И за нас самите не е ясно как и защо точно това е така, но е факт, че Джак Блек не е сред най-презрените ни актьори и дори от време на време намираме някои от off-beat изпълненията му за интересни.
За съжаление случаят не е такъв. Трейлърът на „Gulliver’s Travels” е едно от най-лошите неща, които сме виждали тази година, и като че ли по тъпотия е изпреварван само от мега трагедията „Мечокът Йоги” – някак знаехме, че таглайн от рода на „От студиото, което ви представи „Нощ в музея”, няма как да е на добре.
Вижте сами!
Предвид тъпотиите, в които се снима Джак Блек, присъствието му тук може да бъде обяснено, но това на Емили Блънт не подлежи на никаква рационализация.
Хей, Дринка, надявам се че към "тъпотиите, в които се снима Джак Блек" не включваш "Тинейшъс Ди". :/
Не знам що, но трейлърчето ме разсмя. А и, като видя Chris O'Dowd, смехът ме напушва от самосебе си. 😀
Очевидно "приключенията" са само при лилипутите. Обичам го Гъливер (въпреки че от много отдавна не съм чел книгата) като персонаж и наистина филма изглежда забавен. Гледал съм няколко филма влкючително и с анимационни лилипути, но тук вече ефектите са на ниво.
Имаше една версия на Холмарк с Тед Дансън и много други известни имена, която включваше и останалите части на книгата и беше много добре направена.
@Nostromo
Не включвам много неща с него 🙂 Но да ти кажа, "Tenacious D in The Pick of Destiny" аха, ахах и да ме разочарова. Иначе "Тенейшъс Ди" са големи.
@Тихомир (a.k.a. Тито)
Когато бях малък, останах много разочарован от "Гъливер" и от факта, че всъщност, книжката не е за деца. По-късно я преоткрих, когато изучавах семиотика в университета.
Холмаркското филмче не беше лошо, но това, не виждам как може да ти бъде забавно.
Защо, приемам го за хубава пародия, с някои интересни хрумки (като гюлетата в шкембето му), но едва ли ще го гледам на кино. Сюжета дава възможност за всякакви интерпретации и обикновено почти няма допирни точни. Както все се случва с книгите. Тия от Холмарк вадят доста качествени продукции, като гледат да са доста близо до първоизточника, доколкото е възможно, и по-малко си позволяват да променят сюжета.
Ще кажеш, че тогава се подтиска творческата страна! Но когато харесвам една книга, ми се ще да я видя едно към едно екранизирана. Например "Франкенщайн" – от толкова нелепи "екранизации" хората са добили много грешна представа за героите. Даже често бъркат Виктор със самото чудовище, и отделно, самите подбуди на двете страни – създателя и творението. Все пак има някои приближаващи се екранизации… А за "Война на световете" да не говорим. Спилбърг се е отказал на времето да я направи в оригинален "изглед" – във викторианска Англия, и после к'во стана?… Филма се харесва, но не и от мен.
🙂
Все пак има "поговорка" "не съди за книгата по филма ѝ" 🙂
Но само за протокола, аз съм на мнение, че "Война на световете" на Спилбърг, въпреки някои очевидни разлики с книгата, е доста по-близък до нея, от която и да е друга екранизация – аз го харесвам. 🙂
Абсолютно съм съгласен с горния коментар. 🙂
Романа "Война на световете" ми е в топ 10 и няма как да ми хареса Спилбърговата версия. Ако се абстрахирам от това, филма не попада в графата лоши, но… Аз си имам моя любителска версия на романа и въпреки пластелинените охлюви (вместо хора), приликите са повече от разликите 😉 😉 …
На времето "Пилето" беше страхотно адаптиран, но в последствие четох книгата. А "Троя" не се хареса много-много, ама аз като не съм чел Омир и ме кефи максимално. Явно си зависи, кой какво харесва и доколко е запознат с първоизточника и какво очаква да види.
Факт е, че Спилбърг, преди години, е имал намерение да прави филм "Война на световете" по рок операта на Джеф Уейн. Ама нещо се е отказал и след 20 години е направил това…
Охлювчетата са жестоки просто! 🙂 Браво!