Стъклената река - ревю

Исках да харесам този филм! Гледах го с надежда, с желание да стана част от историята. Исках да ме трогне, да ме заинтиргува, да се разплача, да се замисля, да съучаствам. Опитът беше неуспешен. За мен няма друго обяснение – реших, че филмът е болен. Затова държа на безпристрастно мнение от най-добрия екип – този на доктор Хаус.

Хаус: Защо, по дяволите, си мислите, че работя с вас? Все някога има първи път – задачата е да поставим диагноза на филм. Получавате основните факти в замяна на вашата обективност. Французойка с български произход изпълнява предсмъртното желание на баща си. Озовава се в малко населено място, за да търси тайна, оставена от основателя на рода в далечните средни векове. Случайността я среща с нафукан иманяр, обезверен свещеник и мистериозни послания, кодирани в стенописи и скални рисунки. Всеки персонаж донякъде разкрива себе си пред другите, има опити за философски обобщения и зрителят си излиза безразличен. Причини и причинители?

Стъклената река - плакат

Камерън: Може би е автоимунно – трудно се адаптира сценарий по бестселър. Част от зрителите, запознати с литературния първоизточник са на мнение, че сюжетът е пригоден прилично, друга част твърдят, че книгата е съсипана. Вероятно богомилските идеи за същността на човешките взаимоотношения и погледа към бога са третирани с прекалена доза безпристрастност. Актьорите се опитват да влязат в роли, но няма данни за това какво ги превръща в дежурни изпълнители на указания. Диалогът звучи сухо, не пробягват искри, които да запалят и зрителите, за да „участват” във филма с емоция и отношение.

Чейс: Предполагам инфекция – данни за създателите на персонажите на свещеника и иманяра, както и на глуповатия овчар сочат, че се справят много по-впечатляващо с класически и по-нови драматургични текстове на сцена. Персонажът на французойката е неубедителен, а този на малката проститутка е леко преекспониран, въпреки че младата актриса заявава потенциал за развитие. Може би този филмов резултат е следствие от чувство за нестабилност или противоречиви режисьорски инструкции. Или пък е по-вярно да предположим друга комбинация – прекалена самоувереност и/или категорична намеса на режисьора, която постепенно води към изсушаване и неспособност за емоционално обвързване на зрителя със сюжета.

Форман: Все пак не бива да изключваме и нарушение в централната нервна система – недостатъците в трактовката, в актьорската спойка и в усещането за филма като цяло често да са причинени от режисьора. Пристрастието му към някой актьор, често документалния му подход към някои от детайлите в сюжета, прекомерното изпипване може да е условие за необективност, която да прерасне в неангажираност и отстраненост. Известен факт е, че зрителите безпогрешно улавят всяка фалшива нотка в тона – може би ниското ниво на посещаемост говори за резистентно скептично отношение, което има тенденции да се разпростре не само в конкретната нервна система.

Стефан Вълдобрев и Наталия Дончева

Уилсън: Предпочитам да не се намесвам в работата ви – няма основание за притеснение от злокачествени образувания. Конкретният сюжет е ситуиран в интересни местности, визията е добра, старанието за постигане на автентичност дава резултат. Може да се обърне специално внимание на възрастните пероснажи в историята – от тях струи естественост, имат приятно чувство за хумор. С изключение на бащата на французойката, който рецитира с изкуствен патос като дух от компютъра на авантюристичната си дъщеря.

Стъклената река

Хаус: Какви са изводите? Няма нужда от операционна зала – положението не е свръх-критично. Наблюдават се системна липса на емоции, актьорско присъствие вместо впечатляващи песонажи, обещаваща история с недоизработена позиция от страна на създателите на творбата. Философското представяне на света през призмата на вековни предания не ангажира достатъчно съвременния зрител – може би той резервиран по отношение на „истините” за добро и зло когато и да било. Препоръки – може да се гледа без очаквания, при прословутия скептицизъм на публиката разочарованията ще са относително поносими. За останалите зрители, заредили се с надежда, употреба не се препоръчва.

Operation Kino: Огромни благодарности на Къди за ревюто.

Similar Posts

Вашият отговор на Къди Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

36 Comments

  1. Не съм огледал пациента, но вярвам на диагнозата. За съжаление "Бациликус булгарикус" явно се отразява добре само на млякото. Крайно време е в България въпроса "къде е млякото" да се смени с "къде е киното" и той трябва да бъде зададен подред на министъра, режисьорите, сценаристите, актьорите и не напоследно място – операторите. Защото всички парадират с високи претенции, а се оказва, че са просто с висока температура. А всеобщата диагноза за българското кино си е автоимунна – гЛУПУС'.

