Агенти на съдбата / The Adjustment Bureau

Пробвах няколко встъпления, но все нещо не ми се получаваше, затова стартирам така: „Агенти на съдбата” е кажи-речи най-добрият романтичен филм от „Блясъкът на чистия ум” насам. И също като него, той е жанров пастиш включващ романтика, фантастични и фентъзи елементи, трилър, че дори и мъъъничко „noir”. И макар да не е някакъв шедьовър, на фона на сериозната криза, в която са изпаднали така наречените любовни филми, той е глътка свеж въздух, която не само ще зарадва романтично настроените, но ще накара и не един или двама да се замислят и да пофилософстват над сериозни теми като има ли такова нещо като чиста случайност, свободен избор или пък някаква висша сила предопределяща съдбата ни.

Предполагам, че по-върлите почитатели на големия Филип К. Дик могат да останат разочаровани, че във филма е останала много малка част от оригиналния разказ и че любовният елемент идва малко в повече, но лично аз смятам, че този елемент успява да пасне идеално на темите, които по принцип вълнуват Дик – като естеството на реалността или на човешката идентичност – и погледнато в перспектива не мога да кажа, че любовта му е била чужда. И знам, че това не е някакво оправдание – просто отбелязвам факт – но огромна част от филмите, създадени по произведения на Дик, включително и тези, които водим за класики като „Блейдрънър”, „Зов за завръщане” и „Специален доклад”, са доста свободни интерпретации.

Джон Слатъри и Мат Деймън

Но за какво всъщност става въпрос? Изправен пред повратна точка в своя живот, младият и харизматичен политик Дейвид Норис (Мат Деймън) среща красивата танцьорка на модерен балет Елийс Селас (Емили Блънт) и мигновено е връхлетян от усещането, че е предопределено те да бъдат заедно. Но се оказва, че не е точно така и Дейвид се изправя пред мистериозни агенти с необясними способности, които следят всичко в нашия свят да се случва по предначертан план и които правят всичко възможно двамата с Елийс да останат разделени. Изправен пред съкрушително превъзходство, Дейвид трябва да остави Елийс и да приеме предначертания му път… или да рискува да провали както своите мечти, така и нейните.

Хубавото в цялата работа е, че основната движеща сила, стояща начело на бюрократичната система, силата, която е наясно с „голямата картинка” (колкото на по-ниско ниво работят агентите контролиращи хода на живота ви, толкова по-малко знаят за цялостната му посока) не ни се разкрива и сме свободни да интерпретираме нейното естество по какъвто начин ни е угодно. За едни ще е съдба, за други господ, за трети извънземни. За мен тя си остана просто Председателя – ако наистина има виша сила, то аз си я представям точно като някакъв чиновник, затрупан от бумащина.

Мат Деймън и Емили Блънт

Лошото е, че въпреки че говорим за филм по Филип Дик и са възможни всякакви изненади, можете да се досетите как и в каква посока ще протекат събитията в него, както и какъв ще е основният извод – в крайна сметка всички знаем, че „любовта ще спаси света”. Това обаче не е проблем, все пак още в началото става ясно, че филмът е романтичен и мога да го преглътна. Проблемът е как, въпреки че трябва наистина да сте бавноразвиващ се, за да не ви е станало ясно за какво иде реч, на самия финал на зрителите в прав текст е обяснено каква е основната идея (сякаш тя не е една от най-експлоатираните не само в киното, но и в цялото изкуство) при това, на всичкото отгоре, това става с глас зад кадър, което е отвъд безобразието.

Но въпреки споменатия недостатък, както казах в началото, филмът представлява глътка свеж въздух на фона на всички конвейерни романтики, които ни заливат в момента и които правят гласа зад кадър да изглежда като гениално новаторско прозрение. Във филма има мистерия, напрежение, динамика – в последната част дори имаме зачатъци на лек екшън – режисурата на Джордж Нолфи (който е сценарист на „Бандата на Оушън”, „Ултиматумът на Борн”) е ненатрапчива, заснет е отлично (оператор е небезизвестният Джон Тол), между Мат Деймън и Емили Блънт определено има химия и не на последно място, Джон Слатъри и Терънс Стамп са супер.

Агенти на съдбата / The Adjustment Bureau

Общо взето, ако трябва да сравним „Агенти на съдбата” с други екранизации по Дик той се класира някъде под споменатите по-горе класики (в това число и „Камера помътняла”), но далеч над разочарования като „Next” или “Заплащането”, което за романтика си е огромен успех.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

5 Comments

  1. За глътката чист въздух знам един виц, ама… ще ти разказвам като се видим 🙂

    Значи филмчето е… куул? 🙂

  2. Филмът не е нещо велико, но е свеж. Хареса ми. Само да го нямаше гласа зад кадър на финала. 🙁

  3. Ударна романтика, облечена в мръсните гащи на параноичен трилър. Проблемът е, че набляга на първото и убива потенциала на второто.

    5.9/10