„Cube 3D”

Неведнъж сме споменавали, че смятаме „Cube” – известен в България като „Кубът на страха” – на Винченцо Натали за един от най-добрите фантастични трилъри през последните 15 години. Просто адски си падаме по него.

Всъщност ние не сме единствените, защото още с премиерната си прожекция на фестивала в Сънденс, той се превърна в хит и успя да си извоюва култов статус. Доказателство за успеха му бяха и двете продължения „Cube 2: Hypercube” на Андржей Секула (оператор на „Глутница кучета” и „Криминале”) и „Cube: Zero”, който всъщност е предистория на Ърни Барбараш.

Затова сега не сме много изненадани (но пък сме силно развълнувани) от новината, разпространена от  ShockTillYouDrop, че от Lionsgate ще направят опит да възкресят поредицата с Cube 3D. Не става ясно дали това ще бъде римейк, директно продължение, нова предистория или класически „рибуут”, но каквото и да е, очакванията са действието да се развива в същата вселена.

Да се надяваме, че нещата ще се получат (едва ли може да е по-зле от втория филм), не искаме никакви обяснения и допълнителни истории и усложнения. Това, което искаме, е готини капани и качествени образи. Освен това смятаме, че 3D-то има шанс да изглежда приятно и за разнообразие да е от полза на разказа.

А тук можете да си припомните трейлъра на оригинала.

http://www.youtube.com/watch?v=01hUyIrubWE

Similar Posts

Вашият отговор на AceXe /Юлиян С Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

21 Comments

  1. Cube Zero беше готин, защото имаше напрежение и показваша една мистична концепция за възможно наказание чрез вкарване в система от кубове. Но си беше трилър. Първият Cube не ме изкефи. Cube 2: Hypercube за мен е най-добрия от поредицата, не само заради историята си, която беше добре замислена, а и заради страхотния дизайн на кубовете и играта със законите на физиката. Адски ме кефи новината, че ще има нов Cube. При това да се гледа на кино… Дано обаче запазят дизайна на кубовете иначе се губи чара.

  2. 100% първия филм, който си гледал е "Cube 2: Hypercube", нали? Иначе няма начин той да ти харесва повече. От 12 годишен (когато прочетох "И построи той крива къща" на Хайнлайн") съм влюбен тесеракта, но останах разочарован от двойката. Имаше един два добри момента, но като цяло…

  3. Не, първо гледах първия Куб… По някоя от Диемите, но когато бях много малък и затова не съм вникнал много в него… А в двойката не е само тесеракта. В Zero и единицата го усещаш като някаква система, която се дирижира от някакви хора. Военните ли, правителството ли, учените ли, но се усещаше като някаква тежка система под земята. Както и си беше. Докато Хиперкуб беше много игра на въображението и ти оставяше празни пространства, които сам да запълваш. Като например дали е реална система от Кубове или виртуална, в която са вкарани съзнанията на индивидите. Някак имаше много мистика в него и това го направи по-интригуващ. Поне за мен. 🙂

  4. На мен също ми харесва само първият. Даже много се бях впечатлил на времето, когато го гледах за първи път. Даже доста се бях поразровил след това да чета за него. Впечатляващо е как една блестяща идея може да се реализира в такова малко пространство – доколкото си спомням, декора е бил един и само са сменяли светлините.

    Много е интересно, какво са решили да направят сега, но преди това е добра идея да си припомня пак оригинала…

    Колкото до зерото и тесарактите, или който както иска да си ги нарича, не ме хванаха…

  5. @AceXe /Юлиян Спасов/

    Ти си бил на 9 години. Това не ти се брои. 🙂

    @Тихомир (a.k.a. Тито)

    Тотъли агрийд! 🙂

  6. @Дринов,

    Това са вече различия във вкусовете. Ако говориме откъм дизайн и стил. Втория бие стократно останалите. За хиперкуба знам, че са построили две стаи една до друга. Но и там пространството е било кът.

  7. @AceXe /Юлиян Спасов/

    Няма как да се съглася с теб, братче. Лично за мен си доста далеч от истината 🙂 , но както ти сам каза, въпрос на вкус. 🙂

  8. За мен първият филм имаше идея, която много хора изобщо не са осъзнали – Системата!