  2. Ха-ха-ха-ха! гЛУПУС. Велико! 🙂

    Не съм го гледал филма, но ми харесва идеята да се правят опити за жанрово кино. В началото ще са боклуци, но ще дойде момент, в който ще се получат нещата!

  3. Чаках го с нетърпение! Бях чела книгата и след успеха на "Мисия Лондон" се надявах, че имаме отново хубаво кино. УВИ!!!! Толкова слаб и безразборен филм не бях гледала. Нещо като план – конспект на книгата. Накъсан и неясен сюжет. Основното и най-ценното – орязано. Толкова ограбена се усещам!! 🙁

  4. наистина съжалявам за това, че може би разочарованията са повече в конкретния случай…

    @ Iasho – мога ли да цитирам толкова успешно откритата диагноза "гЛУПУС"? Уви, на екипа на Хаус ще му се наложи да продължи обучението си…

    @ Николова – загуба за мен е, че не съм попадала на книгата преди филма, но сега бих могла да открия ценните моменти, които са отпаднали за екран

    @ UZUMAKI – чак пък "лайняна пръчка"? има доста по-лоши и (отново за съжаление) повече примери в бг кино, които биха заслужили подобно отношение 😉

  5. И аз това викам! Важното е да се снимат филми. Ще има много боклуци, но ще дойде момент, в който ще се получат нещата!

  6. Ние българите от край време си работим на принципа проба-греша, така че киното е само едната от областите на неговото приложение.

  7. Само с проби не става – трябва и малко учене, май! Така само хабят субсидиите!!!

    Вече е време тук да се прехвърли дискусията за лошите български филми. 😉

  8. "Вече е време тук да се прехвърли дискусията за лошите български филми" – Ха-ха-ха-ха. Май си прав. Станимир Трифонов ми е преподавал и е голям пич, жалко че от това което чувам, не са му се получили нещата.

    А за пробите се има предвид, че трябва да се снимат филми. Просто няма как с два филма годишно и двата да са хубави. Трябва да се снимат по 10-15 за да може да излязат един два хубави. Затова снимки му е майката – на жанрово кино, а не само на мутренски и политически комплексарщини!

  9. Да снимат, но с мярка… Все пак един филм дърпа по-голям бюджет. Да се упражняват с телевизионни филми, които са по-камерни и по-евтини. Аз се сещам за два добри такива – "Сомбреро блус" и "Биволът".

  10. @ Дринов

    Вярно е, трябва да се снима повече, за да се надяваме някъде/някога сред количеството да има и по нкой шедьовър, но кинаджиите у нас ще кажат "откъде пари?" за снимане на повече филми. Който успее да намери финансиране – бърза да заснеме конкретната си идея, и да вложи всичко, което в момента му е важно за казване. Който не успее – чака, и трупа неща за казване. А у зрителя с години се създаваше усещането, че май е по-добре да не ходи да гледа бг кино, защото ще остане разочарован. И така постепенно се оформя порочен кръг – няма пари-правят се малко филми-зрителите са малко-няма достатъчно приходи от гледане на бг кино-пак няма пари! Не че средствата се набират от билетите, които публиката си купува, но ако имахме свястно производство и разпространение, може би от няколкото добри бг филми в последните години щеше да има някакъв процент финанси, които да се инвестират обратно в следващи проекти… странен хаос цари в това кино…

  11. Искам още ревюта в този стил!

    Посредствен фен съм на "Доктор Хаус", но това определено е един различен и много интелигентен начин да аутопсираш патоанатомичната структура на един филм.

    Успех, Къди, чакам още твои текстове (тук) в "Операция Кино"!

  12. @Къди

    Прав(а) си! 🙂 С тези пари всичко живо е като начинаещ режисьор, трябва да се вкара всичко което знаем и ни кефи. Това е основна грешка! Какво да се прави обаче, никой не ще да повярва, че филми могат да се правят и почти без пари 🙁

    @legrandelf

    Нали е чудно ревюто? Много е раздвижено и интересно. Искам да ти кажа, че доктор Къде е под постоянен обстрел от моя страна за ревюта и текстове. За съжаление той си има частна, печеливша клиника и рядко може да наминава в в Кино Операционната. 😀 Ниe сме бедна болничка и предлагаме само приятелството си, a колкото и да е безценно, то не се яде 🙂

