

Точно така! С тях всеки филм е по-хубав.

И последно за тези, които мрънкат за рекламите да кажа: да, филмите трябва да се финансират по някакъв начин. И освен това „product placement”-а не сме го измислили ние, така че, аре моля ви се.

Similar Posts

Вашият отговор на Никс Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

34 Comments

  1. Ха, така! Циците и на теб ти направиха впечатление, но реших, че не трябва да се фокусираме върху тях, нищо, че са неизменна част. Иначе съм напълно съгласен с теб. Само да не се скараме кой е ревюиращия и кой само допълва. 😀

  2. Разумен си Дринов !

    Аз също не критикувам българското кино. Всъщност то бе съсипано от Санди Томов в средата на 80-те години когато последния издаде един сборник от разкази. Дебелината на книжлето беше около 200 страници. Впоследствие Българска кинематография направи 9 филма по тях ,което беше явно самоубийство 🙂

  3. Добър вечер,

    добре заварили.

    Дилянчето се представя блестящо, не че ролята и е някаква много сложна, но е супер.

    Едно не мога да разбера по въпроса за тромавите диалози.

    Все едно дали са проблем на актъорска игра или на монтаж,

    къде е режисурата в този случай и на нея харесва ли и че нещата стоят по този начин?

    Все пак може би може да се подобрят нещата.

    Филмът е по-скоро хубав обаче…а циците винаги оправят нещата и оставят топло чувство

    у драгия зрител.

  4. @AceXe /Юлиян Спасов/

    Циците винаги се забелязват! 🙂 И няма начин да се скараме! 😉

    @Val

    Е, не е съвсем да не го критикувам. 🙂 Когато го заслужава го правя. А този Санди Томов не съм го чувал!

    @Стоян Стоянов

    you're welcome, но нямаш ли и някоя критика? 🙂 🙂 🙂

    @кюфте

    Охо, Кюфте, радваме се да чуем мнение от човек от бранша! И на истина добре дошъл! 🙂

  5. Хора, ако и love.net ви харесва, явно летвата с критериите е паднала мнооого, ама много ниско… Вие елементарен вкус нямате, за какви анализи да си говорим 🙂

  6. @Gabriella,

    Предварително поднасям извиненията си, за грубостта ми насочена към момиче/жена (innocent)…

    Мила, хората трябва да говорят тогава, когато имат ясните и точни аргументи, с които да защитят тезата си "за или против". Хората, които си позволяват да изказват мнение, при това негативно и за черешка – в опозиция, според мен изразяват острата си нужда да задоволят комплексите си, в една или друга посока. В някои случаи пък и показва отявлена нужда за внимание, когато то липсва на автора, т.е. лесен начин за привличането му с необосновани, но скандално негативни коментари + крайни обобщения за останалите. Нищо лично, само добри чувства! 🙂

  7. @Gabriella

    Понеже не сме чули за нищо, което да ти е харесало, засега ще смятаме, че проблема е в теб! Не ние имаме лош вкус, а ти си лишена от вкусови рецептори. 🙂

  8. Дринов&Спасов,

    Все едно да се обяснявам с някой, който е фен на Слави 🙂

    Но все едно, когато вземаш една до болка изтъркана тема, единственият смисъл е ако имаш хитра идея, която да обърне опасните баналности, заложени още в ядрото. Е, love.net е точно обратното. От леещата се боза дори холивудските сценаристи биха се засрамили. Когато една къща има крив темел, за какво структура говорим? Тя може да е направена от най-модерни материали, но какво от това? Филмът е изключително неверен психологически, а друг "екшън" вътре няма. Половината действие отива в рецитиране на тъпи имейли.

    Що се отнася до комплексите, те са градивна сила, аз обичам моите комплекси, преодолявам ги и после си създавам нови 🙂 Радвам се, че вие нямате комплекси, доколкото разбрах, слугувате на дребно в кино-бизнеса, стискам ви палци да ви дадат някой ден и вие да направите блокбастър 🙂 Ама побързайте, току виж, публиката пак се разочаровала от БГ-киното…

  9. Ама всъщност като "храня" love.net, аз направо го храня буквално, защото лоша реклама няма. Спирам.

  10. @Gabriella

    Не слугува нито на дребно, нито на едро в кино-бизнеса!

    И лично според мен, публиката преоткрива българското кино и няма да се разочарова, а точно обратното. Защото напоследък киното ни бележи разцвет, без значение, дали на някой му харесват отделни заглавия или не.

    Както става ясно, аз не съм безкрайно очарован от филма. Просто му давам "thumbs up" заради няколко неща, които няма да изреждам в момента и мисля, че това е обективна оценка, а не емоционална реакция, каквато е на повечето хора коментиращи бг киното, от едната или от другата страна.

