Следващите три дни - ревю

Проблемът на “Следващите три дни” е, че нито е хубав, нито е достатъчно тъп, за да се открои от огромния поток трилъри, които ни заливат. А не бих казал, че няма потенциал, въпреки че се явява римейк.

Режисьор и сценарист е Пол Хагис, който разполага в биографията си с филми като „Сблъсъци” – смятан от доста хора за силно надценен и прехвален, но не и от нас или поне не в такава степен – „Момиче за милиони”, „В долината на Давид и Голиат”, „Писма от Иво Джима” и „Казино роял”, а в главната роля е Ръсел Кроу, който независимо в какъв филм участва, винаги дава всичко от себе си (Елизабет Банкс и Оливия Уайлд не ги споменавам, защото те трябваше да бъдат нещо като черешката на тортата), тоест имаме предпоставка за нещо интересно.

Следващите три дни - Ръсел Кроу

Историята също е интригуваща. Почти неправдоподобно перфектният свят на учителя Джон Бренън е разбит на парчета, когато съпругата му Лара изненадващо, почти като по Кафка, е арестувана и осъдена на 20 години затвор за убийството на своята шефка. Три години по-късно единственият убеден в невинността на своята съпруга, Джон едновременно се грижи за сина си, преподава в колеж и търси начин да докаже, че жена му е невинна. Скоро обаче и последното обжалване пропада и Лара вижда самоубийството като единствен изход. Изправен пред тази още по-голяма и немислима загуба, Джон решава да намери начин да я измъкне от затвора, дори и това да означава да се превърне в престъпник и дори убиец.

Тоест има го шанса както за добро изследване на морални, философски и правни проблеми и ситуации и развиване на герои в дълбочина, така и за истински съспенс, роден от това дали Лара наистина е извършила убийството и дали Джон ще успее да я измъкне от затвора.

За съжаление, този потенциал не е разгърнат изцяло, образите са прекалено схематични и прекалено идеализирани. Кроувият Джон е чистичък като сълза – опитът за поне малко дълбочина с историята с баща му си е почти смехотворна – Лара, която трябва да е абсолютното „сиво”, за да може да сработи съспенса, също е прекалено едноизмерна. Общо взето най-интересните образи във филма са полицаите, които мяркаме само за минутки и един глух фалшификатор. Дори и Лиам Нийсън минава почти незабелязано.

Ръсел Кроу и Елизабет Банкс

Що се отнася до чисто трилърските елементи, на всички ни е ясно, че няма чак толкова много възможности за това как ще се развият нещата и лично за мен, Хагис е избрал по-малкото зло, което обаче леко натоварва филма в посока, която не ми допада и ми идва в повече. Трудно ми е да кажа в каква точно, защото ще трябва да ви издам повечко от необходимото.

За финал и за тези, които четат само началото и края на ревютата, да обобщим, че благодарение на таланта на хората, които са работили по филма, той не е пълна трагедия, даже напротив, става за гледане. Просто не е развит пълният потенциал, с който разполага и вместо нещо наистина добро, се е получил един средняшки трилър, който по всяка вероятност ще забравите много скоро.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

17 Comments

  1. При всички положения, ще си получи нужното внимание. Понеже спомена Сблъсъци… Филма изобщо не е надценен, ами успя да каже нещо много философско и дълбоко, по доста смилаем за масата начин и точно затова се появиха "майстори", които всичко знаят да унижат филма. Той за мен е богатство, защото много други са се опитвали да кажат същото, което и слблъсъци, но не са успявали, защото са много оплетени и тежки. В това отноешние и "Въздухът, който дишам" е страхотен, въпреки че малко по-особен.

  2. Мда – в 'Долината на Давид и Голиат' ('In the Valley of Elah') чисто и просто е най-добрият не-документален филм за Ирак, който съм гледал – истинско постижение. С лекота, но неумолимо показва как отделния човек (въпросните младежи-войници) е просто пионка в ръцете на сили, далеч надхвърлящи възможностите му да се противопостави. 'Сблъцъци' също е голяма работа – не смятам, че е надценен – бе чудесно изживяване в киното, напълно заслужен Оскар за най-добър филм.

    Тези 'Три дни' – обаче – много ме съмняват. Защо – изобщо е този римейк – не знам. Когато на история която е на границата на правдоподобното и се вдигне профила с тези актьори – очакванията се вдигат и явно в случая не се оправдават. Оригиналът си е ок – защото не се прави на нещо, което не е …

  3. Да, на Пол Хагис му се отдават някои неща. Режисьорските му филми досега са наистина стойностни и на мен ми харесват, макар че не са ми сред най-любимите ми произведения.

    Тук човека е решил да направи трилърче и не са му се получили нещата. Най-лошото, наистина е неразгърнатия потенциал. А има доста добри неща в него.

    “Въздухът, който дишам” не съм го гледа 🙁

  4. По коментарите ви, ми напомня за един скорошен български филм. По ирония на съдбата даже на една от снимките Ръсел Кроу странно прилича на главния актьор на въпросния филм…

  5. Току що го гледах. Играта на Ръсел Кроу е великолепна. Не съм съгласна с мнението на автора,че не е развит потенциала на сюжета,напротив много добре е изпипан психологически и може да отрази една напълно реална ситуация. Акцентът не е постигане на динамика на екшъна(макар че и това има), а отразяване на силната воля на един мъж да се опълчи на системата и да я победи в крайна сметка, защото е напълно уверен в невиността на жена си и е готов на всичко, заради семейството си. Филмът си заслужава.

  6. @Леонора

    Хубаво, че ти е харесал. Само да кажа, че малко се съмнявам за "напълно реалната ситуация", трудно ми е да повярвам, че може да има толкова перфектни хора в реалния живот. И щом си напълно убеден в някоя кауза, значи ли, че всики престъпления, които извършваш, включително и да убиваш хора, са ти простени?

  7. iskam da popitam ima edna scena v filma, kogato tursi dokumenti i govori s edin negur, v tozi moment minava kola sus silna muzika – kak se kazva pesenta ot kolata?

  8. ЛЕЛЕ ТОЯ ФИЛМ Е СТРАХОТЕН ДАНО ДОЖИВЕЕМ ДА ИМА И ТАКЪВ БЪЛГАРСКИ ПРОСТО НАЙ-ХУБАВИЯ ФИЛМ .ГЛЕДАЙТЕ ПРОСТО НЯМА ДА СЪЖАЛЯВАТЕ.В ТРАКЕРИТЕ Е ОТ 9 МЕСЕЦА В ТОП 10 ПЪК МИ ГОВОРЕТЕ ПОСРЕДСТВЕН БИЛ ПРОСТО ПРЕСТАНЕТЕ С ТИЯ ПРОСТОТИЙ ФИЛМА Е СТРАХОТЕН

  9. Много вълнения, много нещо. 🙂 Само да не му стане лошо на някой. 🙂

    Вече тотално съм го забравил този филм.

  10. СТРАХОТЕН ФИЛМ, ПЕРФЕКТНА ИГРА НА РЪСЕЛ КРОУ И ЕЛИЗАБЕТ БАНКС, РАЗБИРА СЕ и на останалите артисти… Адмирации за сценария, режисурата и всички от екипа създали този толкова близък до душите на хората ЕМОЦИОНАЛЕН ОТ НАЧАЛОТО ДО КРАЯ филм! 🙂

    1. И „Гладиатор“ не беше лош!