  13. @ legrandelf

    Благодаря за оценката 🙂 хората, които пишат тук и четат тук, споделят истински една от моите страсти – киното! Затова и мнението им значи много за мен 🙂 имах опасения, че текстът ще заприлича на сухарска рецепта, но високоуважаемият г-н Дринов пренебрегна великодушно предразсъдъците ми – и го публикува 😀

    @ Дринов

    Обещанието си е обещание 😉 много отдавна ме сърбят пръстетата, малко е занемарен мозъчният ми фитнес и давам дума, че ще се опитам да се поправя! Всички знаем, че приятелството е по-важно от мнооого-мнооого други неща 😀 Ако няма да гледаш утре Stone и ако реша да направя "сечено" на частната клиника – да отида да го видя, а? Колко знака даваш? 😉

  14. Задължително го виж! Както винаги, колкото знака искаш, толкова давам :))) Аз със сигурност няма да мога да напиша за него 🙁

  15. @Дринов

    Дринов, такива филми като "Дуел" вече май няма. Не знам, дали е прецедент, но сигурно е от малкото филми правени за телевизията, който след това се е прожектирал и на голям екран. Като малък няколко пъти съм го гледал в "Дружба". Но като говорим за бюджети, взех, че надникнах, и установих, че "Дуел" хич не е страдал от финанси. И то преди 40 години.

    Вярно е, че филми се правят понякога и с малки пари, но това май се отнася за "начинаещи" режисьори, които успяват да впрегнат и роднини и приятели, така че да се получи нещо. Така е – трябва да се рискува и да се стартира. Като пример за успешен старт се сещам за "Пи" на Аронофски и "Преследване" на Нолън.

    @Къди

    Порочния кръг с финансирането е точно такъв, но за съжаление киното е скъпо изкуство – творческата част в една продукция е толкова малка в сравнение с техническата. Киното си е сериозен бизнес. И понеже трябва да се реализира някаква печалба от вложените пари излиза, че и икономистите ни куцат.

  16. E, 450 хиляди долара не са супер много, дори и за тогава.

    Въпросът е, че у нас никой не иска да снима такива филми. Ние трябва да си циклим колко е зле комунизма и колко ни беше тежко по време на прехода 🙁

  17. На мен ми беше забавен изборът на Вълдобрев 🙂 Подозирам Станимирови пристрастия (казано с най-добро чувство) – работи с него и в "Изпепеляване". Инстинктивно сравнявайки двата филма, и като си спомня само изкуственото изпълнение на Деян Донков, си мисля, че Ласкин е по-добър избор в случая със side-kick персонажа на "Стъклената река". Изкушавам се да споделя любимия си момент от филма, който ме развесели (споделих го със създателите му, така че не е злословене зад гърба им) – отецът по камизолка без ръкави сече дърва. Оставям настрана факта, че точно тази сцена с французойката беше ама мнооого преиграна 😉 И наистина на Стефан му отиват сините очи 🙂

  18. По-фалшиво от италианския акцент на Вълдобрев в "Изпепеляване" няма! Не мога този човек да го възприема като актьор и това си е. Като музикант по-го бива, що му е да се бута между шамарите не ми е ясно.

    "Мускули маса, мускули маса, силикон, силикон, силикон!" 🙂

  19. Излъгах се да гледам този филм, сякаш да се преборя с усещането че след 1989-та българското кино е мъртво. Помня огромните претенции на "Хълма на боровинките" и прочие бездарни напъни които потънаха в забвение. Този е поредното доказателство, че претенциите колко сме велики но никой не ни дава да се изявим – са пълна глупост! Доброто кино и добрите актьори останаха и остават в старата школа българско кино. Нагледах се на калпави актьори които рецитират, идиотски и цинични диалози, безумни реакции и пълна липса на сюжет и логика! Никой не разбра кой и защо се появява от нищото. Какви са персонажите, защо са, какво и защо търсят….нищо! Накрая, едни смешни нарисувани с въглен рисунки от типа детска рисунка "мама, татко и аз" трябваше да ни покажат богомилството в една пещера.. Голяма нарисувана вулва и провиснали гениталии, нарисувани с въглен на хиляда години и естествено, скелета на богомила. Смях и плач в залата! Плач, че сме си дали двайсетината наивници в залата парите на касата.