    И последно, не виждам, как например линията с Маравиля и Шопов е "изключително неверен психологически"!

  11. Стига сте нападали Габриела 🙂 Не Ви е виновна, че нищо не разбирате от кино 😀

    lol

    (rofl-while-takin'-a-shit)

    🙂

  12. Елфче….

    …защо зорлем си търсиш белята? 🙂 🙂 🙂 Хем си чувствителен, хем се буташ между шамарите! 🙂

    @Nadinka

    Хе-хе! 🙂 🙂 Жалко, че не е вярно това. 😉

  13. Дринов,

    двойка с над 15 годишен брак и сериозни проблеми (липса на интимен живот и общи интереси) почти никога не може да се събере след разрив. Хората се стремят просто да се разделят приятелски и да се избавят от чувството за притежание, те работят върху това и ако го постигнат, е страхотно. Това се нарича "психическо здраве". Повторното събиране е временно и обикновено се оказва погрешно. Понеже филмът е измислена реалност, той обикновено трябва да концентрира някакъв човешки опит и да го изведе до метафора. Героинята на Маравиля трябваше след "етапа на разкриването" спокойно да го напусне, а не да се крие там, където той ще я намери и лигаво да пада в обятията му. Трябваше да му покаже, че транформацията е необратима. От тази екзистенциално осмислена раздяла (можеш да прочетеш старата пиеса Куклен Дом на Ибсен) филмът като сюжет и финала на нейния образ само щяха да спечелят. Отдавна добрите филми не ни показват розови илюзии по отношение на човека, а разбиране в дълбочина – дори понякога да е доста сурово (в много добрите филми).

    Обаче хората може да не искат да правят добро кино, живеем в свободно страна, все пак 🙂

  14. @Gabriella,

    Според мен изказаните ти твърдения се базират на представата ти как ти би постъпила в такава ситуация. Това обаче не означава, че всички биха постъпили така.

    Точно защото е 15 годишен брак с дете, точно затова героинята й може да не иска да се разделя. И в случая е достатъчно умна, за да схване, че човешкото психично здраве е налично там, където има хармонично разнообразие. Има безброй примери на отчуждени двойки, които се сближават отново след нещо неочаквано и голямо, което се случва. В техния случай – тя разбира, че той кръшка, защото тя не прави нещо, което той търси. Така че недей толкова повърхностно да ги разглеждаш нещата – става и си тръгва. Тя използва сайта за запознанства, за да навлезе в психиката му на места, където той не би я допуснал като съпруга. Само интернет й позволява да влезе в ролята на непозната. Точно в това се крие дълбочината на историята, че тя не си казва "той кръшка, чао", а се опитва да намери първопричината за този разрив между тях, т.е. тя чрез него търси грешката и в себе си.

    Или съм прав генерално или това е моята лична гледа точка. А щом съществува такава, значи твоята не единствена, с което аргумента ти става несъстоятелен. 😉

  15. Ама, ти, Спасов, освен че си тинейджър (това не е грях, но нямаш много житейски опит), но си и глупав тинейджър. Значи според теб глупавото чатене ала Казабланка е навлизане в психиката? И един сайт може да те допусне до места, където бракът няма да те допусне? Ти поне към родителите си нямаш ли наблюдения?…

  16. Имам наблюдения върху много повече хора от родителите ми и не използвай възрастта ми, а чети какво казвам. И за N-ти път доказваш, че не четеш и освен това преиначаваш думите ми. Казах, че героинията й използва интернет, за да навлезе в психиката му. Казах, че той е просто средство, а не цел. Плюс това казаното в един чат има същата стойност като казаното на живо. Все едно да те напсувам на чат и да кажеш, че това е само чат и не би се обидила. 😉

  17. Ами, много ясно, ти може би не забелязваш как се обиждаме в чата и изобщо не ни пука 🙂

    Все едно да се влюбим, ако love.net ни е любимия филм, и сърцето ми да се разтупти от ревюто, което няма как да стане 🙂

    Твърдя, че в сценария (а тази линия беше от по-добрите) нямаше никакво навлизане в психиката. Значи той в началото се заявява като циничен и отегчен, тя го хваща, но не му казва и му изпринтва мръснишките откровения, шокира се като героиня на Джейн Остин, после малко си чатят (много духовно някакси изведнъж), тя пробва с нещо френско, но той изведнъж става романтик… и изводът е, че плесват с ръце и се прегръщат? Поне чатенето им да беше мръснишко, за да отговаря на първоначално заложеното в психиката на героя 🙂

  18. Като гледам филма тогава,ще се изкажа,ама за това дали бг киното се възражда-ето моето мнение-трябва повече да се потрудят те са като наште футболисти първото полувреме играе добре второто yock,ся след тоя love.net,май никъв хубав бг филм няма.Попревете ме,ако греша.Не,че съм против бг киното,ама така са нещата.