    Системата, която човекът е създал. Тази система, която управлява неговите действия от раждането до смъртта му. Тази система, която се е вкоренила в съзнанието му и го кара да върши чудовищни неща за да оцелее. И именно тази система, която ако се опиташ да промениш, излъжеш или просто да живееш вън от нея, те убива. Това са капаните. Те са изразното средство на унищожението, ако дръзнеш да излезеш от системата. Героите във филма бяха подбрани като всеки олицетворяваше важна част от обществените прослойки на населението, формирани от самата система. Всеки сам за себе си беше неспособен да излезе от системата, но всички заедно биха могли да открият решението. Ако тази система може да бъде променена и ако някой може да го направи, това е човешкият гений. Именно човешкият гений като потециал, олицетворен в героя, неспособен да се грижи сам за себе си, но имайки гениалната дарба да пресмята на ум изключително сложни изчисления, само той би могъл да излезе от системата. Не случайно и финалът на филма беше именно такъв. Хората са създали системата, която представлява Кубът. Той е олицетворение на тази система, защото нашият свят е триизмерен и всичките ни познания се свеждат до това. Системата има правила, които ние хората сме създали и по тези правила определяме кое е правилно и кое е погрешно. Съдим, прощаваме, отричаме, дори убиваме по правилата на тази система. Тези правила сме си ги създали, за да се самозаблуждаваме, че всичко е законно и правилно, че всичко е така, както трябва да бъде. А дали е така? Е, ако някой се съмнява, нека опита да излезе от системата. Да опита да живее по свои правила – да бъде независим от наложените ограничения. Моментално ще се окаже в капан, който пак същата тази система е подготвила за него. Капан, който ще го унищожи. Капаните във филма бяха именно такива – инструментите на системата да държат в подчинение нейните създатели хората. Тези хора, които са я създали, но не са имали прозрението, че в този й вид системата е вредна за тях самите, макар и да им дава чувството за ред и законност. Какъв ред и законност има във масовото изтребление на милиони хора, когато системата определя воденето на войни, като средство за икономически напредък? Или къде е справедливостта на тази система, която винаги определя правото на по-богатия, като поставя в подчинение по-бедния заради чисто материалния елемент? Или да държи в заблуждение чрез религиозни средства, масова непросветеност и пълна изолация хората на цели държави. Такава система може само да деградира ценностите у човека, както и впрочем се наблюдава в последните десетилетия.

    Филмът Куб на Винченцо Натали според мен олицетворяваше точно това – Системата и начинът по който, ако човек се "събуди" един ден и разбере тази истина, би опитал да излезе от нея, но не би успял, защото същата тази Система е отнела потенциала му да осъзнава кое е правилно и кое не. Единствено неговият гений, като човешка способност, би могъл да напусне системата и да създаде по-нормална среда за съществуване. Но за целта, човекът трябва първо да се "събуди".

  9. @movieman

    Е благодаря, че ни отвори очите за това, което не сме осъзнали!

    Струва ми се обаче, че ти не си разбрал филма.

  10. Saxton Hale,

    излишно е да използваш ирония, за да покажеш колко широко са ти отворени очите.

    Аз само споделям моята гледна точка относно посланието на филма. Ако не ти харесва, или мислиш, че не съм го разбрал, това е твое мнение, което по никакъв начин не дава основания да смяташ, че ти си го разбрал, нали? Всеки за себе си и въз основа на ценностната си система, сам определя, кое е ценното и кое може да извлече като поука. Аз споделих това, което за мен е ценно и заради което ценя филма Куб. Ако режисьорът е имал съвсем друга идея и аз съм си въобразил цялото това послание, то аз не бих могъл да го знам със сигурност. Затова и коментарът ми се базира на съждения. Но пък се чудя ти откъде си толкова сигурен, че си разбрал филма?Освен може би, ако не си го режисирал лично.

    И не съм имал намерение да отварям очите на никого, а просто да видя дали ще намеря сходно мнение с моето. Нали затова човек споделя мнение по даден въпрос, който го вълнува. За да чуе и мнението на други хора. В тази връзка те моля да споделиш това, което ти си разбрал? Пък току-виж си ми отворил очите за нещата, които са ми убягнали.

  11. @Дринов,

    Двата филма не са твърде различни, за да можем да определяме кой колко е далеч/близо до истината. Теб те грабват добре замислените капани, докато мен други неща повече ме впечатляват. Пак казвам, вторият Куб е повече фикция и игра с въображението, защото почти докрая постоянно мислиш аджеба какви са тия цифри, какво значат, ама тия как са се озовали там, какъв е смисъла на куба, те реално ли са там, или е някаква игра и т.н. В първия по-скоро се знаеше, че са затворници, които трябва да уцелят правилния куб в правилното време, за да излязат, т.е. правеше сценария по-ясен като цел, по-близък до реалността и по-предвидим.

    @movieman,

    Разбирам гледната ти точка и мисля, че донякъде би могло да се погледне и от тази гледа точка като олицетворение. Аз не бих го формулирал точно така, но филмите не са, за да се надпреварваме кой по-далеч е стигнал в разбирането му. Всеки си има собствени възприятия, базирани на уникалния мироглед, който всеки един човек е изградил с развитието си. Затова и няма правилно и неправилно в разбирането на една фикция, тъй като е въпрос на индивидуално усещане… Дринов. 😀

  12. @AceXe /Юлиян Спасов/

    Можеш да си мислиш такова нещо, само ако не си гледал първият филм! И това, че искам готини капани, не означава, че това е нещото което ме впечатлява най много. Напротив.