    Мисля, че НАТФИЗ трябва да се закрие и да отварят по една паралелка веднъж на пет години. Ежегодното бълване на претенденти за актьори, режисьори и прочие, доведе до тази импотентност в киното, която има наглостта дори да протестира и претендира за още милиони бюджет. В други страни, след такива филми – режисьорите, актьорите и сценаристите няма да си намерят никога повече работа! В България им даваме още пари и втори, трети,пети шанс! Трагедия…

  20. @Пентаграм

    Представям си как след филма на изхода на киното те посреща мърляв просяк, който те моли да дариш колкото можеш за нов български филм. Сега сигурно щеше да си в затвора. 🙂

  21. Този филм ме съмняваше доста – сега вече хич (след прочетеното по-горе).

    Работата е ясна и няма да хабя и една минута повече да го мисля дали да му дам шанс да го гледам –

    Забавно ревю – аз не бих имал нерви

  22. Не знам как е при къди, но на мен са ми най-лесни ревютата на тъпите филми, никакви нерви не хабя 🙂

  23. Само като чух заглавието на филма "Стъклената река" ми стана ясно, че е поредната псевдо депресираща драма, която ще заложи сто процента или на flashback-ове или на кадър 10 минути на главата на човек, който е седнал на камък да мисли и пуши на фона на красивото небе ииии монолог.

    Но, това е само хипотетично. Ще го гледам и тогава ще съдя за него.

  24. Филмът "Стъклената река" има претенциите да се сравнява с мистериите на Дан Браун, но всъщност не може да му бъде даже и бледо копие. Много слаба игра на Стефан Вълдобрев и Иван Ласкин. Участието на Стефан Данаилов (макар и епизодично) ми създаваше усещането, че гледам поредния епизод от сериала "Стъклен дом" (Дори заглавията си съвпадат частично, а Данаилов отново е в ролята на мъдрия баща). Краят на филма е толкова постен и смешно абстрактен, че след финалните надписи у теб остава празнота, породена от липсата на смисъл и съжалене за пропиляното време и средства. Ако някой има намерение да гледа филма, съветът ми е просто да гледа друг филм !

  25. Браво, Митко! Страхотен подход за анализ 😉 Възхищавам се, че си проявил търпение и усърдие да си "поиграеш" така с филм, който не заслужава особено внимание и аз примерно, не бих хвърлила енергия. Но това е добрият критик – да обръща внимание на всички филми, които попадат в полезрението му, независимо от качеството им. А към диагнозата бих добавила и "сексуална фрустрация" 😉

  26. Ах, авторът не си бил ти, сега забелязвам, но компилиментите си остават – дори само, защото си го публикувал 😉

  27. Ще приема поздравленията като продуцент на начинанието и пак като такъв ще кажа, че заслугата за интересния подход е на режисьорката Къди! 🙂

  28. СТИГА ВЕЧЕ СТЕ СНИМАЛИ ТОЗИ БЕЗДАРЕН АРТИСТ-КОМУНИСТ СТЕФАН ДАНАИЛОВ.
    ТАЙ ТОЙ НЕ Е СПОСОБЕН И НА НАЙ-МАЛКОТО ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ, НАВСЯКЪДЕ Е ЕДИН И СЪЩ, ИГРАЕ СЕБЕ СИ, СКУКА ЗЕЛЬОНАЯ, ЩАМПА, А ФИЛМЪТ Е ПРЕТЕНЦИОЗЕН КУХ, БЕЗДАРЕН, ХАОТИЧЕН, НЕЯСЕН, С НЯКАКВИ СУХИ И БЕЗДУШНИ ПОСЛАНИЯ. СЛАБИ АРТИСТИ КАТО ИВАН ЛАСКИН И РЕЦИТИРАЩИЯТ С ПРЕТЕНЦИИ СТЕФАН ВЪЛДОБРЕВ, НИТО ПЕВЕЦ, НИТО АКТЬОР, А ПРОСТО ЕДНА ГОЛА ПРЕТЕНЦИЯ! ИЗОБЩО БЪЛГАРСКОТО КИНО СЕ ПРОВАЛИ ТОТАЛНО И НЕ ЗАСЛУЖАВА ПАРИТЕ, КОИТО ИСКА ОТ БЕДНАТА НИ ДЪРЖАВА. ПО-ДОБРЕ Е ДА СЕ ДАВАТ ЗА ТЕАТЪР И ЗА МУЗИКА, ОТКОЛКОТО ЗА ПОДОБНИ КУХИ ПРЕТЕНЦИИ!
    явно е, че този режисьор Станимир Трифонов не може да прави игрално кино. Да си стои в документалното, там беше по-добър. Жалко за парите и усилията! Стъкланата река е просто един неденосен опит за кино! Слаб сценарии, слаба режисура, слаби артисти, добра камера и добра музика.