  19. "Очаквах той да бъде най-голямата тъпотия от всички български заглавия" – аз излязох от киното с точно това впечатление, макар да не го очаквах преди това. Трагичен. 🙂

  20. Няма нужда, най-малкото защото не съм тръгнал да споря или убеждавам. Просто си казах личното впечатление. Иначе аргументацията я има… за който му се рови 😉

  21. Браво, Gabriella!

    Напълно съм съгласна с теб и направо не знам откъде намираш такова търпение да обясняваш бавничко и нагледно и да не се отчайваш, въпреки покъртителното неразбиране насреща.

  22. Не знам защо, но от някъде дойде желание и аз да коментирам филма, като клакьорките 🙂

    Ще изредя плюсовете и минусите:

    + Темата. Браво на филммейкърите, защото темата е актуална и интересна за зрителите, аз го гледах пред препълнен салон (вярно беше четвъртък, а тогава цяла София ходи на кино :)) Освен това на всички ни втръсна от low life драми и сополи по прехода.

    + Освен това екипът се е опитал да чрез историите да обхване 3-те основни възрастови групи на аудиторията : тийнейджърите, все още несемейни хора на средна възраст, както и зрелите семейни хора.

    + Рекламите. Позиционният маркетинг. Аз не ги виждам като минус, напротив – това просто показва в какви комерсиални времена живеем, заобиколени сме от реклами – по ТВ, интернет, улици, медии и т.н. Много хора се издразниха от тях, но аз го виждам като част от концепцията на филма.

    + Комерсиален филм, хай-лайф стайл. Кич. Казват, че е такъв. Браво, точно такъв трябва и да бъде.

    + Моментите, в които героят на Бахаров си пържеше мозъка в интернет в продължение на 48 часа. Това бе нещото, което ми хареса във филма и ако той бе насочен в тази посока, щях да имам доста положително мнение.

    Минуси:

    – Лигавият и предсказуем завършек на всички истории. Накрая замириса на сапун. Нямаше изненада, кулминация, туист, а посланието бе елементарно. Развитията на историите се развиваха по инерция, понякога скучно, предвидимо и банално. Това е много, много голям минус.

    – В тази връзка, историята на меломанката и застаряващия рок музикант беше излишна и досадна. Не че другите не са, но поне те седяха на място

    За техническите компоненти и играта на самите актьори не мога да коментирам, не съм достатъчно компетентен по въпросите, но на мен визията ми хареса (или поне не ме издразни), а актьорската игра малко ми заприлича на тази от сапунките, някои седяха доста изкуствено, а някои ме зарадваха (особено тези с по-малките роли, например халерчето)

    Е, и аз теглих един (б)анал 😀

  23. имах предвид хакерчето, на чийто баща му извадиха далака 🙂 ама докато пишех гледах към друго прозорче и затова направих толкова много грешки и повторения от сорта на "освен това" 🙂

    Пу деба, трябваше да прочета какво съм писал преди да натисна "пали джапанките" 😀

  24. ахахаах пък аз помислих, че е някой нов лаф и съм пропуснала да се образовам по темата 😀

    няма лошо да палиш джапанките, иде лято, нищо, че не личи 🙂

  25. @lammoth

    От това което разбирам, мнението ти съвпада с моето. 🙂 "Уич ис найс"! 🙂 🙂

    @Nadinka

    Ебаси, искам вече да е жега! 🙂

  26. Преди LOVE.NET се приемах за търпелив зрител и мислех, че мога да гледам какъвто и да е филм до края, въпреки че не ми допада. При него обаче имах желание да си тръгна след втората секс сцена т.е. първите 10 минути.

    Като цяло за мен филмът граничеше с безсюжетно софт порно. Преливаха множество слабо развити персонажни линии; диалозите – подплатени с шеги в стил а ла Комиците – бяха сковани и неподплатени с достатъчно смисленост и цел; скритите реклами бяха натрапчиви и нагли, като някои от диалозите имаха за цел чисто и просто реклама на определена услуга или продукт.

    Въпреки не дотам високите ми очаквания, този филм, смея да кажа, ме разочарова.

  27. В името на Иисус Христос и свитата Му от фентъзи спътници оставям тук коментар 33 и ви заклевам да следвате Пътя, Истината и Живота in nomine Vaginis, et Titis, et Spiritūs Anus. Amen!