Аз, проклетникът / Despicable Me

Гру е гений на злото, на когото винаги може да се разчита да спретне някое ужасяващо (или не чак толкова) злодеяние. Той се старае да остане на върха в бизнеса, но с появата на нов дързък хвалипръцко, извинете, злодей Вектор – който успява да открадне Хеопсовата пирамида – Гру усеща, че трябва да измисли още по-голям удар, за да се върне в играта. За целта, той решава да открадне Луната.

Проблемът е, че няма пари, за да построи ракета, а „Банката на Злото” (бивша „Лиман Брадърс”) отказва да му даде заем, преди да им представи доказателство, че притежава оръжието, с което възнамерява да изпълни плана си. Проблемът е, че в момента това оръжие – лазер, с който може да намали размерите на всичко – е притежание на неговия съперник Вектор, който успява да го открадне от Гру, точно когато той, на свой ред го краде от тайна азиатска лаборатория. За да се добере до оръжието, Гру измисля зъл план, който включва осиновяване на три сирачета, които както можете да се досетите променят изцяло живота му.

Всички знаем колко рядко се явяват качествени анимации, които да не са дело на „DreamWorks” или “Pixar” – дори от „Disney” изпитват затруднения – и с чисто сърце мога да заявя, че „Аз, проклетникът” е точно такъв филм. Качествен, при все че анимацията – детайли, осветление и т.н. – не е на нивото на споменатите компании. Но ми се струва, че това е търсен ефект, които е функция на европейската част от екипа на филма – използващи по-изчистени линии – и отговаря на простотата на класическата история.

И наистина, историята ни е добре познатата класика за личната трансформация: големият злодей (със сериозни mommy issues) всъщност се оказва с добро сърце, истинските лоши хора получават заслуженото си, а бедните сирачета откриват нов дом и обичта, за която винаги са мечтали. Само че, както се казва Господ е в детайлите, а тук те са повече от симпатични и обаятелни. От къщата (разбирай нещо като готически замък) на Гру в предградията, чийто интериор съдържа килими от Панда и мебели от други редки животни, през „the minions” (ако сте гледали трейлърите на филма, значи знаете за тях, те определено са един от най-големите му козове и лично аз съм приятно изненадан, че бяха толкова умерено използвани и не бяха експлоатирани по начина, по който очаквах, предвид страхотния им комедиен потенциал и информацията, която чухме, че след първия тест-скрийнинг авторите са им дали по-голяма роля), до най-новия формат за домашно кино Gru-ray. Разбира са, това е само една малка част и наистина няма смисъл да изреждам всички останали.

Изключително леко, забавно и поучително филмче, което безспорно е с детска насоченост, но гарантирано няма да отчае възрастните. Моето единствено съжаление, свързано с филма, беше, че е дублиран. Със сигурност английската версия ще е поне още една идея по-добра, но както знаем, дублажът на такъв тип заглавия е неизбежен.

Силно се надявам, че няма да станем свидетели на поредното бокс офис разочарование, свързано с качествен детски филм.