    И те разбирам какво имаш предвид за втория, който на теория би трябвало да ми харесва повече защото има почти фантастичен елемент – но истината е, че той е доооооста по-тъп от първия. 🙂 🙂

    @movieman

    Много интересно мнение. Определено мога да видя, какво имаш предвид. И мога да се съглася с някои неща. Филма може да се разгледа и като метафора за човешкия ум и нещото което наричаме разум. Накрая подсъзнанието побеждава. 🙂

  13. То ако тръгнеш с метафорите – край няма да има. След като нищо не ти казват, интерпретациите могат да са безкрайни. Това му е хубавото на такъв тип филми – всеки намира по нещо за себе си, колкото и на пръв поглед елементарен да изглежда сюжета.

    Сега гледах пак първия филм и като изключим щуротиите на тема числа, пермутации и координати, останалото си го бива. А дизайна на всеки куб напомня за куба на Рубик – този класическият 3х3х3, но гледан от вътре. Аз съм много запален по подобни ребуси и в момента имам колекция от над 15 разновидности на куба на Рубик.

    За този сюжет, не виждам, какво би допринесло едно 3D.

  14. Интересно би било 3D-то, защото в Кубът има игра на геометрия и би било интересно как ще изглежда един перфектен куб отвътре на 3D.

    Дринов, Тито много добре си го каза. Всеки си намира нещо в него. Мен втория много повече ме кефи от първия и това си е.

  15. @Тихомир (a.k.a. Тито)

    На мен щуротиите на тема числа доста ми харесват. Математиката е велико нещо, има уникални неща в нея. Жалко само, че нищо не отбирам. Ама нищичко!!! 🙂 🙂

    @AceXe /Юлиян Спасов/

    Разбира се! И аз много се кефя на "Tрабант", даже повече от колкото на "BMW", ама това не го прави по-добра кола. 🙂 LOL!!!

  16. Дринов, не мога да кажа, че съм голям спец по математика – изучавал съм я доста, но преди време. Но наистина, е нещо което ме вълнува и разни такива закачки с числа са ми любими. Но в случая нещо май-не беше наред, но аз не се задълбочих в разгадаването им, за да не си развалям кефа от общата атмосфера. Някой път, ако ми се занимава мога да проуча въпроса и да излезе че всичко е на ред или напротив, в контекста на филма, че не е, докато героите си мислят, че са открили логиката. Има доста интересни неща във филма – бях чел, че имената на героите съвпадали с имена на затвори, и съответно характерите им с вида на затворите…

    AceXe, но всеки куб от вътре и от вън си изглежда еднакво като форма. Не знам, точно, какво имаш в предвид, но, честно, не мога да си представя, какво толкова ще се получи на 3D. Надявам се да греша и да стане нещо визуално оригинално. Аз също обичам геометрията и даже съм си правил стереоскопични проекции на въртящ се четиримерен куб. Но наред с куба много харесвам като фигура и додекаедъра – в такава форма е и един от любимите ми ребуси.

    Както казах, съм много зарибен по пространствените ребуси, производни на Куба на Рубик и затова и този филм допълнително ми навява едни такива аналогии. Вижте ги във Фейсбука – там имам една не много актуална снимка на колекцията ми.

    П.П. Като сме на вълна числа, ето ви нещо от любимата нумерология – 13-ти се пада по-често в петък, отколкото в друг ден от седмицата! Не много по-често, но е факт – лично съм го проверил.

  17. От което следва, че 12ти по-често е в четвъртъците, 11ти срядите, 10ти вторниците и т.н. Ами виж, аз винаги съм смятал, че няма случайни неща. Фактът, че точно петък тринайсти е станал паметна дата (дали отговаря на реалната историческа фактология, само един Господ знае), означава че има причина. Интересно е, че големите корпорации много мразят годините с повече тринайсти петъци, защото загубите са огромни.

  18. Това пък с петък 13-ти каква простотия е, нямам думи!

    Иначе и аз съм го чел това, че 13-ти се пада най-често петък. Тази година има 3 петък 13-ти, ама на кой нормален човек му дреме?

    @AceXe /Юлиян Спасов/

    А защо са големи загубите? Не работят ли? Или работниците понеже са прости и от притеснение се самоконтузват?

  19. Броил съм ги – така е!

    Догодина са 3 пъти петък 13-ти. Ами панират се хората, взимат отпуски, не шофират и такива ми ти работи. На мен пък ми е винаги едно такова празнично на тези дати…

    Смятайте, какво ще се случи догодина на 21-ви декември… 😉 😉

  20. Какво ще се случи? Разни тъпанари цял ден ще се занимават с глупости, а на следващия ден ще си вземат болничен и няма да отидат на работа, защото ще ги е срам.

  21. Ще е голям майтап. Пада се в петък, около 13:23 наше време. Мисля, че най-късно до събота вечерта, ще излязат новите прогнози за края на света или коригираните старите.